Решение по дело №45/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационни жалби на В. Б. Н. и Началника на Трето РУ при ОДМВР-Варна, против Решение № 1323/12.11.2024 год. по НАХД № 957/2024 г. по описа на ВРС.

С касационната жалба на Н. се обжалва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено издаденото срещу нея НП № 23-0439-001210/13.09.2023 г. на началника на Трето РУ, с което на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП е наложена на същата глоба в размер на 30 лв. С изложени в жалбата аргументи за допуснато от ВРС нарушение на материалния закон, предвид пропуска му да констатира допуснати от наказващия орган съществени процесуални нарушения налагащи отмяна на НП в тази му част, се иска постановяване на съдебно решение за отмяна на въззивното решение в оспорената част и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбата на Н. се поддържа с подадената от упълномощения адвокат И. З. молба с.д. 2584/13.02.2025 год., като същевременно се оспорва подадената от Началника на Трето РУ касационна жалба.

С касационната жалба на Началника на Трето РУ се обжалва въззивното решение в частта му, с която издаденото срещу Н. НП е отменено в частта му, с която на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена на същата глоба в размер на 50 лв. С изложени в жалбата доводи за неправилни правни изводи на ВРС за наличието на допуснато съществено процесуално нарушение , предвид несъобразяването му с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, се иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част и постановяване на друго такова за потвърждаване на НП в частта му, с която на Н. е наложена глоба в размер на 50 лв. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на платеното от Н. адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касационната жалба на Началника на Трето РУ се поддържа от упълномощения юрисконсулт Г., като същевременно се оспорва касационната жалба на Н..

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срок от надлежни страни , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

Разгледани по същество, съдът намира касационната жалба на Н. за основателна, но по различни от изложените в нея съображения, а тази на Началника на Трето РУ намира за неоснователна.

С обжалваното НП са наложени на Н. на основание чл.183, ал.3,т.5,пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 30 лв. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.4,т.7, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП , а именно : затова, че на 23.07.2023 г. в 13.30 ч. в гр. Варна по [улица], до магазин „Алати“, в посока [улица], управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер] като не се съобразява със знак Г2 /след знака само надясно/ и когато е в движение е поставила обезопасителен колан , с който е оборудван автомобила.

За да отмени обжалваното НП в частта му , с която на Н. е наложена глоба в размер на 50 лв., въззивният съд е приел наличието на допуснато от наказващия орган съществено нарушение на процесуалните правила, предвид съществуващото противоречие между фактическото описание на деянието във връзка с нарушението по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и цитираната в НП санкционна разпоредба на чл.183, ал.4, т.7, пр. І от ЗДвП.

За да потвърди обжалваното НП в частта му, с която на Н. е наложена глоба в размер на 30 лв., ВРС е приел, че нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП е установено по недвусмислен начин от събраните гласни и писмени доказателства, в това число извадка от генералния план.

Касационният съд намира, че обжалваното решение в частта му, с която е отменена наложената на Н. глоба в размер на 50 лв. е постановено при отсъствието на заявеното от Началника на Трето РУ касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон. Правилни са правните изводи на ВРС за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение налагащо отмяна на НП в тази му част. В конкретния случай, санкционната разпоредба на чл.183,ал.4,т.7,пр.І от ЗДвП има предвид неизпълнението от водача на задължението му да използва предпазен колан. Задължението е регламентирано в разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, според която водачите и пътниците в МПС от посочените категории, когато са в движение използват обезопасителни колани, с които МПС са оборудвани. В тази част, направеното с НП фактическо описание на деянието е следното : „ Когато е в движение е поставила обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила“. Така направеното описание на деянието сочи на изпълнението от страна на водача Н. на задължението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а не на неизпълнението му, т.е. налице е противоречие между фактическото описание и приложената санкционна разпоредба. Това противоречие обективира наличието на допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като неговото съществуване прави повдигнато с НП обвинение неясно, при което правото на защита на наказаното лице се явява ограничено. В случая , цитираната в касационната жалба на Началника на Трето РУ разпоредба на чл.53, ал.2 от ЗАНН е неприложима, тъй като същата има предвид допуснати нередности в АУАН, но не и такива в НП, какъвто е процесният случай. Така допуснатото съществено процесуално нарушение прави обжалваното НП незаконосъобразно в тази му част, поради което като го е отменил ВРС е приложил правилно материалния закон. При служебно извършената от касационния съд проверка относно валидността и допустимостта на въззивното решение , такива пороци не се констатираха, поради което в тази му част същото следва да бъде оставено в сила, включително в частта му, с която ОДМВР-Варна е осъдена да заплати на адв. И. З. адв. възнаграждение в размер на 250 лв.

В частта на обжалваното решение, с която НП е потвърдено в частта му, с която на Н. е наложена глоба в размер на 30 лв., касационният съд намира, че същото е постановено в нарушение на материалния закон. Приложената санкционна норма на чл. 183,ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП има предвид навлизането след знак забраняващ влизането на съответното ППС. Същевременно, деянието е описано в НП като несъобразяване със знак Г2 /движение само надясно след знака/ , който попада в раздел ІV „ Пътни знаци със задължителни предписания-група Г“ от ППЗДвП , т.е. този знак не е от категорията на знак забраняващ влизането на съответното ППС по смисъла на разпоредбата на чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП – забранителните пътни знаци са уредени в раздел ІІІ „Пътни знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана - група „В“ от ППЗДвП. В тази връзка и противно на изложеното в жалбата на Н., фактите са правилно установени от ВРС – съществуването на въпросния знак Г2 на посоченото в НП място е установено от събраната като писмено доказателство извадка от генерален план, а неговото нарушаване от страна на същата е установено от събраните гласни доказателства. Доколкото обаче е недопустимо разширителното тълкуване на наказателно-правните норми, съдът неправилно е приложил материалния закон към иначе правилно установените факти , тъй като при липсата на нарушаване на пътен знак от категорията на забраняващите ,то не е налице осъществяване на санкционния състав по разпоредбата на чл. 183, ал.3, т.5, пр. 1 от ЗДвП. В този смисъл, действителните факти за извършеното от Н. нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП изразяващо се в несъобразяването на водача с пътен знак Г2 , сочат на осъществен от обективна и субективна страна състав по санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП , която в сравнение с наложената в размер на 30 лв. глоба предвижда по-леко наказание, а именно глоба в размер на 20 лв. С оглед последното, случаят касае съгласно чл. 63, ал.7,т.1 от ЗАНН прилагането на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение при липсата на съществено изменение на обстоятелствата на нарушението (фактите остават същите ), което налага изменение на НП чрез прилагане на разпоредбата на чл.185 от ЗДвП, а не неговото потвърждаване. Като не е сторил същото, ВРС е допуснал нарушение на материалния закон, което съгласно чл.348, ал.1, т.1 от НПК налага отмяна на тази част от решението му, включително по отношение на присъдените в полза на ОДМВР- Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 30 лв.

След отмяната и доколкото съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС, в касационното производство по реда на глава ХІІ от АПК, след като отмени решението на районния съд, административния съд няма правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, то делото следва да върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС, който следва да се произнесе по приложението на горепосочената разпоредба на чл. 185 от ЗДвП.

При този изход на делото, разноски в касационното производство на ЮЛ към което принадлежи наказващия орган не се дължат, а относно претендираните такива в същото производство от страна на В. Н. следва да се произнесе по реда на чл. 226, ал.3 от АПК новият състав на ВРС.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1323/12.11.2024 г. по НАХД № 957/2024 г. по описа на ВРС в частта му, с която е отменено издаденото от Началника на Трето РУ в ОДМВР-Варна НП № 23-0439-001210/13.09.2023 г. в частта му, с която на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена на В. Б. Н. глоба в размер на 50 лв. и ОДМВР-Варна е осъдена да заплати на адв. И. З. адв. възнаграждение в размер на 250,00 лв.

ОТМЕНЯ същото решение в частта му , с която е потвърдено същото НП в частта му, с която на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП е наложена на В. Б. Н. глоба в размер на 30 лв. и същата е осъдена да заплати на ОДМВР-Варна разноски в размер на 30,00 лв., като в тази част ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно.