№ 2278
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Райна Мартинова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514681 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника СТ. Д. ТР. срещу решение от
05.08.2021 г. по гр.д. №26849/2020 г. на Софийския районен съд, 31 състав, в частта, в която
жалбоподателят е осъден да заплати на М. СТ. М. на основание чл.45 ЗЗД сумата от 2500,00
лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от клеветническо
твърдение, направено м.12.2019 г. в „паметна записка“, изпратена до Нотариалната камара
на Република България, а именно – „направил опит да заграби обществена собственост в
строителния полигон на махала „Брезово“, община Елена, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Поддържа, че процесната
„паметна записка“ по съществото си представлява сигнал до съсловна организация за
констатирани лоши практики за нотариуси, за който сигнал не може да търпи
неблагоприятни последствия. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява,
че ищецът е извършил опит за придобиване на имотите чрез престъпление. Твърди, че по
делото не се установява ищецът да е претърпял сочените неимуществени вреди. Предвид
изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло
предявения иск. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна М. СТ. М. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за
разликата над посочения по-горе размер, както и в частта, в която са отхвърлени
предявените искове за сумата от 3000,00 лв. и сумата от 1000,00 лв., представляващи
обезщетения за неимуществени вреди от други клеветнически твърдения, поради което
решението е влязло в законна сила в тези му части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
1
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично
неправилно поради следните съображения:
Относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника по чл.45 ЗЗД:
В тази част решението е правилно, като въззивният съд споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка
доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ал.1 ЗЗД включва
противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл.45 ал.2 ЗЗД се предполага. Съгласно
константната съдебна практика, отговорността по чл.45 ЗЗД може да се ангажира за вреди,
причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни
факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца.
Разпоредбата на чл.39 ал.1 КРБ прокламира правото на всеки да изрази мнение и
свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или изображение. Ако това
право не се използва, за да се увреди доброто име на другиго /ал.2/, изразяването и
разпространяването на мнение не е противоправно. Поради това всякакви твърдения и
оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и
достойнството и. Ако са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за
вярност - такива съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само
твърденията за конкретни факти, доколкото позорят адресата. Но и в този случай авторът не
носи отговорност, ако позорящите факти са верни.
Възможната колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото,
от една страна и засягане чрез упражняването и на правата и доброто име на гражданите, от
друга страна, е уредена с чл.39 ал.2 и чл.41 ал.2 КРБ. С посочените разпоредби изрично е
предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след
които вече се засягат други конституционно защитени ценности - каквито са правата и
доброто име на гражданите. В нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена
възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст,
засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените
конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се
решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.
Според решение №62/06.03.2012 г. по гр.д. №1376/2011 г. на ІV ГО на ВКС,
оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват
коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не
2
и оценката на фактите. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна
оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се
предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.
Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на
причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността,
т.е. ако не съставляват обида.
ЕСПЧ също прави разграничение между фактическо твърдение и оценъчно съждение
като оценката не подлежи на доказване /решение от 08.07.1986 г. по делото Лингенс срещу
Австрия/.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло решаващия извод на
първоинстанционния съд, че употребеният от ответника в процесната „паметна бележка“
израз - „направил опит да заграби обществена собственост в строителния полигон на махала
„Брезово“, община Елена“ не представляват оценъчна дейност на ответника. Бележката
съдържа посочения вече израз. По делото не са представени каквито и да било доказателства
за истинността на това твърдение, а в същото време това твърдение приписва на ищеца
извършване на престъпление, поради което по съществото си също представлява клевета по
смисъла на чл.147 НК. То не може да се окачестви като оценъчно съждение /оценка на
факт/, нито като изразяване на мнение, доколкото не представляват коментар на
конкретните факти, а възпроизвежда обстоятелства от обективната действителност /с
употребения израз не се коментират каквито и да конкретни факти, а директно се въвежда
обективно обстоятелство – че ищецът е извършил опит да придобие недвижими имоти по
незаконен начин/. Когато това твърдение е невярно - лицето не е извършило
престъплението, което му е приписано, а то може да бъде установено единствено с влязла в
сила присъда или по реда на чл.124 ал.5 ГПК, то изявлението е клеветническо -
накърняващо честта и достойнството на лицето и оттам - противоправно по смисъла на
чл.45 ЗЗД. Публичното разпространяване на такова клеветническо изявление, с което
някому се приписва престъпление, което той не е извършил, винаги излиза извън границите
на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение и
на свободата на словото, прокламирани в чл.39 от КРБ и чл.10 ЕКЗПЧОС /в този смисъл
решение №164/30.06.2016 г. по гр.д. №5255/2015 г. на IV ГО на ВКС/. Представените към
„паметната бележка“ приложения /разпечатка от интернет статии и публикации/ подсилват и
подчертават създаденото чрез процесния израз внушение, че ищецът се занимава с
престъпна дейност, респ. опитът му да придобие имотите също е престъпен.
Неоснователни са доводите на въззивника, че процесната бележка не съдържа
клеветнически твърдения, тъй като се е възползвал от правото си на жалба, закрепено в
чл.45 КРБ. Упражняването на конституционни права обаче не може да бъде превратно,
освен ако не се касае за злоупотреба с право. В случая подадения до Нот. камара сигнал
срещу определен нотариус засяга и личната сфера на ищеца, поради което следва да се
приеме, че е налице злоупотреба с правото на жалба от страна на ответника по смисъла на
чл.39 ал.2 КРБ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД, необходими за ангажиране отговорността на ответника.
Причинените вреди и причинно-следствената им връзка с деянието се установяват от
показанията на разпитания по делото свидетел.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение
житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай.
3
От показанията на свид. Борислава Въртова се установява, че процесното писмо до
Нот. камара е разстроило ищеца, бил е в депресивно състояние, променило се е поведението
му, повлияло е и на здравословното му състояние във връзка със съществуващите му
заболявания.
При определяне на обезщетението настоящият съдебен състав съобразява естеството
на извършеното деяние – сигнал до съсловна организация, за който липсват данни да е
станал достояние на широк кръг от хора, възрастта на пострадалото лице, неговото
обществено положение, негативното отражение на извършеното в психо-емоционален план
в резултат от извършения деликт, отражението в личен и обществен план. Същевременно
съдът отчита и фактът, че разпространената клеветническа информация е засегнала и
личното усещане за чест, достойнство и справедливост на лицето и като цяло няма данни да
е с дълготраен характер. При определяне размера на обезщетението съдът отчита
обстоятелствата, че липсват доказателства изживените нервно-психическо напрежение и
притеснения да са в значителна степен, тъй като не са довели до болестни изменения в
психиката на ищеца, а са преживени само негативни усещания и неудобства. Липсват
категорични доказателства за обективни прояви на психическия тормоз и стрес. При
определяне размера на обезщетението следва да бъде съобразена и социално
икономическата обстановка в страната и условията на живот за определяне на справедливо
обезщетение, тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване,
каквато не е целта на закона. С оглед на изложеното съдът счита, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на сумата от
1000,00 лв.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
е искът е уважен за разликата над сумата от 1000,00 лв. до пълния присъден размер от
2500,00 лв. Решението следва да се отмени и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати разноски на ищеца за разликата над сумата от 100,00 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 243,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на
въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение е основателно. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен между въззиваемата страна и адв. А., според който ищецът е заплатил
адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 1100,00 лв. Съгласно
ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този минимален размер,
изчислен съобразно чл.7 ал.1 Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и с оглед фактическата и правна сложност на делото следва да бъде
намалено до минималния размер или сумата от 243,00 лв., изчислен съразмерно с
неоснователната част от въззивната жалба.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 05.08.2021 г., постановено по гр.д. №26849/2020 г. по описа
4
на СРС, ГО, 31 състав, в частта, в която е уважен предявеният от М. СТ. М., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ул. ****, срещу СТ. Д. ТР., ЕГН **********, адрес: гр.
София, ул. „****, осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за разликата над сумата от
1000,00 лв. до пълния присъден размер от 2500,00 лв., представляваща обезщетение за
нанесени неимуществени вреди от клеветническо твърдение, направено м.12.2019 г. в
„паметна записка“, изпратена до Нотариалната камара на Република България, а именно –
„направил опит да заграби обществена собственост в строителния полигон на махала
„Брезово“, община Елена, и в частта, в която СТ. Д. ТР., ЕГН **********, адрес: гр.
София, ул. „****, е осъден да заплати на М. СТ. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул.
****, на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски за разликата над сумата от 100,00 лв., и вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. СТ. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****,
срещу СТ. Д. ТР., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „****, осъдителен иск с правно
основание чл.45 ЗЗД за разликата над сумата от 1000,00 лв. до пълния присъден размер от
2500,00 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от
клеветническо твърдение, направено м.12.2019 г. в „паметна записка“, изпратена до
Нотариалната камара на Република България, а именно – „направил опит да заграби
обществена собственост в строителния полигон на махала „Брезово“, община Елена.
ОСЪЖДА СТ. Д. ТР., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „****, да заплати на
М. СТ. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата
от 243,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5