№ 437
гр. Русе, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20254520201111 по описа за 2025 година
Постъпила е жалба от Б. К. С. от гр.Русе ЕГН ********** против наказателно
постановление № 25-01/23.06.2025г. на председателя на Комисия за защита на
личните данни,с което за нарушение на разпоредбите на чл.32 §1 б.“б“ и §2 вр.
чл.5§1 б.“е“ от Регламент ЕС 2016/679 е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лева.
Жалбоподателката чрез своя процесуален представител моли съда да отмени
наказателното постановление като необосновано като твърди,че не е извършила
нарушението за което е санкционирана.
Представител на административно-наказващия орган твърди,че жалбата е
неоснователна и моли наказателното постановление да се потвърди.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката е регистрирана като адвокат в АК Русе и осъществява
дейност в кантора находяща с в гр.Русе ул.Ц.н. №3.
Към началото на м.февруари и понастоящем свид.Д. Д. е клиент на
жалбоподателката в качеството на адвокат. Във връзка с договор за правна
помощ тя изготвя пълномощно,с което Д. я упълномощава да го представлява по
1
трудово дело и оставя това пълномощно на технически сътрудник за подпис от Д..
Също в началото на м.февруари 2025г. в кантората на жалбоподателката за
правна помощ се обръща свид.С. С..Исканията му не са удовлетворени по начин и в
срок според вижданията му и на 06.02.25г. той посещава кантората на
жалбоподателката за да получи обратно представените от него документи.При
получаване на документите от технически сътрудник в него попадат и част от
документите находящи се на бюрото на техническия сътрудник в т.ч. и все още
неподписаното от Д. пълномощно.
Още на същия ден свид.С. прочита попадналите в него документи и вижда,че
единият е пълномощното на Д.,в което му е посочен ЕГН.В пълномощното няма
посочен телефонен номер на упълномощителя. По неустановен по делото начин С.
успява да открие номер на телефон на Д. и се свързва с него за да го уведоми,че
личните му данни са станали достояние на други лица. Веднага след разговора С.
по електронен път подава сигнал в Комисия за защита на личните данни,като
изпраща и сканирано копие на пълномощното.
С разследване на сигнала на С. е натоварен свид.М. – държавен инспектор в
КЗЛД. Той изисква от С. копията и приема,че изготвянето на пълномощно и
оставянето му за подпис от упълномощител представлява съхраняване на
пълномощно и намиращите се в него лични данни.Въз основа на този извод М.
прави извод,че в качеството си на адвокат С. не е обработващ лични данни,а
администратор на лични данни и съставя срещу нея акт за нарушение на
разпоредбите на чл.32 §1 б.“б“ и §2 вр. чл.5§1 б.“е“ от Регламент ЕС 2016/679.
На 23.06.2025г. въз основа на акта председателят на КЗЛД издава обжалваното
наказателно постановление,с което за нарушение на разпоредбите на чл.32 §1
б.“б“ и §2 вр. чл.5§1 б.“е“ от Регламент ЕС 2016/679 налага на жалбоподателката
административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА. В наказателното
постановление не е посочено правното основание за налагането на глобата и за
индивидуализиране на размерът .
Съдът приема горната фактическа обстановка въз основа на следните
доказателства: пълномощно неподписано от упълномощител, електронен сигнал
от свид.С.,както и от показанията на свид.М.,Д. и С..
При оценката на доказателствата,съдът не цени изцяло показанията на
свид.С. по следните причини:
Както се установява от действията на С. веднага след като се запознава с
данните в документите и от показанията му, той е целял възмездие над С. поради
2
обстоятелството,че не е удовлетворила правната му молба. По тази причина съдът
го намира за предубеден от изхода на делото. Показанията му противоречат на
елементарната житейска логика – той твърди,че е представил документи на С. и
след няколко дни е посетил кантората за да му бъдат върнати. Фактът,че
пълномощното се е оказало на гърба на един от документите противоречи на
елементарната житейска логика,тъй като житейски няма причина поради която С.
да разпечатва нещо върху гърба на документите представени от С..
Обстоятелството,че пълномощното е било оставено при технически сътрудник за
да го предостави за подпис от Д. обезмисля на гърба на листа да се разпечатват
други документи,но не изключва злонамереност относно начина на попадане в
ръцете на С..Последното се потвърждава и от последващите действия на С.,а
именно начина на сдобиване с информация за номера на Д. и телефонното
обаждане от С..Това само по себе си изключва случайно попадане на документите в
ръцете на С. и то по начина твърдян от него и възприет изцяло от актосъставителя.
Горните обстоятелства изобщо не са изследвани при съставяне на акта.
Липсата на доказателства относно действията,с които е осъществено
изпълнителното деяние водят до необоснованост на изводите на наказващия
орган.Съвсем произволно актосъставителят и наказващият орган са приели,че
жалбоподателката е взела решение на съхраняване на лични данни на Д..Както се
установява от показанията на свид.Д. е предстояло подписване на това
пълномощно и това е причината то да се намира на бюрото на техническия
сътрудник. Това действие обаче само по себе си не представлява съхранение на
лични данни и не прави автоматично жалбоподателката администратор на лични
данни.Пълномощното с данните на Д. е следвало да бъде представено на съд.
На второ място обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно.
Законодателят в ЗЗЛД е използвал особена законодателна техника при
определяне на правата и задълженията при обработката на лични данни,на
квалификацията на нарушенията в т.ч. и на изпълнителните деяния като обективен
признак.Разпоредбите касаещи тези обстоятелства в някои случаи изцяло
препращат към разпоредбите на Регламент ЕС 2016/679,а в някои конкретно
препращат към разпоредбите на същия регламент.Вземайки предвид строго
формалния характер на административнонаказателното право,съдът приема,че за
да може да се приложи административна санкция то е задължително конкретното
действие или бездействие да е обявено за наказуемо.Този анализ се налага предвид
липсата на посочена конкретна административнонаказателна разпоредба
3
съдържаща в себе си всички обективни и субективни признаци на конкретно
нарушение и вид на наказанието.В ЗЗЛД липсва конкретна разпоредба
регламентираща наказание за нарушение на правилата на чл.32 §1 б.“б“ и §2 вр.
чл.5§1 б.“е“ от Регламент ЕС 2016/679. По тази причина следва да се приеме,че
законодателят не е предвидил санкция за деяние за което е наказана
жалбоподателката. Липсата на предвидена санкция за нарушение на посочените
разпоредби не дава възможност да се правят каквито и да било изводи относно
размера на наказанието наложено на жалбоподателката,а липсата на мотиви в
обжалваното наказателно постановление не дава възможност на съда да прецени
освен законосъобразността,така и справедливостта на наложеното наказание.В
административнонаказателното строго формално право не се допуска
аналогия,дори и с акт на Европейски съюз. Още по-вече,че в Регламент ЕС
2016/679 санкциите са регламентирани в евро,а глобата е наложена в лева.
По изложените съображения съдът намира,че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени изцяло като необосновано и
незаконосъобразно.
Искането за определяне и присъждане на разноски в полза на
жалбоподателката за адвокат оказал безплатна правна помощ е
основателно.Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА за защитника съгласно
договора за правна помощ представлявал безплатно страната се дължи
възнаграждение. В представеното пълномощно адв.Т. е посочил,че
възнаграждение не е договорено на основание чл.38 ал.2 от ЗА . Според чл.63 ал.3
от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед на положения труд от пълномощника в две
съдебни заседания,съдът определя сума от 400лв. за възнаграждение съгласно
разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба №1. Като отчита обстоятелството, че
упълномощения защитник е изготвил писмена защита и два пъти се е явявал в
съдебни заседания , съдът намира, че определената сума за хонорар съответства на
положения труд и следва да се определи и присъди в размер на 400лв.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 25-01/23.06.2025г. на
председателя на Комисия за защита на личните данни,с което на Б. К. С. от
гр.Русе ЕГН ********** за нарушение на разпоредбите на чл.32 §1 б.“б“ и §2
4
вр. чл.5§1 б.“е“ от Регламент ЕС 2016/679 е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лева
ОСЪЖДА Комисия за защита на личните данни да заплати на по сметка
на адвокат Т. М. Т. АК Русе сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Русе в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5