Решение по дело №19740/2014 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 30.08.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на деветнадесети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                         Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 19 740 по описа за 2014 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА С.Т.М. да заплати на И.Г.П.:

1. 6 000,00 лева на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди лева плюс законната лихва от 08.10.2013 г.  до окончателното изплащане. Неимуществените вреди са претърпени от следните неистински и позорни твърдения на С.М. за И.П.:

а. че И.П. манипулира и лъже, заявени в интервюта на 16.09.2013 г. в предаването „Л.в л.“ на БТВ и на 08.10.2013 г. за сайта <www.****.bg>;

б. внушението, че И.П. използва контактите си с български политици (министрите С.Д. и Т.Т.), за да назначава свои приближени в държавната администрация, от което да се облагодетелства, направено чрез изявления в интервюта на 16.09.2013 г. в предаването „Л.в Л.“ на БТВ и на 08.10.2013 г. за сайта <www.****.bg>;

в. внушението, че И.П. е престъпник, направено чрез изявление в интервю на 29.09.2013. г. в предаването „В.Н.“ на Н.Т.;

г. че И.П. е нарушил обществения интерес, заявено в интервюто на 29.09.2013 г. в предаването „В.Н.“ по Н.Т.;

2. 633,33 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото. И.П. е със съдебен адрес – адвокат Л.Н.,*** - а С.М. е със съдебен адрес – Адвокатско дружество „К.И.и Я.Н.“***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД на И.П. срещу С.М. за разликата над 6 000,00 лева до пълния предявен размер от 90 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА И.П. да заплати на С.М. 3 673,60 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Ако ищецът обжалва изцяло решението с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 680,00 лева държавна такса. Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 120,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако някоя от страните обжалва частично решението, тя следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

         МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[5] Г.И.П. заявява в искова молба от 12.11.2014 г., че ответникът Г.С.М. е Председател на Комисията за финансов надзор (КФН). Като такъв той е дал интервюта на 16.09.2013 г., 29.09.2013 г. и 08.10.2013 г.

 

[6] С интервютата Г.С.М. е изнесъл неистински факти, които са били позорящи и клеветнически по отношение на Г.И.П.. Тези факти са били относно това, че Г.И.П.: манипулира и лъже; е олигарх и практикува олигархичен модел, като се облагодетелства за сметка на незаконна връзка между него и политически партии; е изкупил предприятия на безценица; е участвал в извършването на пазарна манипулация при продажбата на остатъчния дял държавни акции от „И В.Е.Б.“; е престъпник; е увреждал държавния интерес (исковата молба, л. 5-9; относно конкретните твърдения, от които ищецът твърди, че е претърпял вреди вж. първия параграф на л. 6-гръб, последния параграф на л. 7-лице, втория, третия и четвъртия параграф на л. 8-лице).

 

[7] От това ищецът е претърпял неимуществени вреди, които той оценява на по 30 000,00 лева от всяко интервю. Г.С.М. не му е заплатил такова обезщетение. Затова Г.И.П. моли съда да осъди Г.С.М. да му заплати 90 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди (искова молба, л. 5-9)

  

2. На ответника

 

[8] Г.С.М. е подал писмен отговор.  Той е заявил, че:

1. заявеното от него е вярно;

2. той не е дал интервюта със съдържанието, твърдяно от ищеца;

3. заявеното от него не е било позорящо и клеветническо. Ето защо Г.С.М. моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 60-62; молбата, л. 94).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] Г.И.П. е осъществявал и продължава да осъществява търговска и обществена дейност в страната и в чужбина. Той е: почетен консул на Канада в България; член-учредител на Асоциация „Трансфюз“; член на Управителния съвет (УС) на Сдружение „Инициатива“ Глобална България; бивш член на УС-ти на Фондация „К.“ и Съюза на издателите в България, както и на Съвета на настоятелите на СУ „Св. Климент Охридски“; бивш председател на УС на Сдружение „Институт на дипломираните финансови консултанти“ и на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ); бивш член на Надзорния съвет на НОИ (л. 17; л. 31-32; л. л. 26-28; л. 29; л. 23-24; л. 40; л. 21-22;  л. 18-19, 35-38; л. 39). Не се спори, че той е известен в обществото.

 

[10] Г.П. е бил член на управителните органи на посочените организации с други публично известни личности. Между тях са били: С.Ш., С.Д., Т.Б., П.М., С.Е.– УС на Съюза на издателите в България – Ц.Б., Л.Х., К.С., К.Г., И.К., В.З.и отново С.Д.– СДРУЖЕНИЕ «И.Г.Б.» (л. 23-27).

 

[11] През 1992 г. Г.И.П. се е запознал с Г.Т.Т., бивш Министър на икономиката, с когото тогава са работили заедно като репортери. След това те не са имали делови отношения. Г.П. никога не е искал нещо от Г.Т. както и обратното (показанията на Г.Т., л. 268-гръб).

 

[12] При приватизацията на „К.“ ЕАД то е било закупено от „РМД „К.**“ АД. Впоследствие „А.Ф.“ ЕАД, е придобило 83,33 % от акциите на „К.“ ЕАД, като акционери в него са останали държавата с 14,7% и „РМД „К.**“ с 12,5% (решението на ВКС, л. 45-51). Не се спори, че „А.Ф.“ ЕАД и „А.Ф. Х.“ са дружества, свързани с Г.И.П. (вж. и показанията на свидетеля К., л. 274).

 

[13] На 17.12.2004 г. ВКС е постановил решение, с което е оставил в сила решение на Апелативен съд-Варна (АСВн). С последното АСВн е потвърдил присъда, с която Г.И.П. е бил оправдан по повдигнато му обвинение по чл. 283а, т. 1, връзка с чл. 282, ал. 1 и ал. 2, връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, свързано с приватизацията на «К.» ЕАД (решението, л. 45-51).

 

[14] През 2008 г., при посещение на българска делегация в Ню Йорк, в която е участвал и Г.П., той се е запознал с Г.С.Д..  Към този момент и в предишните около 15 години Г.С.Д. е работил за Световната банка. Г.Д. е станал Министър на финансите на 27.07.2009 г. За избирането му на този пост той по никакъв начин не е имал подкрепата на Г.И.П..

 

[15] При работата си като финансов министър Г.Д. е председателствал Съвета за тристранно сътрудничество, в който понякога е участвал и Г.П., като представител на КРИБ. На този съвет са били обсъждани мерки, които е трябвало да се предприемат за справянето с икономическата криза, между които е била обсъждана и възможността за приватизиране на държавна собственост. Г.П. не е влияел на Г.Д. при назначаването на служители в Министерство на финансите, в което Г.Д. е заварил много силен управленски екип, на който е разчитал (показанията на Г.Д., л. 328-329).

 

[16] Не се спори, че в периода 2010-2016 г. ответникът Г.С.М. е бил Председател на КФН (вж. и ДВ, л. 16).  Той е и адвокат с 20-годишна практика (обясненията на Г.М., л. 299).

 

[17] На 16.09.2013 г. Г.С.М. е участвал в телевизионното предаване „Л.в Л.“ по БТВ с водещ госпожа Ц.Р.и покойния Г.Д.Ц.. В него Г.М. е разяснил за проверките, които КФН е извършила по отношение на продажбата на остатъчния държавен дял от „И В.Е.“, по която сделка консултант е бил „Б.“ ЕАД – кога те са започнали и какво са установили. След това, около 4:45 минути след началото на интервюто, той е заявил, че е манипулативно и невярно твърдението на Г.П., неговите компании и Г.Т., че КФН е одобрила проспекта за извършване на продажбата. Г.С.М. е разяснил, че КФН е одобрила проспект, но не и цени на продажбата, а Г.П. е манипулирал общественото мнение с лъжите, че КФН е одобрила цени.

 

[18] В интервюто около 8:45 минута след началото му, Г.С.М. е заявил, че при сделката „Б.“ не е съобщил и е допуснал извършването на пазарна манипулация чрез предлагането на много на брой оферти през малки интервали от време, което е блокирало подаването на оферти от други купувачи. Той също е споделил, че „Б.“ е представлявал по сделката както държавата, така и „И В.Е.“, който е участвал в търга по продажбата на остатъчния дял държавни акции в „И В.Е.“. Затова „Б.“ е бил в конфликт на интереси, за което е бил издаден акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, което е било потвърдено от съда.

 

[19] Около 14:40 минута след началото на интервюто Г.С.М. също е заявил, че няколко месеца по-късно при отписването на „И В.Е.“ от борсата са били продадени последните негови акции. В този случай търговото предложение от „Б.“ е било за над 3 000,00 лева на акция при първоначална цена от 1 600,00 лева на акция при аукциона за продажба на първия голям остатъчен пакет от държавни акции.

 

[20] По-нататък в интервюто водещите са задавали въпроси на Г.С.М. относно евентуално негови бизнес отношения с Б.или негови компании. Около 25:30 минута след началото на интервюто Г.С.М. е заявил: „и между другото, това е една манипулация, която се говори само в медиите на П., очевидно манипулирайки фактите, и, забележете, има съдебно решение на български съд, след което П. продължава да манипулира и да лъже. В това решение се казва, че С.М. няма никакво отношение към предмета на доказване на това дело и по никакъв начин не може да бъде полезен за обвинителната теза на прокуратурата, да бъда заличен като свидетел, т. е. това е съдебен акт, съдебно решение, съдебно определение. Може ли ние да обясняваме такива неща?“  (диска със записа от предаването, л. 196а. Страните изрично са заявили, че не спорят, че дискът, съдържа интервюто по БТВ – протокола от с. з. на 23.10.2015 г., л. 200).

 

[21] „Б.“ е дружество от групата на „А.Ф. Х.“ (показанията на свидетеля Б., л. 272-гръб; показанията на свидетеля К., л. 274). Г.И.П. е член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „А.Ф. Х.“ (показанията на свидетеля К., л. 274)

 

[22] На 29.09.2013 г. Г.С.М. е дал интервю за предаването «В.Н.», излъчено по Н.Т.. В него около 1:41:40 часа от началото на предаването Г.М. е заявил: «[в]същност това е най-скандалното, защото, ако има христоматийно определение за олигарх, което да го пренесем и да направим анализ за това христоматийно определение за олигарх в България, най-точно на това определение отговаря Г.П., който в цялата му бизнес кариера всъщност се облагодетелства поради тази, бих казал, незаконна връзка между него и бизнеса и представляваната от него финансово олигархична група. От самото начало той купува на безценица предприятия, има примери, изнесени в медиите в много случаи – за «Д.», за другото предприятие «К.», впрочем той там беше подсъдим и обвиняем с мярка за неотклонение, с парична гаранция, с предявено обвинение за незаконна приватизация съгласно Наказателния кодекс. Така че това е един човек, който има сериозни взаимоотношения с правораздавателната система».

 

[23] В интервюто около 1:47:20 часа от началото на предаването Г.С.М. е споделил: „[д]ържавата за съжаление, а това го казах наскоро и в едно интервю, всъщност затова хората са толкова недоволни и са на улицата. Затова те са недолни от задкулисието, защото в последните 20 години държавата беше управлявана по начин, по който не защитаваше по най-добрия начин обществения интерес и се позволи на хора, като споменатия господин, за който говорим досега, като П., които да използват властовия политически ресурс в своите контакти и по силата на тази своя олигархична сила да нарушават обществения интерес. По този начин стана бандитска приватизация, по този начин с компесаторни записи се купиха ключови предприятия в България, по този начин се продаваха акции на БТК, с компесаторни записи. Впрочем друга голяма ... на Г.П., за която се говореше доста години в медиите, наречена „кражбата на века“ от твои колеги журналисти. Всъщност по този начин чрез подобни олигархични методи различни бизнес групи купиха ценни активи на безценица, ощетявайки всъщност интереса на данъкоплатците, на българските граждани“.

 

[24] Г.С.М. също е заявил: „много се надявам той да няма нов Д., или П. да не може да продължи с този олигархичен модел като инсталира хора във властта и след това се облагодетелства от контакта си с тях. Но вероятно той разчита на свои контакти, които вероятно продължава да има в различни институции, ключови български институции“.

 

[25] В отговор на въпрос относно „Доверие“ около 1:49:26 часа от началото на предаването Г.С.М. е заявил: „[т]ам отново една така чисто интригантска кампания проведе от неговите медии. Всъщност обаче, основният казус е, че ние не сме получавали документи за основна сделка и в момента, в който ги получим аз казах, че дори да имаме 1% съмнение, тази сделка ще бъде отказана, защото по-важни са ни интересите на България, на българските пенсионери и на финансовата система.“

 

[26] След това Г.С.М. е продължил: [к]ампанията беше продиктувана от елементарното желание на Г.П. да няма сделка. От една страна аз да бъда сплашен и ударен с компромати и с такава компания. Да няма сделка, защото на него му е много удобно статуквото да продължава да се финансира от българските пенсионни фондове, както прави и до момента. Това е консистентна политика за последните години.  Аз точно това казах, че ние спряхме доста на брой сделки, с които според нас се ощетява общественият интерес и точно оттам идва тази ожесточеност и агресия към нас като регулатор. Защото сме си свършили работата и очевидно един човек е трябвало да върне едни пари, които е получил от пенсионните фондове. Върна част от тях, трудно ми е да си спомня колко, но ставаше въпрос за финансирания за десетки милиони левове“[1].

 

[27] На 08.10.2013 г. сайтът <www.****.bg> е публикувал интервю с Г.С.М. под заглавие „С.М. пред ****: И.П. е в истерия“ (приложение №2 към СТЕ, л. 183-185). В предния ден, 07.10.2013 г. сайтът Afera.bg е публикувал същото интервю и журналистически коментар към него под същото заглавие (приложение №3 към СТЕ, л. 184-190).

 

[28] В интервюто на въпрос: „[а] защо И.П. продължава да твърди, че „проблемите му“ с вас са започнали след публикация в седмичника му „К.“, Г.С.М. е отговорил: „[т]ова са проекции единствено на неговите манипулативни тези, т. е. зад тях няма съдържание. В крайна сметка е важно върховенството на закона и е важно всяка институция да си върши работата по най-добрия начин, спазвайки законите и правилата. Ако се чувства засегнат от това, че е една институция работи и си върши работата – това вече е философски проблем“.

 

[29] Последвал е въпрос дали Г.С.М. е имал сблъсък с Г.И.П. и по отношение на новата сграда на КФН и, че е имало спекулации, че Г.С.М. е взел еднолично решение. На него Г.С.М. е отговорил: „това отново беше активно мероприятие на И.П. основно с „любезното съдействие“ на двама души от състава на Комисията. Той се опитваше да манипулира, че едва ли не цялата комисия е срещу мен, че трима души са застанали срещу моите решения и т. н.“

 

[30] При нов въпрос за кои сгради е ставало въпрос, Г.С.М. е отговорил: „трябва да проверя, но имаше две негови оферти. Но тъй като не отговаряха на условията, а имаше и по-добри предложения, исканията му бяха отхвърлени. Ето още една причина г-н П. да разпространява лъжи за мен“.

 

[31] След това Г.С.М. е заявил, че Г.И.П. „е един човек, който очевидно е в истерия, защото обичайно практикуваният от него олигархичен модел – да назначава хора във властта, чрез които да се облагодетелства, явно вече не може да работи”. Г.С.М. също е заявил, че „[п]рез Д. и Т. бяха направени множество назначения на ключови позиции в български институции. Десетки, да не кажа стотици, са кадрите, които вероятно са свързани с И.П., внедрени от неговите протежета-министри“ (приложение No. 2 и 3 към СТЕ, л. 183-190).

 

[32] Липсват доказателства, че Г.И.П.:

- е манипулирал и лъгал;

- е ползвал олигархични методи и се е облагодетелствал за сметка на незаконна връзка между него и политическите партии. Затова съдът приема, че тези факти не са осъществени.

 

[33] Преди тези три интервюта на Г.С.М., електронни медии са били публикували информация за три групи факти, споделени от Г.М.. Това са били факти за: Пенсионен фонд „Доверие“; връзките на Г.П. с Г.Д.; продажбата на „К.“ ЕАД (л. 100, 116 и 118 относно Пенсионен фонд „Доверие; л. 137 и 144 относно връзките на Г.П. с Г.Д.; л. 152-153 и л. 158 относно продажбата на „К.“ ЕАД).

 

[34] На 12.05.2014 г. АССГ е оставил в сила решение на СРС, с което СРС е потвърдил наказателно постановление (НП) на Заместник-председателя на КФН. С това НП Заместник-председателят на КФН е наложил „Б.“ ЕАД 500,00 лева имуществена санкция за това, че като инвестиционен посредник не е уведомил КФН за съмнение за манипулиране на пазара на финансови инструменти, свързано с аукциона за продажба на остатъчния дял от държавни акции в „И В.Е.Б.“. Манипулирането на пазара се е състояло в подаването от трето лице на 34 нареждания в рамките на около 15 минути, през около една минута с минимално изменение в цената. Съдът е приел, че това е ограничавало възможността на други участници в аукциона да закупят акции, с което третото лице е манипулирало пазара, а „Б.“ ЕАД не е уведомил КФН за това (решението, л. 63-68).

 

[35] На 13.10.2014 г. АССГ е постановил друго решение. С него той е отменил решение на СРС, с което СРС е потвърдил НП Р-10-13/16.01.2013 г. на Заместник-председателя на КФН. Заместник-председателят на КФН е издал НП за това, че «Б.» ЕАД не е отказал да приеме поръчките за покупка на акции, подадени от «И В.Е. АГ АВСТРИЯ», и така е застрашил интересите на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК), съответно държавния интерес. АССГ е приел, че законът не е забранявал както изкупуването на акции от акционер в определено дружество, така и инвестиционният посредник да представлява едновременно продавача и купувача по подобна сделка. Съдът също е приел, че да се приеме, че в този случай е бил налице конфликт на интереси, би протИ.речало на разума и целта на публичното предлагане на акции на фондовата борса (решението, л. 41-44).

 

[36] Публикуването на интервюто в сайта <www.****.bg>  и излъчването на интервютата в предаванията „В.Н.“ и „Л.в Л.“ с Г.С.М. са възмутили и изнервили Г.И.П.; той е станал емоционал нестабилен и разсеян (показанията на свидетелите: Р., л. 201-203; Пулев, л. 203-204; Харманджиев, л. 204-205). Той е бил претеснен за въпроси на съученици на децата му към тях (показанията на свидетелката Р., л. 201-203).

 

[37] В резултат на процесните интервюта Г.И.П. е преживял силни негативни емоции, довели до нарушаване на психологичното му равновесие и обичайното му лично и социално функциониране. Те са го поставили в състояние на стрес и фрустрация. Той е развил продължителна адаптационна реакция с прояви на напрежение, безпокойство, тревожност, особено интензивни в периода на публикациите, но продължаващи и към настоящия момент (заключението на вещото лице Златарева, л. 169-173).

 

[38] Не се спори, че Г.С.М. не е заплатил обезщетения на И.П.. Г.И.П. е заплатил: 3 600,00 лева държавна такса (л. 4); 900,00 лева на вещи лица (л. 85-86 и 212); 10 000,00 лева на двама адвокати (л. 167). Г.С.М. е заплатил 3 876,00 лева на адвокат (л. 321-329);  60,00 лева депозит за свидетел (л. 215).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[39] Г.И.П. е предявил иск по чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД

 

[40] Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно предпоставките за уважаване на иска са: 1. ответникът да е извършил виновно противоправно действие; 2. чрез това свое противоправно действие той да е увредил ищеца; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

1.1.       По първата предпоставка за уважаването на иска - ответникът да е извършил виновно противоправно действие

 

[41] За да е налице в конкретния случай противоправно действие на Г.С.М., е необходимо: а. в интервютата той да е изложил неверни факти относно Г.И.П.; б. тези обстоятелства да опозоряват Г.И.П. (аргумент от чл. 147, ал. 1, пр. 1 от Наказателния кодекс НК); Решения на ВКС: 404-2010-III Г. О. по гр. д. 907/2009 г.; 468-2009-IV Г. О. по гр. д. 868/2008 г.) Неверни обстоятелства са тези, за които се е твърдяло, че са се осъществили, а те не са (или обратното), или пък са се осъществили, но не по твърдения начин. Тежестта на доказване, че твърдените евентуално опозоряващи факти, обявени от ответника, са истински, е за ответника (Решение на ВКС 253-2014-III Г.О. по гр. д. 1251/2012 г.).

 

[42] За да може съдът да прецени дали фактите са истински или не, ищецът следва изрично да изложи кои факти приема за неистински и позорящи (Решение на ВКС 85-2012-IV Г. О. по гр. д. 1 486/2011 г.[2]). Следователно проверката на съда трябва да се ограничи само до фактите, изрично посочени от ищеца в исковата молба за неистински и позорящи го. Ако съдът разгледа и други факти, разпространени от ответника, но, за които ищецът не е зявил, че са неистински и са го опозорили, съдът би нарушил диспозитивното начало.

 

[43] На проверка за истинност не подлежат оценките и мненията. Оценките са коментар на фактите, които пък са възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност (Решения на ВКС: 85-2012-IV Г. О. по гр. д. 1 486/2011 г.; 369-2015-IV Г. О. по гр. д. 2 0**/2015 г.). Дори оценките и мненията обаче, следва да са изградени върху някаква подкрепяща ги достатъчна фактическа база (Решения на ЕСПЧ: Pedersen and Baadsgaard v. Denmark [GC], no. 49 017/99, § 76, ECHR 2004‑XI; Timpul Info-Magazin and Anghel v. Moldova, no. 42 864/05, § 37, 27 November 2007[3]; Решение на ВКС 369-2015-IV Г. О. по гр. д. 2 0**/2015 г.).

 

[44] Опозоряващо за дадено лице е обстоятелство, което е: недостойно и укоримо от гледна точка на общоприетите морални разбирания, предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото и разгласяването му е опасно за доброто име на лицето (Решения на ВКС: 452-2010-III Н. О. по н. д. 411/2010 г.; 75-2012-II Н. О. по н. д. 3142/2011; 17-2011-I Н. О. по н. д. 641/2010 г.). Такова обстоятелство може да се отнася до: минало и настоящо поведение; служебни и обществени прояви или такива от личния живот; отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно (Решение на ВКС 17-2011-I Н. О. по н. д. 641/2010 г.). Следователно, за да прецени дали ответникът е извършил противоправно деяние, съдът трябва да прецени дали твърдените от ищеца неистински и позорящи го обстоятелства: а. са били действително заявени от ответника; б. са факти или оценки/мнения; в. ако са факти, неистински ли са те, а, ако са мнения/оценки, има ли за тях достатъчна подкрепяща ги фактическа база; г. позорящи ли са твърденията за ищеца.

 

 [45] Съдът ще направи този анализ последователно за всяко едно твърдение на ответника, за което ищецът е заявил, че е неистинско и го позори. Заявените от ищеца твърдения на ответника, които според ищеца са неистински и позорящи, са, че Г.И.П.: 1. манипулира и лъже; 2. е олигарх; 3. практикува олигархичен модел, като се облагодетелства за сметка на незаконна връзка между него и политически партии; 4. е изкупил предприятия на безценица; 5. е участвал в извършването на пазарна манипулация при продажбата на остатъчния дял държавни акции от „И В.Е.Б.“; 6. е престъпник; 7. е увреждал държавния интерес.

 

[46] По първото твърдение – Г.И.П. манипулира и лъже. Съдът установи, че действително Г.С.М. е заявил в интервютата, дадени от него, че Г.И.П. манипулира и лъже (пар. 17, 20, 28-30). Да лъжеш и манипулираш е факт, а не оценка. Съдът не установи Г.И.П. да е лъгал и манипулирал. Ето защо съдът приема, че това твърдение на Г.С.М. е неистинско. Да манипулираш и лъжеш е укоримо и предизвиква негативна оценка от обществото. Твърдението, че някой манипулира и лъже накърнява доброто име на този, за когото се отнася. Това още в по-голяма степен важи за публично известни личности. Ето защо съдът приема, че това твърдение на Г.С.М. е позорящо за Г.И.П..

 

[47] По второто твърдение – Г.И.П. е олигарх. Съдът установи, че в интервютата Г.С.М. е заявил, че Г.И.П. е олигарх (пар. 22). Твърдението, че някой е олигарх е оценка. Това е така, защото, за да се приеме едно лице за олигарх е необходима преценка/оценка на група от факти.

 

[48] Олигархът е част от малобройна група от аристократи или богаташи, които осъществяват политическо и икономическо господство в дадено общество[4]. Това могат да бъдат и бизнесмени, които имат директно влияние върху икономическия и политически живот[5] или са монополизирали държавната власт[6]. 

 

[49] В случая са събрани доказателства и не се спори, че Г.И.П.: а. контролира финансова група, разполагаща със значителен финансов ресурс; б. чрез свои дружества е собственик на електронни и печатни медии; в. е имал и има формални контакти с други публично известни личности, контролиращи значителни финансови ресурси – чрез УС на Сдружение „Инициатива“ Глобална България и Съюза на издателите в България. Няма обаче каквито и да е доказателства, че той самостоятелно или като част от група лица със значителни финансови възможности е влияел пряко на вземането на политически решения. Затова съдът приема, че по делото не е доказано, че Г.И.П. е олигарх.

 

[50] Спрямо публичните личности е допустимо хиперболизиране и провокативност на оценките, когато оценката е свързана с тема, важна за обществото. Ако е така, се приема, че оценката не е обидна и позоряща (Решение на ВКС 369-2015-IV Г. О. по гр. д. 2 0**/2015 г.).

 

[51] В случая съдът приема, че Г.С.М., знаейки, че Г.И.П. контролира медии и бизнес група със значителен финансов ресурс е хиперболизирал, като го е нарекъл олигарх. Той е направил това обаче, обсъждайки важна за обществото тема – как функционира българската държава. Ето защо съдът приема, че оценката олигарх в конкретния случай не е обидна и позоряща за Г.И.П. (за близки случаи същото е приел и ВКС в решения: 369-2015-IV Г. О. по гр. д. 2 0**/2015 г.[7]; 62-2012-IV Г. О. по гр. д. 1 376/2011 г.[8]).

 

[52] По третото твърдение – Г.И.П. е практикувал олигархичен модел, като се е облагодетелствал за сметка на незаконна връзка между него и политически партии. Съдът установи, че в интервютата Г.С.М. е заявил, че:

а. „…чрез подобни олигархични методи различни бизнес групи купиха ценни активи на безценица, ощетявайки всъщност интереса на данъкоплатците, на българските граждани“ (пар. 23).;

б. „много се надявам той да няма нов Д., или П. да не може да продължи с този олигархичен модел като инсталира хора във властта и след това се облагодетелства от контакта си с тях. Но вероятно той разчита на свои контакти, които вероятно продължава да има в различни институции, ключови български институции (пар. 24) ;

в. Г.И.П. „е един човек, който очевидно е в истерия, защото обичайно практикуваният от него олигархичен модел – да назначава хора във властта, чрез които да се облагодетелства, явно вече не може да работи”. Г.С.М. също е заявил, че „[п]рез Д. и Т. бяха направени множество назначения на ключови позиции в български институции. Десетки, да не кажа стотици, са кадрите, които вероятно са свързани с И.П., внедрени от неговите протежета-министри“ (пар. 31).

 

  [53] Съдът не установява Г.С.М. директно да е заявил, че Г.И.П. се е облагодетелствал за сметка на незаконна връзка между него и политически партии. С второто и третото изявление обаче, се внушава, че Г.И.П. използва контактите си с български политици (министрите Д. и Т.), за да назначава свои приближени в държавната администрация, от което да се облагодетелства. Това внушение е за факти. Съдът не установи тези факти да са доказани. Затова съдът приема, че те са неистински.

 

[54] Съдът приема, че тези неистински факти са позорящи, защото отношението на обществото към използването на формални и неформални контакти с държавни служители и политици за лично облагодетелстване се оценява отрицателно и е укоримо. Наличието на подобни действия вреди на доброто име.

 

[55] По четвъртото твърдение – Г.И.П. е изкупил предприятия на безценица.  Съдът установи, че Г.С.М. е заявил това обстоятелство по отношение на покупката на Винпром „Д.“ и „К.“ ЕАД (пар. 22). Това твърдение е оценка и коментар. Дори и да не почива на достатъчна фактическа база, то не е обидно или позорно, защото всеки може да изразява мнение относно цената на придобиване на един продукт или предприятие (за близък случай същото е приел и ВКС в решение 62-2012-IV Г. О. по гр. д. 1 376/2011 г.[9])

 

[56] По петото твърдение – Г.И.П. е участвал в извършването на пазарна манипулация при продажбата на остатъчния дял държавни акции от „И В.Е.Б.“. Съдът установи, че Г.С.М. е направил това твърдение в интервюто на 16.09.2013 г. (пар. 18-19). Това твърдение е оценка. За да се приеме, че е налице пазарна манупилация при продажбата на акции чрез закрит аукцион е необходимо да се извърши преценка/оценка на група от факти.

 

[57] Съдът установи, че към момента, когато Г.С.М. е направил това изявление, срещу „Б.“ ЕАД са били издадени поне две НП от Заместник-председателя на КФН за извършване на пазарна манипулация при продажбата на остатъчния дял на държавата от „И В.Е.“. Нещо повече, впоследствие АССГ е потвърдил едно от тези НП (другото е било отменено). Съдът установи, че „Б.“ ЕАД е част от финансовата група „А.Ф. Х.“, чийто собственик е Г.И.П.. Ето защо съдът приема, че оценката на Г.С.М. е имала достатъчно подкрепяща я фактическа база.

 

[58] Извършването на пазарна манипулация е позорно. Когато обаче, оценката е подкрепена с достатъчно фактическа база и тя е направена спрямо обществена личност, свободата за изразяване на мнение е по-широка (т. III.1 от мотивите на решение на КС 7/1996 г. по к. д. 1/1996 г.; Решения на ЕСПЧ: Axel Springer AG v. Germany  (no. 39 954/08); Saaristo and Others v. Finland (no. 184/06)). В случая съдът приема, че общественото положение на Г.И.П. както и обстоятелството, че оценката е подкрепена с достатъчно фактическа база налагат той да търпи негативната оценка, макар че тя е позоряща за него.

 

[59] По шестото твърдение – Г.И.П. е престъпник. Съдът не установява Г.С.М. директно да е заявил, че Г.И.П. е престъпник. Такова внушение обаче, Г.С.М. е направил с изявлението: „…впрочем той там беше подсъдим и обвиняем с мярка за неотклонение, с парична гаранция, с предявено обвинение за незаконна приватизация съгласно Наказателния кодекс. Така че това е един човек, който има сериозни взаимоотношения с правораздавателната система“ (пар. 22).

 

[60] Съдът установи, че девет години по-рано Г.И.П. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за приватизацията на „К.“ ЕАД. Г.С.М. е юрист, адвокат с над 20-годишна практика, а към този момент и Председател на КФН. Той е следвало да знае, че Г.И.П. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение и да съобщи този факт наред с останалите верни обстоятелства, които е споделил. Вместо това той е засилил ефекта от заявените от него по принцип верни факти, като е добавил, че Г.И.П. е човек, който има сериозни взаимоотношения с правораздавателната система. Затова съдът приема, че Г.С.М. е целял да внуши у широката публика и го е направил, че Г.И.П. е престъпник.

 

[61] Твърдението, че някой е престъпник е оценка. В случая съдът не установи Г.И.П. да е извършвал престъпления. Следователно тази оценка на Г.С.М. не е подкрепена с достатъчна фактическа база. Това да си престъпник е укоримо от обществото и накърнява доброто име. Затова съдът приема, че внушението, че Г.И.П. е престъпник е позорящо за него. Никакъв защитим обществен интерес не е налагал Г.С.М. да направи това внушение спрямо Г.И.П..

 

[62] По седмото твърдение – Г.И.П. е нарушил държавния интерес. Съдът установи, че в интервюто на в интервюто на 29.09.2013 г. Г.С.М. е заявил, че Г.И.П. е нарушил обществения интерес. Първото твърдение е било с оглед на това, че Г.И.П. е използвал контактите си с министри за назначаване на негови приближени в държавното управление, от които да извлича облага (пар. 23). Съдът прие, че тази оценка не е подкрепена от достатъчна фактическа база и тя е позоряща. Затова съдът приема, че не е подкрепено с достатъчно фактическа база и е позорящо твърдението, че по този начин Г.И.П. е нарушил обществения интерес.

 

[63] Второто твърдение е било направено с оглед заявлението, че КФН е спряла сделки на дружества на Г.П., с които се е ощетявал обществения интерес (пар. 26). Това твърдение е оценка. Съдът не установи КФН да е спирала сделки на дружества, свързани с Г.П., чрез които той е ощетявал обществения интерес. Следователно оценката няма достатъчно фактическа база. Ощетяването на обществения интерес е укоримо от обществото. То накърнява доброто име. Затова твърдението е позорно.

 

 [64] Съдът установи, че четири твърдения на Г.С.М. за Г.И.П. са неистински и позорящи. Първото - Г.И.П. манипулира и лъже. Третото – внушението, че Г.И.П. използва контактите си с български политици (министрите Д. и Т.), за да назначава свои приближени в държавната администрация, от което да се облагодетелства. Шестото – внушението, че Г.И.П. е престъпник. Седмото – твърдението, че Г.И.П. е нарушил обществения интерес, като е: използвал контактите си с политици за назначаването на негови приближени в държавната администрация, от които впоследствие се е облагодетелствал; извършвал е сделки, които са били спирани от КФН.

 

[65] Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. В случая не са събрани каквито и да е доказателства, от които съдът да установи, че Г.С.М. не е виновен за разпространението на процесните неистински обстоятелства относно Г.И.П.. Затова съдът приема, че ответникът е действал виновно. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.

 

1.2. По втората предпоставка за уважаването на иска - чрез своето противоправно действие Г.С.М. да е увредил Г.И.П.

 

[66] Съдът установи, че вследствие на това виновно извършено противоправно деяние Г.И.П. е преживял силни негативни емоции, довели до нарушаване на психологичното му равновесеие и обичайното му лично и социално функциониране. Те са го поставили в състояние на стрес и фрустрация. Той е развил продължителна адаптационна реакция с прояви на напрежение, безпокойство, тревожност, особено интензивни в периода на публикациите, но продължаващи и към настоящия момент. Следователно Г.И.П. е претърпял неимуществени вреди от описаните четири твърдения. Налице е втората предпоставка за уважаването на иска.

 

1.3. По третата предпоставка за уважаването на иска – Г.С.М. да не е изплатил обезщетение на Г.И.П.

 

[67] Съдът установи, че Г.С.М. не е изплатил обезщетение на Г.И.П.. Налице е и третата предпоставка за уважаването на иска.

 

1.4. По размера на обезщетението

 

[68] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът  следва да изясни към кой момент следва да направи това.  От 2009 г. насам съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[10]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към времето на даване и публикуване на процесните интервюта – септември-октомври 2013 г.

 

[69] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В свое решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, ВКС е посочил критерии, от които съдилищата да изхождат при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от накърняване доброто име на увредения (Решение на ВКС 832-2010-IV Г. О. по гр. д. 593/2010 г.). Решението е било постановено по различен случай, но въпреки това съдът приема, че част от критериите са приложими и към настоящия случай. Това са: 1. има ли разгласяване чрез медиите; 2. има или влошаване на здравословното състояние; 3. конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането; 4. прояви на съпричиняване на вредите от увредения.

 

[70] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още един фактор. Това е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор[11].

 

[71] В случая съдът установи, че процесните неистински факти са били разпространени чрез електронни сайтове и телевизионни предавания. Съдът установи, че вследствие на неверните  твърдения Г.И.П. е преживял силни негативни емоции, довели до нарушаване на психологичното му равновесеие и обичайното му лично и социално функциониране. Те са го поставили в състояние на стрес и фрустрация. Той е развил продължителна адаптационна реакция с прояви на напрежение, безпокойство, тревожност, особено интензивни в периода на публикациите, но продължаващи и към настоящия момент. Публикацията е била разпространена и в работната среда на Г.И.П..

 

[72] За ориентир при определянето на размера на обезщетението съдът използва две решения на ВКС, с които съдът е определил следните обезщетения:

- 2 000,00 лева за увреждане от 01.09.2013 г. – решение на ВКС 369-2015-IV Г. О. по гр. д. 2 0**/2015 г.;

- 10 000,00 за увреждане от периода декември 2008 г. – февруари 2009 г. – решение на ВКС 62-2012-IV Г. О. по гр. д. 1 376/2011 г.

 

[73] При невъзможност да се разграничи кои и какви вреди са произтекли от отделни неистински и позорни твърдения, които са направени по различно време, но в близки интервали от време, и, когато не могат да се разграничат вредите от всяко отделно изказване/публикация, съдът определя общо обезщетение (Решение на ВКС 263-2013-III Г. О. по гр. д. 1 740/2011 г.). В случая Г.С.М. е направил позорящите твърдения в три отделни интервюта през неголеми интервали от време и е невъзможно да се разграничат вредите от всяко едно отделно твърдение в отделно интервю. Затова съдът определя общо обезщетение.

 

[74] Като отчита всички установени обстоятелства и фактори за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът приема, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е 6 000,00 лева общо за вредите от четирите неверни и позорни твърдения,  заявени в трите интервюта. Ето защо съдът осъжда Г.С.М. да заплати на Г.И.П. 6 000,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 90 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[75] Г.И.П. търси разноски. Той е направил такива за 9 500,00 лева (съдът разделя заплатеното адвокатско възнаграждение на две, тъй като ищецът има право на възнаграждение за един адвокат, а то е било заплатено за двама).

 

[76] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 6 000,00 лева при предявен размер от 90 000,00 лева. Затова съдът осъжда Г.С.М. да заплати на Г.И.П. 633,33 лева разноски по делото.

 

[77] Г.С.М. също търси разноски. Той е направил такива за 3 936,00 лева.

 

[78] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 84 000,00 лева при предявен размер от 90 000,00 лева. Затова съдът осъжда Г.Иво П. да заплати на Г.С.М. 3 673,60 лева разноски по делото.

 

Съдия: