Определение по дело №1421/2019 на Окръжен съд - Бургас

   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

   

№ ІІІ -1794                                              27.09.2019 год.                              гр. Бургас

 

Бургаски окръжен съд                                трети въззивен граждански състав

на двадесет и седми септември                  две хиляди и деветнадесета година,

в закрито заседание в следния състав:

                  

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                                                    МЛ.С.ВАНЯ ВАНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

в.гр.дело номер 1421 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл.от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 162/01.08.2019 год. по гр.д.№ 478/2018 год. по описа на Айтоския районен съд е ПОСТАВЕН в дял на ищеца К.Д.К., ЕГН **********,*** недвижим имот, находящ се в гр.Айтос, ул. „Паркова" №10 , представляващ: ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН  ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ на етажа от 106 кв.м., ведно с прилежащите ½ (една втора) идеални части от тавански и избен етаж, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място, представляващо УПИ Х- 1872 в кв.17 пo плана на гр.Айтос, с площ от 467 кв.м., върху който е построен. ОСЪДЕН е ищецът К.Д.К., ЕГН **********,*** да заплати за уравнение на дяла на ответника Д.К.К., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение сумата от 26 790,00 (дведесет и шест хиляди седемстотин и деветдесет) лева, представляваща паричната равностойност на ответниковия дял от възложения на ищеца имот, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение. ОСЪДЕН е ответникът Д.К.К., ЕГН ********** да заплати ищеца К.Д.К., ЕГН ********** сумата от 4 230,00 (четири хиляди двеста и тридесет) лева за извършените подобрения, представляваща съответната парична равностойност според дяла на ответника от процесния имот, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, като Е ОТХВЪРЛЕНА претенцията по сметки  на ищеца до пълния търсен размер, като неоснователна и недоказана. ОСЪДЕН е ответникът Д.К.К., ЕГН ********** да заплати ищеца К.Д.К., ЕГН **********, направените съдебно-деловодни разноски в размер на 100,00 (двадесет) лева. ОСЪДЕН  е ищецът К.Д.К., ЕГН ********** да заплати по сметка на АРС държавна такса в размер на 3 214,80 (три хиляди двеста и четиринадесет лв. и осемдесет ст.) лева.  ОСЪДЕН  е ответникът Д.К.К., ЕГН ********** да заплати по сметка на АРС държавна такса – в размер на           1 240,80 (хиляда двеста и четиридесет лв. и осемдесет) лева.

Срещу решението в частите, с които е извършена делбата, претенциите на ищеца по сметки са уважени и са присъдени разноски, е постъпила въззивна жалба от Д.К.К., ЕГН **********,***, чрез процесуален представител адв.Б. – с представено с въззивната жалба пълномощно. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Оспорена е допустимостта на производството. Твърди се, че ищецът няма качеството на наследник и не е съсобственик на процесния имот, а ответникът не е бил редовно уведомен за делото. Твърди се, че завещанието, с което разполага жалбоподателя изключва правата на ищеца в делбения имот, което обстоятелство следва да бъде взето предвид при разрешаване на спора. Твърди се, че не ищецът, а жалбоподателят е живял преимуществено в делбения имот до смъртта на общата наследодателка, поради което е налице преимуществено право на възлагане на имота в негова полза. Твърди се, че по приетото заключение пазарната стойност на имота е занижена, а експертизата е необоснована. Заявено е оспорване на претенциите по сметки на ищеца, като се твърди, че той не е извършил подобрения в делбения имот, а също- оценката на тези подобрения от вещото лице е завишена и необоснована. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части, за възлагане на делбения имот на жалбоподателя-ответник или за изнасянето му на публична продан и за цялостно отхвърляне на претенциите по сметки на ищеца. Алтернативно е направено искане за връщане на делото на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Направени са искания по доказателствата: за допускане на повторна СТЕ за определяне на пазарната стойност на делбения имот  и стойността на имота след ремонта към 2013 год. Представени са писмени доказателства, за които е поискано приемането им от въззивния съд.

В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна К.Д.К., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.И.. Изложени са подробни съображения за неоснователност на възраженията и исканията на жалбоподателя. Направено е изложение на фактите относно призоваването на ответника, като се твърди, че оплакванията му за нередовно призоваване по делото са голословни и необосновани. Твърди се, че възраженията на жалбоподателя за недопустимост на производството поради липсата на право на иск на ищеца не могат да бъдат предмет на разглеждане във втората фаза на делбата. За останалите възражения по жалбата се твърди, че както те, така и поисканите доказателства са преклудирани. Изложени са подробни съображения за липсата на предпоставки за събиране на доказателства от въззивния съд. Направено е искане за оставяне на жалбата без уважение, за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу решение на съда, което подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Айтоският районен съд се е произнесъл за извършване на съдебна делба по реда на чл.349 от ГПК и по претенции по сметки между съделителите по чл.346 от ГПК.

Съдът намира доказателствените искания направени с въззивната жалба за неоснователни. Налице е преклузия по чл.266 от ГПК, тъй като при добросъвестно упражняване на процесуални права въззивникът, който има качеството на съделител – ответник в делбеното дело и е бил редовно призован, е можел да направи доказателствените си искания пред районния съд. С разпоредбата на чл.266 от ГПК законът изрично забранява пропускът на ответника за надлежно упражняване на осигуреното му от съда право на защита пред първата инстанция да бъде преодолян във въззивното производство. Писмените доказателства представени от жалбоподателя са недопустими за събиране и на друго основание – същите касаят въпроси които се разрешават в първата фаза от делбеното производство, поради което са несъотносими към въпросите, които се разрешават във втората фаза от делбеното производство. Ето защо направените доказателствени искания като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.

Предвид горното и на осн. чл.267 от ГПК, Бургаският окръжен съд,

                                               

     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ДОКЛАДВА делото на страните по начина посочен в мотивите към настоящото определение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените с въззивната жалба доказателствени искания за допускане на повторна СТЕ и за приемане на писмени доказателства приложени към въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                 ЧЛЕНОВЕ : 1.                         2.