№ 87737
гр. София, 14.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110126173 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ФИРМА срещу ФИРМА,
с която е предявен иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 195, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД за упражняване правата на лизингодателя „УниКредит Лизинг“
ЕАД за намаляване на продажната цена на закупен от ответника автомобил
марка MAN, модел TGE, срещу продавача ФИРМА.
За допустимостта на предявения иск, абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно, е наличието на правен интерес
у ищеца – настъпване на благоприятни за него правни последици от
евентуалното му уважаване. В настоящия случай ищецът е предявил иск за
упражняване правата на лизингодателя спрямо трето за вътрешното им
правоотношение лице – ответник в образуваното производство, имащ
качеството на продавач на процесния автомобил. Ищецът твърди, че по
силата на чл. 16.5 от сключения договор за финансов лизинг, същият в
качеството си на лизингополучател може да придобие собствеността върху
лизинговия обект и преди изтичането на срока на договора, при извършване
на пълно плащане на уговорената цена, поради което счита, че се явява
кредитор на непарично вземане спрямо лизингодателя, чието
удовлетворяване е застрашено предвид бездействието на последния да
упражни правата си спрямо продавача на вещта. Съдът намира, че от
изложеното не може да се изведе активната процесуална легитимация на
ищеца като процесуален субституент /под формата на процесуален застъпник/
по делото на лизингодателя „УниКредит Лизинг“ ЕАД.
1
Активната процесуална легитимацията по чл. 134 ЗЗД следва да се
основава на изложени изрични твърдения на ищеца, че има неудовлетворено
вземане спрямо титуляра на заявеното при условията на субституция право. В
този смисъл лизингополучателят не излага сведения да е заплатил пълния
размер на уговорената лизингова цена, в резултат на което да е станал
собственик на автомобила, нито съгласно сключения договор за финансов
лизинг размерът на лизинговата цена е поставен в зависимост /или като
процент/ от уговорената между лизингодателя и третото лице – продавач,
продажна цена на автомобила. В тази връзка, доколкото цената на
лизинговата вещ е уговорена на самостоятелно основание в договора за
лизинг, евентуалното намаляване на продажната цена по сключения между
лизингодателя и третото лице договор за продажба, в случай на уважаване на
предявения иск, не би довело до настъпване на промяна в правната сфера на
ищеца.
Следва да се посочи, че за ищеца е налице интерес да реализира своите
права по силата на договорната връзка, създадена въз основа на договора за
лизинг, като предяви срещу лизингодателя претенцията си – например с
възражение за неизпълнен договор, иск за намаляване на лизинговата цена
или иск за разваляне на договора за лизинг, а лизингодателят е лице, което
може да търси правата си срещу третото лице – продавач по договора за
продажба. Такъв правен интерес на лизингополучателя да предяви исковата
си претенция срещу настоящия ответник – продавач на процесния автомобил,
в конкретния случай съдът не констатира.
При тези съображения и с оглед липсата на правен интерес на ищеца,
искът е недопустим, поради което и на основание чл. 130 ГПК исковата молба
следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба, по която е образувано гр.д. № 26173/2023г. по
описа на СРС, 77-ми състав.
Разпореждането може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3