МОТИВИ към ПРИСЪДА ПО НОХД № 680/2015 г. на ТРС

 

Подсъдимият К.А.З. *** е предаден на съд с две обвинения както следва:

- по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че на 26.07.2012 г. и на 23.08.2012 г. в гр. Търговище, пред нотариус К. Г. с рег. № 317 по регистъра на Нотариалната камара и пред ТС на Агенцията по вписванията, при условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от неистински официални документи – нотариално удостоверяване на пълномощно на немски език, датирано от 11.01.2012 г., на което бил придаден вид, че е извършено в нотариална кантора в гр. Манхайм, ФРГ, и апостил от същата дата с № Е 902а-0057/2012 на същото пълномощно, на който бил придаден вид, че е положен в Окръжен съд Манхайм, ФРГ, като от него за самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност;

- по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че на 26.07.2012 г. и на 23.08.2012 г. в гр. Търговище, пред нотариус К. Г. с рег. № 317 по регистъра на Нотариалната камара и пред ТС на Агенцията по вписванията, при условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от неистински частни документи – пълномощно на немски език, датирано от 11.01.2012 г., на което бил придаден вид, че е подписано от свидетелката К.Н.П., и неистински протокол на общото събрание на едноличния собственик на капитала на „К.” ЕООД – гр. Попово от 10.01.2012 г., на който бил придаден вид, че е подписан от свидетелката К.Н.П., за да докаже, че съществува някое право – че е пълномощник на свидетелката К.Н.П. и някое правно отношение, а именно, че е придобил дружествените дялове в „К.” ЕООД – гр. Попово от свидетелката  К.Н.П., като от него за самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност.

 

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа изцяло обвинението като безспорно доказано от събрания на съдебното следствие доказателствен материал, като подчертава като отегчаващи вината обстоятелства настъпилите в резултат на деянията на подсъдимия значителни имуществени вреди на  дружеството. Предвид на това пледира за налагане на наказания четири години и шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, и една година лишаване от свобода за престъплението по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, между които наказания да се определи едно общо в размер на по - голямото - четири години и шест месеца лишаване от свобода.

След разкриване на престъпленията подсъдимият се е укрил и не е било възможно да бъде призован, привлечен в качеството на обвиняем и разпитан на досъдебното производство. Обявен е бил за общодържавно издирване и въпреки положените усилия не е бил открит, като по неофициални данни се намира извън пределите на страната. Привличането му като обвиняем и предявяването на материалите по делото са извършени чрез назначения му служебен защитник. Предвид характера на повдигнатото обвинение и събрания доказателствен материал съдът прие, че разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия З. няма да попречи на разкриване на обективната истина. Усилията за издирване на подсъдимия и връчване на обвинителния акт и призовка за съдебно заседание не се увенчаха с успех и делото се гледа по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3, б. „а” от НПК – подсъдимият се намира извън пределите на република България и местоживеенето му не е известно. Защитникът на подсъдимия а.. Н.С. изразява становище, че на съдебното следствие не е доказано по несъмнен начин авторството на деянията, а именно – че неговия подзащитен лично е ползвал посочените в обвинителния акт официални и частни документи, за които е безспорно, че са неистински. Предвид на това пледира за признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаването му и по двете повдигнати обвинения. Алтернативно  пледира за налагане на наказания в минимален размер, като изтъква, че подзащитният му е бил използван в престъпна схема, на която безспорно той не е автор и инициатор.

След като обсъди посочените в чл. 301 от НПК въпроси, съдът съобрази следното:

ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА: Подсъдимият К.А.З. не е осъждан.

През лятото на 2012 г. той узнал, че фирмата на св. К.П., гражданка на ФРГ, а именно „К.“ ЕООД – гр. Попово, регистрация в търговския регистър Рег. № 145, том 51, стр. 184, фирмено дело 391/2006 г., ЕИК по Булстат *********, занимаваща се със земеделие в района на гр. Попово, притежавала значителни активи, главно земеделски земи и парични средства в банкови сметки. Решил да се възползва от това обстоятелство, като чрез неистински документи, които да представи пред Агенцията по вписванията, да придобие дружествените дялове на едноличния собственик на капитала, да встъпи в правата на управител на дружеството и като такъв да се разпореди със средствата на дружеството.

В изпълнение на намеренията си по неустановен на съдебното следствие начин подсъдимият З. се сдобил с генерално пълномощно на немски език, датирано от 11.01.2012 г., от името на К.Н.П., с което бил упълномощен от нея по свое усмотрение да прехвърля дружеството, части от дружеството или дружествени дялове, включително на свое име, да регистрира процедура по ликвидация, несъстоятелност на дружеството или да го заличи от Търговския регистър, да участва в общото събрание от нейно име и за нейна сметка, включително да взема решения относно приемане на нов съдружник, увеличаване или намаляване на капитала на дружеството, да приема задължения на дружеството или да натоварва дружеството с такива, да преупълномощава трети лица, включително адвокати, както и да предявява съдебни искове и да сключва или оттегля съдебни споразумения, да се разпорежда с наличностите по банковите сметки на дружеството.

На така съставеното пълномощно бил придаден вид, че е нотариално заверено от нотариус Ф. Фьорстер в нотариалната му кантора в гр. Манхайм, ФРГ, както и бил положен апостил от същата дата с № Е 910а-0057/2012, на който бил придаден вид, че е положен в Окръжен съд – Манхайм, ФРГ (л. 60-64, т. 1 от ДП № 165/2012 г. на ОДМВР - Търговище).

На 26.07.2012 г. подсъдимият използвал пълномощното от името на св. К.П. пред нотариус К.Г. с рег. № 317 по регистъра на Нотариалната камара. Пред нотариуса подсъдимият представил за нотариална заверка Договор за продажба на дружествени дялове (прехвърляне на търговско предпирятие) в „К.“ ЕООД – гр. Попово от името на едноличния собственик на капитала св. К.П., като с горецитираното пълномощно подсъдимият К.З. се легитимирал като представляващ собственика. Въз основа на тази сделка  подсъдимият придобил дружествените дялове на „К.“ ЕООД.

На следващия ден, 27.07.2012 г., подс. К.З., вече в качеството му на едноличен собственик на капитала на „К.“ ЕООД, съставил чрез съдействието на св. Цв. И. ***, учредителен акт и заверил образец от подписа си. Самото пълномощно на немски език, нотариалната му заверка и апостилът били предоставени за превод от подс. К.З. в преводаческото бюро на св. С.С. на 15.08.2012 г. След превеждането на документите подс. К.З. ги взел лично на 21.08.2012 г. След като се снабдил с всички необходими документи на 23.08.2012 г. подсъдимият подал заявление до ТС на Агенцията по вписванията в гр. Търговище за вписване на промяна в обстоятелствата, към което наред с посочените учредителен акт и образец от подписа си, приложил и протокол от общото събрание на „К.“ ЕООД от 10.01.2012 г., подписан от името на св. К.П., протокол от общото събрание на съдружниците в „К.“ ЕООД от 25.07.2012 г., подписан от подсъдимия, декларация от него, посоченият по – горе договор за прехвърляне на търговско предприятие от 25.07.2012 г., както и квитанция за платена държавна такса от същата дата. Заявлението с приложените към него документи било разгледано от Йордан Станев – длъжностно лице в Агенцията по вписванията, който на 29.08.2012 г. разпоредил вписване на заявените обстоятелства.

По този начин подс. К.З. придобил качеството на управител на „К.” ЕООД, вследствие на което, в съучастие с други лица, извършил редица действия по промяна седалището на фирмата, слючване на договор за управление на дружеството, договор за особен залог, който вписал в Централния регистър на особените залози. размера на сумата, за която е учреден залога – 800 000 лв. За заложне кредитор в договора било вписано дружеството „Полипро” ООД гр. Разград. Пристъпило се към изпълнение по ЗОЗ на основание вписано заявление в ЦРОЗ, като в резултат на всички тези разпоредителни сделки „К.” ЕООД била ощетена с обща сума 656 750 лева.

 

2. АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Посочените фактически обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните свидетели Р.М., Ц.И., С.С. и Н.Н., заключенията на вещите лица по съдебно – почеркови експертизи и приложените писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели кореспондират и взаимно се допълват със заключенията на експертизите и писмените доказателства по делото, като изграждат една безпротиворечива фактическа обстановка.

На първо място от събраните в хода на съдебното следствие доказателства е безспорно, че документите, представени на нотариуса и на  ТС на Агенцията по вписванията са неистински. Свидетелят Р.М., който работи в „К.“ ЕООД и от много години познава лично собствениците на фирмата, е категоричен, че К.П. и съпругът и Й.П. не са познавали и никога не са упълномощавали такова лице да ги представлява по отношение на дружествените дела. Категорично е заключението вещото лице по съдебно – графологическата експертиза (л. 192-196, т. 1 от ДП № 165/2012 г.), че подписът за упълномощител (Vollmachtgeber) в пълномощното (Vollmacht) от 11.01.2012 г., не е положен от К.Н.П.. Категорично е и заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно – графологическата експертиза върху подписа, положен върху Протокола от общо събрание на едноличния собственик на капитала на „К.“ ЕООД – гр. Попово от 10.01.2012 г., че протокола не е подписан от свидетелката К.П..

От материалите по молбата за международна правна помощ до компетентните немски власти (т. 3, л. 8–36 от следственото дело) се установява, че свидетелката К.П. не е получавала заверка в нотариалната служба, както и че посочените върху заверката номер на документ 0202/2012 и номер на фактура 100904, не съществуват в тази нотариална служба. От отговора на немските власти се установява още и че апостилът на пълномощното също е неистински.

На следващо място съдът прие за установено по безспорен начин, че именно подсъдимият К.З. се е ползвал пред нотариус К. Г. и пред ТС на Агенцията по вписванията от установените за неистински частни документи - Протокола от общо събрание на едноличния собственик на капитала на „К.“ ЕООД – гр. Попово от 10.01.2012 г., и този комплекс от неистински документи на една и съща материална основа – пълномощното (Vollmacht) от 11.01.2012 г. и нотариално му удостоверяване и апостил. Свидетелите Ц.И. и С.С. потвърждават, че лично подсъдимият К.З. е идвал при тях, представял им е личните си данни за изготвяне на документи и превод на пълномощно, но не могат да опишат как изглежда подсъдимият. Предвид изминалия тригодишен период от време е обяснимо свидетелите да не си спомнят подробности относно външността на подсъдимия, който освен това не е от гр. Търговище и не биха могли да го срещнат по друг повод или случайно в града. Свидетелят Н.Н. потвърждава, че лично се е срещал с подсъдимият К.З. по повод сделките, които е извършвал подсъдимия, след като се е вписал като управител и собственик на дружеството, като го описва по начин, идентичен със снимковия материал, приложен по делото.    

Съгласно писмото на Нотариус К.Г., рег. № 317 по регистъра на Нотариалната камара, подписите в образец от подпис, съгласие с рег. № 2887/27.07.2012 г., както и Договор за покупко продажба на дружествени дялове с рег. № 2867/26.07.2012 г., са положени лично от подс. З. пред нотариуса и същите са автентични.

Съобразно заключението на съдебно – графологическата експертиза (л. 204-209, т. 3 от ДП № 165/2012 г.) подписите, положени в следните документи: заявление по образец А4, протокол с решение на едноличния собственик на капитала от 25.07.2012 г., договор за прехвърляне на дялове с нотариално заверени подписи на страните, нотариално заверено съгласие и образец от подпис на управител, декларация по чл. 141, ал. 8 ТЗ, учредителен акт на „К.“ ЕООД, декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР за истинността на заявените обстоятелства, съответно приемането на представените за обявяване актове и декларация, че заявлението и приложените документи, са изпълнение от подсъдимият К.З.. Като сравнителни образци в случая са използвани документи, за които е безспорно, че подписите в тях са положени от подсъдимия, а именно Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин рег. № 404240/12.01.2000 г., Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин рег. № 4044388/15.05.2006 г., Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на документи за самоличност от 15.05.2006 г. и Заявление за издаване на документи за самоличност на български гражданин рег. № 4141450/15.04.2010 г.

 

3. ПРАВНИ ИЗВОДИ: При така установените фактически обстоятелства, съдът прие, че с действията си от обективна страна подсъдимият З. на два пъти е осъществил в идеална съвкупност състава на две престъпления – по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК, а именно:  

– на 26.07.2012 г. в гр. Търговище, пред нотариус К. Г. с рег. № 317 по регистъра на Нотариалната камара, и на 23.08.2012 г. в гр. Търговище пред ТС на Агенцията по вписванията, се е ползвал от неистински официални документи  - нотариално удостоверяване на пълномощно на немски език, датирано от 11.01.2012 г., на което бил придаден вид, че извършено в нотариална кантора в гр. Манхайм, ФРГ и апостил от същата дата с № Е 910а-0057/2012 на същото пълномощно, на който бил придаден вид, че е положен в Окръжен съд – Манхайм, ФРГ, като от него за самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК;

- 26.07.2012 г. в гр. Търговище, пред нотариус К. Г. с рег. № 317 по регистъра на Нотариалната камара, и на 23.08.2012 г. в гр. Търговище пред ТС на Агенцията по вписванията се е ползвал от неистински частни документи - пълномощно на немски език, датирано от 11.01.2012 г., на което бил придаден вид, че е подписано от свидетелката К.Н.П. и протокол на общото събрание на едноличния собственик на капитала на „К.“ ЕООД – гр. Попово от 10.01.2012 г., на който бил придаден вид, че е подписан от свидетелката К.Н.П., за да докаже, че съществува някое право – че е пълномощник на свидетелката К.Н.П. и някое правно отношение, а именно, че е придобил дружествените дялове в „К.“ ЕООД – гр. Попово от свидетелката К.Н.П., като от него за самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.  

С оглед на задължителната практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в т. 4 на Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г., Пленум на ВС: "Нотариалната заверка на частния документ не го превръща в официален документ. В тези случаи е налице комплекс от документи на една и съща материална основа: частен документ, съставен от частни лица, и официален документ - нотариалната заверка, съставена от съответното длъжностно лице в кръга на службата му. Нотариалната заверка, като официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, тъй като изхожда от длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, какъвто е нотариусът, който го издава в предвидената от закона форма, съгласно ГПК. В зависимост от това коя част от документа е засегната при подправката, деецът ще отговаря за подправка на официален или частен документ. Ако едновременно са засегнати и двете части, ще отговаря за подправка както на официален, така и на частен документ при условията на реална съвкупност.". При нотариалната заверка на частен документ, какъвто по аргумент за противното от чл. 93, т. 5 НК безспорно е пълномощното, съответното длъжностно лице, което извършва заверката, удостоверява достоверността на подписа на лицето, съставило документа. От това следва, че нотариалната заверка не засяга самото изявление на страните, поради което тя не превръща частния документ в официален. В процесния случай обективно съществуват два документа върху една материална основа- пълномощното и нотариалното удостоверяване. Налице е комплекс от документи: частен документ, съставен от частни лица, официален документ - нотариална заверка, съставена от съответното длъжностно лице в кръга на службата му. Няма съмнение, че всичко посочено дотук важи с пълна сила и за апостила, който представлява специално удостоверение с печат за заверка (легализиране) на документ от държавата, в която документът е издаден. Притежаващите апостил документи се освобождават от всякаква допълнителна форма на легализация в държавите, които са страни по Хагската конвенция от 1961 г.

Всяка от двете отделни части на нотариално заверения документ е неистинска- по отношение на нотариалното удостоверяване предвид факта, че не е издадено по надлежния ред и от компетентното за това длъжностно лице, тоест соченият за техен издател не е истинският им автор, то същото е неистинско такова, като с оглед на обстоятелството, че подписът положен в пълномощното за "упълномощител" и в протокол на общото събрание на едноличния собственик на капитала на „К.“ ЕООД – гр. Попово от 10.01.2012 г., не е положен от свидетелката К.Н.П., то тези документи също са неистински. Тъй като в случая неистинска е не само нотариалната заверка и апостила, но и частните документи, то наказателната отговорност на подсъдимия следва да се ангажирана както за ползване на неистински официален, така и за ползването на неистински частен документ.

Налице е и отрицателната предпоставка, обуславяща наказателната отговорност за престъпленията по чл. 316, във вр. с чл. 308 НК и това по чл. 316, във вр. с чл. 309 НК, а именно - за съставянето на документите не може да се търси наказателна отговорност от подсъдимия, доколкото не е установено, че документите са съставени именно от него.

От субективна страна подсъдимият З. е действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял и искал те да настъпят. Подсъдимият е възприемал фактите от обективната действителност и какво е отражението им върху нея. Подсъдимият З. е представил инкриминираните документи пред пред нотариуса и пред ТС на Агенцията по вписванията с ясното съзнание, че не е издаден по надлежния ред от компетентното длъжностно лице- за официалния документ, а по отношение на частния, че подписите, положени за собственик на капитала на „К.“ ЕООД в пълномощното и в протокола от общо събрание от 10.01.2012 г., не са положени от свидетелката К.Н.П.. Интелектуалният аспект на умисъла на подсъдимия неминуемо е включвал знание за неистинността на документите, защото той не е познавал, нещо повече - никога не се е срещал свидетелката К.П.. Изложените обстоятелства са категоричен индикатор, че подс. З. е бил наясно, че се ползва от неистински документи. Подсъдимият е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, които с оглед формалния характер на престъплението се изчерпват с осъществяването му, и е искала, пряко е целяла настъпването на последните. Умисълът е конкретен, понеже подсъдимият е предвиждал настъпването на конкретен, точно определен общественоопасен резултат и се е насочил именно към неговото постигане. 

  От обективна и субективна страна двете посочени по – горе деяния са извършени от подс. К.З. през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и общност на умисъла, и по своя характер те представляват продължение едно на друго. Ето защо съдът прие, че отделните деяния на този подсъдим следва да се обединят в едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

 

 4. ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ: След като призна подсъдимия К.З. за виновен за извършването на престъпленията по повдигнатото обвинение съдът му наложи наказания както следва:

- За престъплението по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - четири години лишаване от свобода;

- За престъплението по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - една година лишаване от свобода.

При определяне размера на наказанията съдът съобрази всички обстоятелства, характеризиращи отговорността на подсъдимия. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът прие единствено чистото съдебно минало на подсъдимия. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете начина на извършване на деянията, подсказващ за една добре организирана престъпна схема, обстоятелството, че деянията са извършени при условията на продължавано престъпление, както и наличния краен вредоносен резултат – настъпилите тежки имуществени вреди за дружеството, за чиито управител и собственик се е легитимирал подсъдимия чрез осъществените престъпни деяния. Предвид на това съдът определи наказания при превес на отегчаващите вината обстоятелства към средния размер, предвиден в разпоредбите съответно на чл. 308, ал. 2 от НК и чл. 309, ал. 1 от НК.

Двете престъпления са извършени при условията на идеална съвкупност, поради което и на основание чл.23, ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия К.З. едно общо наказание измежду така определените, а именно по–тежкото от тях в размер на четири години лишаване от свобода.

На основание чл. 59, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС постановява така наложеното общо наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия К.А.З. в затвор при първоначален „строг” режим.

Така наложеното наказание съдът счете, че ще спомогне за постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК.

Съдът осъди подсъдимия К.А.З. да заплати по сметка на ОДМВР гр. Търговище сумата от 2 322,34 лева /две хиляди триста двадесет и два лева и 34 стотинки/, представляващи разноски от за експертизи от досъдебното производство, а по сметка на Районен съд Търговище – сумата от 120,00 лв., представляваща разноски за съдебно почеркова експертиза в съдебната фаза на производството.

 

По изложените правни и фактически съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: