М
О Т И В И
на присъда № 24/29.06.2020 год. по НОХ
дело № 252/2020 год. по описа
на Окръжен съд гр. Стара Загора.
Наказателното
производство е образувано по внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура-Стара
Загора срещу подсъдимия И.А.В., ЕГН ********** за престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр. с чл.198 ал.1, вр. с чл.20
ал.2, вр. с чл.29 ал.1, б.“а“ от НК.
С
обвинителния акт подсъдимият П.А.А., ЕГН ********** е предаден на съд за
престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с
чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
Съдебното
производство се проведе по реда на Глава ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно
следствие“ при хипотезата на чл.371, т.2 НПК, като подсъдимите И.В. и П.А. признаха
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласиха да не се събират други доказателства за тези обстоятелства. На основание чл.373 ал.4 НПК, с
определение съдът обяви, че ще ползва направените от подсъдимите самопризнания,
без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти.
Като
поддържа обвинението във вида, в който подсъдимите са предадени на съд,
представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора пледира за признаване същите
за виновни в извършване на престъплението и предлага да им се наложат наказания
за извършеното престъпно деяние, които да бъдат намалени с 1/3, като крайния
резултат от наказанията, които ще бъдат наложени след редукцията, следва „да са
по-високи от последно изтърпените, към момента“ от двамата подсъдими.
Защитата на подсъдимия И.А.В. в лицето на адв. М.Д. ***, а и самият
подсъдим, по време на съдебните прения, като изразяват съжаление за
извършеното, молят съда да определи наказанието в предвидения от закона
минимум, който да бъде редуциран съобразно изискванията на НПК. В последната си
дума, подсъдимият моли за минимално наказание.
Адв.М.С., в
качеството на защитник на подсъдимия П.А.,
а и самият подсъдим, по време на съдебните прения, като изразяват съжаление за
извършеното, молят за минимално наказание.
В последната си дума, подс. П.А. също моли за по-лека
присъда.
Съдът, след
като констатира, че направените от подсъдимите И.А.В. и П.А.А. самопризнания се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, а именно: протокол
за оглед на местопроизшествие-л.24-27, фотоалбум – л.28-33, протокол за разпит
на обвиняемия И.В. -л.42, протокол за
разпит на обвиняемия П.А.- л.47, протокол за разпит на свидетеля П.Т.К.
- л.48-49, протокол за разпит на свидетеля Р.Т. - л.52-53, протокол за разпит
на свидетеля И. А.И.– л.56, протокол за разпит на свидетеля Й.И.Т.- л.57,
протокол за разпит на свидетеля Й.Х.Г.-
л.61, протокол за разпит на св.Д.Н.П.- л.62, разпит на свид.П.Т.К. -
л.63, протокол за разпознаване на лица и предмети и разпознаване - л.64-65,
съдебно оценителна експертиза - л.67-70, протокол за извършена
трасологическа експертиза –л. 74-78,
справки за съдимост - л.80-88, характеристични справки - л.89-90, протокол за
доброволно предаване на веществени доказателства - л.108, 2 бр. декларации за
семейно и материално положение и имотно състояние - л.111-112, както и служебно
изисканите от съда справки за съдимост за подсъдимите П. А. А. и И.А.В., ведно
с приложените към тях бюлетини за съдимост, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Двамата подсъдими
се познавали от много години и били приятели, като в миналото са изтърпявали
заедно наказания „Лишаване от свобода“, а след последното им освобождаване от
Затвора – Стара Загора, живеели в с.В., общ.***, обл. Стара Загора и често
контактували помежду си.
Пострадалата
- св. П.Т.К., живеела сама от години, в къща, находяща се в съседното с.Д.,
общ.***, обл.Стара Загора. Имотът имал и дворно място, което било заградено с
оградна мрежа. На 18.04.2020 г. между 21,00 ч. и 22,00 ч., св. П.К., след като
приключила с обичайните домашни ангажименти, си легнала в спалнята на приземния
етаж на къщата си, като пуснала телевизора в стаята, с намерението да гледа телевизия,
докато заспи.
Същата вечер
- на 18.04.2020 г., подсъдимите И.В. и П.А. се срещнали в с.В., като подсъдимият
П.А. предложил да отидат да откраднат нещо от къща в съседното с.Д., където
знаел, че живеела сама възрастна жена – св.П.К.. Подсъдимият И.В. се съгласил и
двамата отишли пеша до с.Д., където намерили къщата на пострадалата. За да
влязат в имота подсъдимите повдигнали оградната мрежа на дворното място и
влезли в двора. Като стигнали до къщата, влезли в малък коридор на приземния
етаж, в който се намирала входната врата на спалнята на св.П. К.. В дъното на
коридора, близо до вратата на спалнята, имало дървено стълбище, водещо към
първия етаж на къщата.
По същото
време пострадалата все още не била заспала и гледайки телевизия на светната лампа, чула шум отвън,
който й се сторил като шум „от търкане“. Станала от леглото, отишла до вратата
и включила лампата отвън в коридора, след което отворила вратата и започнала да
се ослушва, но не чула нищо повече. Тъкмо се канела да се
прибере в спалнята си и да затвори вратата, когато откъм стълбището в коридора,
водещо към първия етаж, пред нея
изскочил мъж. Това бил подс.П.А., който с двете си ръце силно блъснал св.П. К. по
гърдите, в резултат на което възрастната жена паднала по гръб назад, навътре в
стаята, удряйки леко главата си в пода, но в момента на блъскането успяла да
види лицето на нападателя.
Непосредствено
след това, докато пострадалата още лежала на земята, подс. И.В. минал незабелязано
покрай нея, влязъл в стаята и бързо взел портмонето й, поставено на шкаф до
стената, в което имало сумата от общо 40 лева – 35 лева в банкноти и 5 лева в
монети, както и вещи без стойност - абонаментна карта за транспорт с № 003671 с
ръкописен текст „П. Р.К.“, карта на ЕВН с ръкописен текст „Н.К.“ (покойния й
съпруг), лист от календар, два броя картончета с ръкописен текст и два броя
разписки от „Български пощи“ ЕАД, серия М, със серийни номера съответно - № ***
и № ***.
Сидетелката
П.К. успяла да огледа добре лицето на подс.П.А. в момента, в който я блъснал,
но падайки назад, не видяла стоящия зад него подс.И.В., който при падането й на
пода минал покрай нея и взел портмонето й от шкафа в стаята. Под въздействието
на силна уплаха, предизвикана от упражнената върху нея физическа сила,
пострадалата възприела нападателя си като един човек.
Подсъдимият
И. В. взел много бързо портмонето на пострадалата и още докато тя лежала на
земята, излязъл от стаята, като двамата с подс. П.А. напуснали къщата и минали
през двора. Излезли от имота от същото
място, където преди това повдигнали мрежата на оградата, за да влязат в двора
на пострадалата. Двамата се отдалечили на достатъчно разстояние от имота на
пострадалата, след което спрели на място, където нямало хора, отворили
портмонето, извадили парите и си ги разделили, като подс.И. В. прибрал в
дрехите си останалите гореописани вещи без материална стойност. Подсъдимите тръгнали
обратно към с.В. и някъде по пътя изхвърлили портмонето на постр.П.К.. В
следващите дни с парите си купили храна.
След като подсъдимите
избягали от имота й, св.П.К. започнала да вика за помощ, но в близост до къщата
й не живеели съседи. Пострадалата станала от земята, взела мобилния си телефон
и се обадила на дъщеря си – св.Р.Н.Т., като я уведомила, че току-що е била
ограбена. Свидетелката Р.Т. *** и незабавно сигнализирала за случая РУ на МВР –
Казанлък, на Национален телефон 112, след което отново се обадила на майка си,
за да й каже, че идва към нея и заедно със съпруга си – св. Й.И.Т., като наели
такси и тръгнали към с.Д.. Пристигайки там, дъщерята и зет й на пострадалата, заварили
на мястото екип на РУ на МВР- Казанлък, който извършвал оглед на
местопроизшествието, с който, по реда на чл.212 ал.2 от НПК, в неотложен
случай, било образувано и досъдебно производство.
Видно от
заключението на изготвената и приложена по досъдебното производство съдебно - оценителна
експертиза, пазарната стойност на портмонето на постр.П.К. е в размер на 15
лева, а общата стойност на отнетите от владението й движими вещи – пари и
портмоне, е в размер на 55,00 лева..
С протокол
за доброволно предаване от 24.04.2020г., подс. И.А.В. предал на органите на РУ на МВР – Казанлък
вещите без пазарна стойност, намиращи се в портмонето на пострадалата в момента на
извършването на грабежа при гореописаните обстоятелства, а именно абонаментна
карта за транспорт с № 003671 с ръкописен текст „П. Р.К.“, карта на ЕВН с
ръкописен текст „Н.К.“ (покойния й съпруг), лист от календар, два броя
картончета с ръкописен текст и два броя разписки от „Български пощи“ ЕАД, серия
М, със серийни номера съответно - № ***и № ***.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна, следното:
Подсъдимият И.А.В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.199 ал.1 т.4, вр. с чл.198 ал.1, вр. с чл.20
ал.2, вр. с чл.29 ал.1, б.“а“ от НК, тъй като на
18.04.2020 г. в с. Д., общ. ***, обл.Стара Загора, в съучастие като
съизвършител с П.А.А., е отнел чужди движими вещи: 1бр. портмоне на стойност 15 лева и сума пари
в размер на 40 лева, всичко на обща
стойност от 55,00 лева,
от владението на П.Т.К. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила и грабежът представлява опасен рецидив по смисъла на чл.
29 ал.1, б.“а“ от НК.
Подсъдимият
П.А.А. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1,
б.“а“ от НК, тъй като на 18.04.2020 г.
в с.Д., общ.***, обл.Стара Загора, в съучастие като съизвършител с И.А.В., е
отнел чужди движими вещи: 1 бр. портмоне
на стойност 15 лева и сума пари в размер на 40 лева, всичко на обща стойност от 55,00 лева, от
владението на П.Т.К. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила и грабежът представлява опасен рецидив по смисъла на
чл.29 ал.1, б.“а“ от НК.
Грабежът
е сложно престъпление, включващо две прояви (принуда и противозаконно отнемане
на чужда вещ), всяка от които, сама по себе си, осъществява състав на престъпно
деяние, като дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват
завишена обществена опасност. При визираното умишлено съставно престъпление
съотнасянето и зависимостта между отделните посегателства се изразява в това,
че принудата (в случая сила), е средство, начин и условие за извършване на
кражбата, поради което тя предхожда или се извършва едновременно с отнемането
на вещта, освен при хипотезата на чл. 198, ал. 3 от НК, при която употребените
сила и заплашване са насочени към запазване владението върху откраднатата вещ.
В
настоящия случай използваната на 18.04.2020 г., от подсъдимия П. А. спрямо
пострадалата сила за отнемане от подс.И. В. на намиращите се у дома на
възрастната жена движими вещи, и последващите действия по прекъсване на владението
на собственика и установяване на
фактическа власт върху чуждите пари и вещи, покриват обективните и
субективни признаци на състава на престъплението грабеж.
От
обективна страна е налице и причинна връзка между противозаконните действия на
подсъдимите и настъпилите вредни последици за пострадалата П.К..
От
субективна страна деянието е осъществено от подсъдимите виновно, при пряк умисъл – същите са
съзнавали обществено опасния му характер, предвиждали са общественоопасните му
последици и са искали настъпването им.
В случая двамата подсъдими са действали в
съучастие помежду си, като съизвършители, при общност на умисъла за извършване
на грабеж. Налице е предварително решение двамата да извършат престъплението,
налице е и разпределяне на конкретните действия (проявни форми на
изпълнителното деяние), като подс. П. А. е упражнил физическа сила(принуда)
върху пострадалата, а подс.И. В. е отнел вещите от владението й(кражба).
Престъплението
и за двамата подсъдими е извършено при условията на опасен рецидив.
Наличието
на квалифициращия признак опасен рецидив по чл.29, ал.1, б."а" от НК
се обосновава с множеството осъждания на подсъдимите И.В. и П.А..
Както
се отбеляза, подсъдимият И.А.В. е осъждан многократно за извършени престъпления
от общ характер, предимно срещу собствеността, включително и на „Лишаване от
свобода” – ефективно, като отношение към правната квалификация на деянието,
предмет на настоящия обвинителен акт, има осъждането му както следва:
С
Присъда № 88/14.07.2014 г. по НОХД №
267/2014 г. по описа на РС – Казанлък, в сила от 29.07.2014 г., за извършено на
05.12.2013 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.196, ал.1, т.3, вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл.29 ал.1 б. „а“ от НК, му е наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 3 години, при първоначален „строг” режим. Това наказание
е изтърпяно на 20.01.2017 г., когато подсъдимият И.В. ***.
Престъплението
предмет на настоящото наказателно производство е извършено, след като подс.И.В.
е бил осъден за тежко умишлено престъпление(чл.196 НК) на лишаване от свобода
не по-малко от една година(в случая на 3 години), изпълнението, на което не е
отложено по чл.66 НК(освободен от затвора на 20.01.2017 год.) и от
изтърпяването на присъдата от последното осъждане по НОХД №267/2014 год. на
РС-Казанлък не е изтекъл срокът (пет години) по чл.30,ал.І от НК. Следователно
престъплението по настоящото дело е извършено от подсъдимия И.А.В. при
условията на опасен рецидив хипотезата на чл.29,ал.1,б.“а“ НК.
Подсъдимият
П.А.А. също е осъждан многократно за извършени различни престъпления от общ
характер - преобладаващо срещу собствеността, вкл. на „Лишаване от свобода” –
ефективно, като отношение към правната квалификация на деянието, предмет на
настоящото производство, има осъждането му както следва:
С
Присъда № 166/13.09.2010 г. по НОХД № 685/2010 г. по описа на РС – Казанлък, в
сила от 28.09.2010 г., за извършени на 21-22.02.2010 г. престъпления по
чл.131а, вр. с чл.129, ал.2, вр. с чл.29, ал.1, б. „А“ от НК и по чл.131, ал.1,
т.4, вр. с чл.130, ал.1 от НК, по реда на чл.23, ал.1 от НК, му е определено и
наложено общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 години,
при първоначален „строг” режим. Това наказание е изтърпяно на 08.05.2015 г.,
когато подс. П.А. ***.
При
тези данни за предишните осъждания на подсъдимия П.А., деянието по настоящото
дело се явява извършено при условията на опасен рецидив и при наличието
условията на б”а” на чл.29,ал.І от НК. Това престъпление е извършено, след като
подсъдимият П. А. е бил осъден за извършено тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година - в случая на 6 години,
изпълнението, на което не е отложено по чл.66 НК(освободен от затвора на
08.05.2015 год.) и от изтърпяването на
присъдата от последното осъждане по НОХД №685/10
год. на РС-Казанлък не е изтекъл срокът по чл.30,ал.І от НК.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА
При
определяне вида и размера на наказанията на подсъдимите И.А.В. и П.А.А. съдът
се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система:
принципа за законоустановеност на наказанието и принципа за неговата
индивидуализация.
Съгласно
първия принцип, разпоредбата на чл.199, ал.1 т.4, вр. с чл.198 ал.1, вр. с чл.20
ал.2, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК предвижда наказание “лишаване от свобода” от пет до
петнадесет години.
При
индивидуализацията на наказанието, съдът отчете всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия И.В., съдът отчете
самокритично отношение към деянието, невисоката парична равностойност на предмета
на престъплението и ниския интензитет на упражнената принуда спрямо
пострадалата. В същото време беше отчетено, че дадените обяснения от подсъдимия
И.А.В. и направените самопризнания не могат да се третират като смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да доведат до допълнително намаляване
размера на наложеното наказание с оглед на това, че същите вече са взети
предвид от законодателя със самия факт, че съгласно нормата на чл.373 ал.2 от НПК съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл.58а НК. Още
повече, че разкриването на престъплението е резултат от професионалната работа
на разследващите органи, а не толкова от поведението на подсъдимия. Самата
процедура, по която е разгледано делото, предполага наличие на самопризнание на
подсъдимия по отношение на фактите по обвинението, вследствие на което той
получава правото на редуциране на определеното наказание с една трета. Поради
това не могат повторно при индивидуализацията на наказанието на дееца да бъдат
отчетени самопризнанията му, тъй като те са самата предпоставка, без наличието
на която, не би могла да се приложи
диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия И.А.В. се отчете
високата степен на обществена
опасност на деянието и на самия деец. Предишните многобройни осъждания (извън
тези от значение за квалификацията опасен рецидив), налагат извод за вече трайно утвърдени престъпни навици, а е висока и обществената
опасност на извършеното престъпление предмет на настоящото производство
(користно престъпление с упражнено насилие).
При
цялостната преценка на събраните доказателства и посочените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие, че доводите на представителят
на обвинението са обосновани и във връзка с това следва да се определи
наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Искането на защитата
за определяне наказание на подс.И.В. в рамките на предвидения минимум в
специалната норма на НК съдът не прие предвид данните за личността на
подсъдимите(многобройни осъждания на лишаване от свобода).
Възстановяването
на социалната справедливост и персонално възпитателно въздействие по отношение
на подсъдимия И.А.В. изисква същият да
бъде изолиран от обществото за един по продължителен период. Очевидно е, че
снизходително отношение с налагане на по-леко наказание освен, че ще е
незаслужено, но то до момента не е дало позитивен резултат.
В
тази връзка и изхождайки от разпоредбата на чл. 54 НК, съдът прие, че наказание
в размер на седем години и шест месеца лишаване от свобода ще е справедливо и
даващо възможност да се постигнат целите на наказанието за превъзпитаване на
подсъдимия, както и да се въздейства предупредително върху останалите членове
на обществото.
Настоящото
производство се разви по Глава ХХVІІ НПК и по – конкретно при хипотезата,
предвидена в чл.371, т.2 НПК, и както се посочи, в този случай разпоредбата на
чл.373, ал.2 НПК задължава съда да определи наказанието на подсъдимия И.В. и при условията на чл.58а НК, т.е. да приложи
чл. 58а, ал.1 НК, като се редуцира с 1/3 определеното съгласно правилата на Общата
част на НК наказание - чл.54 НК.
Ето
защо, прилагайки чл.58а,ал.І от НК съдът намали наложеното наказанието на
подс.Ив. В. от 7 години и 6 месеца лишаване от свобода, с 1/3 и определи крайно
наказание лишаване от свобода в размер на пет години , което следва да се изтърпи при
първоначален “строг” режим, на основание чл.57, ал.1,т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
По
отношение на подс. П.А.А., при индивидуализация на наказанието, съдът подходи
по същия начин и стигна до аналогичен извод.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия П.А., съдът прие
самокритичното отношение на подсъдимия към извършеното, невисоката парична равностойност на предмета
на престъплението и ниския интензитет на упражнената сила спрямо пострадалата. Направените самопризнания не могат да се
отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до
допълнително намаляване размера на наложеното наказание с оглед на това, че
същите вече са взети предвид от законодателя със самия факт, че съгласно
нормата на чл.373 ал.2 от НПК съдът е длъжен да определи наказание при
условията на чл.58а НК. Нещо повече, разкриването на престъплението е резултат
от професионалната работа на разследващите органи, а не толкова от поведението
на подсъдимия П. А.. Самата процедура, по която се разгледа делото, предполага
наличие на самопризнание на подсъдимия по отношение на фактите по обвинението,
вследствие на което той получава правото на редуциране на определеното
наказание с една трета.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия П.А. съдът отчете
високата степен на обществена опасност на деянието и на самия деец.
Предишните многобройни осъждания (извън тези от значение за квалификацията
опасен рецидив), сочат за трайно утвърдени престъпни навици. Високата степен на
обществената опасност на извършеното престъпление предмет на настоящото
производство- користно престъпление с упражнено насилие, произтича от
обстоятелството, че реално с него се засягат два обекта на правна защита –
личността и собствеността на пострадалото лице.
При
цялостната преценка на събраните доказателства и посочените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие, че следва да се определи
наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Искането на защитата
за определяне наказание на подс.П.А. в рамките на предвидения минимум в
специалната норма на НК съдът не уважи предвид данните за личността на
подсъдимия(многобройни осъждания на лишаване от свобода).
Постигането
на социалната справедливост и персонално възпитателно въздействие по отношение
на подсъдимия П.А. изисква същият да
бъде изолиран от обществото за един по продължителен период, отчитайки
конкретиката на настоящия случай.
В
тази връзка и изхождайки от разпоредбата на чл. 54 НК, съдът прие, че наказание
в размер на седем години и шест месеца лишаване от свобода ще е справедливо и
даващо възможност да се работи с подсъдимия, за да се постигнат целите на
наказанието, за превъзпитаване на подсъдимия П. А., както и да се въздейства
предупредително върху останалите членове на обществото.
Предвид
на това, че настоящото производство се проведе по Глава ХХVІІ НПК и по –
конкретно при хипотезата, предвидена в чл.371, т.2 НПК, в този случай
разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК задължава съда да определи наказанието на подсъдимия
П.А. при условията на чл.58а НК, т.е. да
приложи чл. 58а, ал.1 НК, като се редуцира с 1/3 определеното съгласно чл.54 от
Общата част на НК наказание.
В
тази връзка и прилагайки разпоредбата на чл.58а,ал.І от НК съдът намали наложеното
наказанието на подс.П. А. от 7 години и 6 месеца лишаване от свобода, с 1/3, и
определи окончателно наказание -лишаване от свобода в размер на пет години, което следва да се изтърпи при
първоначален “строг” режим, на основание чл.57, ал.1,т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
На
основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимите И.А.В.
и П.А.А. са задържани под стража,
считано от 24.04.2020 год.
Съдът
на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимите И. В. и П. А. да заплатят по
бюджетната сметка на ОД на МВР гр. Стара Загора сумата 105,79 (сто и пет лева и
седемдесет и девет стотинки), представляваща направени разноски в хода на
досъдебното производство за изготвяне на
експертизи.
По
отношение на веществените доказателства - абонаментна карта за транспорт с №
003671 с ръкописен текст „П. Р.К.“, карта на ЕВН с ръкописен текст „Н.К.“, лист
от календар, два броя картончета с ръкописен текст и два броя разписки от
„Български пощи“ ЕАД, серия М, със серийни номера съответно - № ***и № ***,
съдът постанови след влизане на присъдата в сила, макар да са без материална
стойност, да се върнат на пострадалата П. Р.К..
Причини
за извършване на престъплението – ниско правно съзнание, незачитане неприкосновеността
на частната собственост, стремеж на подсъдимите да си набавят по престъпен
начин средства и трайно изградени престъпни навици.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: