Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена от “Е. - П. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., р-н В. В., бул. „В. В.” № 2., В. Т. Г, ЕИК .... жалба против действие на съдебен изпълнител Д.К., с район на действие - Окръжен съд – В Т – Постановление от 29.10..2012 г. по изпълнително дело № 939/2012 г., с което е уважено направеното възражение и е намален адв. хонорар от 550 лв. на 400 лв., поради неговата прекомерност. В жалбата се излага, че обжалваното постановление е неправилно. Съдебният изпълнител неправилно бил приложил § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК. Наредбата била издадена на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, което по същността си било законова делегация, но по отношение на чл. 78, ал. 5 от ГПК такова делегиране не било предвидено, поради което § 2 от наредбата не следвало да се прилага. Това било така, тъй като Висшия адвокатски съвет можел да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези по чл. 78, ал. 5 от ГПК, аргумент от чл. 15 от ЗНА, от което следвало, че при прилагането на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдебния изпълнител не бил ограничен от трикратния размер на разноските, а до минималния такъв според наредбата. Излага се още, че единственото изискване за редуциране на адвокатския хоноар било да са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Излага се, че изпълнителния процес не се отличава с правната и фактическа сложност, както и с полагане на особени усилия и ангажиране на допълнителни ресурси.Моил да се отмени обжалваното постановление в частта, над 206,00 лева, определен съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От взискателя по изпълнителното дело не е постъпил отговор. Съдебният изпълнител Д. К., с район на действие - Окръжен съд – В Т, е изложил мотиви по обжалваното действие. ВТОС след като взе предви становищата на старните , омтивите на чСИ, пирема установена следната фактическа обстановка: Изпълнително дело е образувано по молба на взискателя "Б. -Ц.Х." въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист за сумата от 901,94 лева разноски за първата инстаниця и 300 лева за въззивната такава. Към молбата освен изпълнителния лист е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че договореното възнаграждение в размер на 550 лева на адв. Недялкова, както и пълномощно. Изп. дело е приключило с налагане на запор върху с/ките на дуржсетвото длъжник, аз което са представени съотевтните платежни нареждания. От процесуалния представител на същото е напарвено възаржение в срок, че договореното адвокатско възнагарждение в хода на изпълнителния проецс е перокомерно стр.20 от изп.д. С атакуваното постановление съдебният изпълнител е приел, че в съответствие с § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения присъденото адвокатско възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратния размер на възнагражденията предвидени в наредбата, приел е, че е прекомерно и го е намалил от 550 лв. на 400 лева. При така изложената фактическа съдът парив следните изводи : Жалбата е процесуално допуситма, разгледана по същество основаотелна. Съображенията на съда за това са следните :Със ЗИД на Гражданския процесуален кодекс - ДВ бр. 100/2010 г., с разпоредбата на чл. 435, ал. 2 е предвидена възможността длъжникът да обжалва „… както и постановлението за разноските”. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.” Разпоредбата е приложима не само в исковото производство, но и в изпълнителното. Съдебният изпълнител при преценката си дали заплатеното от взискателите адвокатско възнаграждение е прекомерно е обвързан както от действителната правна и фактическа сложност на делото, така и от минималния размер, предвиден в чл. 10 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Конкретното дело не представлява правна и фактическа служност, направено е своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При намаляване на адвокатското възнаграждение съдебният изпълнител е ограничен до минималния размер, предвиден в чл. 10 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не от трикратния такъв. Цитираната наредба е подзаконов нормативен акт, който е приет с решение на Висшия адвокатски съвет и е издаден на основание чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и 38 от Закона за адвокатурата (§ 3 от Наредбата). Както в чл. 78, ал. 5 от ГПК, така и в чл. 36 Закона за адвокатурата законодателят не е посочил, че адвокатското възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратния предвиден в Наредбата размер. В тази връзка съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове „ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт”. Ето защо в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът, респективно – съдебният изпълнител, не са ограничени с намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до минималния такъв, който е предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В т. см. - Определение № 283/07.05.2009 г. по ч.т.д. № 304/2009 г., ІІ т. о. на ВКС на РБ и Определение № 335/06.07.2011 г. по ч. гр. д. № 470/2010 г., I г. о. на ВКС на РБ. Следователно , възнагарждението следва да ес намали до сумата от 206 лева , която представлява минималния размер при доказан материален интерес от 1561,59 лева по Наредба № 1. Съобразно изхода на спора пред въззивния съд ответната страна следва да заплати направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 25 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. С оглед на изложеното, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Д.К., с рег. № ... в регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие - Окръжен съд – В.Т., а именно – Постановление от 29.10.2012 г. по изпълнително дело № 939/2012 г., с което е уважено направеното възражение и е намален адвокатското възнагарждение от 550 лв. на 400 лв. само в частта от 206 до 550 лева , поради неговата прекомерност. ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, размера на адвокатското възнаграждение на адв. Н. Н.от АК – В. Т., пълномощник на взискателя "Б. Ц.Х." по горепосоченото изпълнително дело на 206 лева. ОСЪЖДА "Б.Ц. Х." с ЕИК ....със седалище гр.Т. ул Б. В. № 6 вх А 2 ап 6 да заплати на “Е.- П. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., р-н В. В., бул. „В. В.” № 2., В. Т. Г, ЕИК ..... направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |