П Р О Т О К О Л       

гр. Свищов, 01.11.2019 година

 

РАЙОНЕН СЪД СВИЩОВ в публично съдебно заседание на 01.11.2019 година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ЙОРДАНОВА                                                 

 

при участието на секретаря Татяна Тотева и прокурора БЛАГА ГЕОРГИЕВА сложи за разглеждане ЧНД №325/2019 година, докладвано от съдията.

На именно повикване в 13:30 часа се явиха:

          

         Р.П.С.– редовно призована, се представлява от прокурор БЛАГА ГЕОРГИЕВА.     

 

Освидетелстваното лице П.А.П. – се явява.

 

Свидетелят Б.А.В., се явява.

 

Свидетелят Е.А.Г., се явява.

 

Вещото лице Л.Ц.М., редовно уведомена по телефона, се явява.

 

Родителят П.С.Д., се явява.

 

Родителят А.П.Д., се явява.

 

В залата се явява адв. П.Л.Д. от ВТАК определен за служебен защитник на освидетелстваното лице П.А.П., редовно призован.

 

АДВ. Д. – Госпожо Председател, запознат съм с делото. В състояние съм да защитавам интересите на освидетелстваната, освен ако не се намерят основания за отвеждането ми.

 

Освид. лице П.П. – Съгласна съм адв. Д. да ми бъде защитник.

 

Съдът, на основание чл. 94 ал. 1 т. 2 НПК, във вр. с чл. 430, ал. 2 от НПК,

                                          ОПРЕДЕЛИ:

 

НАЗНАЧАВА адв. П.Л.Д. от ВТАК за служебен защитник на освидетелстваното лице П.А.П. по ЧНД № 325/2019 г. по описа на РС Свищов.

 

По даване ход на делото.

 

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.

 

АДВ. Д. – Да се даде ход на делото.

 

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

Снема самоличността на освидетелстваното лице, както следва:

П.А.П. – родена на *** ***,  постоянен адрес ***, българска гражданка, средно-специално образование, разведена, не работи, неосъждана, ЕГН **********.

 

ПРОКУРОРЪТ – Уважаема госпожо Съдия, поддържам предложението на РП Свищов по отношение на П.П. да бъдат наложени принудителни медицински мерки на основание чл. 89 от НК. Съображения ще изложа подробно при пренията.

 

АДВ. Д. – Госпожо Председател, запознат съм с предложението на РП, както и с относимите към предмета на настоящото производство доказателства, събрани на ДП. След изслушване на становището на психиатъра, ще коментирам събраните доказателства в рамките на предложението на Прокуратурата.

 

Снема самоличността на свидетелите, както следва:

 

Б.А.В. – 59 г., български гражданин, неосъждан, без родство

Е.А.Г. – 49 г., български гражданин, неосъждан, без родство.

П.С.Д. – 66 г., българска гражданка, неосъждана, майка съм на П..

 

Съдът указва на свидетелката, че на основание чл. 119 от НПК може да откаже да свидетелства.

 

Свидетелят П.Д. – Желая да свидетелствам.

 

А.П.Д. – 73 г., български гражданин, неосъждан, баща съм на П..

 

Съдът указва на свидетеля, че на основание чл. 119 от НПК може да откаже да свидетелства.

 

Свидетелят А.Д. – Желая да свидетелствам.

 

Съдът напомни отговорността на свидетелите на основание чл. 290 от НК, за лъжесвидетелстване се предвижда наказание до 5 години Лишаване от свобода и същите обещаха да говорят истината по делото, след което свид. Е.Г., свид. П.Д. и свид. А.Д. се извеждат от залата.

 

Свид. Б.В. *** живея. Познавам семейство Д и П. много добре. Положението не е хич розово в последните години. В последните дни постоянно имаше повиквания на 112. Идваха полиция, линейки постоянно. Биеха й инжекции да я успокояват и я оставяха. Аз съм кмет на с. К. и научавам тези обстоятелства, викали са ме и мен. След тези случаи, съм ходил и аз в тях, особено последния случай. В последния случай инспекторът на село – Е.Г. ми се обади, че пак е имало проблеми с П.. Вечерта са викали пак на 112 полиция и линейка, били са й инжекция ми казаха и са я оставили в тях. Тя вече е спряла да буйства, но сутринта отново е почнала да буйства, отново са повикали Бърза помощ и полиция. Ние заедно с него отидохме също в тях сутринта. Заварихме П. на втория етаж, а майка й и баща й бяха на първия. На първия етаж прозорците и вратите – всичко е с решетки. Питахме защо така, защо стои горе. „Тя каза, че ще ни убие!“ Уплашила ги е, заключили са се долу. Като отидохме, родителите бяха заключени долу, а П. беше горе. Е.Г. се качи горе и повика П.. Тя се обади. Попита я дали може да излезе. Тя каза, че като се облече и ще излезе. Наистина излезе. Като излезе, мисля че майка й отключи вече, показа се и П. започна да я обижда в този момент. П. започна да обижда майка си така и така. „Ще те убия! Влизай вътре!“ П. се заканваше и пред нас - пред мен и полицая. Г. започна да говори с П.. Така и така, чакайте сега, спокойно. Аз като видях П., тя не беше в добро състояние. Ние й говорим, Г. повече й говори. „Така. Недей така с твоите родители.“ Тя се смее. Тя започна само да се смее. Има стъпала, седна на стъпалата и започна да се смее. Така не каза нищо. След това вече дойдоха другите. Чух обиди към двамата. „Ще ви убия! Ще ви убия! Влизайте вътре вкъщи!“ Викаше „Курва!“, какво беше и така. П. постоянно започна да се смее, както е седнала, в такова неадекватно състояние. След това дойдоха другата група полицаи, които нали за отвеждане. Г. я накара да отиде горе да се облече, защото тя беше там по нощница. Имаше и половин час обличане. Другите, които дойдоха, колегите му, чакахме докато се приготви, чанти. Отведоха я мисля, че тук в Районното управление. След това друга група, понеже тази кола, която беше в село, не е била за придвижване, така разбрах от тях. Доколкото знам, в момента П. е в Бяла вода, докато бях на работа. И други подобни прояви имаше. Даже беше набила баща си. Окото му едното беше затворено. Аз го видях на сутринта. Изгонила ги, те отишли в магазина там наблизо. Мисля, че тази пролет беше. Аз съм питал майка й и баща й, доколкото знам, като я пускат от Церова кория, нали там беше, никакви лекарства не е употребявала. Аз съм питал специално за това, за да потискат нещо. Казаха: „Никакви лекарства не е пила. Идва си без лекарства оттам.“ Когато се прибира от тези специализирани заведения, не знам дали си идва с предписани лекарства, дали има предписано медикаментозно лечение. Аз като я гледам така, може и да го направи. Изглеждаше ядосана, неадекватна. Така я видях аз. Ние я питаме едно, тя започва да се смее, не казва нищо. И Г. я пита. Видях баща й бит от нея. Видях го тогава, когато е станало. През нощта ли е станало, на сутринта са избягали. След това аз го видях с окото му затворено, тук цялата страна. Тази семейна история се знае. Съседите са притеснени. Говорили са с мен като кмет, че са притеснени от това да не стане нещо. Комшиите имат 7 деца, а в тях са 5 мисля че, другите не. Седем деца имат техни, които са комшии, на една ограда са. Притесняват се естествено, там от 1-2 годинки до 12 години ли е разликата им и се притесняват много.

 

ПРОКУРОРЪТ– Нямам други въпроси към свидетеля.

 

АДВ. Д. – Нямам въпроси към свидетеля.

 

Свид. Е.Г. ***. П. я познавам от доста години. Аз съм от това село. Преди около 10 години, ако не се лъжа, заболя, психично заболяване има. Многократно сме я карали за лечение. Отначало по-точно тя ходеше сама да се лекува в психиатричните болници в с. Церова кория и Велико Търново. Така един период от време, може би от около 2 години, точно не мога да спомена, П. прекара сравнително едно лечение в Церова кория. Доколкото съм запознат, тя е лежала и в Плевен в болницата, и във Велико Търново, психиатричните болници. Многократно съм получавал сигнали на 112 във връзка с П., нанасяне побой на родителите си, тормоз и т. н. След като я приемат в болница в Церова кория, там тя може би остава около 10 дена лечение, след което я пускат. Като се прибере в К. при родителите си, многократно е заявявала, че ще ги убие. Имало е случаи, говорим зимата на 2018г., беше изгонила родителите си от къщи, през нощта, на минусови температури. Не ги пуска в тях, защото ще ги убие. Хората ходят в хранителните магазини. Оплакват се там на работничките. Чакат полиция да дойде и т. н. Ходил съм пак, зимата беше, в дома на П., пак на 112. Беше се нахвърлила на баща си да го убива. Окото му беше посиняло, кръв по него, по лицето и т. н. Когато съм ходил, съм чувал П. като отправя закани към баща си и майка си. На баща си казва: „Паразит! Ще те убия!“ На майка си: „Курво! Мършо!“ Такива думи. Последният път, преди да бъде закарана на лечение в Бяла, сутринта дежурният на РПУ-то ме изпрати в дома на П. отново за подаден сигнал от майка й, ако не се лъжа, на 112 за нанесен побой. Като отидох в двора, майка й и баща й се бяха заключили на първия етаж. Аз отидох с кмета по-точно, двамата отидохме. Те се бяха заключили на първия етаж, като на първия етаж на всички прозорци и на входната врата има поставени метални решетки. Родителите са поставили тези решетки. Повиках ги. Те отключиха вратата. Излязоха навън. Започнахме да говорим. Попитах къде е П.. Тя беше на втория етаж. Качих се горе при нея. Кметът остана долу с тях. Повиках я навънка. Тя слезе. Седна на стълбите и започна да обижда майка си „Курво! Ще те убия! Мършо! Миндил!“ Оттам какви думи, такива неща. Докато чакаме колегите, два автопатрула дойдоха тогава, за да бъде задържана и закарана в болницата в Бяла,така беше агресивна и към баща си. Започна да го обижда. „Отивай да ми купуваш веднага цигари! Нямам цигари! Веднага заминавай, защото ще те убия!“, такива неща. Човекът явно от уплаха, хвана си пътя, отиде до магазина, купи й цигари. Даде ги на кмета, който пък ги даде на нея, на П.. Последният месец, преди да бъде закарана в Бяла, почти всяка вечер или всяка нощ, автопатрул от Свищов идва заради нея заедно с екип на Спешна помощ от болницата, за да й бъде поставена необходимата инжекция. Също така, много пъти съм говорил с нейни съседи, които имат деца, хората се страхуват да пуснат децата на улицата, или да ги пратят до магазин, или до центъра на селото. Една от жените, която също е подавала сигнали на 112, С.К.А.мисля, че се казваше, ми е разказвала как е виждала П. като нанася побой на двора на баща си. Когато отидохме в деня, преди последното настаняване на П. в Бяла, родителите плачеха. Те бяха много разстроени, плачеха. Това нещо тя го прави през нощта, явно, не знам, обръща деня на нощ, а нощта на ден ли. Нощно време не спи, агресивна. Родителите й казват, че не си пие лекарствата и употребява алкохол. Понеже, доколкото си спомням, от болницата от Бяла искаха някаква епикриза, някакъв документ там за заболяването й, никакъв документ не открихме, както лични документи. Наложи се да търсим личния лекар там да постави някакъв документ, че тя е с такова заболяване. Казах, че първия етаж е буквално брониран, което е заради нея. Не е заради битовата престъпност. Доколкото съм запознат, майка й се обажда на брат си от Добрич, принуждават се да го повикат, той е като майстор там заварчик само и само да постави решетки във връзка с постъпките й.

 

ПРОКУРОРЪТ – Нямам други въпроси към свидетеля.

 

АДВ. Д. – Нямам въпроси към свидетеля.

 

Свид. П.Д. – Майка съм на П.. Заболявания П. е нямала от раждането никакво. Нещо после се е случило вече, като порасна, омъжи се. Имаше проблеми с мъжа си, побоища, това, онова. Оставиха се, разведоха се. Отиде в Испания да работи, не знам какво й се случи там и си дойде така, не беше добре с главата. Какво е преживяла там? Така и после вече тръгна да й става зле. Като се върна от Испания, П. живя при нас. Той мъжа й я вика. Беше при мъжа си. Там пак разправии, майка му и баща му като не я искат. Тя се върна при нас. Детето й го взеха. Тя се разстрои, като майка, че й взеха детето и вече превъртя. Почна нас да тормози, че ние сме, за какво така се е случило, защо съм я родила. Взе вече да става лошо - да ни налита, да ни бие, особено мен, че защо съм я родила. Вече стигнахме до полиции, до психиатри. Вече 14 години е лежала в болници. Отначало първия път беше пооправена така, като се върна. Повече от 6 месеца лежа, върна се, пи хапчета, такова, ама после изведнъж каза: „Аз спирам хапчетата. Аз съм добре. Заминавам за Испания.“ Тя като излизаше от болницата, й даваха протоколи с лекарства. Пиеше ги, пиеше ги и накрая започна да пие алкохол, ама хапчета и алкохол не стават. И спря хапчетата. Усложни се. Пак почна да ни гони, да ни тормози. Страхувам се от нея, защото цяла година, госпожо Съдия,….. Цяла година, от Нова година беше в Плевен. „Аз ще отида там, за да се лекувам.“ Намерихме там адрес. Приеха я в Плевен. Тя чака да й направят експерименти. Викам трябва да си направи изследвания на главата, това, онова. Тя вика: „Мозъкът ми стана тарапана.“ Такова, „Боли ме главата.“ Викам да върви там да й направят нещо на главата изследвания да видят. „Няма да отида.“, обаче отиде в Плевен. Тя стоя колко, 5 дена и си дойде. Туй то, 5-6 дена, да карала Коледа, Нова година и така не карахме ни Нова година, ни Коледа. И като тръгна оттогава до днес сме вечно в напрежение. Аз съм болна жена. Диабет имам, имам 5-6 болести и сега хептен съм съсипана. П. не се осъзнава сигурно. П. става сутрин, прави си кафе, цял ден кафе и цигари, заплахи към нас, агресия. „Върви ми купи…“ Отивай да ми купуваш!“ Идиот ли, паразит върви! Не си ми баща! Върви ми купи!“ Отначало вика, че не й бил баща. Мене не ме е била. Един път ме удари, то първия път още, ама баща си го би. На баща си щеше да му извади окото. Заплашва ни. Това е точно на 8-ми март. Забележителна дата и тя вечерта като скочи. Нямало й едни котета. Имаме едни котета, баща й ги утрепал. От инат става, защото зимата къщата ни е на два етажа. Тя спи горе. Обаче зимата я прибираме при нас, там да се топли, стаите отворени и тя от едната стая у другата. Като се засили и той човека си заспал, аз гледам телевизор, като скочи отгоре му ще го души ли, какво ще го прави „Ставай! Ще те убия! Ще те удуша!“ Взех да плача аз. Викам да остави баща си, какво иска. Той извика, се уплаши човека. Така цяла нощ бяхме, като къде сме в някой филм. Цяла нощ не сме мигнали. Тя излиза навънка. Пуши, вика, дойде пак скочи на него. И така сме преживели, три нощи не сме спали. Тогава къде отиде, излезе и се обадих на 112, дойдоха я прибраха и я закараха в Церова кория. Това беше на 8-ми март. После стоя един месец, няма и месец, и туй то. Пускат я добре. Като си дойде, вика: „Бактиса ми, дотегна ми да се усмихвам, че съм добре!“ и го изкарва на нас. Още като ни види нас и вика: „Не мога да ви гледам! Махнете се от тази къща! Тук ме оставете сама да живея!“ Викам: „Къде да отидем бе, Пете? Къде да вървим?“ Насилие после пак имаше. Би на рождения ми ден, на април, баща си, щеше да му извади окото. Синьо окото му, като го удари. Кръв, такова, лицето му одрано. Пак на него налита. Обаждахме се на 112. Дойдоха тогава, прибраха я, но нали ви казвам, те я държат малко и туй то. Държат я средно, колко? Последно кога беше стоя месец и половина някъде, два, обаче като си дойде тя все едно не е лекувана. Аз като я погледна познавам, че не е добре. Последният случай, преди последното й отвеждане от дома, накара баща си да берат уж мисирите от градината. „Айде ставай да берем мисири!“ Той вика, че те са усукани. Това беше преди това още. Вика: „Ставай да берем мисири, да ги оберем“, ама те още зелени, не са станали, усукани, не могат да се делят така. Той вика: „Няма да изляза с нея на глава, а да вървя да бера мисири! Тя викам: „Айде върви помагай! Айде!“ Вика: „Пено, заминавай ти да береш мисири!“Викам: „Аз съм се обрала отвсякъде.“ Ще ме кара да вървя да бера мисири. Ходи тя там, бра някой кочан и това беше. Обрала 1-2 реда, дали и има 2 реда, и туй то. После аз й викам да отиде да помага на баща си. Тя ще се къпи. Какво намерила боклуци там. „Ще те убия!“ Намерила боклуци в банята. Тя остави баща си сам и е влязла в къщата. Банята е на първия етаж отвънка, до входа, до вратата на долния етаж. Тя влиза там, където живеем ние. Какво прави, що прави, пусна газта на котлона до дупка. Викам: „Боже, какво фучи!“ Пък то тя пуснала всичката газ нагоре, за какво я е пуснала и я спрях. Тогава отиде уж да се къпе. Какво е видяла, какви боклуци имало у банята и вика: „Идиотке, курво, какви са тези боклуци, че не очистиш!“ Викам: „Какви боклуци бе има толкоз, че не можеш да се окъпиш?“ Ще те убия! Нищо не правиш!“ Викам: „Какво искаш да правя нито виждам, нито мога нещо с бастуни такова?“ Нищо не съм правила, тя се къпи и вика, че ще ме убие. Наредила едни ножове и дъски там. Яде там, да си реже мезе. Яде, купила едно шише вино там на масата. Викам: „Защо е наредила тези ножове?“ На филиите забила ножа единия, другия между салама, дъски. Едно време имаше една дъска брат ми беше я правил голяма. Тя удари баща си, но това преди години така, преди да се разболее ли беше, как беше. Счупи тази дъска. Викам: „Тази голяма дъска, ако ме удари в главата, то туй ми трябва и ще свърша.“ П. като излезе от банята, взе да вика, да крещи, че ще ме убива. Аз заключих вратата. П. излезе, но аз заключих. Тя вика у банята там. После отиде горе да се облича и продължава да вика. Съпругът ми беше у мисирите, те шумолят. После дойде, ама аз съм заключила. Пуснах го вътре. Тя отиде горе там, вика. Комшиите я чуват, като обижда, че ще ни убива. Тогава се обадих на 112. Като се обадих на 112, тогава дойдоха от 112, удариха й една инжекция. Какво й мина, тя цяла нощ пак изпила толкова много кафета, че няма и…. Оставиха я у нас, обаче сутринта тя пак иска да й правя кафе, това, онова да вика. Аз се обадих и я прибраха. Обадих се, защото пак вика, че ще ме убива, че ще такова… Аз ме е страх от нея! Страхувам се, защото съм беззащитна! Аз не мога да се защитя от нея! Когато се обадих на 112, дойдоха тогава кмета и полицая, викаха такова и я закараха в Бяла. Нашият дом на първия етаж има метални решетки. Виках брат си да дойде. Тя горе спи, на горния етаж, но тя цяла нощ слиза долу, прави кафета, вика, такова, цигари иска. Ако няма цигари вика: „Длъжни сте да отидете от вечерта!“ да заредим. Тя днеска две кутии е изпушила и трябва да има допълнително кутия цигари, че цяла нощ не може да спи и да пуши. Ние се принудихме. Ние не можем. Въобще ни заплашва. Заплашва ни, че ще ни убие. Не може да живее с нас. Не че заради цигарите сме сложили тези решетки. Решетките ги сложихме, когато тя беше в Церова кория тогава. Дойде брат ми и ги сложи. Тази година беше. То понеже тя имаше пак изпълнения да такова.... Тя няма никакви доходи. Нали си взема, има пенсия. Иначе може да работи дали на частно някъде, тя ходеше на нивата, на полето там, ама мъжа й, където се разведе с него, стана бригадир и въобще тя като отиде на нивата, той се загледал по някаква жена. Тя налита на жените да ги скубе, да ги бие, че бил ходел с тях. Комшиите са притеснени. Това го разбрах, защото казват. Тя отива на магазина и иска вино. Те не й дават или пък цигари като няма пари например не й дават. Тогава дойде и почва на нас да вика. Раздразнена идва и вика: „Тези не ми дават цигари, не ми дават вино!“ Става заплашителна, като може и да има повод, може и да няма. Тя си го прави повода. Тя спи на втория етаж, но ползва помещенията и на първия. Там яде, там се храни, кафето си прави, а банята, самото стълбище ние го направихме на баня.

 

ПРОКУРОРЪТ– Нямам други въпроси към свидетеля.

 

АДВ. Д. – Нямам въпроси към свидетеля.

 

Свид. А.Д. – Баща съм на П.. Сега тя е в Бяла в болницата, защото избяга от Церова кория. Има много случки с нея преди да отиде в Бяла. За последната случка, преди да отиде в Бяла, извади ми окото. В окото ми бръкна с ръка и го извади. Посяга да ни бие. Извади ми едното око /свидетелят сочи дясното си око/. Това беше някъде сутринта към 3 и половина - 4 часа. Този случай с окото стана преди 7-8 месеца. Една вечер тя ме нападна и посегна да ми извади окото. Тогава тя не беше закарана в болницата. Беше в село. Викахме полиция. Полиция идва, доктор идва, биха й инжекция. Септември месец 3 часа през нощта идва. „Ще ви убия!“ Бръква ми в окото и го вади. Даже имам сининка. За случката, когато идваха Г. с кмета у дома, кара ме през нощта 12 часа да вървя за цигари, да й нося бира или ракия. Както спя, тя идва и ме буди. Заплашва ни, че ще убие майка си, ще убие мен и ще се самоубива. Какво да ме е страх? Тя беше тогава пълна, нищо не можех да й направя. На мен 2-3 пъти ми е посягала. Единият път е, когато с окото. Има и други такива ситуации от нея спрямо мен и спрямо съпругата ми. Седи вкъщи и вика: „Върви да береш“. Там имаме малко царевица. Отиде, откъсна 3- 4 царевици и ме подгони да вървя да бера. Тя да каже! Тя е тука. /свидетелят сочи освидетелстваната/. На майка си се заканва, че ще я убие. Обижда майка си. На мен ми вика: „Паразит ще те убия!“ Като беше в Церова кория, пиеше хапчета, но после тя ги хвърли. Като си дойде, не пие хапчета. Не пие никакви хапчета. Алкохол пие – или бира, или ракия, каквото има, каквото й дадат. Дават й го, там има един магазин, той се занимава с тези глупости.

 

ПРОКУРОРЪТ – Нямам други въпроси към свидетеля.

 

АДВ. Д. – Нямам въпроси към свидетеля.

 

Съдът снема самоличността на вещото лице, както следва:

Л.Ц.М. – 52 г., българска гражданка, неосъждана, без родство.

 

Съдът напомни отговорността на вещото лице по чл. 291 от НК и същото обеща да даде вярно и правдиво заключение.

 

ПРОКУРОРЪТ – Да се огласи заключението на вещото лице

 

АДВ. Д. – Да се огласи заключението.

 

Съдът

                                     ОПРЕДЕЛИ:

 

ОГЛАСЯВА заключението по изготвената съдебно-психиатрична експертиза от вещото лице д-р Л.Ц.М., находяща се на л. 32 – 41 от ДП № 314/2019 г. на РУ на МВР гр. Свищов.

 

Вещото лице Л.М. – Изцяло поддържам представеното от мен в писмен вид заключение. Освидетелстваната страда от шизофрения, в параноидна форма, в епизодично протичане с прогресиращ дефицит. Заболяването е с голяма давност от 2008г., явно и с неблагоприятен ход. Имайте предвид, че въпреки многократните лечения в Церова кория, но те са били и предимно краткотрайни, на практика не се е достигало до ремисия в състоянието, а в извън болнични условия лицето не е и поддържало лечение. Изцяло поведението е болестно мотивирано, психотично, вследствие на халюциторно-параноидната симптоматика, която тя се стреми да десимулира, да я прикрива. На практика поведението й е психотично, налудно мотивирано и крие риск, опасна е за околните, включително и за себе си, защото не се знае психомоторните й изживявания какво биха могли да… За това и предложението е за чл. 89 б. „Б“ в Ловеч. Щом си е чл. 89, срокът си е 6 месеца. ДПБ – Ловеч, защото е доста по-високо нивото за сигурност. Искам да кажа, че тя е по-опасна от обикновените.… Считам, че при условие, че тя има реагилизирани агресии, доста сериозни, Бяла също отговаря, но считам, че е по-добре да бъде в Ловеч. Най-вероятно впоследствие, като се стабилизира, ще бъде изпратена отново при нас. П. отрича това, което се е случило и или не отговаря, или отрича въобще. По-спокойна е, откакто се лекува при нас, но на практика изживяванията й не отзвучават. Дали желае да се лекува така, аз мисля, че отговора би бил формален, защото към момента е налице психомоторен синдром.

 

ПРОКУРОРЪТ – Нямам въпроси към вещото лице, да се приеме заключението.

 

АДВ. Д. – Нямам въпроси към вещото лице, да се приеме заключението.

 

Съдът,

                                     ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА заключението по изготвената съдебно-психиатрична експертиза от вещото лице д-р Л.Ц.М., находяща се на л. 32 – 41 от ДП № 314/2019 г. на РУ на МВР гр. Свищов, като на вещото лице Л.Ц.М. на основание чл. 21, ал. 1 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещото лице да се изплатят дневни в размер на 10,00 лева, възнаграждение в размер на 30,00 лева от бюджета на съда.

 

На вещото лице се издаде разходен касов ордер.

 

Освидетелстваното лице П.П. лично – В момента съм в Бяла. От Бяла идвам. Там съм над месец вече, месецът мина, втория месец почнах. Там ме лекуват, приемам хапчетата редовно, без да ги пия, без нищо. Аз искам да поспра малко мислите, обаче малко по-специално е това. С тези хапчета в момента се чувствам по-добре, където ги приемам, нови са.

 

ПРОКУРОРЪТ – Да се приемат материалите по досъдебното производство.

 

АДВ. Д. – Да се приемат материалите по досъдебното производство.

 

По доказателствата, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото материалите по ДП № 314/2019 г. на РУ Свищов.

 

ПРОКУРОРЪТ – Други доказателства няма да соча, да се даде ход на делото по същество.

 

АДВ. Д. – Други доказателства няма да соча, да се даде ход на делото по същество.

 

Съдът като взе предвид становището на страните, че няма да сочат други доказателства,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

 

ПРОКУРОРЪТ – Уважаема госпожо Съдия, от изслушаните свидетели в днешното съдебно заседание, от приетите в съдебното заседание доказателства по ДП №314/2019г. се установи по безспорен начин, че на 11.09.2019г., а и на 12-ти септември същата година П.П. е отправила закани за убийство към своите родители, с което е осъществила от обективна страна престъпния състав по чл. 144, ал. 3 от НК. За това деяние е било образувано ДП прекратено, тъй като е установено категорично, че П. е действала в състояние на невменяемост, не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Настоящото предложение е свързано именно с нейното деяние. Видно от заключението на вещото лице, което изслушахме днес в съдебно заседание, става ясно, че П. не е критична към момента спрямо заболяването си, същата страда от психиатрична болест, диагностицирана и е налице реална опасност, както за живота и здравето на П., така и за нейни близки ако П. прекрати своето лечение. Категорично се установи също, че след освобождаването, след като напусне психиатричните заведения, П. не приема лекарства, а родителите са поставени в ситуация, при която не могат да осъществяват контрол спрямо нея, поради това поддържам предложението по отношение на П.А.П. да бъде наложена принудителна медицинска мярка - принудително лекуване в обикновено психоневрологическо заведение, което да се осъществи в Д.п.б. в случая Ловеч, предвид заявеното от вещото лице. Моля за решение в тази насока.

 

АДВ. Д. – Госпожо Съдия, фактите, които са мотивирали предложението на Прокуратурата, се установиха със събраните доказателства. Съществените моменти са няколко. Единият е установен чрез заключението по съдебно-психиатричната експертиза. П. страда от шизофрения, което е обусловило качествени промени на цялостната критична дейност, поради това и не е разбирала свойството и значението на деянията си, във връзка с които е образувано ДП. Не е могла и да ръководи постъпките си, т. е. изключени са, както интелектуално, така и волевия момент, които обуславят вменяемостта, а липсата на който и да е от двата изключва това качество оттам и изключва вината, като предпоставка да бъде търсена и реализирана наказателна отговорност. Поведението й е рисково за нея и за околните. Налице са основанията за прилагане на принудителните медицински мерки, което ще предотврати извършването на други обществено опасни деяние, не само от рода на тези, за които е било образувано наказателното производство. Очевидно е, че П. се нуждае от болнични грижи и лечение по принудителен ред. Следва да се приеме и становището на експерта, че най-подходящо за нея е ДПС в гр. Ловеч. Относно срока предоставям на съда, съобразно доказателствата.

 

Освидетелстваното лице П.П. лично – С тези нови лекарства, които ги пия сега, се чувствам по-добре.

 

Съдът счете делото за изяснено и обяви приложеното определение по ЧНД 325/2019 г. по описа на РС Свищов.

 

Постъпило е предложение от РП Свищов за настаняване на принудително лечение на П.А.П. ***, поради това, че в РУ на МВР Свищов било образувано досъдебно производство № 314/2019 г., в което предложение се сочи, че в хода на досъдебното производство били събрани доказателства за това, на 12.09.2019г. в с. К. се е заканила с убийство на А.П.Д. и П.С.Д. и това заканване би могло да възбуди основателен страх от неговото осъществяване.

В съдебно заседание прокурорът поддържа предложението си по отношение на П. да се приложи предвидената в чл. 89, б. ”б” от НК мярка – принудително лекуване в обикновено психо-неврологично заведение – Д.п.б. *** съобразно заявеното от вещото лице.

Служебно назначеният защитник на лицето, спрямо което се иска прилагането на принудителни медицински мерки, взема становище за основателност на предложението, с оглед събраните доказателства и даденото  от вещото лица заключение, както и  заявеното от вещото лице, че П. е опасна и за себе си.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

В РУ на МВР Свищов  е  започнало да се води на 12.09.2019г. в с. К. се е заканила с убийство на А.П.Д. и П.С.Д. и това заканване би могло да възбуди основателен страх от неговото осъществяване.

Същото досъдебно производство е прекратено с постановление на прокурора от 18.10.2019 г. с мотива, че П. поради психичното си заболяване, от което страна, не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките и същата е наказателно неотговорна по смисъла на чл. 33, ал. 1 от НК.

Привлеченият П.А.П. страда от „Шизофрения. Епизодично протичане с прогресивен дефицит“. Същата не могла да разбира свойството и значението на извършеното деяние, както и да ръководи постъпките, поради продължителното разстройство на съзнанието, обусловено от диагностицираното заболяване.

Според заключението на вещото лице М., поддържано в съдебно заседание, изразените психични нарушения при П. са в такава степен, че я лишават от способността да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Вещото лице е заключило, че наличната болестна симптоматика на П. към момента е пречка правилно да възприема фактите, които имат значение за ДП и да дават достоверни показания.

Шизофренната психоза е ендогенно психично заболяване, което протича с качествени промени на цялостната психична дейност /мисловни, волеви, емоционални разстройства/. Психотичната симптоматика и наличната личностова промяна говорят за продължително разстройство на съзнанието. Поведението на освидетелстваното лице е високо рисково, непредвидимо, импулсивно, агресивно. Състоянието и в пристъп крие риск за околните. Отчита се висок хипотетичен риск и е уместно е провеждане на принудително лечение при условията на чл. 89 б. „б“ от НК в специална психиатрична болница от типа на ДПБ – Ловеч.

В съдебно заседание вещото лице предлага П. да бъде настанена в гр. Ловеч за срока по НПК - 6 месеца, тъй като именно тази болница е за по-опасни и е с доста по-високо нивото за сигурност на задължително лечение в обикновено психиатрично заведение, като липсва възможност близките да полагат адекватни грижи и да контролират приемането на лекарства от П..

Видно от материалите, събрани в хода на досъдебното производство, П. е извършила общественоопасно деяние – престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, но наказателното производство е прекратено, а в постановлението е налице позоваване на съдебно-психиатричната експертиза, на база на която да бъде направено предложение за налагане на принудителни медицински мерки спрямо П..

Съдът като взема предвид доказателствата по делото намери, че по  отношение на П.А.П. е удачно да се приложи принудителната медицинска мярка, предвидена в чл. 89, б. ”б” от НК, а именно принудително лекуване в обикновено психо-неврологично заведение – ДПБ гр. Ловеч.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките за прилагане на принудителни медицински мерки, съгласно чл. 89, ал. 1, б. „б” от НК по отношение на привлечения П. и предложението на районния прокурор за налагане на принудителна медицинска мярка съгласно чл. 89, ал. 1, б. ”б” от НК, следва да се уважи, като П. бъде настанена за принудително лечение в обикновено психо-неврологично заведение – ДПБ гр. Ловеч.

След изтичане на 6 месечния срок по чл. 432, ал. 1 от НПК болничното заведение следва да представи мнение с оглед продължаването, заменяването или прекратяването на определените принудителни медицински мерки, вкл. след представяне на заключение на експерт-психиатър.

 

Водим от горното, съдът

                  

ОПРЕДЕЛИ :

 

            На основание чл. 89, ал. 1, б. „б” от НК НАСТАНЯВА НА ПРИНУДИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ  П.А.П. с ЕГН ********** *** в обикновено психо-неврологично заведение – Д.п.б.Л. за срок от 6 месеца.

 

         Определението може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок от днес, пред Великотърновски окръжен съд.

 

След влизане в сила препис от определението да се изпрати на РП Свищов и Д.п.б. с. Ловеч.

 

Препис да се изпрати и на ДПБ Бяла за сведение.

 

След изтичане на 6-месечния срок по чл. 432, ал. 1 от НПК болничното заведение следва да представи мнение пред съда по местонахождение на болничното заведение с оглед продължаването, заменяването или прекратяването на определените принудителни медицински мерки, включително след представяне на заключение на експерт-психиатър.

 

Заседанието приключи в 14:30 часа.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                 

Секретар: