Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кюстендил, 25.11.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в
публичното заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.А
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Светла
Кърлова и с участието на прокурора Йордан Г., като разгледа докладваното от
съдия Стойчева КАНД № 240 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
А.Г.В. *** оспорва решение №
260007 от 21.08.2020г. на Районен съд -
Кюстендил по АНД № 490/2020г., с което е
изменено Наказателно постановление № 684/19.03.2020г. на кмета на Община
Кюстендил. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които
следва да се квалифицират като касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Сочи, че предявеното обвинение е неясно,
поради което е нарушено правото му на
защита. Извън горното, се твърди, че релевираното деяние има признаците на
маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и за отмяна на НП изцяло.
Ответникът – Община Кюстендил, представлявана от кмета П. Г. П.,
депозира писмено становище за неоснователност на касационната жалба, като счита
оспореното решение за обосновано и правилно. Изложените доводи се поддържат в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника юк К. С.. Иска се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК
и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за основателна.
Предмет на касационно оспорване е
решение на районния съд, с което е изменено Наказателно постановление №
684/19.03.2020г., издадено от кмета на Община Кюстендил, с което на
касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300,00лв. на осн. чл. 57 от Наредбата за обществения ред на територията на
Община Кюстендил /наричана в настоящото
изложение Наредбата/ за нарушение на чл.9,
ал.1 от същата.
Административнонаказателната отговорност
на нарушителя е ангажирана за това, че на 16.11.2019г., около 01,45ч., в гр. Кюстендил, на бул. „Македония“, пред
дискотека „Хипнозис“, демонстрира непристойно поведение, изразяващо се в
уриниране на обществено място, с което си действие нарушава обществения ред,
общоприетите правила и норми на
поведение в обществото.
За констатираното нарушение е съставен
АУАН № 1910а-1994/25.11.2019г. , а в съдебното производство са разпитани като свидетели длъжностните лица при
ответника, които са установили нарушението и с показанията си потвърждават описаните в
акта и НП обстоятелства.
При така установените факти, районният
съд е формирал правен извод за съставомерност
и доказаност на деянието на нарушителя, както и за отсъствие на процесуални
нарушение в административнонаказателното производство. С доводи за неправило
приложение на правилото на чл.27, ал.2 от ЗАНН, с постановеното решение е
изменено НП като е намален размера на наложеното наказание „глоба“ на
200,00лв.
Касационният съд, при служебната проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за
нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния
закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци,
сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните
изводи:
Решението на въззивния съд е неправилно,
поради което и на осн.чл.222, ал.1 от АПК следва да се
отмени и да се постанови решение по съществото на спора с отмяна на наказателното постановление. Решаващите правни изводи за
законосъобразност на НП са в противоречие с доказателствата по делото и материалния
закон. Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Депозираната касационна жалба е основателна, макар и по
различни от поддържаните в нея доводи.
На жалбоподателя е наложено административно наказание по общия
текст на чл.57 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Кюстендил /приета с
решение № 966/31.01.2019г. на ОбС – Кюстендил/ за извършено нарушение на чл.9, ал.1 от
Наредбата. С нарушената правна норма се забранява непристойното поведение,
изразяващо се в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на
публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към
гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване,
сбиване или други подобни действия, жестове и прояви, с които се нарушава
общественият ред, спокойствието на гражданите и общоприетите правила и норми на
поведение в обществото и добрите нрави, а в ал. 2 се сочи, че забраната обхваща
случаите, които поради степента на обществена опасност на деянието или на
извършителя не представляват нарушения по Указа за борба с дребното
хулиганство. Последният, в разпоредбата
на чл.1, ал.2, съдържа дефиниция за дребно хулиганство, за която
съдът констатира, че е възпроизведена почти буквално в чл.9, ал.1 от Наредбата.
Сравнителният анализ на
нормативния акт, регламентиращ опазването на обществения ред и спокойствие, а
именно Указа за борба с дребното хулиганство, от една страна, и на сочената за нарушена норма на чл.9, ал.1 от Наредбата от друга страна, в
контекста на фактите и обстоятелствата от състава на релевираното деяние, обосновава
изводи за приложимост на указа, респ. за незаконосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя на основание разпоредби от Наредбата. Забраната
за непристойни прояви, какъвто характер
безспорно има поведението на
нарушителя, е въведена с нормата на чл.1,
ал.2 от Указа за борба с дребното хулиганство, а нарушенията на същата са съставомерни деяния, за извършването на
които се налагат наказанията, предвидени в чл.1, ал.1 от Указа. Като е възпроизвел забраната за непристойни прояви в чл.9, ал.1 от Наредбата, а санкцията за нарушението
й – в чл.57 от Наредбата, Общински съвет
- Кюстендил е излязъл извън предоставената му с чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА нормотворческа компетентност. Съгласно чл.76 ал.3 от АПК, чл.8 от
ЗНА и чл.21 ал.2 от ЗМСМА, общинските
съвети имат нормотворческа компетентност да приемат нормативни актове - правилници и наредби, с
които уреждат обществени отношения с местно значение и съобразно нормативни актове от по-висока
степен. В случая с Наредбата са уредени обществени отношения, които са предмет
на регламентация с указ, който е
нормативен акт от по-висока степен. Така приета разпоредбата на чл. 9,
ал.1 от цитираната общинска Наредба е в
противоречие с чл. 8 от ЗНА, съответно чл. 76, ал. 3 АПК. Съгласно чл. 5, ал. 1 от АПК, когато
постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен
акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият
по степен акт. Следователно приложимият нормативен акт е Указът за борба с
дребното хулиганство, като описаното административно нарушение в процесното
НП припокрива от обективна и субективна
страна състава на дребното хулиганство в чл.1, ал.2 от Указа. Ето защо
касационната инстанция счита, че в
случая АНО неправилно е приложил Наредбата, приета от ОбС – Кюстендил.
Отделно от гореизложеното следва да
се има предвид, че в чл.6 от ЗАНН е дадена легалната дефиниция на
административно нарушение – това е действие или бездействие, което нарушава
установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно чл.2 от същия закон деянията, които представляват административни
нарушения се определят със закон или указ и в ограничени случаи предвидени в
ЗМСМА – се определят с наредби на общинските съвети. ПКакто се посочи, противоправното деяние на касатора
е такова по см. на чл.1, ал.2 от УБДХ и е обявено за наказуемо по общия
състав на чл.1, ал.1 от УБДХ, поради което
установяването и санкционирането му е следвало да бъде извършено по
правилата на този указ. Ангажирайки
отговорността на нарушителя за нарушение по Наредба, наказващият орган не е приложи правилно нормативния акт от
по-висока степен, който урежда и защитава съответния вид обществени отношения.
В този смисъл НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени, след като се
отмени и оспореното решение. Дължимо е
произнасяне от касационната инстанция при усл. на чл.222, ал.1 от АПК по
съществото на спора.
За
пълнота на изложението и в отговор на релевираните в жалбата оплаквания,
касационната инстанция счита за необходимо да посочи, че административното
нарушение е надлежно описано и безспорно установено от анализа на събраните и
проверени доказателствени средства, а доводите са маловажност на случая са
неоснователни. Горното обаче не се
отразява на крайния изводи за незаконосъобразност на НП.
Предвид изхода по делото, на
ответника не се следват деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260007 от 21.08.2020г. на Районен
съд - Кюстендил по АНД № 490/2020год. и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
684/19.03.2020г., издадено от кмета на Община Кюстендил, с което на А.Г.В., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00лв. на осн.
чл. 57 от Наредбата за обществения ред на територията
на Община Кюстендил за нарушение на чл.9,
ал.1 от същата.
Решението не може да се обжалва.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове: 1. 2.