РЕШЕНИЕ
№ 18412
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110137210 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК 111111111111,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу Ц. Д. Т. с ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, К. К. Т., с ЕГН **********, с адрес: АДРЕС и Р. К. Т. с ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, конституирани в качеството им на наследници на КПТ. с ЕГН **********, с която
се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат сумата 2777,65 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.07.2013 г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва от 30.08.2016 г., до окончателното
изплащане на вземането и 728 лева - мораторна лихва за забава от 31.08.2013г. до
25.07.2016г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№49357/2016г. на СРС, 46 състав.
Сумите се претендират разделно при квоти: 4/6 от Ц. Д. Т. и по 1/6 от К. К. Т. и Р. К.
Т..
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: ап. 605, находящ се в АДРЕС, Аб. №:
********* ИД номер: **********.
Ищецът твърди, че наследодателят на ответниците КПТ., в качеството си на
собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС),
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
1
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че наследодателят на ответниците е използвал доставяната от дружеството-
ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР“
ЕООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който
се оспорват исковете като неоснователни. Твърди се, че по делото липсват доказателства, че
ответниците са приели наследството от КПТ., който се твърди, че е собственик на обекта във
връзка с конто се твърдят процесиите задължения. Сочи се, че липсва договор между
„ФИРМА“ ЕАД и ответниците, както и между „ФИРМА“ ЕАД и наследодателя им КПТ..
Сочи се, че дори и да се приеме, че ответницата Ц. Д. Т. е приела наследството, то квотата й
относно задължението е изчислена погрешно, защото няма данни имотът да е придобит в
режим на СИО. Поддържа се, че сградата не е била присъединена към мрежата на ищцовото
дружество и няма сключен договор с ФДР“ ООД. Твърди се, че договора за продажба на
топлинна енергия между ФДР“ ООД и етажната собственост с адрес АДРЕС е нищожен,
както и подписан от лица без представителна власт.
Оспорват се исковете по размер като се сочи, че цената на претендираната битова
енергия не е утвърдена по надлежния ред.
Поддържа се, че ФИРМА“ ЕАД не е предоставила топлинна енергия, а ответниците и
наследодателя им не са използвали такава, а самата енергия не е измерена по надлежния ред.
Твърди се, че общите условия не са публикувани съгласно изискванията на закона и не
обвързват ответниците.
Оспорват се акцесорните претенции, като се излагат доводи, че ищцовото дружество
не е поставило ответниците в забава.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
2
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 30.08.2016 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу КПТ., ЕГН ********** за сумата от 2777,65 лв.
за доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № ********* през периода от
01.07.2013 г. до 30.04.2015 г., включително и по четири фактури от 31.07.2013 г., ведно със
законната лихва от 30.08.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
728 лв. за периода от 31.08.2013 г. до 25.07.2016 г.
С разпореждане от 29.12.2017 г. по ч. гр. д. № 49357 /2016 г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 70.11 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Установено е, че длъжникът КПТ. е починал, като на негово място са конституирани
наследниците му Ц. Д. Т., К. К. Т. и Р. К. Т.. Заповедта е връчена на новоконституираните
длъжници, като в срока по чл. 414, ал. 2 те са подали възражение, намирайки вземанията,
предмет на заповедта за недължими. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове
за установяване на вземанията си по исков ред.
Приложен по делото е Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
чл. 117 от ЗТСУ. Видно от същия Главна дирекция за изграждане на София продава на КПТ.
жилище 1111, находящо се в жилищна сграда- бАДРЕС
Видно от предоставената справка по реда на Наредба №14/18.11.09 г. КПТ. е бил в
граждански брак от 01.05.1977 г.
Представено е удостоверение от ГИС София, видно от което многофамилна жилищна
сграда с един вход, отразена на КК с идентификатор *************** със стар адрес:
АДРЕС има следния настоящ адрес: АДРЕС.
Видно от представения протокол от проведено на 28.08.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с ФДР“ ООД, което дружество да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор между ФДР“ ООД, и етажната собственост с адрес: АДРЕС, по
силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор, сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител ФДР“ ООД, при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че процесния
имот е обслужван от две абонатни станции с отделни топломери, показанията на които се
събират и общото количество ТЕ се разпределя между всички абонати. Топломерите в
абонатната станция са отчитани по електронен път в началото на всеки месец. Посредством
3
т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От
отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество. Топломерите монтирани в двете абонатни станции са
преминали през метрологична проверка през 2 годишен период и при проверките не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности. Отоплението в процесната сграда е
спряно преди процесния период по решение на СЕС и в сградата е ползвана само ТЕ за БГВ.
През отчетен период 13/14г. в имота на ответниците не е осигурен достъп за отчет на
водомер за топла вода, за което е съставен протокол от 14.05.2014г. За същия период има
служебно изчислена ТЕ за БГВ за два броя потребители на топла вода, при служебно
определен разход 140л. на денонощие за един потребител /съгл. чл.69, ал.2 от Наредба №16-
334/06.04.2007г../. По изрично обяснение на „ФДР“ ЕАД броя на потребителите - 2броя е по
информация на упълномощено лице от ЕС от м.05.2013п, но документа не е съхранен. В ЗП
приложено към делото е посочено, че Ц. Д. Т. и Р. К. Т. имат постоянен адрес на АДРЕС За
отчетен период 14/15г. е осигурен достъп до имота на 12.05.2015г. като в отчетния
формуляр е отбелязано, че щранга към топлата вода е затапен. За период 14/15г. няма
изчислена ТЕ за топла вода. През процесния период във фактурите изготвени от
„ФИРМА”ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г.
СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата
Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за БГВ е в размер на
1165.89 лева – единствено за част от процесния период за м.07.2013 г. до м. 04.2014 г.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че за
процесния период няма отразени плащания по партидата на аб. №*********.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица
са използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
4
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представения по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл. 117 от ЗТСУ и справка за родствени връзки се установява, че първончалания длъжник
КПТ. и новоконституираната на негово място като сънаследник Ц. Д. Т., в режим на СИО са
били собственици на в рамките на процесния период на топлоснабдения имот.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение
№ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ на 14.01.2008 г. и
Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между КПТ. и Ц. Д. Т. от една страна и топлофикационното дружество от
друга страна е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката
на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдения имот: ап. 605, находящ се в
АДРЕС, Аб. №: ********* ИД номер: **********. Следва да се отбележи обаче, че със
подаване на заявлението претенцията е насочена само спрямо КПТ., а не и срещу Ц. Д. Т.. В
този смисъл съдът е ограничен от диспозитивното начало и следва да приеме, че КПТ.
отговаря единствено за ½ от исковите претенции. Следователно след неговата смърт всеки
един от новонкоституираните ответници – синове и преживяла съпруга отговарят за по 1/3
от неговия дълг съответно за 1/6 от дължимите суми за имота в качеството си на наследници
5
на КПТ.. Действително Ц. Д. Т. би отговаряла за още 3/6 от задълженията за имота, но
такава претенция спрямо нея не е заведена, а в качеството си на наследник на КПТ. тя
отговаря до 1/6.
Ето защо всеки един от ответниците следва да дължи по 1/6 от сумата от 1165.89 или
по 194.32 лева.
От страна на ответниците своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т. е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т. е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК/ арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/- 30.08.2016 г. Така към датата на подаване на исковата
молба е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 30.08.2013
г., а доколкото най-ранно изискуемото вземане това за м.07.2013 г. е изискуемо именно от
30.08.2013 г. няма погасени по давност суми.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2008 г.. купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а за изравнителните сметки – в 30-дневен срок след датата на издаване на
съобщението за дължимата сума.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т. е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т. е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Следва да се посочи, че за разлика от ОУ на ищцовото дружество от 2008 г. и 2016 г.
тези от 2014 г. изискват публикуването им на интернет страницата на продавача на
процесните фактури. Константна е съдебната практика по дела на „ФИРМА“ ЕАД, че това
не може да се установи от нотариус, съответно представените по делото констативни
протоколи не са годни да установят публикуването. Доколкото цялото процесно вземане е
свързано с общата фактура от 31.07.2014 г., за която се прилагат ОУ от 2014 г. следва да се
приеме следното: Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за
изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
6
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на „ФИРМА” ЕАД
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 144.69 лв., от общо дължим размер от 870,11 лева/ в т.ч. държавна такса- 70.11 лева,
депозити за вещи лица-700 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -19.97 лева от пълен размер от
120.11 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. По направеното възражение за прекомерност на
адвокатските възнаграждения на ответниците съдът редуцира претендираните такИ. за
заповедното производство до сумата от 200 лева- В Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения не е определен минимален размер на адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена
заповед за изпълнение, поради което същото следва да се определи по аналогия при
съобразяване на извършеното процесуално действие. Процесуалното действие на адвоката
се изразява в попълване на утвърден образец от министъра на правосъдието с Наредба №
6/2008 г., който се връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му. Това
действие може да се приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004.
Ето защо на ответниците К. К. Т. и Р. К. Т. се следва по 467.19 лева от пълен размер от 700
лева /500 лева за исковото и 200 лева за заповедното производство/ , а на ответницата Ц. Д.
Т.- 825.17 лева от пълен размер от 900 лева/700 лева за исковото и 200 лева за заповедното
производство/.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Ц. Д. Т. с ЕГН **********, с адрес: АДРЕС,
К. К. Т. , с ЕГН **********, с адрес: АДРЕС и Р. К. Т. с ЕГН **********, с адрес: АДРЕС,
конституирани в качеството им на наследници на КПТ. с ЕГН **********, че дължат на
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК 111111111111, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК сумата от 528.96 лева /по 194.32 лева/- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.07.2013 г.
до 30.04.2015г. за топлоснабдения имот: ап. 605, находящ се в АДРЕС, Аб. №: *********
ИД номер: 8969, ведно със законната лихва от 30.08.2016 г. до окончателното изплащане
на вземането за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№49357/2016г. на СРС, 46 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за ТЕ над
уважения размер от 528.96 лева до пълния претендиран размер от 2777.65 лева, като спрямо
ответницата Ц. Д. Т. и над установената дължима част от 1/6 до претендираната такава от
7
4/6, иска за сумата от 728 лева - мораторна лихва за забава от 31.08.2013г. до 25.07.2016г.,
както и претенцията за закона лихва за неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА Ц. Д. Т. с ЕГН **********, К. К. Т. , с ЕГН ********** и Р. К. Т. с ЕГН
**********, да заплатят на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 111111111111 , на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 49357/2016 г. на
СРС в размер на 19.97 лева, както и за настоящото производство, в размер на 120.11 лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 111111111111 да заплати на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК на Ц. Д. Т. с ЕГН ********** сумата от 825.17 лева- съдебно-деловодни разноски и
на К. К. Т. , с ЕГН ********** и Р. К. Т. с ЕГН ********** сумата от по 467.19 лева-
съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8