Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер…………..………27.07.2020 година…………..…..Град Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД.......….Седми граждански състав
На………тридесети
юни…………….………..…..………...……..Година 2020
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар………Ралица
Д...…………………………………………
Прокурор…………………………………………………………………………като
разгледа докладваното от…………………………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 135…по описа за……..…….….………2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр.чл.415 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД гр. Стара
Загора твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по
реда на чл. 410 ГПК за вземанията си към Г.Х.С., в размер на 942,63 лв.
главница и 17,47 лв. лихва за забава за периода 28.11.2018 г. – 27.05.2019 г. В
резултат на това било образувано ч. гр. д. № 4712/2019 г. по описа на Старозагорски
районен съд и издадена заповед за изпълнение, като била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, но връчване на заповедта е било извършено на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК, тъй като длъжникът не бил открит на неговия
постоянен и настоящ адрес, не е установен негов работодател. Поради това бил
предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК. Ищецът сочи, че с
Христо Георгиев С. се е намирало в договорни правоотношения, като на негово име
имало открита партида с абонатен № 020233 за имот находящ се в гр. Стара
Загора, ул. Дойран“ № 3. След смъртта на Христо Георгиев С. ищецът и ответникът
Г.Х.С. сключили договор за встъпване
в дълг от 28.03.2018 г., по силата на който ответникът поел задължение за
изплати всички суми натрупани по партида с абонатен № 020233 за имот находящ се в гр.
Стара Загора, ул. Дойран“ № 3. Признава, че след извършено плащане на сумата от
364,99 лв. по квитанция с номер **********/28.10.2018 г., останалото задължение
на ответника по квитанции с номера **********/28.10.2018 г. /825,01 лв./,
**********/15.11.2018 г. 27,24 лв./, **********/15.12.2018 г. /27,24 лв./,
**********/15.01.2019 г. /27,24 лв./ и **********/15.02.20149 г. /35,41 лв./
възлизало на 942,53 лв. представляващо задължение за доставена, отведена и
пречистена вода по издадени квитанции за периода от м. октомври 2018 г. – м.
февруари 2019 г. Поради това моли съда да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 942,63 лв., представляваща главницата - стойността на
доставената, отведена и пречистена вода за обекта на потребителя за периода
м. октомври 2018 г. – м. февруари
2019 г., сумата от 17,47 лв. представляваща обезщетение за забава за периода
28.11.2018 г. – 27.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /16.09.2019 г./, до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба.
С молба /л. 27 от делото/ докладвана в проведеното на 30.06.2020
г. открито съдебно
заседание по делото, ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител
в откритото съдебно заседание, не се представлява от пълномощник и не е заявено
искане за гледане на делото в отсъствие на негов представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
становището на ищеца и като взе предвид приложимото право, намери за установено
следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
против ответника. От него не е депозиран писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, негов представител не се е явил в първото заседание по
делото, респ. негов упълномощен процесуален представител, не е направено искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е заявил изрично
искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал.
1, т. 1 ГПК - на ответницата са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. С разпореждане инкорпорирано
в призовката на ответника от 14 януари 2020 г. /л. 21 от делото/, връчено лично на ответника при условията на чл. 44, ал. 1 изр. последно ГПК, са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание. Редовно призован за с.з. на 30.06.2020 г. /л.
26 от делото/ ответникът не се явява, не се представлява и не прави искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Освен това съдът намира че е налице и
условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК - искът е вероятно основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства, че ответникът не е заплатил
дължимите суми по представените с исковата молба квитанции, както и с оглед на
представените с исковата молба доказателства вкл. договор за встъпване в дълг –
л. 9 -10 от делото/.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки,
следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявения от „ВиК“
ЕООД, против Г.Х.С., установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във
вр. чл.415 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да
заплати на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв.
за исковото производство и за адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв.,
както и тези, направени в заповедното производство – 25,00 лв. за държавна
такса и 360,00 лв. за адвокатско възнаграждение /така т.12 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК/ или общо сумата
от 770 лв. разноски за двете производства.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи
на обжалване /така и определение № 579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. №
2859/2016 г., I г.о, определение № 394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. №
1418/2014 г., I т. о./.
Така мотивиран и на основание чл. 239
ГПК, Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД /при условията на чл. 239, ал. 1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение/ по отношение на Г.Х.С., ЕГН: ********** и адрес: ***
съществуването на вземането на „ВиК“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 62, за сумата от 942,53 лв. /деветстотин четиридесет и два
лева и петдесет и три стотинки/, представляваща остатък от главница за
потребени ВиК услуги по квитанции с номера: **********/28.10.2018 г. /825,01
лв./, **********/15.11.2018 г. 27,24 лв./, **********/15.12.2018 г. /27,24
лв./, **********/15.01.2019 г. /27,24 лв./ и **********/15.02.20149 г. /35,41
лв./ за имот находящ се в гр. Стара Загора, ул. Дойран“ № 3, партида № 020233 и за сумата от 17,47 лв. /седемнадесет лева и
четиридесет и седем стотинки/ лихва за забава за периода 28.11.2018 г. –
27.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението – 16.09.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед № 2488/18.09.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4712/2019 г. по описа на Старозагорски
районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Х.С., ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „ВиК“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 62,
сума в размер на 385,00 лв. /триста и осемдесет и пет лева/, представляваща
направените в исковото производство съдебни разноски и сума в размер на 385,00
лв. /триста и осемдесет и пет лева/ представляваща направените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 4712/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд
съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ