Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

Мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр.дело № 16848 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 505175/10.10.2018г., постановено по гр.д. № 12836/2018г. по описа на Софийски районен съд, 76ти състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК по предявен от „О.М.“ АД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД срещу П.И.Ш., че ответникът дължи на ищеца сумата от 563.17 лева – фактури за периода от 01.02.2017г. до 31.03.2017г. по договор от 06.10.2005г., като е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 27.76 лева – лихва за периода от 14.04.2017г. до 17.09.2017г. и за законна лихва като неоснователна.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 309.73 лева разноски за заповедното производство и сумата от 357.38 лева – разноски в исковото производство, съобразно уважената част от иска.

Срещу първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исковите претенции на ищцовото дружество, е постъпила в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от името на „О.М.“ АД с твърдения за неговата неправилност. В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд  неправилно е възприел фактическата обстановка въз основа на приетите по делото доказателства, като необосновано е приел, че в случая се кумулира неустойка и законна лихва за забава. Подчертава се, че ищцовото дружество нито в заявлението, нито в подадената искова молба е претендирало неустойка и закона лихва върху нея. Въззивника твърди, че Софийски районен съд неправилно се е позовал и е анализирал текста на чл. 7 от договора за присъединяване № ДГ-2527/06.10.2005г., подписан между страните. Посочва се, че в цитирания договор са обединени два договора – договор за изработка и договор за продажба на природен газ при общи условия. В първата част на договора според въззивника, ищецът се е задължил да изпълни дейности по присъединяване на ответника към газоразпределителната мрежа, като срокът за изпълнение на това задължение е предвиден именно в чл. 4 и чл. 5 от договора, а при неизпълнение е договорена санкция в чл. 7 от същия, на който се позовава първоинстанционния съд. Ето защо в жалбата се подчертава, че ищцовото дружество не претендира неустойка по смисъла на чл. 7 от договора. Сочи се, че договорът, сключен с ответника, препраща към общите условия на дружеството, одобрени от ДЕКВР, съгласно чл. 58 от които неполучаването на фактура от потребителя не го освобождава от задължението да заплати дължимите суми, като на основание чл. 72 от общите условия при неплащане в срока, посочен в съответната фактура на дължимото, купувачът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава от деня, следващ датата на падежа до датата на окончателното плащане. Именно това, уточнява въззивника, е клаузата, на която основава претенцията си, както в исковата молба, така и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед всичко изложено се моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част, като вместо това бъде постановено друго, с което исковите претенции на „О.М.“ АД да бъдат изцяло уважени. Претендира и присъждането на разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от П.И.Ш..

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 183 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

За да постанови обжалваното решение по отношение на исковите претенции за законна лихва и за лихва за забава, първоинстанционният съд е приел, че в чл. 7 от сключения между страните договор е предвидено заплащането на неустойка при неизпълнение на задълженията по договора. От Софийски районен съд е подчертано, че  в доктрината и в съдебната практика е непротиворечиво становището, че щом е уговорена неустойка, не може да се претендира законна лихва, доколкото двата института представляват алтернативни начини за обезщетяване на изправната страна, допусне ли се тяхното кумулиране, би се достигнало като резултат до двойно плащане за едно и също неизпълнение. Предвид това Софийски районен съд е счел, че искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗЗД на ищцовото дружество за сумата от 27.76 лева – лихва за периода от 14.04.2017г. до 17.09.2017г. и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата следва да бъдат оставени без уважение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта и наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира постановеното от Софийски районен съд, 76ти състав, решение за валидно и допустимо, но неправилно в обжалваната му част. Аргументите на съда, с оглед изложените от въззивника доводи, в тази насока са следните:

Пред въззивната инстанция спорът е съсредоточен единствено върху въпроса за основателността на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното и заплащане, доколкото решение на Софийски районен съд е влязло в сила по отношение на исковете по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 183 от ЗЕ. Предвид това със сила на пресъдено нещо е разрешен въпросът относно дължимостта именно от ответника П.Ш. на сумата от 563.17 лева, представляваща цена за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ в периода от 01.02.2017г. до 31.03.2017г. до газоснабден имот, находящ се в гр.София,  ул. „************, с абонатен номер **********, по издадени фактури с №№ **********/28.02.2017г. и **********/31.03.2017г., дължими въз основа на възникнало между страните правоотношение.

Не е спорно по делото и се установява от приетото писмено доказателство - Договор за присъединяване № ДГ-2527 от 06.10.2005г., че между П.Ш. в качеството на потребител и „О.М.“ АД е сключен договор, с който процесният имот на адрес: гр.София,  ул. „************ е присъединен към газоразпределителната мрежа. Ответникът не оспорва, че по силата на този договор газоразпределителното дружество е започнало да подава природен газ към процесния имот, като страните са били обвързани от договор за продажба на природен газ за битови нужди при общи условия. В договора е предвидено, че потребителят възлага на газоразпределителното предприятие възмездно да изпълни присъединяване на обекта на потребителя към газоразпределителната мрежа на ищеца въз основа на подадено заявление за присъединяване и съгласие за присъединяване срещу заплащане на цена за присъединяване съгласно чл. 2 от договора в размер на 423 лева с ДДС. В чл. 4, ал. 1 от представения договор е предвидено, че срокът за изработка на съоръжението в регулация е 50 работни дин, като съгласно чл. 5, ал. 3 от договора потребителят се е задължил да изгради дворната мрежа и вътрешната инсталация при спазване на изискванията в срок до 50 работни дни. В чл. 7, ал. 1 от контракта е посочено, че при неизпълнение на сроковете по чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 3 от договора неизправната страна дължи неустойка в размер на 0.2 % за всеки просрочен ден, но не повече от 10 %, изчислена върху общата стойност на договора по чл. 2 от него.

Между страните не се спори и че ищецът е търговец - продавач на природен газ за битови нужди. Съгласно чл. 181 от ЗЕ договорите за природен газ се сключват при регулирани от ДКЕВР цени за услуги от обществен интерес по преноса, разпределението и доставката на природен газ или извън тези случаи, при свободно договаряни от страните цени. Крайният снабдител продава природен газ при публично известни общи условия, които се публикуват в един централен и един местен всекидневник съобразно чл. 183а, ал. 1 и, ал. 3 ГПК. По делото са представени действалите за периода Общи условия за продажба на природен газ за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-092 от 29.11.2006 г., които уреждат взаимоотношенията между лицензирания продавач и потребителя на природен газ за битови нужди. Публикуваните общи условия съгласно чл. 183а, ал. 4 от ЗЕ влизат в сила за клиентите, които купуват природен газ от краен снабдител, без изрично писмено приемане. Предвид това настоящият състав намира, че относно продажбата на природен газ – неговата цена и начин за плащане приложение намират именно общите условия на дружеството, а не сключения договор № ДГ-2527 от 06.10.2005г., който урежда отношенията единствено във връзка с присъединяването на потребителя към мрежата на ищцовото дружество. Ето защо основателен е доводът на въззивника, че при уреждане на отношенията във връзка със забавата на заплащане на цената на доставения през исковия период природен газ не следва да се прилага чл. 7 от договора № ДГ-2527 от 06.10.2005г., доколкото в него е предвидена санкция единствено при неизпълнение на някое от задълженията за изграждане на съоръжения за осъществяване на доставка на природен газ, а не при неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата цена на доставеното количество газ.

В общите условия на дружеството не е предвидена санкция – заплащане на неустойка при незаплащане на дължимите суми за доставения до газифицирания имот, а само заплащане на лихва за забава. Нещо повече в настоящия случай видно от изложените твърдения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и в исковата молба, поддържани и във въззивната жалба, ищцовото дружество претендира установяване на дължимостта на обезщетение за забава върху сумите по издадените за партидата на ответника фактури за исковия период, , т.е не е налице кумулиране на неустойка за забава и лихва за забава. С оглед изложеното въззивният състав приема, че при установяване на забава от страна на ответника за заплащане на дължимите суми за доставен природен газ, за него би възникнало задължението за заплащане на обезщетение за забава – мораторна лихва.

Съгласно чл. 86 от ЗЗД когато длъжникът изпадне в забава дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след поканването му от кредитора.

Съгласно чл. 55 от общите условия на дружество заплащането на потребеното количество природен газ се извършва на основание издадени от продавача фактури, изпратени на адреса на газоснабдения имот, като срокът за плащането на дължимата сума не може да бъде по-малък от 10 календарни дни, като е предвидено, че неполучаването на фактура не освобождава купувача от задължението му за плащане на дължимата сума. В чл. 72 от общите условия е посочено още, че при неплащане на дължимите суми в сроковете, посочени в издадените от продавача фактури за плащане, купувачът дължи на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на изпълнение на задължението. Следователно съгласно общите условя на дружеството плащането на задълженията по процесните фактури следва да бъде извършено до дата за плащане, посочена в конкретната фактура, но не по-рано от десет календарни дни от издаването на фактурата. Срокът за заплащане на цената на доставения природен газ не е прецизирано определен с Общите условия на ищцовото дружество. При тълкуването на същите обаче се налага извода, че този срок е 10 календарни дни от издаване на фактурата. В подкрепа на този извод  е и предвиденото в чл. 51 и чл. 53 от Общите условия. В чл. 51 от общите условия на въззивника изрично е предвидено, че отчитането на потребеното количество природен газ се извършва ежемесечно по определен график, като по аргумент от чл. 53 от общите условия купувачът заплаща на продавача стойността на потребеното месечно количество природен газ за съответния месец.  Видно от представените по делото фактури същите са издадени в края на месеца, в която е извършена доставката на природния газ, а именно фактура № ********** е издадена на 28.02.2017г. и в нея е посочена цената на доставения природен газ до имота на ответника за периода от 01.02.2017г. до 28.02.2017г. и фактура № ********** е издадена на 31.03.2017г. и е за стойността на доставения природен газ на ответника в периода от 01.03.2017г. до 31.03.2017г. Следователно ответникът е изпаднал в забава за заплащане на сумата от 384.36 лева на 10.03.2017г., доколкото срокът за заплащане на фактура № ********** е започнал да тече от 01.03.2017. Аналогично за сумата от 178.81 лева по фактура № **********/31.03.2017г. срокът за заплащане на сумата е започнал да тече от 01.04.2017г. и ответникът е изпаднал в забава на 10.04.2017г. Въпреки това ищцовото дружество претендира обезщетение за забава върху сумата от 384.36 лева за период от датата 15.03.2017г. до 17.09.2017г., а върху сумата от 178.81 лева за период от 14.04.2017г. до 17.09.2017г. Ето защо с оглед диспозитивното начало исковата претенция на „О.М.“ АД за обезщетение за забава върху сумите по процесните две фактури следва да бъде уважено за посочения от ищеца период. Размерът на дължимото обезщетение за забава от просрочието по всяка фактура до 17.09.2017г., определено от съда по реда на чл. 162 от ГПК е в общ размер на 27.76 лева, от които 19.97 лева лихва върху сумата от 384.36 лева  за периода от 15.03.2017г. до 17.09.2017г. и 7.79 лева лихва за забава върху сумата от 178.81 лева за периода от 14.04.2017г. до 17.09.2017г. Поради това и искът за установяване вземането за обезщетение за забава е основателен изцяло основателен.  

Върху признатите за дължими суми по процесните фактури се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 18.09.2017г. до окончателното заплащане на сумите, доколкото това е законна последица от уважаване на иска за дължимост на главното вземане.

Поради несъответствието между на крайните изводи на въззивния съд и тези на първоинстанционния съд, решението на Софийски районен съд следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 27.76 лева лихва за забава в периода от 15.03.2017г. до 17.09.2017г. и в частта, в която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху главниците по фактурите от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 18.09.2017г. до окончателното заплащане на сумите.

По разноски:

Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на „О.М.“ АД следва да бъдат присъдени допълнително разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 15.27 лева – разноски в заповедното производство и 17.62 лева – разноски в исковото производство пред Софийски районен съд.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК има въззивника. От името на дружеството още в подадената въззивна жалба, а и допълнително депозирана молба е направено искане за присъждане на сторените разноски. По делото не е представен списък по чл. 80 от ГПК, като доказано е единствено заплащането на сума в размер на 25 лева – държавна такса. Не са представени доказателства за заплащане на адвокатски хонорар, въпреки че страната е била представлявана от адвокат Д.. Предвид това в полза на „О.М.“ АД следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от жалбата, а именно 25 лева.

С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ решение № 505175/10.10.2018г., постановено по гр.д. № 12836/2018г. по описа на Софийски районен съд, 76ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „О.М.“ АД срещу П.И.Ш. искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че П.И.Ш. дължи на „О.М.“ АД сума в размер на 27.76 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.03.5017г. до 17.09.2017г., и в частта, в която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху сумата от 563.17 лева от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 18.09.2017г. до окончателното заплащане на сумата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „О.М.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу П.И.Ш., с ЕГН **********, с адрес ***, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че П.И.Ш. дължи на „О.М.“ АД сума в размер на 27.76 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.03.5017г. до 17.09.2017г., както и законна лихва върху сумата от 563.17 лева от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 18.09.2017г. до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА П.И.Ш., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на „О.М.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 17.62 лева - разноски в първоинстанционното производство и сума в размер на 15.27 лева – разноски в заповедното производство, както и на основание  чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК сума в размер на 25 лева, представляваща разноски за  въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.