Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,12.09.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №3125 по описа за 2018год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно съединени
искове с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.240 ал.1 и ал.2 вр.чл.79 ЗЗД вр.чл.92 ЗЗД вр. с
чл.86 ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от „А.З.С.Н.В.” ООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2 ***, против Г.А.Г., в която се твърди че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Твърди се, че
срещу заповедта за изпълнение длъжникът е подал възражение. Твърди се, че по
силата на договор за заем№5206810/24.08.2015г., сключен между „Вива кредит“ и ответника, на
ответника е представен паричен заем в размер 600лв., които заемателят се е
задължил да върне съгласно договора. Твърди се, че между „Вива кредит“ и ищеца
е сключен договор за цесия от 22.01.2013г., по силата на който вземането на
„Вива кредит“ към ответника е прехвърлено в полза на Агенция за контрол на
просрочени задължения ООД изцяло заедно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.Твърди се, че е върната сумата 320лв.Посочва се, че заемателят е
бил длъжен да върне главницата, както и договорна лихва в размер на 83,27лв. на
7 месечни вноски, всяка от които по 97,61лв.Посочва се, че падежа на първата
погасителна вноска е 23.09..2015г., а на последната21.03.2016г.Твърди се, че
общия размер на задължението е 683,27лв.Твърди се, че е уговорена и неустойка,
за неизпълнение за непредставяне на обезпечение.Твърди се, че при забава на
плащането се дължат и разходи за събиране на вземането, както и разходи за дейност на служител.Моли съда да постанови
решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи:435,66лв. – главница,
представляваща задължение по договор за паричен заем №5206810, сключен на
25.08.2015г.; 358,78лв. – неустойка за периода от 23.10.2015г. до 21.03.2016г.;
137,50лв. – такси разходи за събиране на просрочени вземания; 100лв. – такса
разходи за дейност на служител; 91,56лв. -
лихва за забава за периода от 24.10.2015г. до 01.03.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 01.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, ведно със законната
лихва върху главницата, претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът в срока по чл. чл.131 от ГПК не е
представил писмен отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д.№1506/2018г. по
описа на ПлРС се установява, че на 01.03.2018год. ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу
ответницата за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Издадена е заповед за изпълнение за сумите, както следва: 435,66лв. – главница, представляваща
задължение по договор за паричен заем №5206810, сключен на 25.08.2015г.;
358,78лв. – неустойка за периода от 23.10.2015г. до 21.03.2016г.; 137,50лв. –
такси разходи за събиране на просрочени вземания; 100лв. – такса разходи за
дейност на служител; 91,56лв. - лихва за
забава за периода от 24.10.2015г. до 01.03.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.03.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски:
25лв. – внесена държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства: сключен Договор за паричен заем
№5206810 на 25.08.2015г. между “Вива кредит” ООД и длъжника; подписано на
05.05.2016г. Приложение 1 към Договор за цесия от 22.01.2013г., сключен между
“Вива кредит” ООД и „А.з.с.н.в.” ООД; Уведомително писмо за станалата продажба
на вземането, изпратено с известие за доставяне.
В срока по чл.131 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника по делото.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на
чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№1506/2018год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявените искове са
допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Ищецът е направил искане за издаване на
неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид,
че на ответникът са били указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и неявяването му в с.з., без да е поискал делото да се гледа в негово
отсъствие, както и че предявените искове са вероятно са основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.
При това положение,
съдът намира, че претенциите на ищеца са вероятно основателни, подкрепят се
изцяло от доказателствата, и следва да бъдат уважени в претендирания размер, на
осн. чл. 239 от ГПК.
При това положение , съдът приема, че следва да се уважат претенциите
на ищеца, той като от доказателствата по делото се установява тяхната
дължимост. При това положение, съдът
приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си и с поведението си е станал причина ищецът
да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на
ищеца, съобразно уважените претенции.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив и се осъди ответника да заплати разноските в размер на 75лв. общо.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето
дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва
да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство:
100лв. за юрисконсултско възнаграждение и 225лв. за д.т. или общо 325лв.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК, по отношение на ответника Г.А.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, че ДЪЛЖИ на кредитора „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, ***, ***, 435,66лв. – главница, представляваща
задължение по договор за паричен заем №5206810, сключен на 25.08.2015г.;
358,78лв. – неустойка за периода от 23.10.2015г. до 21.03.2016г.; 137,50лв. –
такси разходи за събиране на просрочени вземания; 100лв. – такса разходи за
дейност на служител; 91,56лв. - лихва за
забава за периода от 24.10.2015г. до 01.03.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.03.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №1007/02.03.2018г. по ч.гр.д.№1506/2018г. на ПлРС.
ОСЪЖДА Г.А.Г., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати н.А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ***, ***, сумата от
75лв., представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.д.№1506/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА Г.А.Г., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати н.А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ***, ***, сумата от
325лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: