№ 10391
гр. София, 08.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. М. С.
като разгледа докладваното от В. М. С. Гражданско дело № 20231110123586
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 331397/20.11.2023 г. от А. Г. К., чрез адвокат Б. Д., с която
се прави искане за изменение на Решение № 17202/23.10.2023 г. по гр. д. № 23586/2023 г. на
СРС, I ГО, 29 състав, в частта за разноските. В молбата се излагат оплаквания, че съдът
неправилно е приел в крайния си акт, че ответницата не е направила искане за присъждане
на разноски за платен адвокатски хонорар и не е ангажирала доказателства за реално
сторени такива. Излагат се твърдения, че доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение са били своевременно представени в срока по чл. 149, ал. 3 ГПК – с
депозираните от ответницата писмени бележки.
В законоустановения срок за отговор на молбата, такъв не такъв не е постъпил от
ищеца „[ фирма ]“ ЕАД.
При разглеждане на искането и след съобразяване на доказателствата по делото,
съдът намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските на
молителя е депозирана от легитимирано лице, в законоустановения срок.
С решението, чието изменение по реда на чл. 248 ГПК се иска, настоящият състав е
счел, че с оглед изхода на делото право на разноски по делото има ответната страна, но
такива не следва да се присъждат в полза на последната, като в мотивите си е изложил
конкретни съображения, а именно, че ответницата не е сезирала съда с нарочно искане за
присъждане на разноски, а от друга страна, не е и ангажирала доказателства за реално
сторени такива. Доколкото с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК са наведени оплаквания относно
преценката на съда да не присъди разноски на ответницата по делото, направеното с нея
искане е такова за изменение на постановеното решение в частта за разноските, а не искане
за допълването му поради пропуск на съда да се произнесе по претенцията на ответницата за
разноски. Ето защо, в тази хипотеза, съобразно дадените разрешения в т. 8 и т. 9 от
Тълкувателно решение от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
приема, че представянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК съставлява положителна
процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за надлежно упражняване правото на
ответницата да иска изменение на решението в частта. В процесния случай обаче такъв
списък не е представен от ответницата до приключване на устните състезания по делото,
поради което липсата му е процесуална пречка за валидно сезиране на съда с искане за
изменение на решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса относно
дължимостта или размера им. По тези съображения съдът намира, че молбата на
ответницата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноски е недопустима
и като такава следва да се остави без разглеждане.
За пълнота, настоящият съдебен състав следва да отбележи, че поддържа становището
си, изложено в мотивите на постановеното по делото съдебно решение, за недължимост на
претендираните от ответницата разноски за платен адвокатски хонорар. Това е така, тъй като
представеният от същата договор за правна защита и съдействие от 04.10.2023 г. не съдържа
1
отбелязване сумата от 400,00 лева да е била платена в брой при подписване на договора,
нито по делото са представени писмени доказателства за плащането по банков път. Видно
от сезиращата съда молба по чл. 248, ал. 1 ГПК със същата ответната страна сама признава,
че плащане на претендираната сума не е извършено в брой със сключване на договора за
правна защита и съдействие от 04.10.2023 г., като се твърди това да е сторено на по-късна
дата – 11.10.2023 г., от която дата се представя разписка, която сама по себе си като
неподписан документ не удостоверява факта на плащане. Същевременно съдът счита, че
принципно не е допустимо ангажирането на доказателства за реално платен адвокатски
хонорар след приключване на устните състезания по делото, поради което съдът не може да
съобрази представената с писмената защита разписка за плащане. С оглед изложеното съдът
счита молбата по чл. 248 ГПК за неоснователна.
При горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 331397/20.11.2023 г. на А. Г. К.,
подадена чрез адвокат Б. Д., за изменение на Решение № 17202/23.10.2023 г., постановено
по гр. д. № 23586/2023 г. на СРС, I ГО, 29 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2