РЕШЕНИЕ
№ 1258
гр. Бургас, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Радостина П. Петкова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100501474 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано е по въззивна жалба на „М.Д.8“ – ООД
– гр. Бургас – ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Тетрадова, срещу
Решение №1446/06.07.22г., постановено по гр.д.№8284/2021 г. по описа на БРС, с
което е отхвърлен иска на въззивника за осъждане на ответника С. Е. К., да заплати на
ищеца 1000 лева – частичен иск от вземане, в общ размер 9779 лева, представляващи
неустойка за осъществена от него конкурентна дейност на 16.06.21г.
За да обоснове своите оплаквания, въззивникът цитира изводите на
първоинстанционния съд. Така заявява че решението е недопустимо, поради
постановяването му по непредявени от ответника възражения за нищожност на
клаузата за неустойка. Според въззивника, ответникът е направил възражение за
нищожност на тази клауза като нарушаваща конституционното право на труд и поради
липса на основание предвид липсата на насрещна престация по задължението за
неизвършване на конкурентна дейност, а съдът е разгледал като основание за
нищожност накърняване на добрите нрави и нееквивалентност на престациите с цената
на дружествените дялове.
Въззивникът излага подробни аргументи за липса на порок „нееквивалентност
на престациите“, като проявление на порока „накърняване на добрите нрави“,
съпоставени с основния принцип за свобода на договарянето. Счита, че ако към датата
на поемане на задължението клаузата за неустойка и била валидна, същата не би могла
в последствие да се преобразува в нищожна. Според жалбоподателя, размерът на
наустойката не е обвързан с цената на продадените дружествени дялове – в тази връзка
подробно анализира нормата на чл.129, ал.1 ТЗ, начина на определяне на цената
поначало и в конкретния случай. Продавачът е определил продажната цена на дяловете
си на 280 лева и е поел задължение да не извършва конкурентна дейност, за да се
гарантира запазването на клиентите и пазарите на ищеца. Според въззивника, съдът е
1
следвало да определи еквивалентен размер на неустойката, щом е намерил, че
уговореният е нищожен.
Въззивникът оспорва изводите на съда за недоказаност на твърдяното
извършване на конкурентна дейност от ответника. Оспорва изводите на съда, че
ищецът не е твърдял ответникът да е осъществявал стопанска дейност като съдружник
в „Глобъл Бранд Деливъри“ – ООД, да е участвал с вноска в дружеството, да е имало
уговорка да получи част от печалбата или да е действал в лично качество, като излага
съображения, че ответникът е извършвал дейност по стопанисване на паркинги през
2021г. в лично качество. На последно място се развива тезата за недобросъвество
упражняване право на защита от ответника.
Въззиваемият – ответник С. Е. К. чрез адв. Бомбалов представя в срока по
чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. В него въззиваемата страна излага съображения за
правилност и законосъобразност на постановеното решение. С позоваване на съдебна
практика споделя извода на съда за наличие на нарушаване на добрите нрави и
нееквивалентност на престациите. Счита, че в първоинстанционното производство не е
установено ответникът да извършва конкурентна дейност по стопанисване на паркинги
и гаражи, като намира, че в трудовите му функции в „Фууд Енд Дринк Лоджистикс“ –
ЕООД не са включени дейности от такъв характер. Заявява, че св.К. е заинтересован и
показанията му следва да се кредитират с резерви.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори, че ответникът С. К. е бил съдружник и управител на ищцовото
дружество „М.Д.8“ – ООД, което, видно от представените договори за наем на терени –
паркинги в к.к. „Слънчев бряг“, има предмет на дейност организиране и управление на
паркинги на територията на комплекса. Не се спори, че на 08.05.2020г., ответникът е
продал дружествените си дялове на Д. Б. Б.. Във връзка с продажбата, ответникът е
подписал декларация, в която е декларирал, че е наясно, че бъдещата инвестиционна
политика на купувача и дружеството и че купувачът придобива дяловете само с оглед
направената от ответника декларация и дадена гаранция, че за срок от 5 години „няма
като физическо лице или съдружник (явен или скрит) в търговско дружество да
извършвам конкурентна дейност (стопанисване и управление на паркинги и гаражи на
територията на Община Несебър и к.к. „Слънчев бряг)“. С цитираната декларация,
ответникът е заявил, че ако извърши такава дейност, се задължава да заплати
неустойка, в размер на 5000 евро за всяко отделно действие.
Ищецът твърди, че въпреки дадената декларация, ответникът е извършвал
дейност по управление и стопанисване на паркинги на територията на к.к. „Слънчев
бряг“, в качеството си на служител в „Глобъл бранд деливъри“ – ООД, като е
осигурявал паркоместа на паркингите на и до ресторант „Палма“, хотел „Бумеранг“,
хотел „Вела“, хотел „Изола“, хотел „Ром палас“; същият раздавал рекламни материали
на марката „park point“ и агитирал служители на обекти, с цел насочване на клиенти
към паркингите, които той управлява. Поради това твърди, че ответникът е нарушил
задължението си да не извършва конкурентна дейност, поради което претендира
осъждането му да заплати неустойка в размер на левовата равностойност на 5000 евро
– 9779 лева, като предявява иска частично – за 1000 лева.
Ответникът оспорва иска. Заявява, че не е извършвал конкурентна дейност.
Твърди и представя доказателства, видно от които считано от 13.07.20г. е нает по
трудови правоотношения с „Глобъл деливъри България“ – ЕООД като „салонен
управител“ в Снек-бар „Американо“ в к.к. „Слънчев бряг“, от 31.05.21г. – като
„директор организация“, а от 21.06.21г. – по трудово правоотношение с „Фууд енд
Дринк Лоджистик“ – ЕООД е заемал длъжността „директор организация“. Ответникът
2
твърди, че съобразно длъжностните характеристики за заеманите длъжности, е пътувал
постоянно до к.к. „Слънчев бряг“ за организиране дейността по доставка на храна, за
което е ползвал служебни автомобили и ги е паркирал на паркинги на територията на
комплекса.
Ответникът оспорва твърдението, че е налице уговорено плащане на неустойка.
Твърди, че между страните не е налице договор, по силата на който да е уговорено
плащане на неустойка. Заявява, че такава клауза е нищожна, т.к. за ищцовата страна не
е уговорено кореспондиращо насрещно задължение или задължение за компенсация на
ответника, за въздържането му от развиване на конкурентна дейност. Твърди, че
съобразно практика на ВКС, клаузата за забрана за извършване на конкурентна
дейност е нищожна.
За установяване твърденията на страните са ангажирани гласни
доказателствени средства. В първоинстанционното производство са разпитани
свидетелите Х. Н. Н. и С. Я. К. – посочени от ищеца и К. Д. А. – посочена от
ответника.
Свидетелят Н. – бивш служител в ищцовото дружество в това си качество
познава дейността му и знае кои паркинги стопанисва - пред хотелите „Перла“,
„Оазис“, централен паркинг в близост до управлението на „Слънчев бряг“ АД,
хотелите „Хелиос“, „Феникс“, „Поморие“. Свидетелят заявява, че многократно е
виждал ответника да осъществява дейност през 2021г. по стопанисване на паркинги -
да монтира рекламни транспаранти на „Park point“, пред хотел „Континентал“, пред
хотел „Палма“, също и до хотел „Вела“, както и на паркинг, находящ се на
околовръстен път в Слънчев бряг до складови помещения. От трети лица свидетелят
научил, че ответникът „агитирал“ в хотел „Марвел“ – давал брошури на „Park point“
„на управителката С.“ и предлагал по-големи комисионни от тези, които дава фирма
„М.Д.8” ООД. От трети лица – К. и Б., свидетелят научил, че ответникът е раздавал
рекламни брошури и е предлагал по-добри оферти и на други хотели, агитирал е
пиколи в хотел „Империал“ и хотел „Планета“. Освен това предлагал работа и на
колеги на свидетеля - Е., Д. и Ф. - да работят през лятото на 2021г. като паркинг -
служители. Свидетелят присъствал на част от проведена през лятото на 2021г. среща с
участието на ответника и трети на делото лица С. и П.. По-късно разбрал от
участващите „каква е била темата“. Според свидетеля, лично него ответникът не е
казвал, че стопанисва определени паркинги.
Според свидетеля К., през 2020 г. ответникът му казал, че ще започва работа в
логистична компания, но не споменал името й. През лятото на 2021 г., и последните 2-
3 седмици на 2022 г., свидетелят виждал почти всеки ден ответника в „Слънчев бряг“.
Свидетелят знае от ответника, че последният се занимава със стопанисване на
паркинги в комплекса, взети под наем от „Глобъл Бранд Деливъри“. През 2021 г.
свидетелят виждал ответника да извършва дейности по подготовка на терени за
паркинги. Многократно го виждал в коли брандирани на марката „Park Point“ да
осъществява дейност, като извозва коли от хотели до терени, паркинги на „Глобъл
Бранд Деливъри“.
Свидетелят присъствал лично на две срещи и провел един телефонен разговор с
ответника, който го потърсил след срещите. Двете срещи се провели между 16 и
18.06.2021 г. на паркинг срещу хотел „Глобус“. Първата среща се провела на
16.06.2021 г. около 17- 18.00 ч., по инициатива на други наематели на паркинги.
Присъствали ответника, П. Р., Г. Г. - наемател на въпросния паркинг, И. Д., наемател
на други три паркинга наоколо. В близост до паркинга била паркирана колата на
ответника - „Фолксваген Пасат“, сив металик, в която била неговата съпруга Т..
На срещата настанал спор между С. и И. Д., за това кой кои хотели и коли да
вземе на неговите паркинги и какви комисионни да бъдат раздавани на тези хотели.
Ответникът казал, че „притежават около 900 места и имат организирана логистика и по
- добре да се съгласим, да не си пречим, иначе могат да вземат голяма част от
въпросната работа, като категорично всички присъстващи му отказаха“. След срещата,
по покана на ответника, двамата със свидетелят пили кафе в бар „Corner”. Ответникът
3
го подканил „дай да не си пречим и да вземем работата на другите … Ако ми свършиш
това, да си разделяме работата с тях, така сме измислили начина на работа, че някои от
паркингите стопанисвани от фирма „М.Д.8“ ООД могат да останат напълно празни“.
Свидетелят отговорил, че от години има работни взаимоотношения с останалите, не е
коректно и няма да участва. Втората среща била проведена два дни след първата среща,
инициирана чрез телефонно обаждане от ответника. На срещата присъствал и Г. Г.,
който е наемател на паркинга. Срещата била много кратка, пак на въпросния паркинг,
колата на ответника била паркирана на същото място и съпругата му също била в
колата. Срещата преминала в мълчание почти; ответникът попитал колко годишни са
договорите на другите наематели на паркинги.
Свидетелят заявява, че познава съпругата на ответника и не го е виждал с друга
жена. И на двете срещи в колата на ответника била съпругата му. Свидетелят заявява,
че се занимава със счетоводство; работи като счетоводител във фирма „СК“ ООД -
семеен бизнес - строителство. Съдружник е във фирма „МСВ71“, която е съдружник в
„М.Д.8“. През летния сезон „се води“ на трудов договор във фирма „МСВ71“ и фирма
„М.Д.8“ „и понеже дейността на „Флаш инвестмънт“ е да управлява част от „М.Д.8“ и
„МСВ71“ и да получи дивидент в случай, че фирмите са на печалба и съответно е
важно фирмите да са на печалба“.
Свидетелката А. - главен счетоводител в „Глобъл Бранд Деливъри“ установява,
че ответникът е бил назначен като салонен управител на заведение. Поради това, че е
бил отговорен служител, бил назначен на длъжност „директор организация на доставки
на храна“. Дружеството „Глобъл Бранд Деливъри“ ООД и дружеството „Фууд Едн
Дринк Лоджистикс“ ЕООД се занимават с разнос на храна до краен клиент,
посредством превозни средства, на територията на Бургаска област. През целия летен
сезон, свидетелката ходела с ответника градовете, включително и в к.к Слънчев бряг, за
уговаряне на клиенти, фактуриране и други. Ответникът отговаря за персонал от над
100 човека; работят с различни брандове чрез приложения, като на служителите се
оказва помощ при ползването. Длъжността му не изисква само работа в офис, не
отговаря само за човешкия ресурс в дружество, а и за намиране на клиенти, за контакта
с тези клиенти, има излизания извън офиса. Във връзка с паркирането на автомобили
има наети други служители. При едно от посещенията им в к.к. „Слънчев бряг, му се
обадили някакви момчета и ответникът паркирал хотел „Глобус“. Помолил
свидетелката и тя изчакала в колата. Не станала свидетел на разговора, но останала с
впечатление за шумна и весела компания и развлекателен разговор, без спорове и
караници.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно.
От събраните по делото гласни доказателствени средства, въззивната
инстанция намира, че след продажбата на дяловете си в ищцовото дружество, през
лятото на 2021г. ответникът фактически – като физическо лице, наето по трудово
правоотношение с трето на спора лице, е извършвал дейност по организиране и
стопанисване на паркинги на територията на к.к. „Слънчев бряг“. За този извод, съдът
кредитира показанията на св.Н. и К.. Св. Н. е бивш служител, следователно към датата
на разпита си вече не е икономически свързан с ищеца. Свидетелят К., макар и косвено
икономически свързан с ищеца, е пряк очевидец и разказът му звучи последователно и
се подкрепя от показанията на св.Н.. Двамата свидетели установяват по несъмнен за
съда начин, че ответникът е агитирал вербално, раздавал е рекламни материали и е
привличал клиенти за паркинги под марката „Park Point“. Освен това, той е провеждал
преговори с лица, занимаващи се с дейност по наемане и експлоатация на паркинги и е
заявил недвусмислено желание и намерение да завземе пазара, в т.ч. и частта на
ищцовото дружество, убеждавайки св.К. да му помогне за това.
Следователно през лятото на 2021г., ответникът е извършвал конкурентна на
4
ищцовото дружество дейност, каквато се е задължил да не извършва.
Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението на ответника, че
между страните по делото не е налице договор, в който да е уговорена неустойка за
неизпълнение на задължение спрямо ищцовото дружество. Налице е комплекс от
правоотношения, по силата на които ответникът първо е продал дружествените си
дялове и така е преустановил участието си в ищцовото дружество. С оглед предмета на
дейност на дружеството и за обезпечаване на дейността му след прекратяване на
членството си, на второ място ответникът се е задължил да не извършва конкурентна
дейност по стопанисване и управление на паркинги. На трето място, за неизпълнение
на това задължение, се е задължил да заплати неустойка, в размер на 5000 лева. Всички
тези съглашения и декларации, макар да не са обективирани в един писмен договор, в
съвкупност съставляват едно единно облигационно правоотношение, в което е
уговорена и неустойка за неизпълнение на поето задължение.
По своята правна природа неустойката се характеризира с две функции:
гаранционна (обезпечителна) и репарационна (обезщетителна). Гаранционната
функция отнапред предупреждава страните по договора, че при виновно неизпълнение
на задълженията им, те ще понесат санкцията да заплатят определена сума на
изправната страна; репарационната функция цели да обезщети изправната страна при
неизпълнение на договора от неизправната страна. За да се дължи неустойка е
необходимо същата да е уговорена от страните по облигационното правоотношение.
Неустойка може да претендира изправната страна, когато насрещната страна не е
изпълнила точно или не е изпълнила поетото задължение.
Съобразно тълкуванието на закона, извършено с Тълкувателно решение №1 от
15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. ОСTK, „Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е
ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не
може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за
приватизационните договори, а също и за търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ“. В
решението е дадена дефиниция на понятието „добри нрави“, за спазването на които
при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Според ВКС, неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
прекомерността й не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Според съда условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения и преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, по примерно изброени критерии:
- според естеството на задълженията - парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; в настоящия случай
задължението на ответника е непарично – за бездействие – ответникът да се въздържа
от извършване на конкретна дейност, която води до значителни приходи в летния
сезон на територията на к.к. „Слънчев бряг“;
- според наличието или липсата на обезпечение -поръчителство, залог, ипотека
и др.; в случая задължението за бездействие е необезпечено;
- според вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида
на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; в
случая неустойката е компенсаторна – за обезщетяване на вреди – пропуснати ползи
от извършване на конкурентна дейност. Неизпълнението на задължението на ответника
е съществено, доколкото се е задължил да не извършва тази дейност, но действията му
са били не само на извършване, но и на стремеж към завземане на пазара и това като
последица би/е довело до намаляване на приходите на ищцовото дружество;
- според съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
от неизпълнение на задължението вреди – в случая размера на неустойката е
5
съпоставим с очакваните от неизпълнението вреди – чрез извършване на конкурентна
дейност и привличане на клиенти, ответникът намалява приходите, които ищецът
реализира.
В случай според въззивната инстанция, размерът на неустойката не излиза
извън обезщетителния й и санкционен характер и не надвишава вредите от
неизпълнението. Същата не е нищожна. Поради това ответникът я дължи на ищеца за
неизпълнение на поетото задължение.
По възражението на ответника, че липсата на насрещно за ищеца задължение за
неустойка опорочава неговото задължение, въззивната инстанция намира следното:
поначало в облигационните правоотношения, всяко задължение има насрещно
кореспондиращо му такова. Но след прекратяването на правоотношението, такава
корелация най – често е невъзможна. Така на задължението на бившия съдружник да
не извършва конкурентна дейност не би могло да има еквивалент за дружеството.
Последното ще търпи вреди, ако бившият съдружник, използвайки информацията,
която е придобил извършва идентична на дружеството дейност, затова е уговорена и
забрана и неустойка за неизпълнение. За дружеството не е уговорено насрещно
задължение, защото задължението на съдружника няма аналог за дружеството.
Ето защо искът е основателен. Първоинстанционното решение, с което е
отхвърлен, е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо
него следва да бъде постановено друго, с което искът следва да бъде уважен.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски, в размер на 75
лева държавни такси и 400 лева – адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1446/06.07.22г., постановено по гр.д.№8284/2021 г. по
описа на Районен съд Бургас И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. Е. К., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “М.Д.8”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. “Оборище”
№ 1, вх.Б, ет.4, ап.4, сумата от 1000 (хиляда) лева – частичен иск от вземане в общ
размер на 9 779 (девет хиляди седемстотин седемдесет и девет) лева, представляващо
неустойка за осъществена от него конкурентна дейност на 16.06.2021г.
ОСЪЖДА С. Е. К., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “М.Д.8”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. “Оборище”
№ 1, вх.Б, ет.4, ап.4, сумата от 475.00 лева - СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
осн. чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6