Решение по дело №241/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК (ДВ бр. 39 от 2011 г.).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. С. С. с [ЕГН] от [населено място], Й. С. Й. с [ЕГН] от [населено място] и С. Й. С. с [ЕГН] от [населено място], срещу Решение № 4090/14.12.2023г., постановено по гр.д.№ 8800/2023г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на същите срещу Заповед № Г-ПР-91/20.06.2023г. на Кмета на район „Аспарухово“, при община Варна, с която е одобрена изготвена от независим оценител експертна оценка за обезщетение в общ размер от 1279,00 лв. за подобрения и насаждения, подлежащи на оценяване в част от поземлен [имот номер] по ПКП, попадащ в поземлен [имот номер] по плана на новообразуваните имоти на местност Боровец-север, землище [жк], [населено място], Община Варна, одобрен със Заповед № РД -12 - 7706-313/19.10.2012 г. на Областен управител на Област с административен център Варна, собствеността върху който е възстановена на наследници на А. Н. С. със Заповед № Г-ПР -175/05.10.2022 г. на Кмета на Район „Аспарухово“, Община Варна.

С касационната жалба решението на ВРС се атакува като неправилно поради противоречието му с приложимия материален закон, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необосновано. Твърди се, че в производството пред първоинстанционния съд не са конституирани като заинтересовани страни всички наследници на бившия собственик А. Н. С., които могат да се установят от приложеното към доказателствата по делото удостоверение за наследници. Според касаторите, районният съд не се е произнесъл по всички техни възражения, наведени в жалбата, с която е сезиран. В голяма част възраженията на касационните жалбоподатели са идентични с тези, съдържащи се и във въззивната жалба, които по естеството си са такива за незаконосъобразност на административния акт – при постановяване на заповедта за одобряване оценката на подобренията в имота не са спазени сроковете и редът за извършване на процедурата така, както са разписани в приложимата правна регламентация по ЗСПЗЗ и Правилника за неговото прилагане. Оспорва се един от основните мотиви в съдебното решение, че е останало неустановено времето на извършване на строителните подобрения в имота, въпреки че по делото има достатъчно доказателства, сочещи, че те са извършени в периода 1979 – 1980 година, което съвпадало и с изводите на лицензирания оценител, който е изготвил оценката в хода на административното производство. Посочва се, че ако съдът действително е считал, че намиращите се по делото доказателства не са достатъчни за определяне времето на извършване на строителните подобрения, то той е бил длъжен да разпредели доказателствената тежест между страните като им даде конкретни указания и възможност за установяване на релевантните факти. Оспорва се и изводът, че намиращите се в имота строителни подобрения представляват незаконни строежи, тъй като няма данни за образувани административни производства с такъв предмет – извършено незаконно строителство. Според касаторите, дори и да е вярно заключението, че намиращите в имота постройки са незаконни, то съдът не е съобразил, че същите са търпими, което също е предпоставка за възмездяване на полз

вателите на имота за тяхното изграждане. Релевират се доводи, че въззивният съд, в нарушение на съдопроизводствените правила, не е съобразил основен принцип в съдопроизводството, че с решението си съдът не може да влошава положението на оспорващия/оспорващите и в този смисъл неправилни са изводите му, че за намиращите се в имота трайни насаждения на възраст под 30 г. и за оградата, изпълнена от железни прътове и оградна мрежа, не се дължи обезщетение. Посочва се също, че съдът не е приложил правилата за оспорване на документ, тъй като в хода на въззивното производство е била оспорена автентичността на представеното от заинтересованата страна С. П. Л. нотариално завещание от м. март 2011 година на М. А. Н. - единствен наследник на А. Н. С.. Изразено е становище, че заповедта на кмета на район „Аспарухово“ е незаконосъобразна, тъй като С. Й. С. и Й. С. Й. не са надлежно уведомени от ответника за започване на административното производство по §4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Н. изложените основания се иска касационната инстанция да отмени решението на районния съд и да укаже на административния орган да прекрати производството, а в условие на алтернативност – да увеличи размера на оценката на строителните подобрения в имота, както и да се присъдят на касаторите разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация - кметът на район Аспарухово при Община Варна чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита оспореното съдебно решение за правилно, а обжалваната заповед за законосъобразна, като издадена от компетентен орган при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните изисквания. Моли касационната инстанция да отхвърли жалбата. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното от касаторите адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна С. П. Л. в депозиран от неговия процесуален представител писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и настоява решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция за заинтересованата страна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за отхвърляне на жалбата. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

А. съд гр. Варна при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Г. С. С., Й. С. Й. и С. Й. С. срещу Заповед № Г-ПР-91/20.06.2023г. на Кмета на район „Аспарухово“, при община Варна, с която е одобрена изготвена от независим оценител експертна оценка за обезщетение в общ размер от 1279,00 лв. за подобрения и насаждения, подлежащи на оценяване в част от поземлен [имот номер] по ПКП, попадащ в [ПИ] по плана на новообразуваните имоти на местност Боровец-север, землище [жк], [населено място], Община Варна, одобрен със Заповед № РД -12 - 7706-313/19.10.2012 г. на Областен управител на Област с административен център Варна, собствеността върху който е възстановена на наследници на А. Н. С. със Заповед № Г-ПР -175/05.10.2022 г. на Кмета на Район „Аспарухово“, Община Варна.

След подробно изложение на фактите, установени в хода както на административното така и на съдебното производство, районният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в законово установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и с преследваната от него цел.

За да потвърди оспорената заповед, решаващият състав на ВРС е изложил мотиви, че по отношение подобренията в чужд недвижим имот, както и относно субекта на правото да получи тяхната стойност, следва да се съобразят разясненията, дадени в т. 1 от Постановление на Пленума на Върховния съд /ППВС/ № 6/1974 г., съгласно които разпоредбата на чл.72 ЗС регулира правоотношения, породени от неоснователното обогатяване на собственика с подобренията, извършени само от владелеца на вещта. Според цитираното ППВС от 1974 г., тези разпоредби не се отнасят до лица, които не упражняват владение. В тази връзка е съобразена разпоредбата на § 4в ЗСПЗЗ, съгласно която лицата, извършили подобрения в подлежащите на връщане земи, имат правата по чл. 72 ЗС. Първоинстанционният съд е изложил в мотивите на атакуваното решение, че според установената от закона фикция, че лицата, направили подобрения в подлежащите на връщане имоти, имат правата на добросъвестни владелци, на заплащане подлежат само подобренията в имота, които са направени до влизане в сила на ЗСПЗЗ, т.е. до момента, до който може да се счита, че ползвателите са били добросъвестни владелци. Относно извършените след влизане в сила на закона подобрения, лицата не могат да се считат за добросъвестни владелци, или приравнени на тях подобрители, защото са знаели, че имотите подлежат на възстановяване или изкупуване.

Въз основа на горното е изведено заключение, че в тежест на жалбоподателите е било да докажат в хода на съдебното производство, че намиращите се в имота строежи са извършени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Същият извод е направен и относно засаждането на намиращите се в имота трайни насаждения. Посочено е, че в проведеното въззивно производство жалбоподателите не са се справили с лежащата върху тях доказателствена тежест, тъй като периодът на изграждане на намиращите се в имота постройки е останал недоказан, което е достатъчно основание за отхвърляне на жалбата. Отделно от това е посочено също, че ответникът законосъобразно не е включил в оценката стойността на намиращите се в имота постройки, доколкото същите са незаконно построени, а незаконният строеж не представлява подобрение на имота тъй като не увеличава неговата стойност и подлежи на премахване. Относно оградата, с която е ограден имотът, съдът е посочил, че за нея също не се дължи обезщетение, защото металните колове и оградната мрежа, от които е изпълнена, не са трайно прикрепени към терена и могат да бъдат демонтирани без да бъдат увредени и да загубят стойността си. Според решаващия състав на ВРС, дори и от ответника да са допуснати нарушения в хода на административното производство, същите не са от категорията на съществените, за да обосноват извод за нищожност на оспорената заповед. По повод съдържащите се в жалбата доводи за липсата на вещни права у заинтересованата страна С. П. Л. върху поземлен [имот номер] по ПКП, попадащ в [ПИ] по плана на новообразуваните имоти на местност Боровец-север, землище [жк], [населено място], съдът е посочил, че те са индиция за наличието на спор за материално право между заинтересованата страна и касационните жалбоподатели, който не може да бъде решен нито от органа, издал оспорената заповед, нито от съда в настоящото производство, а могат да бъдат разрешени от гражданския съд в отделно исково производство.

Настоящият състав на А. съд – Варна, в качеството на касационна инстанция, напълно споделя изводите на първостепенния съд относно компетентността на органа, както и относно липсата на формални пороци в оспорената заповед, които да са толкова съществени, че да обосноват извод за нейната нищожност или незаконосъобразност само на това основание. Споделят се и изводите, че доводите на касационните жалбоподатели, относно липсата на вещни, съответно – на реституционни права у заинтересованата страна С. П. Л. върху процесния [ПИ] по ПНИ на местност Боровец-север биха били относими в производство по оспорване на самия ПНИ или в друго исково производство по ГПК, но не и в производство като настоящото, в което предмет на спора е единствено въпросът дали органът правилно е определил размера на обезщетението за извършените в имота подобрения, което следва да се изплати от реституирания собственик или от неговите наследници на бившите ползуватели на имота или на техните наследници, които не са провери процедура за трансформиране на притежаваното от тях право на ползване в право на собственост.

Правилни са изводите на ВРС, че в производства като настоящото на обезщетение подлежат единствено тези подобрения на имота, които са извършени до влизане в сила на ЗСПЗЗ, т.е . до 04.03.1991 г., до който момент ползвателите на съответните имоти се възприемат, според съществуващата съдебна практика като добросъвестни владелци и разполагат с правата по чл. 72 от Закона за собствеността.

Независимо от това решението е неправилно при следните мотиви:

При решаване на настоящия правен спор следва да се има предвид, че относно местност Боровец-север в землище Галата на [населено място] има план на новообразуваните имоти /ПНИ/, одобрен със Заповед РД-12-7706-313/ 19.10.1999 г. на Областен управител на област с административен център [населено място]. Същият не е оспорен по съдебен ред и е влязъл в сила по отношение на процесния ПИ 5401.3304. Относно тези факти между страните липсва спор.

ПНИ се изработват въз основа на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и Правилника за неговото прилагане. В този план се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по предвидения законов ред правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия или от общинска служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост. При изработване на плана се следи еднакво за максимална защита правата и не трите категории лица. Регистърът към ПНИ е неразделна част от него и удостоверява признати права на собственост на посочените категории лица.

Възстановяването на правото на собственост на наследниците на А. Н. С. настъпва по силата на издадената от кмета на общината заповед по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влезлия в сила ПНИ. Още повече, че от данните по делото е видно, че ПНИ не е оспорен по надлежен ред от наследодателката на касационните жалбоподатели П. А. С. по отношение на процесния имот. При това положение вещните права върху процесния ПИ 5401.3304 към момента на постановяване на оспорения административен акт, както и към момента на разглеждане на настоящия касационен спор, са такива, каквито са определени с ПНИ съгласно данните от Регистъра към него. С оглед на това съдържащите се в касационната жалба доводи, аналогични с тези, изложени и във въззивната жалба, са противоречиви и взаимно изключващи се – от една страна се твърди, че ответникът не е компетентен да се произнася по спорове за материално право, а от друга страна са изложени доводи, с които на практика се оспорва правото на собственост на наследниците на А. Н. С., като се твърди незаконосъобразност на акта поради несъобразяване на органа с тези твърдения, и се настоява съдът да ги разгледа в това производство, което, както вече се посочи, е недопустимо.

Настоящата касационна инстанция намира за основателни доводите на касаторите за немотивираност на съдебния акт като изхожда от принципното положение, че при постановяване на решението съдът формира вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите към съдебния акт, което в конкретния случай не е сторено. Без отговор са останали възраженията на оспорващите за допуснати процесуални нарушения в производството по изготвяне на оценката на подобренията в процесния имот, липсата на произнасяне на органа по искането за спиране на производството и други. В мотивите на оспореното решение лаконично е посочено само, че „всички доказателства по делото водят до извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и при спазване на изискванията и на процесуалния и на материалния закон, доведена е до знанието на лицата, чиито права засяга.“ Въззивната инстанция е длъжна да даде отговор на всички доводи на страните, което е израз на нейното задължение като контролна инстанция, следяща за законосъобразността на оспорения административен акт, да провери изцяло неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК. След като не се е произнесъл по всички възражения на оспорващите, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото по този начин страната/страните по делото са лишени от произнасяне по един или по няколко от спорните въпроси от една инстанция, а този пропуск не може да бъде преодолян от касационната инстанция с излагане на допълнителни мотиви в касационното решение.

Атакуваното решение е постановено при не достатъчно изясняване на релевантните факти, защото не са събрани всички необходими доказателства за решаване на спора. Част от релевантните факти са останали недоказани, а друга част, доказателства за които се съдържат по делото, не са били коментирани. Ето защо направените от съда правни изводи не са надлежно обосновани, т.е. решението е немотивирано.

Въпреки, че съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно-техническа експертиза, заключението по която в отделни части е оспорено от процесуалния представител на заинтересованата страна, съдът изцяло се е позовал на изводите на вещото лице, без да коментира защо не приема възраженията на страната. При формулиране на въпросите за експертизата не е поставена задача, с която да се определи дали намиращите се в процесния имот постройки имат характеристиките на строеж по смисъла на легалната дефиниция на понятието, дадена в т. 38 на §5 от ДР на ЗУТ, или са преместваеми обекти по чл. 56 от ЗУТ; могат ли те да бъдат отделени от терена без да се нарушава тяхната цялост и функционалност; каква е тяхната експлоатационна годност към момента на изготвяне на оценката при отчитане на амортизационните процеси. Така също каква е възрастта на трайните насаждения, като отговорът на този въпрос е категорично относим към преценката, която съдът дължи по приложението на чл.72 ЗС в конкретния случай, за което следва да се назначи агротехническа експертиза.

С оглед на посочените пропуски, решението на ВРС се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, а делото да се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да бъдат изяснени горните факти, както и времето на изграждане на постройките в процесния ПИ 5401.3304 в местност Боровец-север, землище кв. Галата на [населено място]. В съответствие с теоретичните постановки, дадени в Постановление на Пленума на Върховния съд /ППВС/ № 6/1974 г., което не е загубило правното си действие и към настоящия момент, следва да се съобрази, че съществува разлика между понятието „увеличена стойност на имота“ и разходите, които са извършени за това увеличение. При проверката за законосъобразност на акта, с който е одобрен размера на предвиденото обезщетение за бившите владелци, съдебният контрол се ограничава до това дали определеният размер на обезщетението не е незаконосъобразно занижен. Определеният от органа размер на обезщетението може да бъде изменян единствено в посока увеличение, но не и в посока намаление на обезщетението с оглед на забраната положението на оспорващия да се влошава със съдебния акт.

Настоящото производство е касационно, развива се по реда на Глава ХІІ от АПК, т.е. че негов предмет е единствено правилността на решението, постановено от въззивната инстанция. По аргумент от чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, в решението си касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съдът следи и служебно. При тази правна регламентация е недопустимо касационната инстанция по своя преценка да разширява правомощията си, като се произнася и по искания, които излизат извън неговата компетентност като касационна инстанция, каквото е искането на касаторите с решението си съдът да укаже на органа да прекрати производството по § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.

С оглед на обстоятелството, че с настоящото решение се отменя решението на ВРС, същото престава да съществува в правния мир, поради което за настоящата инстанция липсва основание да се произнася по основния въпрос за размера на определеното обезщетение и да го увеличи, каквото искане е отправено до съда с касационната жалба.

При този изход на касационното производство разноски не следва да се присъждат на никоя от страните.

Мотивиран от изложеното, настоящият тричленен състав на А. съд – Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Г. С. С. с [ЕГН] от [населено място], Й. С. Й. с [ЕГН] от [населено място] и С. Й. С. с [ЕГН] от [населено място], Решение № 4090/14.12.2023г., постановено по гр.д.№ 8800/2023г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на оспорващите срещу Заповед № Г-ПР-91/20.06.2023г. на Кмета на район „Аспарухово“, при община Варна, с която е одобрена изготвена от независим оценител експертна оценка за обезщетение в общ размер от 1279,00 лв. за подобрения и насаждения, подлежащи на оценяване в част от поземлен [имот номер] по ПКП, попадащ в поземлен [имот номер] по плана на новообразуваните имоти на местност Боровец-север, землище [жк], [населено място], Община Варна, одобрен със Заповед № РД -12 - 7706-313/19.10.2012 г. на Областен управител на Област с административен център Варна, собствеността върху който е възстановена на наследници на А. Н. С. със Заповед № Г-ПР -175/05.10.2022 г. на Кмета на Район „Аспарухово“, Община Варна.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото касационно решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.