С присъда № 123/19.12.2007 год., постановена по НОХД № 648/07 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Генджебай Елмаз Местан от гр. Асеновград, за виновен в това, че на 10.05.2006г. в землището на с. Ненково,общ. Кърджали, в съучастие като извършител с Пламен Асенов Хъмов от гр. Асеновград и Мехмед Мюмюн Саличауш от с. Мулдава,общ. Асеновград, повторно, в немаловажен случай, чрез използване на моторно превозно средство – микробус “Мерцедес” 207 Д,с ДК № РВ 96 15 ХА,собственост на Гюнай Исметов Мехмедкьов от гр. Асеновград и технически средства – оксижен,чук,щанга,гаечни ключове,маслен крик,клещи, направил опит да отнеме чужда движима вещ - трифазен електродвигател, тип WФ280М04, 100 кw на стойност 1354,61 лева от владението на “В и К” ООД-Кърджали,без съгласието на съответното длъжностно лице – Славчо Димов Славков от гр. Кърджали с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено от повече от две лица, сговорили се предварително за осъществяването му и не представлява маловажен случай, поради което и на осн. чл.195,ал.1,т.4,5 и 7, във вр. с чл.194,ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18,ал.1 от НК и чл.58,букв. “а”, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 /шест / месеца, като на осн. чл.46,букв.”б” от ЗИН е определил първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието,като на осн. чл.304 от НПК го е оправдалпоотношение стойността на инкриминираната вещ за разликата от 1354,61 лева до 1700 лева. На основание чл.68,ал.1 от НК,първоинстанционният съд е постановил да бъде изтърпяно и наложеното с влязло в сила по НОХД №265/2003г. по описа на на РС-Пловдив, наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година. С присъдата са признати за виновни и подсъдимите Мехмед Мюмюн Саличауш от с.Мулдава, общ.Асеновград и Пламен Асенов Хъмов от гр.Асеновград,за това, че на 10.05.2006 год. в землището на с.Ненково, общ.Кърджали, в съучастие като извършители с Генджебай Елмаз Мустафа от гр.Асеновград, чрез използване на моторно превозно средство - микробус „Мерцедес" 207Д, с ДК № РВ 9615 ХА, собственост на Гюнай Йсметов Мехмедкьов от гр.Асеновград, и технически средства - оксижен, чук, щанга, гаечни ключове, маслен крик, клещи, направили опит да отнемат чужда движима вещ - трифазен електродвигател тип WФ280М04, 100 кw на стойност 1354,61 лева от владението на “В и К” ООД-Кърджали,без съгласието на съответното длъжностно лице – Славчо Димов Славков от гр. Кърджали, с намерение противозаконно да я присвоят, като деянието е извършено от повече от две лица, сговорили се предварително за осъществяването му и не представлява маловажен случай, поради което и на осн. чл.195,ал.1,т.4 и 5, във вр. с чл.194,ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18,ал.1 от НК и чл.58,букв. “а”, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК,на всеки от подсъдимите е наложено "лишаване от свобода" за срок от 5/пет/ месеца,като на осн. чл.304 от НПК,съдът ги е оправдалпоотношение стойността на инкриминираната вещ за разликата от 1354,61 лева до 1700 лева. Наложеното наказание на основание чл.66,ал.1 от НК, е отложено за всеки от подсъдимите за срок от 3/три/ години от влизане на присъдата в сила. Подсъдимите Местан , Саличауш и Хъмов са осъдени да заплатят солидарно по сметка на РС,гр. Кърджали,направените по делото разноски в размер на 140 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Генджебай Елмаз Местан от гр.Асеновград, който я обжалва, като твърди, че не е извършил престъплението, за което бил подведен под наказателна отговорност. Не бил участвал в нито едно от елементите на изпълнителните деяния насочени към отнемане на вещта,като на инкриминираната дата, освен помощ при пренасяне на инструменти, други действия по повод отнемане и преместване на вещта не бил извършавал. Твърди,че намира за неправилна и констатацията на съда, че деянието е извършено повторно, в немаловажен случай, като съдът е възприел за стойност на инкриминираната вещ сумата от 1354. 61 лева. Тази оценка вещото лице давало в случай, че инкриминираният двигател макар и в разглобен вид, е бил възстановим. Ако е бил невъзстановим, стойността му към тази дата би била 708.00 лева. По делото имало свидетелски показания, от които било видно, че преди инкриминираната дата електродвигателят бил повреден, разглобен, не от поддържащите инсталациите,лица, а от неизвестни такива. Следователно ако електродвигателят е бил нефункциониращ, невъзстановим /без причината за невъзстановимостта да е на жалбодателя/, следвало същият да се оцени като се приеме за негова стойност, стойността която би се получила, ако се продаде като метален скрап. Жалбодателят намира наложеното му наказание за прекалено и не отговарящо на степента на вината и на събраните по делото доказателства, за конкретното участие на всеки съучастник. Поради което моли настоящата инстанция да отмени обжалваната присъда и да го признаете за невиновен по повдигнатите обвинения,а алтернативно ако бъде признат за виновен, да бъде намален срокът на наложеното му наказание. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна , поради което моли първоинстанционната присъда в обжалваната й част, като правилна и обоснована, да бъде потвърдена. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрал е необходимите и поискани от страните доказателства. От съвкупния им анализ ,по несъмнен и категоричен начин се установява от фактическа страна приетото и от първоинстанционния съд,а именно,че в началото на месец май на 2006г. подсъдимите Генджебай Местан и Мехмед Саличауш,по техни обяснения, отишли за риба в с.Ненково, общ.Кърджали, където подс. Генджебай Местан имал роднини и показал на подс. Мехмед Саличауш кулите на помпената станция “Боровица”,собственост на “В и К”ООД-Кърджали, която не функционирала. Решили да видят какво има в тях, покатерили се по стълбите на една от кулите и видели един електродвигател.Там те се уговорили да го вземат. Два-три дни по-късно се срещнали и решили, че за да вземат електродвигателя, им трябва микробус и оксижен, поради което подс. Генджебай Местан отишъл при подс. Пламен Хъмов, на който обяснил за помпената станция, електродвигателя и че нямало пазач. Така, тримата подсъдими се уговорили да отидат до кулите в с.Ненково, за да вземат електродвигателя,като подс. Пламен Хъмов осигури микробус и оксижен, а подс. Мехмед Саличауш – чук, щанга, гаечни ключове,маслен крик и клещи. Уговорили се след това да разделят по равно полученото. На 10.05.2006г. около в 20.00ч. тримата подсъдими Местан, Саличауш и Хъмов пристигнали в с.Ненково с микробус марка “Мерцедес” с ДК № РВ9615ХА, управляван от подс.Пламен Хъмов и собственост по документи на Гюнай Мехмедкьов от гр.Асеновград. Със себе си носели и оксижен, чук, щанга, гаечни ключове, маслен крик и клещи. Паркирали микробуса на пътя в близост до помпената станция, след което тримата заедно с всички инструменти влезли в кулата на помпено помещение №4. Първоначално опитали да вземат електродвигателя, но поради голямата му тежест не успели и решили да го разрежат на части или поне да разрежат корпуса на вещта и вземат оттам медните намотки. Ето защо, подсъдимият Пламен Хъмов започнал да реже с оксижена електродвигателя, който се намирал на земята,свален от прикрепената с болтове стойка, а подс.Генджебай Местан и Мехмед Саличауш наблюдавали наоколо. След известно време и след като подс.Хъмов не успял да среже корпуса на инкриминираната вещ, тримата се отказали. Взели инструментите, които носели и напуснали помещението. Същите инструменти оставили до една отбивка на пътя и продължили към микробуса. Действията на тримата подсъдими били забелязани от служители от фирма “Дага полис”-Кърджали, осъществяваща охраната на обекта — свидетелите Рамадан Шевкед и Ердинч Халим, които правели обход на охраняемата зона, тъй като 2-3 дни преди това същите установили, че лица проникват в помещение №4 на помпената станция, при което електродвигателят бил демонтиран от стойката,а роторът му бил изкаран от него,като бил направен опит за извършване на престъпление и в помещение №5. Двамата свидетели веднага телефонирали на своя началник, а той от своя страна сигнализирал в РПУ - Кърджали. Около 22,00 часа малко преди да влезнат в микробуса подсъдимите Генджебай Местан и Мехмед Саличауш били заловени от органите на МВР, а подс. Пламен Хъмов първоначално побягнал и се скрил, а по-късно се предал в РПУ- Кърджали. Подсъдимите Мехмед Саличауш и Генджебай Местан заявили на пристигналите полицейски служители – свидетелите Георги Краев и Иван Цветков,че дошли на мястото, за да демонтират и приберат заради медната му част електродвигател от кула на помпената станция; обяснили, че с тях имало и трети човек на име Пламен Хъмов, чийто бил и микробусът, спрян в оградената с мрежа част на помпената станция и показали къде оставили инструментите за демонтажа на електродвигателя, намерени на около километър нагоре по шосето, оставени в близост до кулата,където се намирал електродвигателят. При извършения оглед на местопроизшествието до пътя за с. Ненково и в непосредствена близост до сграда на "В и К" ООД -Кърджали, бил установен изоставен микробус "Мерцедес", 207 Д с ДК№ РВ 96 15 ХА, жълт на цвят, собственост на друго ,неучастващо в осъществяването на деянието лице,а в близост до него били намерени гаечен ключ, газова горелка с газова бутилка, водопроводен гаечен ключ, голям железен чук, метална щанга тип "Кози крак", кислородна бутилка и торба с маслен крик, клещи и гаечни ключове. Инкриминираната вещ, представляваща трифазен електродвигател, тип УФ280М04, 100 kW, чешко производство, собственост и във владение на "В и К" ООД — Кърджали, се намирала в помпената станция,която от години не се ползвала,но се поддържала в резерв. С оглед така установената и от въззивната инстанция фактическа обстановка,се налага извода,че решаващият съд е изградил правилен извод за осъществено от обективна и субективна страна от жалбодателя Местан ,на престъпното деяние,предмет на предявеното му обвинение по чл.195,ал.1,т.4,5 и 7 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.18,ал.1 от НК и чл.58,букв. “а” във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК.Безспорно е установено наличието на квалифициращите деянието обстоятелства,а именно използването на МПС –микробус "Мерцедес", 207 Д с ДК№ РВ 96 15 ХА, жълт на цвят, собственост на друго,неучастващо в осъществяването на деянието лице и на технически средства – оксижен,чук,гаечни ключове,маслен крик,клещи и метална щанга/ т.4 на чл.195,ал.1 от НК/. Безспорно установено е и,че престъпното деяние е осъществено от подсъдимият Местан ,в съучастие с подсъдимите Саличауш и Хъмов,всички те като извършители,и при това след като предварително са се сговорили за това,т.е. иде реч за едно предварително взето в условията на спокойна обстановка,решение,и възможност за набавяне на необходимите за неговото осъществяване,средства .В този аспект напълно неоснователен се явява довода на защитата на подсъдимия Местан,че същият не е участвал в осъществяването на изпълнителното деяние,тъй като той само стоял отстрани . Установената ,включително и от обясненията на подсъдимия Местан фактическа обстановка,навежда на извода,че както в решението за осъществяването на деянието,така и в ´риготвлението към него ,така и в осъществяването на самото изпълнително деяние са участвали всички подсъдими,съзнавайки своето и на останалите подсъдими участие,водещо към целения от тях общ резултат /т.5 на чл.195,ал.1 от НК/.Деянието определено с оглед стойността на инкриминираната вещ,времето, мястото и допълнителните квалифициращи обстоятелства,обсъдени по-горе ,не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай. Установено е по делото и обстоятелството,че подсъдимият Местан е осъществил деянието след като е бил осъждан за друго такова престъпление / НОХД № 265/03 г. на РС-Пловдив/и петгодишният срок по смисъла на чл.30,ал.1 от НК не е бил изтекъл, т.е. деянието правилно е квалифицирано и по чл.195,ал.1,т.7,във вр. с чл.28,ал.1 от НК. Безспорно обаче в производството е и обстоятелството ,че след като е започнало изпълнението на умишленото престъпление,изпълнителното деяние не е довършено. В тази връзка следва да се посочи ,че подсъдимият Местан, заедно с другите двама подсъдими е опитал да прекъсне фактическата власт на собственика върху предмета на престъплението ,с цел да осъществи своя такава ,но трудността ,изразяваща се в тежестта на самата вещ, в невъзможността същата да бъде нарязана на части, ги е отказала ,а не техния осъзнат доброволен отказ. От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият Местан е съзнавал обществената опасност на деянието и е целял настъпването на престъпния резултат. Безспорно умисълът се извлича от поведението на подсъдимия, изразяващо се в извършване на намерението му нощем, с МПС, оставено достатъчно далече от мястото на деянието и др. В този ред на мисли следва да бъде поставен на обсъждане и основания въпрос на защитата на подсъдимият Местан за приетата от решаващия съд оценка на инкриминираната вещ. И настоящата инстанция ,водена от анализа на събраните по делото доказателства, включително и от обясненията на останалите подсъдими, установи, че следва да бъде приета за релевантна тази цената от 1354.61 лв. Вещото лице установява, че това е цената на инкриминираната вещ, при възможност за възстановяването й. В този аспект беше установено, че към момента на започване осъществяването на инкриминираното престъпно деяние, не са били налице други повреди върху вещта, освен това, че същата е била демонтирана от стойката й, а роторът й бил отделен от нея, т.е. от вещта е било отделено само електрозахранването, която повреда според вещото лице е възстановима. В този смисъл са показанията на св.Халим и св.Шевкед, охранители на помпената станция № 4, които съдът кредитира като показания на свидетели имащи непосредствен и най-продължителен поглед върху вещта. При определяне на наказанието, първоинстанционният съд правилно е отчел,че следва да бъде опредено на подсъдимия Местан наказание при условията на чл.55,ал.1,т1 от НК,във вр. с чл.58,б.”а” от НК. Следвало е обаче да отчете в пълна степен и критериите за индивидуализацията му, съобразно разпоредбата на чл.54 от НК. Настоящата инстанция намира, че с оглед на тези критерии справедливото наказание за осъщественото от подсъдимият Местан престъпление следва да бъде наказанието „лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ месеца. Правилно обаче първоинстанционният съд ,с оглед обстоятелството, че инкриминираното престъпно деяние е осъществено в изпитателния срок на наказанието, наложено по НОХД № 265/03 г. по описа на РС-Пловдив, е приел, че изпълнението на наложеното в това производство наказание, не следва да бъде отлагано при условията на чл.66,ал.1 от НК,а и правилно е приел,и че следва да бъде постановено по реда и при условията на чл.68,ал.1 от НК, да бъде изтърпяно и наложеното от РС-Пловдив, наказание „лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година. В останалата й обжалвана част присъдата е правилна и законосъобразна, и следва да бъде потвърдена. Водим от горното и на основание чл.337,ал.1,т.1 от НПК, Окръжният съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 123/19.12.2007 г.,постановена по НОХД № 648/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд,в ЧАСТТА Й,с която на Генджебай Елмаз Местан от гр.Асеновград, с ЕГН **********,за извършено престъпление по чл.195,ал.1,т.4,5 и т.7,във вр. с чл.194,ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18,ал.1 от НК и чл.58,букв. “а”, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК,е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание “лишаване от свобода” от 6 месеца на 5 /пет/ месеца. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й обжалвана част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |