Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260048
гр.Сливница 20 май 2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, шести състав, в публичното заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при
секретаря Паулина Великова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №239
по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, представляван заедно от изпълнителните му директори Б.
М. и С. С., е предявил против ответника П.Е.В. иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Кодекса за
застраховането /отменен/сега чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, с който моли
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 19 272,61 лева,
представляваща изплатено от Гаранционния фонд по щета № 210030/27.01.2012 г.
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендира и направените по делото разноски, включително и за
юрисконсултско възнаграждение.
В исковата си молба ищецът
твърди, че е изплатил по щета № 210030/27.01.2012 г. обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди в общ размер 19 272,61 лева, на З.А.К., която
е пострадала при ПТП, настъпило на 07.08.2011 г. в гр. Б.. Сочи, че вина за
автопроизшествието е имал ответника П.В., който е управлявал МПС без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Изтъква още, че е заплатил
на пострадалата З.К. обезщетение въз основа на осъдително Решение по гр. д. №
3813/2013 г. на СРС, постановено по гр. д. № 504/2015 г. по описа на същия съд,
в общ размер на сумата от 18 384 лева, от които 12 035 лева главница,
3785,49 лева законна лихва и 2563,41 лева разноски. Заплатил е още и разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 634,41 лева, както и държавни такси в
размер на 254,20 лева.
Ответникът, П.Е.В.,
оспорва така предявения иск в писмен отговор, подаден от него по реда на чл.
131 от ГПК. Релевира възражение за погасяване на исковата претенция по давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа страна:
Със съдебно решение № I-31/24.09.2014г., постановено по гр.д.№3813/2013г.
по описа на СРС, Гаранционен фонд е осъден на осн.чл.288, ал.11, вр. Чл.288,
ал.1, т.2, б.“а“ КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати З.А.К. сумата от 12 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства вследствие
на телесни увреждания, причинени при ПТП, настъпило на 07.08.2011г., около
10,55ч. в гр.Б., поради виновното поведение на П.Е.В. при управление на
мотоциклет „Пиаджо М 45“ с ДК №С3277Х, собственост на водача, пред бул.“Европа“
№11, без сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност на
автомобилиста“, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2013г. до
окончателното изплащане, сумата от 35,10лв., обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, причинени от същото ПТП, ведно със
законната лихва, върху сумата от 35,10лв., считано от 31.01.2013г. до
окончателното плащане, както и сумата от 1048лв., мораторна лихва, върху
главницата от 12 000 лв. за периода 28.03.2012г.-31.01.2013г.. Със същото
решение , ищецът е осъден да заплати на СРС и сумата от 254,20лв.
представляваща държавна такса и разноски за вещо лице и призоваване на
свидетели, както и сумата от 634,41лв. възнаграждение за адвокат. Съдебното
решение е потвърдено с решение от 23.03.2015г., постановено по в.гр.д. №
504/2015г. по описа на СГС. Издаден изпълнителен лист от 06.04.2015г. С определение
№352/22.04.2016г.г., на ВКС, ТК, с-в I т.о. по т.д.№3141/2015г. де е допуснато
касационно обжалване на решение от 23.03.2015г., постановено по в.гр.д. №
504/2015г. по описа на СГС в частта за потвърждаване на решение № I-31/24.09.2014г., постановено
по гр.д.№3813/2013г. по описа на СРС за уважаване на иска. Производството е
протекло с участието на П.Е.В., като трето лице – помагач на Гаранционен фонд.
На
18.09.2018г.ищеца е изпратил регресна покана до ответника за сумата от 19
272,61лв. с обратна разписка, която е върната с отбелязване „непотърсена“ и на
08.04.2019г. е подаден настоящият иск пред съда.
При тези данни от фактическа страна, съдът, приема
че е сезиран с иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./
във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега 588, ал.7 от КЗ.
Съгласно чл. 288, ал.1, т.2 б."а" от КЗ Гаранционен
фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България, на територията на друга държава членка или на територията на трета
държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите". В чл.288, ал.12 от КЗ е предвидено, че след изплащане на
обезщетението по чл. 288, ал.1 от КЗ, Гаранционен фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл.288, ал.8 от КЗ.
Сега действащата разпоредба на чл. 558 ал.7 КЗ
урежда същото правоотношение- след изплащане на обезщетението по чл.557, ал.1 и
2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането
му. Съгласно чл. 557 ал.1 т.2 .“а“ Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията
на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално
бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за
което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Основателността на предявените искови претенции е
обусловена от кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки:
1) ответникът виновно да е причинил описания в исковата молба деликт – ПТП; 2)
настъпилите от процесното ПТП имуществени вреди и техният размер; 3) липсата на
валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обезпечаваща
отговорността на делинквента към момента на настъпване на ПТП; 4) изплащане от
Гаранционния фонд на пострадалото от ПТП лице стойността на причинените
имуществени вреди.
В процесния случай предпоставките за уважаване на
предявения регресен иск са налице, съобразно представените по делото
доказателства, от които е видно, че ответникът е обвързан с мотивите по
постановеното и влязло в сила съдебно решение № I-31/24.09.2014г., постановено
по гр.д.№3813/2013г. по описа на СРС, в качеството си на участник в процеса, а
именно като трето лице-помагач на страната на Гаранционен фонд, с което се
установява по безспорен начин, че виновно и противоправно ответникът е причинил
настъпилото на 07.08.2011г. ПТП, настъпилите от пътнотранспортното произшествие
вреди, които са в причинно-следствена връзка с него, както и техният размер.
Налице е и предвидената в чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ (отм.) предпоставка за изплащане от Гаранционния фонд на обезщетение на
увреденото лице. Безспорно се установява, че към датата на настъпилото ПТП
управляваното от ответника МПС е било без валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Установява се от приложените по делото платежни
нареждания, че стойността на причинените имуществени вреди е била изцяло
изплатена на пострадалото лице от Гаранционния фонд, поради което на основание
чл.288, ал.12 КЗ (отм.) ищецът е встъпил в правата на увреденото лице и за него
е възникнало регресното право да иска заплащане на изплатеното обезщетение от
виновното лице – ответника П.Е.В.. По
делото не са представени доказателства за заплащане от страна на ищеца на
претендираната сума в размер на 19 272,61 лв., поради което исковата претенция
се явява основателна и следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 08.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение направеното от страна на ответника
възражение за изтекла в негова полза погасителна давност, намира същото за неоснователно,
по следните съображения:
Погасителната давност
за претендираните чрез регресния иск вземания на ищеца против ответника започва
да тече от плащането на обезщетенията на увреденото лице, от който момент
стават изискуеми (в този смисъл е задължителната съдебна практика- т. 14 ППВС №
7/1977 г.). В същия смисъл са постановени по реда на чл. 290 от ГПК Решение
№2/02.02.2011 г. по т.д.№ 206/2010 г., II т.о., Решение № 53/16.07.2009 г., по
т. д. № 356/2008 г., I т. о., Решение № 667/09.10.2008 г. по т.д.№ 295/2008 г.,
II т.о. ППВС приема, че за регресните искове на застрахователя важи общата
5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. В решенията на ВКС също е прието, че
правото на Гаранционния фонд да се суброгира в правата на увредените лица възниква
след плащане на обезщетенията, съгласно чл.288, ал.12 и ал.13 КЗ /отм./ чл.558,
ал.7 и ал.8 КЗ. Преди да е възникнало вземането-предмет на регресния иск, не
може да тече давност (арг. От чл.114,
ал.1 ЗЗД). Разпоредбата на чл.114, ал.3 ЗЗД е неприложима, тъй като не се касае
за пряк иск на увредените лица срещу деликвента. В случая първото плащане на
обезщетение на увреденото лице е извършено от ищеца на 27.04.2015 г., а
исковата молба е депозирана на 08.04.2019 г., тоест преди да изтече 5-годишния давностен срок по чл.110 ЗЗД. Той важи и за
вземанията, произтичащи от платени лихви върху обезщетенията за вреди от
непозволено увреждане. Не се прилага 3 -годишният давностен
срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД, тъй като основанието за регресния иск не е застрахователното
правоотношение, нито непозволеното увреждане, а фактът на изплащане на
обезщетенията, вкл. с лихвите, на правоимащите лица.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че
предявеният иск е основателен и доказан, поради и което следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора
при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, не е представен
списък по чл. 80 ГПК , но предвид представените по делото доказателства е видно,
че ищецът е заплатил сумата от 770,90лв. представляващи държавна такса.
Претендира се присъждането и на юрисконсултско възнаграждение, без да е
конкретизирано по размер. Предвид установената съдебна практика, в този случай,
съдът служебно определя размера на юрисконсултското възнаграждание, като се
съобразява с НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. За минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от цитираната по-горе
Наредба, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1 108,18лв., в
какъвто размер следва да бъде присъдено на ищеца. Предвид изложеното сумата в
общ размер на 1879,08лв., следва да се
възложат в тежест на ответника.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 288, ал. 1, т. 2,
буква „а“ от Кодекса за застраховането /отменен/сега чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ П.Е.В., с ЕГН: ********** *** да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр.София, сумата
от 19 272,61 лева, представляваща изплатеното от
Гаранционния фонд по щета № 210030/27.01.2012 г., и присъденото по влезли в
сила съдебни решения по гр.д.№3813/2013г. на СРС, 31 с-в, в.гр.д.№ 504/2015г.
на СГС, III-Б,
ведно със законната лихва от 11.04.2019г. – датата на завеждане на исковата
молба до изплащане сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П.Е.В., с ЕГН: ********** ***, да
заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр.София, сумата в размер на 1 108,18 (хиляда
сто и осем лева и 18ст.) лева, представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на съобщението за постановяването му.
Районен
съдия: