Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Пазарджик,
28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№1822 по описа за
2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу М.П.К. с ЕГН ********** ***
ищецът „Т. Л.“ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление село И.,
обл.Пловдив, представлявано от управителя Д.Х. С. твърди, че ответникът е бил
негов работник и е изпълнявал задълженията на шофьор на фирмен товарен
автомобил –влекач с рег.№ .... и полуремарке ..... Целта на конкретния превоз е
доставка на товар по направление България-Италия. Маршрутът преминавал през
Сърбия, Хърватия и Словения. При преминаване на границата между Сърбия и
Хърватия на 09.01.2019г. е извършена митническа проверка на фирмения автомобил
и на хърватската митница е констатирано, че в товарното помещение освен
товара са открити и две лица. Срещу ответника е издадено
наказателно постановление №30 от 09.01.2019г и му е наложена в лично качество
глоба в размер на 50 000 хърватски куни.
За случилото се ответникът уведомил работодателя си като му съобщил, че
ако не плати наложената глоба ще бъде спрян фирмения автомобил , а той лично ще
бъде задържан в ареста.Ищецът твърди, че необходими средства за заплащане на
глобата наредил по фирмената сметка, до която ответникът имал достъп чрез
служебна банкова карта VIZA. Твърди се, че
на следващия ден ответникът изтеглил сумата от тази сметка и заплатил
задълженията си по издаденото срещу него наказателно постановление , след което
продължил да изпълнява служебните си задължения като шофьор. Твърди се, че при
завръщането си в България ответникът предоставил документите за глобата ,
издадени от хърватските митнически власти, от които е видно, че глобата е
наложена на ответника в лично качество заради това, че не е предприел
необходимите мерки за опазване или възпрепятстване на унищожаване на средствата
за идентифициране на стоките, с което е извършил нарушение по чл.61, пар.1 т.11
от Закона за прилагане на митническите разпоредби на Европейския съюз/Официален
вестник, бр.40/2016г./.Твърди се, че противоправното поведение на ответника е в
причинно-следствена връзка със задържането на фирмения автомобил и тегленото от
него полуремарке. В разговор с ответника в офиса на фирмата в България на
същият му е предложено споразумение за поетапно възстановяване на фирмените
средства, с който той заплатил наложената му глоба, което споразумение било
прието устно , но впоследствие отказал да подпише и почти веднага след това
отказал да изпълнява служебните си задължения, след което бил освободен от
фирмата. Твърди се, че за репариране на платената сума ищецът подал заявление
по реда на чл.410 от ГПК. Издадена е
заповед №466/19.02.2019г. по ч.гр.д.№720/2019г по описа на РС-Пазарджик. Срещу
тази заповед ответникът е подал възражение, в смисъл, че глобата е наложена на
юридическото лице-работодател.За ищецът е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск.Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за
следните суми: главница в размер на 5 049.29 евро, мораторна лихва в размер на 49.08лв. за периода от 10.01.2019г
до 13.02.2019г , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.02.2019г до окончателното изпащане на сумата.Претендират се сторените в
заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си
ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК о ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор, с
който се изразява становище, че искът е неоснователен. Не се оспорват
твърденията, че през януари 2019г страните са били в трудовоправни отношения
като ответникът е заемал длъжността“шофьор“ в ищцовото дружество и в изпълнение
на трудовите си функции е извършвал превоз на товари. Не оспорва твърдението,
че за периода 08.01.2019г до 15.01.2019г ответникът е бил командирован в
държави от ЕС и в изпълнение на възложената му работа е управлявал влекач с
рег.№.... и прикачено към него полуремарке с рег.№А 2015 ЕМ. Действително на
09.01.2019г при преминаване през сръбско-хърватската граница в ГКПП Баяково от
хърватска страна е извършена митническа проверка, при която в товарното
помещение са открити двама емигранти. Видно от представеното наказателно
постановление и протокол за извършена проверка е ,че поставените митнически
знаци и маркировка не са сваляни или повреждани, което говори за липса на умисъл
от страна на водача .Поради липса на указания и средства, дадени от
работодателя за паркиране на платени охраняеми паркинги се налага шофьорите да
спрат, извършват престой и почиват в неохраняеми зони и бензиностанции или в
повечето случаи да стоят по няколко денонощия на дълги опашки пред съответния
граничен пункт.Повечето такива места са необитаеми, пусти и даващи възможност
за постоянни набези от нелегални емигранти въпреки полагането на постоянни
усилия от страна на шофьорите да следят и пазят възложените им товари.Твърди
се, че ответникът стриктно е изпълнявал всички поети задължения, както и
постоянното следене състоянието на товарите, поради което липсва умисъл на
вмененото му нарушение , поради тази причина евентуалната имуществена
отговорност следва да бъде реализирана само на основание чл.203, ал.1 във вр.
чл.206 от КТ до размера на уговореното месечно възнаграждение. Твърди се, че
липсва противоправно поведение на шофьора , което се доказва от факта, че срещу
работникът не е възбудено наказателно преследване за умишлено или непредпазливо
деяние във връзка с издаденото наказателно постановление. Възразява се , че
глобата е наложена на ответника в лично качество като се твърди, че му е
наложена като шофьор на автомобилна композиция на ищцовото дружество при и по
повод извършваната от него работа: водач на влекач с рег.№....с и прикачено към
него полуремарке с рег.№А 2015ЕМ. Според ответникът е невярно твърдението, че в
издадените наказателно постановление и протокол за проверка е удостоверено противоправно
поведение на ответника, напротив установено е, че средствата не са нито
повредени , нито унищожени, нито са отстранени средствата за идентифициране на
стоките , поради което липсва каквото и да било противоправно поведение от
страна на шофьора. Известно е, че нелегалните емигранти намират начин за
вмъкване в превозните средства без знанието, разрешението и въпреки
противопоставянето на водачите на МПК и без същите да имат каквато и да било
вина за това. Оспорва се твърдението, че само водачът е имал достъп до фирмения
автомобил на ищеца. Твърди се, че липсва причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на водача и задържането на дружествения автомобил.
Оспорва се твърдението, че наложената глоба е реално заплатена от ищцовото дружество.
Твърди се, че глобата е заплатена с лични средства и лично от ответника.
Оспорват се представените платежни документи
както и твърденията в представения протокол и обяснения.Моли се съда да
бъдат отхвърлени исковете като неоснователни. Претендират се сторените по
делото разноски. В подкрепа на направеното оспорване се ангажират
доказателства.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа предявения
иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания.
В
съдебно заседание ответникът,чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№720/2019г. по описа на РС-Пазарджик,
че със заявление, депозирано на 18.02.2019г.ищецът в настоящото производство е
отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Издадена е Заповед №466/19.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М.П.К. / ответник в настоящото производство/ да заплати на
ищцовото дружество главница в размер на 5 049.29 евро и мораторна лихва в размер
на 49.08евро за периода от 10.01.2019г до 13.02.2019г, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 14.02.2019г до окончателното изплащане на
сумата. В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните
обстоятелства:получена сума за заплащане на наложена в лично качество глоба на
хърватската граница.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
29.03.2019г и още същия ден последният е депозирал възражение по чл.414 от ГПК.
С определение №1015 от 29.03.2019г заповедният съд е дал указания на заявителя
да предяви иск за установяване на вземането си.Това определение е връчено на
заявителя на 18.04.2019г и в законовоустановения срок, а именно на 08.05.2019г.
заявителят е предявил настоящия иск.
Предвид
изложеното съдът счита, че така предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство в преклузивния едномесечен срок,
след подадено в срок възражение от
длъжника срещу заповедта за изпълнение.Налице е развило се заповедно
производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково
производство.
По
същество съдът намира следното :
Не е спорно по делото, а и тези
релевантни обстоятелства се установяват от приложените към исковата молба
писмени доказателства/ трудов договор №18/16.11.2018г и заповед №32/07.01.2019г
за командировка/, че страните са били във валидно учредена връзка през месец
януари 2019г като ответникът е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил,
международни превози“. За времето от 08.01.2019г до 15.01.2019г ответникът е
бил командирован от ищцовото дружество
за извършване на международен превоз на
товари като в изпълнение на възложените му трудови функции е управлявал влекач с рег.№.... и прикачено към него
полуремарке с рег.№А 2015 ЕМ.
Между
страните няма спор, а и този факт се установява от представените от ищеца в легализиран превод на български
език писмени доказателства/протокол за извършен оглед и наказателно
постановление №30/2019г., съдържащи се на лист 14-16 от делото/, че на
09.01.2019г в 12:00 часа на
сръбско-хърватската граница в ГКПП Баяково от хърватска страна е извършена
митническа проверка на управляваната от
ответника товарна композиция като в товарното
помещение са открити, според отразеното в протокола за оглед- две нелегални лица от Афганистан. Установено
е също така, че до стоките в товарното пространство може да се достигне без
сваляне на митническите маркировки, тъй като че митническото въже не е прокарано през предния ляв и десен
обтегач на брезента върху полуремаркето. На ответника е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 000 куни. Указано е в
наказателното постановление, че ако наложената глоба не се плати веднага,
наказателният съд ще я замени с мярка –лишаване от свобода. Указано е също
така, че ако наказаното лице плати две
трети от наложената глоба в посочения срок , ще се счита, че паричната глоба е платена
изцяло съгласно чл.152, пар.3 от Закона за административните нарушения и
наказания.
Спори се досежно
следните обстоятелства:1/ че наложената глоба е заплатена реално от ищцовото
дружество като в тази връзка ответникът е оспорил отразеното в протокол от
16.01.2019г/ виж лист 11 от делото/, според което същият е получил на
10.01.2019г от ищцовата фирма сумата от 5 049.29 евро, чрез изтегляне от
банковата карта за служебни разплащания и с тази сума е заплатил глобата, 2/ че
ответникът е глобен в лично качество и
3/ както и че е налице противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо
се в превод на нелегални емигранти.
Във връзка със
спорните обстоятелства се ангажираха гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите Христо Г. и Ангел Илиев и изслушване на
съдебно-икономическа експертиза.От разпита на свидетеля Христо Г. се установи, че същият работи като
консултант в ищцовото дружество. Според свидетеля ответникът му се обадил по телефона и му
съобщил, че е спрян на хърватската граница и че са открили емигранти в товарното помещение на камиона
му, за което му е съставен акт и е
глобен с около 5 000 евро. Заявил също
така , че трябва да плати глобата като в противен случай ще го вкарат в ареста.
Свидетелят допълни, че е доста често явление хващането на емигранти, в резултат на което властите
задържат водача. Свидетелят посъветвал управителя на фирмата –работодател да
отидат до Хърватия с друг шофьор, който
да поеме автомобила и да продължи по маршрута, а задържаният водач да се
оправя с хърватските власти,понеже глобата си е на негово име , за постъпката,
която е извършил, а именно, че не е обезопасил камиона.Управителят на фирмата
решил да се вкарат пари във фирмената карта, която била в ответника, и с тези
пари да се плати глобата. Така и станало според свидетеля.
От разпита на
свидетеля Ангел Илиев се установи, че се познават с ответника от около година.
Двамата работят като международни шофьори и са се запознали по паркингите в
Италия и Франция . Свидетелят допълни, че ответникът му споделил, че януари
2019г. имал проблеми с нелегални емигранти на хърватската граница . Ответникът му разказал, че направил
пауза на паркинг на ОМВ-Лапово-Сърбия и след това се отправил към митническо
бюро Баяково. На сръбската граница дал 20 евро, за да му направят рентгенов
контрол, при който контрол всичко е било наред и са го пуснали да влезе в
Хърватия, където в ремаркето на автомобила открили хора. Свидетелят уточни, че
цялото МПС, с изключение на кабината на водача, поради опасност от облъчване, минава през рентген и ако вътре има хора
термокамерите отчитат човешката
температура. Според свидетеля преди се пропусне автомобила митничарят щателно
оглежда цялото въже и само ако е
оптегнато през предния обтегач пломбира ремаркето и пуска автомобила.
От заключението по изслушаната по делото съдебно
–икономическа експертиза се установи, че титуляр на банкова сметка *** „Уникредит
Булбанк“АД е ищцовото дружество. На 10.01.2019г. с кредита карта Master Card Bisiness number
54
са изтеглени от АТМ в чужбина 4 881.80 евро, които са с левова
равностойност 9 561.01лв. На
09.01.2019г. банковата сметка BG02UNCR
70001522896930 е захранена / заредена/ със сумата от 9 691.60лв. по следния начин:1/
вътрешно банков превод в размер на
4 600лв. от разплащателна банкова
сметка *** „Уникредит
Булбанк“ по нареждане на титуляра „Т. Л.“ЕООД и 2/ внасяне на каса от Д.С.
на сумата от 5 071лв. по банковата сметка BG02UNCR 70001522896930, чиито титуляр както се посочи
по-горе е ищцовото дружество. Вещото лице заключава, че банковата сметка BG02UNCR 70001522896930 обслужва
кредитна карта Master
Card Bisiness number 54ххххххх3888, с
която карта на 10.01.2019г. от АТМ PBZA1280115ZUPANJA/HRV през периода 14:52
ч до 14:00 часа са изтеглени 34 000
куни с равностойност
4 881.80евро.Вещото лице е установило, че по наказателно
постановление №30/2019г. са заплатени следните суми 33 333.33 куни/ равняващи се на 2/3 от
наложената парична глоба/, такса 250 куни, еднократни разноски 100 куни и такса
10 куни или общо 33 693.33 куни, равняващи се 4 837.75 евро. Експертиза заключава, че при теглене на 10.01.2019г на 4 881.80 евро/ с левова равностойност
9561.01лв. са начислени по картата
банкови такси в размер на 166.42 евро/ равностойност 325.93лв. и начислени
комисионни 1.07 евро/ левова равностойност 2.10лв./ или общо разподи във връзка
с наказателното постановление №30/2019г
са в размер на 5049.29 евро.
Въз основа на
така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Предявеният по
реда на чл.422 от ГПК иск с оглед изложените в исковата молба фактически
твърдения черпи материално правно опора в разпоредбата на чл.203, ал.2 от КТ
във вр. с чл.45 от ЗЗД. Твърденията за това, че страните по настоящото дело са
били в трудови правоотношения както и че ответникът като работник на ищеца е
причинил на работодателя си имуществени вреди и търсенето на пълна обезвреда на
тези вреди сочи на извода, че се търси реализация на пълната имуществена
отговорност на основание чл.203, ал.2 от КТ, но съобразно цитираната разпоредба
отговорността се определя от гражданския закон, който в случая е чл.45 от ЗЗД,
уреждащ отговорността за непозволено увреждане. Самата отговорност се осъществява
по исков ред –чл.211 от КТ.
За да бъде уважен
иск за присъждане на обезвреда и да се ангажира пълната имуществена отговорност
на работника/ служителя, е необхоД. да се установят всички елементи на фактическият състав на
деликта ,а именно- да се установи наличието на деяние, чиито автор е
ответникът, деянието да е противоправно, да е причинен вредоносен резултат и да
е налице причинна връзка между деянието и вредата. Следва да се установяват и
специфичните елементи от фактическия състав на чл.203, ал.2 от КТ , а именно-
деянието да да е осъществено през
времетраенето на трудовото правоотношение и съответно деецът да е действал
виновно, но само при условията на умисъл, доколкото при небрежна форма
на вина отговорността му може да бъде
само ограничена – чл.203, ал.1 от КТ и да бъде реализирана само по реда на
Раздел втори на Глава десета от КТ, а не по общия исков ред. Формата на вината
има значение в гражданското право, когато определена/ по-тежка/ гражданска
отговорност възниква при наличие на умисъл, а не просто при неполагане на
дължима грижа.нормата на чл.203, ал.2 от КТ е специална по отношение на чл.206
от КТ и е със санкционен характер, затова не може да се тълкува и прилага разширително. За да бъде ангажирана
пълната имуществена отговорност трябва да се установи такова субективно
отношение на дееца към деянието и неговите последици, което покрива хипотезите
на умисъла по смисъла, който наказателното право влага. Това означава деецът да
е съзнавал общественоопасния му характер, да е предвиждал неговите
общественоопасни последици , тоест
ответникът макар и да не е целял настъпване на причинените вреди. В
тежест на работодателя е да установи наличието на всички предпоставки за
реализиране на отговорността на чл.203, ал.2, пр.1 от КТ , включително
наличието на умисъл/ в т.см. решение №870/24.02.2011г по гр.д.№137/2010г на
ВКС, решение №8/01.02.2018г по гр.д.№1111/2017г по описа на ВКС/
В настоящият
случай безспорно се установи, че през месец януари 2019г страните са били в
трудовоправни отношения като по надлежния ред с коментираната по-горе заповед
за командировка ищцовото дружество в качеството на работодател е
командировало ответника, заемащ
длъжността „шофьор на товарен автомобил, международни превози“ за периода
08.01.2019г до 15.01.2019г. да извърши международен превоз на това и в
изпълнение на възложената задача ответникът е управлявал товарната композиция –влекач
с рег.№ .... и полуремарке .....
Безспорно се
установи, че на 09.01.2019г хърватските
митнически власти/ след извършена проверка и издадено наказателно
постановление№30/2019г/ са наложили на ответника в лично качество глоба в размер на
55 000 куни за това, че в управляваното от него превозно средство са
открити двама нелегални емигранти. Ето защо се налага извода, че ответникът е
извършил противоправно деяние, като действайки извън кръга на възложените му
трудови функции/ превоз на товари, каквото задължение има по трудово
правоотношение /е извършил превоз на нелегални емигранти, което действие е
констатирано от хърватските митнически органи. Тук е момента да се посочи, че
съгласно решение от 15.05.2013г по гр.д.№745/2012г на ВКС и решение от
26.05.2015г по гр.д.№234/2015г на ВКС липсата на влязла в сила присъда не
изключва отговорността по чл.203, ал.2 от КТ, тъй като вредата може да е
причинено от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление.
По делото бе
спорен въпроса дали ищцовото дружество е претърпяло вреда в резултат на
описаното по-горе противоправно поведение на ответника. Отговорът е положителен.
Установи се от ангажираните от ищеца гласни доказателствени средства, които
съдът кредитира като непосредствени, убедителни, неразколебани в хода на
съдебното дирени и напълно хармонизиращи със заключението на вещото лице, което
също се цени като компетентно и обосновано изготвено, че претърпяната от ищеца имуществена вреда
възлиза на сумата от 5049.29 евро/ която е в заявения с исковата молба размер /.
Установи се, че с тази сума, излязла от патримониума на работодателя, са
платени две трети от наложената с
обсъденото по-горе наказателно постановление на ответника в лично качество глоба,
съпътстващите я такси и еднократни разноски, както и начислените банкови такси
и комисионни при транзакция на паричния поток от детайлно описаните в
експертизата различни валути. Ответникът не доказа инвокираното в писмения си
отговор възражение, че е заплатил процесната глоба с лични средства. Безспорно
се установи причинната връзка между противоправното поведение на ответника и
причинената от това поведение имуществена вреда на ищеца.
Другият съществен
въпрос, фокусиращ спора по делото, е причинил
ли е ответника умишлено вредите.Настоящият
съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на пълната
имуществена отговорност на ответника доколкото не се установи същият да е
причинил вредите умишлено. При умишлено причиняване на вредите следва да се
установи, че е налице съзнаване настъпването на вредата, тоест действието на
ответника следва да е насочено именно към настъпване на причинените вреди. В случая
доказателства за наличие на умисъл о ответника при причиняването не са налице.
Не е доказано по делото, че ответникът е знаел за скритите емигранти в
ремаркето на товарния автомобил, управляван от него и че те са били в
автомобила с негово съгласие и съдействие, тоест липсват доказателства
ответникът да е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат.
Предвид
изложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на
делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски.
Искането за разноски е направено своевременно още с писмения отговор, но
доказателства за платено адвокатско възнаграждение са представени едва с
писмената защита по делото, поради което
разноски на ответника не следва да се присъждат.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т. Л.“ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление
село И., обл.Пловдив, представлявано от управителя Д.Х. С. срещу М.П.К. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422
от ГПК във вр.с чл.203, ал.2, предл.1 от КТ за приемане за установено, съществува вземане на „Т. Л.“ЕООД с ЕИК .... срещу М.П.К. с ЕГН **********
за следните суми: главница в размер на 5049.29 евро и мораторна лихва в размер
на 49.08евро за периода от 10.01.2019г до 13.02.2019, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -14.02.2019г до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед №466 от
19.02.2019г по ч.гр.д.№720/2019г по описа на РС-Пазарджик.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :