Присъда по дело №578/2020 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 299
Дата: 30 октомври 2020 г. (в сила от 21 май 2021 г.)
Съдия: Стоян Иванов Стоянов
Дело: 20203420200578
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 септември 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
Номер 29930.10.2020 г.Град Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Силистра
На 29.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Стоян И. Стоянов
Секретар:М. П. Л.
като разгледа докладваното от Стоян И. Стоянов Наказателно дело от общ
характер № 20203420200578 по описа за 2020 година

ПРИСЪДИ:
Признава подсъдимата Г. П. Й. от гр.С., българска гражданка, със
средно образование, осъждана, с ЕГН:**********, за виновна в това, че след
като е била осъдена с влязло в сила решение да заплаща ежемесечна издръжка
за своя низходящ –Г. К. У., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на 55 месечни
вноски с общ размер на 7550 лева, като деянието е извършено в условията на
повторност, поради което и на основание чл.183, ал.4 от във връзка с чл.183,
ал.1 от НК, чл.54 и чл.36 и чл.373 от НПК и налага наказание пробация със
следните мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
периодичност два пъти седмично;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година;.
Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 120 часа за срок
от една година, както и
Обществено порицание.

Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Силистренски
1
окръжен съд в петнадесет дневен срок от днес.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Силистра, 29.10.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Силистренският районен съд, наказателно отделение в публично
заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН СТОЯНОВ

при секретаря М. Л. и с участието на прокурора Веселина Милушева като
изслуша докладваното от районния НОХ дело № 578 по описа за 2020год.,
като взе предвид данните по делото Силистренският районен съд, взе
предвид, че с постановената присъда е наложил наказание „пробация“ и не се
налага спрямо осъдената да има мярка на процесуална принуда, приема че са
налице предпоставките на чл.309, ал.4 от НПК и същата следва да бъде
отменена.
Водим от гореизложеното и на основание чл.309 от НПК,
Силистренският районен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

Отменя взетата мярка за неотклонение спрямо подсъдимата Г. П. Й. по
НОХД№578/2020 година на СРС.
2

След влизане в сила на определението да се уведоми РУ на МВР
Силистра.

Определението подлежи на обжалване или протест в 7-дневен срок от
днес пред Силистренски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА от 29.10.2020 г.
ПО НОХД № 578 ПО ОПИСА НА СРС ЗА 2020 г .
Подсъдимата Г. П. Й. от гр.С., ..., с ЕГН:**********, е предадена на съд
за това, че след като е била осъдена с влязло в сила решение да заплаща
ежемесечна издръжка за своя низходящ –Г. К. У., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер
на 55 месечни вноски с общ размер на 7550 лева, като деянието е извършено в
условията на повторност, за което Силистренска районна прокуратура е
повдигнала обвинение по чл.183, ал.4 от НК.
Обвинението се поддържа от районния прокурор при разглеждането на
делото.
Подсъдимата признава всички факти изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, признава се за виновна в извършване на
престъплението в което е обвинена и моли съда да проведе съкратено съдебно
следствие. Също така моли съда да и наложи минимално наказание, което ще
и позволи да упражнява трудова дейност за да може да заплаща необходимата
издръжка за своя низходящ.
След като прецени събраните в хода на съкратеното съдебно следствие
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Й. и свидетеля У. живели заедно, като от съвместното им
съжителство се родила детето Г. К. У.. През 2012 година двамата се
разделили. Тогава било образувано гражданско дело №1226/2012 година на
Силистренския районен съд. С Решение №523/19.07.2012 година по същото
дело, упражняването на родителските права върху детето Г. У. било
предоставено на свидетеля У.. Подсъдимата била осъдена да заплаща
ежемесечна издръжка за детето в размер на 100 лева. Подсъдимата не
изпълнявала задълженията си редовно, поради което било образувано
НОХД№392/2016 година на Силистренския районен съд, което завършило с
присъда №296/25.05.2016 година, с която подсъдимата е призната за виновна,
като и е наложено наказание по вид „глоба“. През 2017 година в СРС е било
образувано гражданско дело №408/2017 година, завършило с Определение
№234/10.05.2017 година, с което размера на дължимата издръжка от
подсъдимата е бил изменен, като е увеличен на 150 лева. И преди
увеличението, от месец януари на 2016 година до месец юли на 2020 година,
подсъдимата не изпълнявала задължението си за заплащане на издръжка за
малолетния си низходящ. Също така през последната година, подсъдимата
упражнявала трудова дейност, като получавала възнаграждение в размер на
1
640 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на признанието на фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, прочетените свидетелски показания на свидетеля У.,
декларация, справка от Община С., препис от решение и определение,
констативен протокол от Държавен съдебен изпълнител и справка за
съдимост.
Въз основа на всички по-горе изброени доказателства, които са
непротиворечиви и взаимно допълващи се, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие
за установено от правна страна следното:
Подсъдимата Й. е осъществила от субективна и обективна страна състава
на чл. 183, ал. 1 от НК за това, че в периода от месец януари на 2016 година
до месец юли 2020 год. включително, в с.К., след като е осъдена със съдебно
решение по Гр.дело №1226/2012 година на Силистренския районен съд
/влязло в сила на 19.07.2012 год./ да издържа свой низходящ – малолетня си
син Г. К. У., чрез неговия баща и законен представител К. Г. У. , съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 55
месечни вноски.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие и се изразява в
съзнателното неизпълнение на задължение за издръжка по отношение на
низходящ (синът на подсъдимата), в размер на повече от две месечни вноски,
в случая 55 месечни вноски.
Накърнени са обществените отношения, чрез които се осигуряват
условията на нормално съществуване на семейството.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер
на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици
и ги е целяла. Същата е съзнавала характера на задължението си, наясно е
била със съдебното решение и в последствие с определнието за изменение на
размера на присъдената издръжка на гражданския съд и поради нежелание
съответно неполагане на достатъчно усилия в тази насока не е осъществила
дължимото според закона поведение. В тази връзка следва да се съобразява и
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, според която родителите са длъжни да
дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази
издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите
(по аргумент за противното от чл. 144 от СК). Безспорно от събраните по
делото доказателства се установява, че през горепосочения период
подсъдимата не е имал редовни доходи, но през 2020 година е работила по
трудово правоотношение и е получавала трудово възнаграждние.
2
Същевременно обаче тя е била в работоспособна възраст като няма данни да
страда от здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността й
да упражнява общественополезен труд за значителен период от време. В този
смисъл неизпълнението на задължението се дължи изцяло на субективни
причини. В горната насока е и налице достатъчно константна съдебна
практика на ВКС – Решение № 126/20.03.2015 год. на ВКС по н. д. №
205/2015 год. І н. о.; Решение № 111/04.07.2016 год. на ВКС по н. д. №
434/2016 год. ІІІ н. о. и ред други.
В конкретния случай деянието на подсъдимата следва да се квалифицира
по чл.183, ал.4 от НК, тъй като стана ясно, че тя е осъдена за такова деяние с
присъда по НОХД№392/2016 година на СРС, влязла в сила на 10.06.2016
година. От влизането на тази присъда в сила не е изтекъл срока предвиден в
разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК и деянието трябва да се квалифицира като
извършено повторно.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът
приема изразеното разкаяние и съжаление, проявеното критично отношение
към извършеното, затрудненото финансово положение в което се е намирала
подсъдимата породено от липсата на постоянни трудови доходи, трудовата
заетост, стремежа за повишаване на квалификацията с цел получаване на по-
добро заплащане/участие в курсове по обяснения на подсъдимата/, а като
отегчаващо такова продължителния период през който не е изплащана
издръжката.
При определяне размера на наказанието, което следва да понесе
подсъдиматаза това престъпление съобразно нормата на чл. 54 от НК, съдът
отчете степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца,
които прие за сравнително ниски, поради което наложи наказанието при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Това даде основание да
се наложи по-лекото измежду алтернативно предвидените наказания
лишаване от свобода и пробация. Именно с това наказание с
продължителност на мерките от една година и общественото порицание биха
се постигнали целите на наказанието посочени в НК, тъй като то ще изиграе
своята роля за поправянето на подсъдимата и ще въздейства предупредително
върху останалите членове на обществото.
Воден от гореизложеното съдът постанови присъдата.

Районен съдия:
3
Съобщи за изтекли лични данни