РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при
секретаря Дарина
Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 971
по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Ищеца Т.С.Ц. твърди, че на
07.10.2018г. вървяла със сина си в кв. Изток в гр. Русе, по тротоара на ул.
Чипровци, при което се спънала в препятствие на земята, паднала и счупила
ръката си. Оказало се, че препятствието, в което се спънала на тротоара било
бетонирана вертикална дъска разположена напречно на движението. Ц. посетила
лечебно заведение, където била прегледана и ръката й била гипсирана. В първите
дни след инцидента изпитвала силни болки, които с течение на времето започнали
да отшумяват. На 12.11.2018г. гипса бил свален, а ръката била обездвижена с
ортеза за още 20 дни. На 03.12.2018г. ортезата била свалена и Ц. започнала
раздвижване, което продължавало до датата на депозиране на исковата молба-
15.02.2019г.
При тази фактическа обстановка ищцата
счита, че са и причинени неправомерни вреди, за които отговорност носи Община
Русе. Обосновава отговорността с обстоятелството, че препятствието в което се е
спънала е поставено във връзка с ремонтни дейности, възложител на които е
Община Русе, както и че строежа не е бил надлежно обезопасен. Освен това, тротоара върху който е станал
инцидента е общински път по смисъла на Закона за пътищата, което е друго
основание за отговорност на община Русе.
Ответникът оспорва иска. Сочи, че на
мястото и по времето на инцидента са извършвани ремонтни дейности по проект,
като за целта е имало издадено разрешение за строеж и протокол за откриване на
строителна линия. Според одобрения инвестиционен проект имало и план за
безопасност и здраве. Счита, че дъската причинила инцидента не е част от
инфраструктурата, а част от строежа. Оспорва
твърденията на ищцата, че алеята на която е станал инцидента не е била
обезопасена. Твърди, че е възложил на „Интис“ ООД благоустроиствени дейности в
района по улица „Чипровци“ между улиците „Шипка“ и „Тулча“. Оспорва размера на
претенцията. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, тъй като тя не е
проявила необходимото внимание и съобразителност, виждайки, че на алеята е
имало прясно положен бетон. Иска привличане на трето лице-помагач- „Интис“ ООД,
което дружество е извършвало строително монтажните работи в района на
инцидента. Дружеството е привлечено като трето лице помагач на страната на
ответника.
Предявеният иск е с правно основание
чл. 49 от ЗЗД- за обезщетяване на вреди от юридическо лице, които са възникнали в резултат на
възложена от това лице работа.
Претенцията за мораторна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД. За да
направи правната квалификация на иска и за разграничаване от претенцията по чл.50
от ЗЗД съдът изхожда от указанията дадени в т.3 от Постановление № 4 от
30.X.1975 г., Пленум на ВС. Съгласно посоченото постановление когато при
ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети
правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 или чл.49 от ЗЗД, а когато такива нарушения не са
допуснати и са произлезли вреди от свойствата на самата вещ, отговорността е по
чл.50 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че падането на ищцата
и последвалото счупване на ръката не са свързани с някакви особени свойства на
тротоара или пътното платно, по което се е придвижвал, а с факта, че там са
били извършвани строителни работи без мястото да е надлежно обезопасено. Следователно претенцията следва да се квалифицира
като такава по чл.49 от Закона за задълженията и договорите.
Свидетелят Мариян Тодоров- син на
ищцата твърди, че на 7 октомври 2018 година дошъл в Русе от София, където
живеел. Около 21 часа автобусът пристигнал на автогарата в Русе и майка му-
ищцата по делото- го посрещнала и тръгнали да се прибират пеш към домът им на
бул. „Липник“ 64. От автогарата тръгнали по булеварда в посока към кръговото
движение, завили надясно покрай Кооперативния пазар и продължили в посока зала
„Дунав“, преминавайки през железопътната рампа. Имали намерение да се отбият до
магазин „Пацони“, който бил по пътя им, от лявата страна. Вървейки по тротоара
в тази посока майка му се спънала в препятствие и паднала преди да стигнат до
магазина. Тодоров първи преминал през препятствието, но преди да успее да
предупреди майка си тя се спънала и паднала. По това време вече било тъмно, а
мястото не било осветено. Свидетелят не видял никакви прегради или
обозначителни табели от които да е видно, че участъкът от пътя е в строеж. След
падането ищцата била шокирана и казала, че я боли ръката. Тодоров предложил на
майка си да я заведе до отделението за спешна помощ, но тя отказала, като
мислела, че ръката й не е счупена. На другия ден Т.С.Ц. посетила лечебно
заведение, като синът й я придружил. Към момента на инцидента Мариян Тодоров не
видял никакви признаци на строителна дейност по улицата през която преминали,
не е забелязал и алеята на която майка му паднала да е била недовършена. След
инцидента Т.Ц. имала проблеми с движението на ръката, които са налични и
понастоящем. Затрудненията били по-големи в продължение на първия месец след
инцидента. Преди инцидента Ц. работила в заведение като хигиенистка.
Т.Ц. споделила за инцидента и със свидетеля Д.
Д.. През есента върху алеите пред магазин „Пацони“ се извършвали строителни
дейности. След полагането на бетона върху алеите до полагането на плочките
движението по тях не е било ограничавано и не е имало предупредителни табели.
Когато се е работело поставяли палети, които да изпълняват функцията на ограда.
По време на строителните работи алеите продължавали да се ползват, като хората
минавали покрай работниците.
Свидетеля Магда Христова е съсед на Т.Ц.
и когато я видяла в деня след инцидента установила, че окото и е синьо, а
колената й са ожулени, имала и други синини от падането. Христова помагала на Ц.
за домакинската работа и за да се обслужва в продължение на около месец.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, тъй като те кореспондират помежду си и с другите събрани
доказателства, като по делото няма
доказателства които да ги опровергават или поставят под съмнение.
На 06.10.2017г. е бил сключен договор
№ ЗОП-92 (л.51-57) между Община Русе и „Интис“ ООД по силата на който на
дружеството е било възложено изпълнение на строителни и монтажни работи на
обект ”II етап-
Благоустрояване на околните пространства между ул. „Шипка“ и ул. „Чипровци“,
гр. Русе. Строителната площадка е била открита на 02.10.2018г. (л.43),
разрешението за строеж е било издадено на 16.09.2015г. (л.49)
Назначеното вещо лице- специалист по
съдебна медицина- дава следното заключение:
Т.Ц. е получила счупване на далечния
край на лъчевата кост, на типично място. При такова увреждане обикновено
болките са най-силни непосредствено след получаването му, след което
продължават със значителен интензитет до репозицията и имобилизацията на
счупените кости. След репозицията и имобилизацията болките постепенно намаляват
и отшумяват в рамките на няколко денонощия. Болки със значителен интензитет се
усещат и след премахване на имобилизацията, в периода на раздвижване на
крайника. Болки с по-слаб интензитет, но с продължителен характер е обичайно да
се усещат за по-дълъг период от време, който е индивидуален и може да бъде в
рамките на месеци и години, особено при физически натоварвания и промяна на
атмосферните условия. Възстановяването при Ц. е протекло за обичайния период,
който е около 2,5-3 месеца, като и е била наложена общо 55 дневна имобилизация
(гипсова и с ортеза). Разходи за ортеза, медикаменти и преглед е възможно да
бъдат направени в резултат на инцидента. В случая не е извършвано оперативно
лечение с остеосинтеза. Счупването е в далечния край на лъчевата кост и не е
отчупване на малък фрагмент от нея. В резултат на счупването Т.Ц. е имала
трайно затруднение в движението на ръката за срок от около 2,5-3 месеца, след
което е останало леко ограничение в движенията на дясна гривнена става, което е
възможно да остане за цял живот. Вещото
лице не открива данни ищцата да страда от остеопороза.
По делото е изготвена и
съдебнотехническа експертиза по която вещото лице дава заключение, че алеята на
която се е случил инцидента, е била част от проект „Изграждане на пешеходна
зона по ул. „Чипровци“ и благоустрояване на околните пространства между ул.
„Шипка“ и ул. „Тича“. Към момента на огледа-16.09.2019г. алеите са с настилки от тротоарни плочки.
Мястото на инцидента е общинска собственост и попада във втория етап на
изграждане по време на строителството. За обекта е издадено Разрешение за
строеж № 560/16.09.2015г. Същото важи за всички части на проекта, за целия
обект. На 20.07.2019г. е одобрена само част архитектура- преработка по чл. 154
от ЗУТ. Строителството на етап II-
започва с протокол за откриване на строителна линия Образец 2а на 02.10.2018г.-
пет дни преди инцидента. Алеята на която се е случил инцидента е част от
определения за ремонт етап II,
като строителната площадка за този етап е била открита 5 дни по-рано, а обектът
е бил в строеж към момента на инцидента. Дъската, в която се е спънала ищцата е
елемент от строежа- тя служи за оставащ кофраж за отделяне на бетоновите
полета- за делатациона фуга, която поема температурните разширения на бетона.
Отгоре върху бетона и оставащия кофраж се нареждат тротоарните плочки. Според
проекта ищцата би следвало да е преминала през временна ограда, сигнална лента
С3.3 и поставени знаци и табели. На 10.10.2018г. комисия назначена със заповед
на кмета констатира, че временната сигнализация е премахната и е изпълнена
постоянна организация на движението, за която констатация съставя протокол. На
15.10.2018г. назначена от Кмета комисия е приела изпълнената съгласно проекта организация
на движението- вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка на обект „Изграждане
на пешеходна зона по ул. „Чипровци“ и благоустрояване на околните пространства
между ул. „Шипка“ и ул. „Тича“. Към момента на инцидента бетоновата настилка е
била излята. Дървеният кофраж, в който се е спънала ищцата е бил правилно
използван.
Съдът кредитира показанията на вещите
лица, тъй като същите са обосновани, кореспондират с другите доказателства и по
делото не са налични доказателства, които да ги опровергават или поставят под
съмнение.
При така събраните доказателства
съдът намира предявеният иск за основателен. По делото се установи по несъмнен
начин, че на 07.10.2018г. Т.С.Ц. вървейки по отбивка на тротоара на улица
„Чипровци“ гр. Русе се спънала, паднала и си счупила ръката. Мястото на което
паднала в този момент било в строеж, като имало отлят бетон на земята, а между
отделните участъци бетон имало поставени дъски, които стърчали няколко
сантиметра над бетона и чието предназначение било да създадат фуга, която да
компенсира температурните разширения и свивания на бетона. Именно в такава
дъска се е спънала ищцата. Тази дъска е била част от строеж възложен по договор
от Община Русе на „Интис“ ООД. По делото има противоречиви твърдения относно
това имало ли е обезопасяване на строежа и по какъв начин. Свидетелят Мариян
Тодоров твърди, че не видял никакви прегради или обозначителни табели, от които
да е видно, че участъкът от пътя е в строеж. Вещото лице изготвило техническата
експертиза сочи различните мерки за безопасност, които е следвало да бъдат
взети съгласно проекта. По делото обаче не се доказа, че тези мерки реално са
били взети, и че са съществували все още към момента на инцидента. Съществува
констативен протокол, че към 10.10.2018г. временната сигнализация вече не я е
имало, но не се установява кога точно е била премахната, а и самото поставяне
също не се установява. Предвид изложеното съдът приема, че вредите са настъпили
като последица от ремонтните дейности осъществявани от „Интис“ ООД по възлагане
на Община Русе, поради което Община Русе носи отговорност за настъпилите вреди.
По делото не се доказа съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице.
По отношение на размера на
обезщетението:
Ищцата е претърпяла счупване на
ръката, като е била обездвижена 55 дни, а възстановителния период е бил в
рамките на обичайното- между 2,5 и 3 месеца. Търпяла е болки с висок интензитет
в дните непосредствено след инцидента както и след премахване на имобилизацията
и по време на раздвижването. Болки с по-слаб интензитет, но с продължителен
характер е търпяла през цялото време на възстановяването, и е възможно да търпи
такива за продължително време занапред, особено при физически натоварвания и
промяна на атмосферните условия. След възстановителния период е останало леко
ограничение в движенията на дясна гривнена става на Ц., което е възможно да
остане за цял живот. Като се съобразят претърпените страдания съдът намира, че
предявеният иск за обезщетение в размер на 6000 лева следва да се уважи изцяло.
Т.Ц. е заплатила сумата 34 лева за
ортеза на дясната китка, който разход е последица на настъпилото увреждане и
следва да бъде присъден като имуществена вреда.
На основание чл. 38 ал.2 от Закона за
адвокатурата Община Русе следва да заплати на адвокат К.С. сумата 500 лева.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК
Община Русе следва да заплати по сметка на Русенски районен съд разноски както
следва: държавна такса в размер на 290 лева и 150 лева за възнаграждение на
вещо лице, които са били заплатени от бюджета на съда. Мотивиран така
съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА
Община Русе, с адрес
гр. Русе, пл. „Свобода” № 6 да заплати на Т.С.Ц., с ЕГН ********** с адрес ***,
обезщетения за вреди настъпили в резултат на счупване на лъчевата кост на
ръката на 07.10.2018г., което счупване е настъпило при падане поради спъване в
дъска използвана при строителни дейност по ул. „Чипровци“ в гр. Русе, които
строителни дейности са били извършвани от „Интис“ ООД, ЕИК ********* по
възлагане от Община Русе, като размерите на обезщетенията са в следните
размери:
- 6000 лева обезщетение за претърпените
болки и страдания, която сума е предявена частично при общ посочен размер на
претенцията 10000 лева със законната лихва от на 07.10.2018г. до окончателното
изплащане;
- 34 лева представляваща обезщетение за
имуществени вреди изразяващи се в стойността на заплатени медицински изделия
необходими за лечение на счупването със законната лихва от на 12.11.2018г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Община Русе, с адрес
гр. Русе, пл. „Свобода” № 6 да заплати на адвокат К.Е.С., ЕГН **********
възнаграждение в размер на 500 лева на основание чл. 38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА
Община Русе, с адрес
гр. Русе, пл. „Свобода” № 6 да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата
290 лева държавна такса и сумата 150 лева разноски по делото.
Решението е постановено при участието
на „Интис“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
„Цар Асен“ № 31, вх.3, ет.1, като трето лице помагач на страната на Община Русе.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/