Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 05.08.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и първи юли
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 15046 по описа
за 2016 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „К.т.б.” АД-в несъстоятелност срещу В.Й.Д., с която е
предявен иск по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че на 31.07.2008
г. между ищеца и „Г.Е.Б.“ ЕООД, представлявано от управителя В.Й.Д. е сключен
договор за банков кредит, по силата на който банката е отпуснал на едноличното
дружество кредит в размер на 1 300 000 евро, като средствата по кредита са
предназначени за закупуването на поземлен имот. Твърди се, че между страните е
уговорена годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на
12%, която лихва се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната
сметка на кредитополучателя и е платима ежемесечно на 25-то число на съответния
месец. Лихвата се изчислява на база 360 дни годишно и се начислява върху
непогасената част от кредита до пълното му издължаване. Уговорена е и
наказателна лихва 10 пункта годишно, както и неустойка в чл.13 от договора в
размер на 10% годишно върху начислената, но неплатена лихва до окончателното
изплащане. Твърди се, че за обезпечаване на вземанията на банката по договора са
учредени редица обезпечения, включително и договор за поръчителство от
31.07.2008 г. с поръчител ответника като физическо лице, по силата на който
последният се задължава да отговаря солидарно пред Банката за всички задължения
на „Г.Е.Б.“ ЕООД по договора за банков кредит от 31.07.2008 г. и всички негови
евентуални последващи изменения. Твърди се, че този
договор е актуализиран с анекси, които са в съответствие с подписаните към
договора за кредит анекси. Твърди се, че банката е изпълнила задълженията си по
договора, а „Г.Е.Б.“ ЕООД е усвоил изцяло сумата по кредита, но не е изпълнил
задължението си за погасяване на кредита в рамките на уговорения падеж и
погасителен план, поради което е изпаднал в забава, считано от 27.01.2014 г.
Последното извършено частично плащане е направено на 31.03.2014 г. Твърди се,
че банката е упражнила правата си по чл.417 ГПК и в нейна полза са издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, срещу които ответникът е
възразил в законоустановения срок.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъдe признато в отношенията между страните,
че ответникът в качеството си на поръчител по договор за поръчителство от
31.07.2008 г. дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 300 000 евро, неплатена,
просрочена главница дължима по договор за банков кредит от 31.07.2008 г. и
анекси към него за периода от 10.07.2014 г. до 22.04.2015 г., ведно с мораторната неустойка в размер на 22% годишно съгласно т.12
от договора за кредит от 31.07.2008г. за периода от 26.11.2015 г. до изплащане
на вземането, сума в размер на 98 010,96 евро, просрочени лихви върху редовна
главница в размер на 12% на база 360 дни годишно по т.9 от договора за кредит
за периода от 27.01.2014 г. до 25.03.2015 г., сумата от 183 145,90 евро,
просрочени лихви върху просрочена главница, имаща характер на мораторна неустойка по т.22 от договора за кредит за
периода от 25.04.2014 г. до 25.03.2015 г., ведно с мораторна
неустойка в размер на10% годишно съгласно т.13 от договор за кредит от 31.07.2008
г. върху главница от 98 010,96 евро и върху главница от 183 145,90 евро за
период от 26.11.2015 г. до окончателното плащане, сумата от 21 922,31 евро,
неустойка върху просрочена лихва в размер на 10% годишно, съгласно т.13 от
договора за периода от 27.01.2014 г. до 22.04.2015 г., сумата от 78 000 евро,
дължими такси по кредита, сумата от 21 450 евро, текущи лихви върху просрочена
главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,
т.2 ГПК от 01.12.2015 г. по ч.гр.д. № 73085/2015 г. по описа на СРС, 31 състав.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът е депозирал отговор чрез процесуалния си представител адвокат Г.,
надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
Твърди недопустимост на
предявения иск с твърдението, че е предявен след изтичането на законоустановения едномесечен срок, което възражение обаче
е неоснователно. Съобщението до заявителя, с което му е връчен и препис от разпореждането
на съда от 15.10.2016 г. с указания по чл.415, ал.1 от ГПК е редовно връчено на
02.11.2016 г. Настоящата искова молба е предявена пред съда на 01.12.2016 г.,
т.е. в законоустановения едномесечен срок, който е
изтичал на 02.12.2016 г.
По същество оспорва изцяло
предявения иск по основание и размер с твърдението, че ответникът не дължи
сумите, претендирани с исковата молба. Оспорва
автентичността на анекс № 5/09.05.2012 г. и анекс № 6/09.10.2013 г. към процесния договор за кредит с твърдението, че същите не са
подписани от управителя на дружеството-кредитополучател, а анекс № 5/09.05.2012
г. и анекс № 6/09.10.2013 г. към договора за поръчителство не са подписани от
ответника. Заявява и възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност,
която е изтекла към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение, поради което са погасени и задълженията на поръчителя.
В срока по чл.372 ГПК ищецът е
депозирал допълнителна искова молба. Оспорва възражението за недопустимост,
както и всички останали твърдения. Заявява, че ще се ползва от оспорените
документи. Твърди, че същите са подписани от законния представител на
дружеството и съответно от ответника.
В срока по чл.373 от ГПК
ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа исканията си и
оспорва всички твърдения на ищеца. Преповтаря доказателствените
си искания, заявени в вече с отговора.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на разноски.
Ответникът
В.Д. в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените
искове. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски, за
което представя списък.
Третото
лице помагач в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва
предявените искове. Съображения излага в писмена защита, депозирана по делото.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 26.11.2015 г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което и с
разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 73085/15 г. по описа на СРС, 31
състав, срещу ответника и третото лице помагач е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК.
На 25.08.2016 г. (пощенско клеймо) ответникът
е подал възражение по чл.414 ГПК в законоустановения
срок.
Със съобщение, връчено на ищеца
на 02.11.2016 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за
установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Настоящият
иск е предявен на 01.12.2016 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В
този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца в
качеството му на кредитодател и третото лице помагач
„Г.Е.Б.“ ЕООД в качеството му на кредитополучател, действащо чрез законния му
представител-управителя В.Й.Д., на 31.07.2008 г. е сключен договор за банков
кредит, по силата на който Банката е отпуснала на дружеството кредитът в размер
на 1 300 000 евро за закупуване на недвижим имот. Съобразно заключението на ССчЕ, кредитът е усвоен на 11.08.2008 г. по разплащателна
сметка в евро аналитичен № 1814 978
189798 01 5 с IBAN: *** „Г.Е.Б.“ ЕООД.
Съгласно
договора главницата е разсрочена за издължаване на 30 (тридесет) месечни вноски
за главница, от които една вноска в размер на 43 343 евро и 29 (двадесет и
девет) равни вноски по 43 333 евро, с краен срок за погасяване на кредита
10.06.2011 г. Първата вноска за главница е дължима на 10.01.2009 г., а всяка
следваща вноска за главница е дължима на същото число от съответния месец, т.е.
падежната дата за погасяване на кредита е 10-то число от месеца.
Съгласно
чл.9 от договора, ежемесечно падежира и е дължима
лихва върху остатъка от редовната главница, начислена с годишен лихвен процент
в размер на 12% , с падеж 25-то число на съответния месец.
Съгласно
чл.12 от договора, върху сумата на просрочените плащания за главница, за дните
на забава се начислява наказателна лихва в размер на 22%, която е равна на
сбора от договорения лихвен процент плюс 10 (десет) пункта наказателна
надбавка.
Съгласно
чл.13 от договора, върху неплатените в срок лихви е дължима неустойка,
начислена за дните на забава с годишен лихвен процент в размер на 10%.
По
силата на чл.14, б.“б“ от договора, ежегодно на 15-ти август е дължима
комисиона за управление на кредита в размер на 1% върху остатъка от главницата.
Вземанията
на банката по договора са обезпечени и с поръчителството на ответника В.Й.Д.,
който по силата на сключения с Банката на 31.07.2008 г. договор за
поръчителство, се е задължил да отговаря солидарно пред банката за всички
задължения на кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит от
31.07.2008 г. и всички негови евентуални последващи
изменения.
Условията
по сключения договор за банков кредит са предоговорени
с шест анекса, както следва: Анекс № 1/10.01.2009 г., Анекс № 2/30.06.2010 г.,
Анекс № 3/31.01.2011 г., Анекс № 4/25.05.2011 г., Анекс № 5/09.05.2012 г., Анекс
№ 6/09.10.2013 г. Със шест броя анекси от същите дати, но сключени към договора
за поръчителство от 31.07.2008 г., ответникът е давал съгласие за предоговорените по кредита условия.
От
приетото по делото заключение на ССчЕ се установява,
че за периода от датата на първата погасителна месечна вноска по кредита -
25.08.2008 г. до 10.01.2009 г. - датата на сключване на Анекс № 1, няма
погасяване на главница по кредита. Съгласно Анекс № 1 главницата е разсрочена
за погасяване на 13 (тринадесет) равни месечни погасителни вноски, всяка от
които по 100 000 евро, дължими на падежна дата 10-то число от месеца за периода
от 10.06.2010 г. до 10.06.2011 г. включително. Крайният срок за погасяване на
кредита остава непроменен - 10.06.2011 г.
Към
30.06.2010 г. - датата на сключване на Анекс № 2, отново няма погасяване на
главница по кредита. Съгласно Анекс № 2 главницата е разсрочена за погасяване
на 6 (шест) месечни погасителни вноски, първата от които в размер на 216 665
евро и 5 (пет) равни вноски по 216 667 евро, дължими на падежна дата 10-то
число от месеца за периода от 10.01.2011 г. до 10.06.2011 г. вкл. Крайният срок
за погасяване на кредита е непроменен - 10.06.2011 г.
Към
31.01.2011 г. - датата на сключване на Анекс № 3, отново няма погасяване на
главница по кредита. Съгласно Анекс № 3 главницата е разсрочена за погасяване
на 3 (три) месечни погасителни вноски, първата от които в размер на 433 334 евро
и 2 (две) вноски по 433 333 евро, дължими на падежна дата 10-то число от
месеца за периода от 10.04.2011 г. до 10.06.2011 г. вкл. Крайният срок за
погасяване на кредита е непроменен - 10.06.2011 г.
Към
25.05.2011 г. - датата на сключване на Анекс № 4, няма погасяване на главница
по кредита. Съгласно Анекс № 4 главницата е разсрочена за погасяване на 3 (три)
месечни погасителни вноски, първата от които в размер на 433 334 евро и 2 (две)
вноски по 433333 евро, дължими на падежна дата 10-то число от месеца за периода
от 10.01.2012 г. до 10.03.2012 г. вкл. Крайният срок за погасяване на кредита е
променен - от 10.06.2011 г. става 10.03.2012 г.
Към
09.05.2012 г. - датата на сключване на Анекс № 5, няма погасяване на главница
по кредита.Съгласно Анекс № 5 главницата е разсрочена за погасяване на 3 (три)
месечни погасителни вноски, първата от които в размер на 433 334 евро и 2 (две) вноски по 433 333 евро, дължими
на падежна дата 10-то число от месеца за периода от 10.10.2013
г. до 10.12.2013 г. вкл. Крайният срок за погасяване на кредита е променен от
10.03.2012 г. на 10.12.2013 г.
Към
09.10.2013 г. - датата на сключване на Анекс № 6, няма погасяване на главница
по кредита. Съгласно Анекс № 6 главницата е разсрочена за погасяване на 3 (три)
месечни погасителни вноски, първата
от които в размер на 420 000 евро
и 2 (две) вноски по 440000 евро, дължими на падежна дата 10-то число от месеца
за периода от 10.07.2014 г. до 10.09.2014 г. вкл. Крайният срок за погасяване
на кредита е променен от 10.12.2013 г. на 10.09.2014 г.
Вещото
лице установява, че както към 26.11.2015 г. - датата на подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК, така и към датата на изготвяне на експертизата -12.01.2018
г., непогасената главница по кредита е в размер на 1 300 000 евро.
Във
връзка с оспорванията на ответника на автентичността
на част от приетите по делото анекси, безспорно със заключенията на двете
единични и една тройна съдебно-почеркова експертизи,
се установява, че подписите в Анекс № 5 от 09.05.2012 г. към договор за банков
кредит, Анекс № 5 от 09.05.2012 г. към договор за поръчителство и анекс № 6 от
09.10.2013 г. към договор за поръчителство, положени от името на В.Й.Д. за
„кредитополучател“ и „поръчител“, са положени от В.Й.Д..
Предвид
това заключение, съдът намира за недоказано оспорването на автентичността на
писмените доказателства и приема, че същите са автентични и волеизявленията
направени в тях, са на лицата посочени като техни автори.
Със
заключенията на СПЕ се установява, че подписът положен от името на Й.А.И.в
Анекс № 6/09.10.2013 г. към договор за банков кредит, не е положен от Й.А.И..
С
неоспореното от страните заключение на ССчЕ, се
установява, че начислените лихви върху редовна главница са за периода от
11.08.2008 г. - датата на усвояване на кредита, до 25.09.2014 г. вкл. -
последната падежна дата, към която е дължима лихва върху редовна главница.
Съгласно уговореното в Анекс № 6/09.10.2013 г., крайната дата за погасяване на
кредита е 10.09.2014 г., когато е
дължима и последната погасителна вноска за главница в размер на 440 000 евро.
Начислената лихва върху редовна главница за периода е общо в размер на 914
807,80 евро.Погасената лихва е общо в размер на 816 796,84 евро.Непогасената
просрочена лихва върху редовна главница е общо в размер на 98 010,96 евро (914
807,80 евро начислена лихва минус 816 796,84 евро погасена лихва), дължима за
периода от 27.01.2014 г. до
25.09.2014 г.
Към
26.11.2015 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК,
непогасената лихва върху редовна главница е в размер на 98 010,96 евро.
Към
датата на изготвяне на експертизата - 12.01.2018 г. непогасената лихва върху
редовна главница е в размер на 98 010,96 евро.
Към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, общият размер на
начислената лихва върху просрочена главница е в размер на 383 641,25 евро.Погасената
лихва е в размер на 9 828,68 евро.
Непогасената
просрочена лихва върху просрочена главница е в размер на 373 812,57 евро (383
641,25 евро начислена лихва минус 9 828,68 евро погасена лихва), дължима за
периода от 25.04.2014 г. до 25.11.2015 г.
вкл.
Към
26.11.2015 г. - датата на подаване на заявлението по чл., 417 от ГПК,
непогасената лихва върху просрочена главница е в размер на 373 812,57 евро.
Към
датата на изготвяне на експертизата - 12.01.2018 г. непогасената лихва върху
просрочена главница е в размер на 373 812,57 евро.
Към
26.11.2015 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК,
неустойката за просрочени лихви върху редовна главница е общо в размер на 21
061,99 евро, начислена за периода от 27.01.2014 г. до 25.11.2015 г. вкл.
Към
26.11.2015 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК,
неустойката за просрочени лихви върху просрочена главница (колона 7) е общо в
размер на 23 376,70 евро, начислена за периода от 25.04.2014 г. до 25.11.2015
г. вкл.
Към
26.11.2015 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК неустойката
за просрочени лихви (върху редовна и просрочена главница) е общо в размер на 44
247,62 евро, представляваща сбор от 21 061,99 евро неустойка за лихви върху
редовна главница плюс 23 376,70 евро неустойка за лихви върху просрочена
главница.
Към
датата на изготвяне на експертизата - 12.01.2018 г. неустойката за просрочени
лихви (върху редовна и просрочена главница) е общо в размер на 57 878,89 евро.
Към
26.11.2015 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, дължимите такси по договора за кредит от 31.07.2008 г. са общо в
размер на 91 000 евро и представляват сумата на начислената и неплатена
годишна комисиона за управление на кредита в размер на 1% върху остатъка от
главницата, дължима всяка година на 15-то число на месец август, съгласно чл.
14.6 на договора за кредит, както следва:
- годишна комисиона 2009 г. - 13 000,00
евро (1 300 000,00 евро главница х 1% = 13 000,00 евро)
- годишна комисиона 2010 г. - 13 000,00
евро (1 300 000,00 евро главница х 1% = 13 000,00 евро)
- годишна комисиона 2011 г. - 13 000,00
евро (1 300 000,00 евро главница х 1% = 13 000,00 евро)
- годишна комисиона 2012 г. - 13 000,00
евро (1 300 000,00 евро главница х 1% = 13 000,00 евро)
- годишна комисиона 2013 г. - 13 000,00
евро (1 300 000,00 евро главница X 1% = 13 000,00 евро)
- годишна комисиона 2014 г. - 13 000,00
евро (1 300 000,00 евро главница х 1% = 13 000,00 евро)
- годишна комисиона 2015 г. - 13 000,00
евро (1 300 000,00 евро главница х 1% = 13 000,00 евро)
Общо 7
годишни такси за управление на кредита по 13 000,00 евро = 91 000,00 евро,
начислени за периода 2009 г. -2015 г.
Към
12.01.2018 г. - датата на изготвяне на експертизата, дължимите такси по
договора за кредит от 31.07.2008 г. са общо в размер на 91 000,00 евро.
При
разпита си в съдебно заседание вещото лице Х. обяснява разликата между претендираните с исковата молба суми и тези, които тя е
установила, с обстоятелството, че заявлението по чл.417 ГПК и справката към
него, са изготвени към датата на несъстоятелността на банката, счетоводната
система е била замразена на дата 22.04.2015 г. и не е било възможно изваждането
на счетоводна информация към месец ноември 2015 г., както е направило вещото
лице.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
От правна страна:
При
така установената фактическа обстановка, съдът квалифицира от правна страна
предявения иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за
установяване дължимостта на вземане с правно
основание чл.430, ТЗ във връзка с чл.432, ал.1, ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1, чл.92
от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже
главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи,
че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на
претендираното от него право.
От своя страна в тежест на
ответника е да докаже всички възражения срещу вземането, включително и че е го
е заплатил.
Основанието на предявения иск е
неизпълнение на ответника по договор за поръчителство от 31.07.2008 г., по
силата на който е приел да отговаря солидарно за задълженията на
кредитополучателя „Г.Е.Б.“ ЕООД, произтичащи от договор за банков кредит,
сключен с ищцовата банка.
Не се спори, а и от приетите по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че между ищеца и третото
лице „Г.Е.Б.“ ЕООД в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за
банков кредит на 31.07.2008 г., обезпечен, включително и с договор за
поръчителство от същата дата, подписан от ответника Д..
Основанието на предявения иск е
неизпълнение на ответницата по договор за кредит, сключен с банка. При предоставен кредит от банка
приложение намират правилата на чл.
430 - 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена
цел при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит
е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, в случай, че такава е уговорена, за която се отпуска
сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
В изпълнение на вече сключен договор
за банков кредит, за банката
възниква задължение за отпускане на
уговорената с договора парична сума, чрез
превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между
страните срок за усвояване на
кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по
търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването
му е заверяването на сметката на
кредитополучателя със съответната сума по кредита, или
чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.
Безспорно от доказателствата по
делото /заключението на ССчЕ/ се установява, че ищецът е изпълнил това свое
задължение по договора и в този смисъл се явява изправна страна.
Както ответника, така и третото
лице помагач в последното по делото открито съдебно заседание, възразяват срещу
исковете с твърдението, че отговорността на поръчителя е погасена с изтичането
на шестмесечния срок. Това възражение е основателно по следните съображения:
Отговорността
на поръчителя е в зависимост от задължението на прекия длъжник. Тя съществува
дотолкова, доколкото е налице главното задължение.
Съобразно
чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителят не остава задължен към кредитора за изплащане на
главния дълг безусловно и безконечно, а само при условие, че кредиторът е
предявил иск против длъжника в срок от шест месеца от падежа на главното
задължение. Ако кредиторът не е предявил иск в този срок против длъжника, се
погасява не само правото му на иск против поръчителя, т. е. правото му да търси
защита чрез съд, но се погасява и самото му субективно право.
Съобразно задължителната за съда
на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ съдебна практика, обективирана
в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, т. 4.б., срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. За разлика от погасителната давност с
изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се
прекратява самото поръчителство. Преклузивните
срокове, за разлика от давностните /чл. 120 ЗЗД/, се
прилагат от съда служебно.
Поради горното съдът е длъжен да
следи за този срок, дори и поръчителят да не е въвел това твърдение.
В
конкретния случай с Анекс № 5/09.05.2012 г. към договора за банков кредит,
подписан от законния представител на дружеството-кредитополучател, е уговорен
краен падеж на задължението 10.12.2013 г.
С Анекс № 6/09.10.2013 г. към
договора за банков кредит, този падеж е променен на 10.09.2014 г. Оспорването
на автентичността на този анекс обаче бе доказана в процеса, като се установи,
че същият не е подписан от законния представител на дружеството-кредитополучател
Й.И., поради което съдът приема, че уговорения падеж на задължението е
10.12.2013 г.
Действително се установи, че
ответникът в качеството си на поръчител е подписал Анекс № 6/09.10.2013 г., с
който се е съгласил да се удължи крайния срок /падежа/ за връщане на кредита,
но доколкото такова съгласие от страна на кредитополучателя-длъжник няма, с
оглед доказаното оспорване, то не може да бъде противопоставено на поръчителя.
Това е така, защото поръчителят поема задължение за това, за което и главният
длъжник, за същия размер на задължението, при същите условия, включително падеж
на задължението.
Но дори и да не се приеме горното
виждане, т.е. да се приеме, че ответникът се е съгласил да продължи
поръчителството до 10.09.2014 г., то и в този случай шестмесечния срок към
датата на подаване на заявлението 26.11.2015 г., е изтекъл още на 10.03.2015 г.
С оглед на горното следва да се
приеме, че макар и да има съществуващо задължение, основано на договора за
кредит, кредиторът е изгубил правата си срещу поръчителя Д. след изтичане на
срока, предвиден в чл. 147, ал. 1 от ЗЗД
от падежа на задължението, за което поръчителят е поел задължение с падеж на
задължението. Както бе посочено по-горе и в двете хипотези при падеж 10.12.2013
г. и 10.09.2014 г., шестмесечният срок е изтекъл съответно на 10.06.2014 г.,
респ. 10.03.2015 г. Правата срещу главния длъжник не са заявени от кредитора в
този срок. Такива са заявени едва на 26.11.2015 г., поради което след падежа на
задължението и шест месеца след това е преклудирано
правото да се търси дългът срещу поръчителя.
Неоснователно е твърдението (въведено със заявлението по чл.417 ГПК), че ответникът в качеството си на поръчител остава
задължен и след уговорения падеж на основание чл.4, ал.2 от договора за
поръчителство, съобразно която договорна клауза, поръчителят остава задължен и
след падежа на оформения кредит, дори ако банката не е предявила иск против
длъжника в течение на шест месеца. Тази клауза от договора е нищожна на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, защото противоречи на императивна норма,
каквато е нормата на чл.147 от ЗЗД, т.е. не може с договор да се уговори
предварително съгласие, дерогиращо правилото на
чл.147, ал.1, предл.1 ЗЗД изпълнение. Поради което
съдът следва да я замести с приложимата
императивната разпоредба.
В този смисъл е и съдебната
практика, която се споделя от настоящия съдебен състав-Определение №
186/12.03.2013 г., ч.т.д. № 1399/2013 г., ВКС, І г.о., Решение № 81/08.07.2014
г., т.д. № 1705/13 г., ВКС, І т.о.
В действителност има практика и в
обратния смисъл Решение № 103/07.07.2017 г., т.д.№
851/2016 г. ВКС, І т.о.
Настоящият съдебен състав обаче
споделя практиката определяща нормата на чл.147, ал.1 от ЗЗД като императивна,
приемайки, че целта на закона е да се даде защита на по-слабата страна в облигационното
отношение, която не получава пряка облага от главния договор, а носи само
тежестта при неговото неизпълнение.
Така
мотивиран настоящият съдебен състав приема, че исковете като неоснователни следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
По
разноските в процеса:
При
този изход на делото и на основание чл78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените от него разноски.
Ответникът
е направил разноски в общ размер на сумата от 2000 лв. депозити за вещи лица.
Ответникът претендира разноски в размер на 54 000 лв. с ДДС-платено
адвокатско възнаграждение. Не следва да се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение, тъй като до приключване на устните състезания по делото ответникът
е представил само договор за правна помощ от 20.07.2020 г., в който е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 54 000 лв. с ДДС, платимо по банков
път след приключване на производството по делото пред първата инстанция.
Следователно и към датата на съдебните прения, ответникът не е направил
разноски за адвокатско възнаграждение, поради което такива не му се следват.
Предвид
горното ищецът дължи на ответника разноски в размер на 2000 лв.
Водим от горното, Софийски
градски съд, І-6 състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените по реда на чл.422, ал.1 във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване дължимостта на
вземане с правно основание чл.430, ТЗ във връзка с чл.432, ал.1, ал.2 от ТЗ и
чл.86, ал.1, чл.92 от ЗЗД искове от „К.т.б.“ АД-в несъстоятелност, ЕИК******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявана заедно от синдиците А.Н.Д.и
К.Х.М.против В.Й.Д., ЕГН **********,*** за установяване в отношенията между
страните, че ответникът в качеството си на поръчител по договор за
поръчителство от 31.07.2008 г. дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 300
000 евро, неплатена, просрочена главница дължима по договор за банков кредит от
31.07.2008 г. и анекси към него, както следва: Анекс № 1/10.01.2009 г., Анекс №
2/30.06.2010 г., Анекс № 3/31.01.2011 г., Анекс № 4/25.05.2011 г., Анекс №
5/09.05.2012 г., Анекс № 6/09.10.2013 г., за периода от 10.07.2014 г. до
22.04.2015 г., ведно с мораторната неустойка в размер
на 22% годишно съгласно т.12 от договора за кредит от 31.07.2008г. за периода
от 26.11.2015 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 98 010,96 евро,
просрочени лихви върху редовна главница в размер на 12% на база 360 дни годишно
по т.9 от договора за кредит за периода от 27.01.2014 г. до 25.03.2015 г.,
сумата от 183 145,90 евро, просрочени лихви върху просрочена главница, имаща
характер на мораторна неустойка по т.22 от договора
за кредит за периода от 25.04.2014 г. до 25.03.2015 г., ведно с мораторна неустойка в размер на 10% годишно съгласно т.13
от договор за кредит от 31.07.2008 г. върху главница от 98 010,96 евро и върху
главница от 183 145,90 евро за период от 26.11.2015 г. до окончателното
плащане, сумата от 21 922,31 евро, неустойка върху просрочена лихва в размер на
10% годишно, съгласно т.13 от договора за периода от 27.01.2014 г. до
22.04.2015 г., сумата от 78 000 евро, дължими такси по кредита, сумата от 21
450 евро, текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2015 г. до
22.04.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от 01.12.2015 г. по
ч.гр.д. № 73085/2015 г. по описа на СРС, 31 състав.
ОСЪЖДА „К.т.б.“
АД-в несъстоятелност, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана заедно от синдиците А.Н.Д.и К.Х.М.да заплати на основание чл.78,
ал.3 от ГПК на В.Й.Д., ЕГН **********,*** сумата от 2000 лв. /две хиляди лв./
разноски.
Решението
е постановено при участието на „Г.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, офис 2, в качеството му на трето лице помагач.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: