Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 342/04.04.2011 г., постановено по гр. дело № 4608/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т., е прекратен с развод гражданският брак между В. Е. Д., ЕГН * и А. А. Т., ЕГН *, двамата с постоянен адрес в гр. В. Т., ул. „М. Г.” № .., сключен на .. г. в гр. В. Т., за който е съставен Акт № ... год., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на жената. Със същото решение са предоставени майката В. Е. Д., ЕГН *, упражняването на родителските права по отношение на родените през брака деца – Е. А. Т., ЕГН *, роден на ..г. в гр. В. Т. и А. А. Т., ЕГН *, родена на .. г. в гр. Г. О., като определя режим на лични контакти на бащата – А. А. Т., ЕГН *, както следва: всяка първа, втора и трета събота и неделя на месеца от 10.00 часа на съботния ден до 18.00 часа, на неделния ден, с преспиване, като взема и връща децата от и на адреса по местоживеенето им при майката, както и да ги взема при себе си за по един месец през лятото, когато децата са във ваканция и времето да не съвпада с платения планиран годишен отпуск на майката. С решението е предоставено на В. Е. Д., ЕГН *, ползването на семейното жилище находящо се в гр. В. Т., ул. „М. Г.” № .. представляващо - АПАРТАМЕНТ .., трети етаж от сграда с жилища, офиси, фитнес зала и магазини, В. „А”, със застроена площ на апартамента 113.12 кв.м., състоящ се от кухненски бокс, дневна-трапезария, две спални, баня с тоалетна, тоалетна, коридор и две тераси, до навършване на пълнолетие на децата или промяна в упражняването на родителските права и е определена сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/ за размер на дължимия месечен наем, който след влизане на решението в сила, следва да заплаща В. Еманиулова Д., ЕГН *, в полза на съсобственика А. А. Т., ЕГН *, за ползването на неговата 1/2 идеална част, след приспадане на площта ползвана от децата, като оставя без уважение претенцията за горницата до 100 лева. Със същото решение е осъден А. А. Т., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. В. Т., ул. „М. Г.” № .. да заплаща на В. Е. Д., ЕГН *, в качеството на майка и законен представител на децата Е. А. Т., ЕГН *и А. А. Т., ЕГН *, ежемесечна издръжка в размер на 120 лв. за всяко дете, считано от 20.10.2010 г., до настъпването на законовите причини за нейното прекратяване или промяна. С решението е осъден А. А. Т., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. В. Т., ул. „М. Г.” № ..да заплати по сметка на Великотърновски районен съд, сумата от 345.60 лева /триста четиридесет и пет лева и 60 ст./ – д.т., върху присъдената издръжка, както и 5 лв. – държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. С решението е осъдена В. .Е. Д., ЕГН * с постоянен адрес в гр. В. Т., ул. „М. Г.” № .. да заплати по сметка на Великотърновски районен съд, сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/ – допълнителна д.т., както и 5 лв. – държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. С решението е осъдена В. Е. Д., ЕГН * с постоянен адрес в гр. В. Т., ул. „М. Г.” №...да заплати на А. А. Т., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. В. Т., ул. „М. Г.” № .. сумата от 655 лева /шестстотин петдесет и пет лева/ – направените от ответника деловодни разноски. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. К. Г. от АК – В. Т., като пълномощник на А. А. Т. от гр. В. Т. противРешение № 342/04.04.2011 г., постановено по гр. дело № 4608/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т., в частта му за упражняване на родителските права по отношение на малолетните деца, ползването на семейното жилище, издръжката и присъдените държавни такси. В същата се прави оплакване, че решението в обжалваните му части е незаконосъобразно, поради това, че изводите съда не кореспондирали със събраните по делото доказателства. На първо място решавайки въпросът за упражняване родителските права върху малолетните деца, съдът бил взел предвид единствено възрастта и пола на по-малкото дете, като било ингорирано желанието на по-голямото дете да живее при баща си. На следващо място необосновано било решението и в частта относно ползването на семейното жилище, тъй като съдът не бил обсъждал доказателствата, които съгласно законът имали значение за решаване на този въпрос. При решаване на въпроса за дължимата издръжка на малолетните деца, съдът не бил приложил правилно материалния закон и не бил обосновал решението си относно еднаквия размер на издръжката. Освен това бил пренебрегнат факта, че доходите на ищцата били по-високи от тези на ответника. Незаконосъобразно било решението и в частта, с която съдът определил началния момент, от който ответника дължи издръжка на децата си, които според решението това било – датата на подаване на исковата молба, а същата следвало да се дължи от момента на влизане или изпълнение на решението относно упражняване на родителските права. Направено е искане да се отмени съдебен акт в обжалваните му части и да се постанови друг, с който да се предостави на бащата упражняване на родителските права по отношение на малолетните деца Е. и А., а за майкатÓ да се определи режим на лични контакт; на мъжа да се предостави ползването на семейното жилище; майката да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за малолетните деца за Е. – 100 лв. и за А. – 80 лв. чрез техния баща и законен представител, считано от влизане в сила или изпълнение на решението относно упражняване на родителските права. Алтернативно се прави искане, ако не бъдат предоставени родителските права на бащата да бъде изменено решението в частта за издръжката. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. В Същия се излага, че същата е неоснователна, а решението в обжалваните му части правилно и законосъобразно. В съдебно заседание пред Окръжен съд – В. Т. процесуалният представител на В. Д. е оспорил същата. В законния срок е постъпила и въззивна жалба от адв. Р. М. от АК – В. Т., като пълномощник на В. Е. Д. от гр. В. Т. против Решение № 342/04.04.2011 г., постановено по гр. дело № 4608/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т., в частта му относно вината за прекратяване на брака, както и в частта за определения режим на лични контакти между бащата и малолетните деца. В същата се прави оплакване, че решението в обжалваните му части е неправилно и незаконосъобразно. На първо място първоинстанционният съд не бил съобразил събраните по доказателства относно безотговорното и агресивно поведение на ответника, следите от насилие, което водело до изводът, че бракът е непоправимо разстроен единствено и само по вина на ответника. На следващо място съдът не бил ценил свидетелските показания, от които не се доказвало поведение на ищцата, несъвместимо с морала, а напротив се доказвало, че същата е грижовна майка и добра домакиня. Не била доказана и твърдяната от ответника изневяра. На следващо място се излага, че определеният режим на лични контакти между бащата и малолетните деца е прекомерно свободен и би се отразил негативно на децата. Това откъсване на децата от майката, като се вземело предвид изключително ниската възраст на детето А. щяло да повлияе отрицателно на тяхното възпитание, обучение и концентриране. Същият бил не само неправилен, но и несправедлив. Направено е искане да се отмени съдебен акт в обжалваните му части и да се постанови друг, с който бракът да бъде прекратен по вина на мъжа, а режимът на лични контакти определен, с оглед заявеното в исковата молба. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. В отговора на възивната жалба се излага, че същата е неоснователна. В съдебно заседание пред Окръжен съд – В. Т. процесуалният представител на А. Т. е оспорил същата. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 4608/2010 година по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявен от В. Е. Д. от гр. В. Т. против А. А. Т. от гр. В. Т., иск за развод. В исковата молба се излага следното: Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи от 14.02.2008 г. Страните имали две деца – Е. А. Т., ЕГН *, роден на 19.10.2000 г. в гр. В. Т. и А. А. Т., ЕГН *, родена на .. г. в гр. Г. О.. Преди брака си имали дългогодишно приятелство и живеели на семейни начала. Излага се, че в началото на брака отношенията между тях като съпрузи са били нормални, но постепенно помежду им е настъпило охладняване, поради несходство в характерите и различни житейски критерии. Различието в интересите и характерите им се е проявило трайно и е обусловило настъпването на пълно отчуждение между тях. В брачните им отношения е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, а преди няколко месеца и до фактическа раздяла, като съпругът е бил напуснал семейното жилище за определен период, след който се стигнало до развод по взаимно съгласие, делото по който било прекратено поради неявяване на съпруга. Ищцата твърди, че въпреки положените от нея усилия да запази топлината в дома и семейството си и то да бъде изпълнено с любов и хармония, съпругът й с повÕдението си е разрушил връзката им, а ищцата била принудена да търпи незаслужени упреци, обвинявана е за всички проблеми в семейството. Счита също, че липсата на подкрепа и незаинтересоваността на съпруга й в най-тежките за нея периоди с проблеми от здравословен характер, допълнително допринесли за пълното им отчуждение. Ищцата твърди, че в брака им е настъпило дълбоко и непреодолимо разстройство. Ищцата моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника; претендира ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В. Т., ул. „М. Г.” № .... да бъде предоставено на нея; същата моли съдът да предостави упражняването на родителските права върху малолетните деца – Е. А. Т., ЕГН *, роден на 19.10.2000 г. и А. А. Т., ЕГН *, родена на ...8 г. на нея, като определи на ответника режим за лични контакти с тях и същият да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 120 лв. за всяко едно от тях; както и след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име – Д.. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба. В същия се излага, че настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е по вина на ищцата, тъй като същата установила извънбрачна връзка с друг мъж. Ответницата моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищцата; претендира ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В. Т., ул. „М. Г.” № ... да бъде предоставено на него; същата моли съдът да предостави упражняването на родителските права върху малолетните деца – Е. А. Т., ЕГН *, роден на .. г. и А. А. Т., ЕГН *, родена на .. г. на него, като определи на ищцата режим за лични контакти с тях и същата да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка за Е. – 100 лв. и за А. – 80 лв.; претендира направените по делото разноски. Алтернативно претендира, в случай, че семейното жилище бъде предоставено на ищцата същата да му заплаща месечен наем в размер на 100 лв. Пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ответника е оспорил предявения иск. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Страните сключили граждански брак на ... год. с Акт за граждански брак № ... год. на Община В. Т.. Имат две деца – Е. А. Т., ЕГН *, роден на ..г. в гр. В. Т. и А. А. Т., ЕГН *, родена на .. г. в гр. Г. О.. От приложеното по делото заверено копие от удостоверение за раждане от 21.04.2008 г., издадено въз основа на Акт за раждане № 0202/21.04.2008 год. на Е. А. Т., ЕГН * се установява, че същият към момента е на 10 години и 8 месеца. Родители са ищцата В. Е. Д. и ответникът А. А. Т.. От приложеното по делото заверено копие от удостоверение за раждане от 16.06.2008 г., издадено въз основа на Акт за раждане № .. год. на А. А. Т., ЕГН * се установява, че същата към момента е на 3 години и 1 месец. Родители са ищцата В. Е. Д. и ответникът А. А. Т.. От представеното по делото Удостоверение № 450/17.11.2010 г. на „К. Б. М.” ЕАД, гр. С. за месечен доход на ответника А. А. Т. се установява, че годишният му брутен доход е в размер на 23 042.04 лв. и среден месечен доход в размер на 1 920.17 лв. От представената по делото служебна бележка на ПОК „Д.” , гр. С. се установява, че ищцата В. Е. Д.е получила брутен доход за периода м. 05.2010 г. – м. 01.2011 г. в размер на 12 035.00 лв., или средно месечно – 1 337.22 лв., а за периода 02.2010 г. – 04.2010 г. – 645 лв., като е била в отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст до 11.02.2010 г. и в отпуск, поради временна нетрудоспособност от 12.02.2010 г. до 18.04.2010 г. От представеното по делото заверено копие от Трудов договор № 5/03.02.2011 г. се установява, че ищцата В. Е. Д. работи и в „К. Б. – ВТ” ООД, на длъжност „оперативен счетоводител”, при непълно работно време (2 часов роботен ден) при ежемесечно възнаграждение в размер на 800 лв. От представеното по делото заверено копие от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 3394, том 17, рег. № 21619, дело № 2686/27.12.2006 г. се установява, че на горната дата страните по делото са закупили жилище находящо се в гр. В. Т., ул. „М. Г.” № ..., представляващо - апартамент № .., трети етаж от сграда с жилища, офиси, фитнес зала и магазини, В. „А”, със застроена площ на апартамента 113.12 кв.м., състоящ се от кухненски бокс, дневна-трапезария, две спални, баня с тоалетна, тоалетна, коридор и две тераси, средствата за което са придобити, чрез банков кредит (Договор за банков кредит № 1232/22.12.2006 г.). От представеното по делото заверено копие от договор за наем на недвижим имот от 18.05.2011 г. се установява, че ответникът А. А. Т. е сключил договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр. В. Т., ул. „С.” №... г. с месечен наем в размер на 300 лв. В представения социален доклад на ДСП – В. Т. се изразява становище, че родителите са осигурили подходяща социално-битова среда за отглеждането, развитието и възпитанието на децата си Е. и А., като същите задоволяват в пълна степен потребностите на децата си и не са констатирани рискови фактори за развитието на децата, в средата в която се отглеждат. Изслушано на основание чл. 106, ал. 3 от СК и чл. 15, ал. 1 от ЗЗД детето Е. А. Т. заявява, че обича и двамата си родители, но желае да живее при баща си. Желае да живее и със сестричката си. И двамата му родители били добри и му помагали в училище. Заявява, че майка му имала връзка с друг човек – Пламен. От заключението на допусната и изслушана съдебно – техническа експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото се установява, че пазарния наем за ползване на партамент ..., намиращ се на трети жилищен етаж, във вход „А” на „Жилищна сграда с офиси, фитнес зала и магазини”, със застроена площ от 113.12 кв.м. и прилежащо избено помещение № 15А, състоящо се от входно предверие, дневна/трапезария, две спални, баня-WC, мокро помещение и две тераси е 450 лв., като пазарния наем за ползване на 1/3 ид. част от апартамента от единия родител е 150 лв. От показанията на св. В. С., Ф.А. и М. П. се установи, че след раждането на второто дете – А. и в периода на ползвания отпуск по майчинство, ищцата е полагала основно грижи и е извеждала през деня на разходка децата в близкия до жилището им парк. От този период датирало познанството на ищцата със свидетелите В. С., Ф. А., които също имали деца на близка възраст. Ищцата споделяла, че има проблеми в семейството, че съпругът и не е достатъчно заинтересован от нея и децата. Споделила също, че съпругът и в началото на 2010 г. – периода февруари, март бил напуснал семейното жилище и се изнесъл на квартира. В същия период, поради претърпяна на скоро операция от херния, ищцата помолила св. М.в П.да и помогне с пренасянето на закупен нов компютър. Причината за закупуването на нов компютър била в това, че при един от семейните скандали ответникът изхвърлил стария компютър. На св. П. ищцата споделила, че ответникът е напуснал жилището след семейна свада. Фактът на времената фактическа раздяла се потвърждава и от показанията на св. М. М., според които този период траел от около 20 дни. От показанията на св. М. Р. се установи, че същата е съседка на страните и ги познава от момента на нанасянето им в новозакупеното семейно жилище. От приятелки в квартала св. Рангелова научила, че ищцата имала извънбрачна връзка с друг мъж. По-късно лично видяла ищцата в парка с друг мъж, като същият се появил с букет рози на рождения ден на детето А. на 12.06.2010 г. От показанията на св. М. М. се установи, че същият е колега на ответника и познава страните от 2005 г. През последната години ответникът се променил, отслабнал и побелял. Причина за това били семейните проблеми, които възникнали между страните. Ответникът споделил на св. М., че е разбрал за извънбрачна връзка на съпругата си, след като прочел SMS в телефона на ищцата, получен през м. януари 2010 г. По–късно ответникът показал на св. М. човекът, който според него подържа връзка с ищцата и от него разбрал, че се казва П. С.. Това довело до напускането на семейното жилище, като се стремял да не подържа никакви отношения с ищцата. Въпреки това и в периода на раздялата ответникът посещавал вечер децата и се срещал с тях в парка до жилището им. По отношение на децата ответникът бил полагал грижи, водел ги и ги връщал до училище и детска градина. От показанията на св. З. Б. – съсед на страните, се установи, че през лятото на 2010 г., станал свидетел на инцидент между ответника и трето непознато за него лице. Това се случило пред входа на жилищната сграда, в която живеел свидетелят. Непознат за свидетеля мъж пресякъл улицата и крещейки се насочил срещу Т., който се намирал заедно с дъщеря си до задната част на паркирания си автомобил. Мъжът викал и псувал ответника, а като се доближил до него го ударил с ръка по врата. На св. Б. му направило впечатление, че след непознатия мъж вървяла ищцата. След като достигнал до ответника мъжът замахнал и го ударил с ръка в областта на врата. По-късно ответникът споделил на свидетеля, че този мъж е любовник на съпругата му, от което произтичат и проблемите с него. От показанията на св. Т. Т., познат на ответника се установява, че 10.03.2011 г. двамата с ответника работели на адрес – ул. „Г. И.” № .. Слизайки по стълбите видели ищцата да излиза от апартамент на втория етаж, която като ги видяла тръгнала по стълбите, като дори не затворила вратата. В последствие от ответника разбрал, че това е съпругата му, а апартамента от който излязла бил на любовника й. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 342/04.04.2011 г., постановено по гр. дело № 4608/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК и предявените с него исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище и фамилното име. Решение № 342/04.04.2011 г., постановено по гр. дело № 4608/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т. не е обжалвано в частта му за фамилното име, поради което е влязло в законна сила. Относно вината При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Доказа се по несъмнен начин, че съпрузите са се отчуждили един от друг, отношенията им не биха могли да се подобрят, проблемите между тях са толкова дълбоки, че не биха могли да бъдат преодолени и отношенията им са достигнали до състояние, което не би могло да бъде преодоляно. Бракът им е лишен от съдържанието, предписано от закона и морала и съществува само формално. Като безполезен за съпрузите и обществено неоправдан той следва да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен. С оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има жената. Същата установила връзка с друг мъж – обясненията на детето Е. Т., св. М. Р., св. М. М., св. З.и .Б., св. Т. Т.. С това си поведение тя допринесла за отчуждаването на съпрузите, нетърпимост в отношенията им и за дълбокото и непоправимо разстройство на техния брак. Не се установява с поведението си ответника да е допринесъл за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. По изложените съображения, съдът приема, че бракът между страните следва да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на жената. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 342/04.04.2011 г., постановено по гр. дело № 4608/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т., в тази му обжалвана част, следва да се потвърди. Относно родителските права и личните отношения От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че за децата А. и Е., както преди, така и след фактическата им рÓздяла грижи са полагали и двамата родители. Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВСК, обобщава съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите при развод. Развива и подробни съображения относно обстоятелствата, които следва да се имат предвид от съда както при първоначално определяне на мерките относно упражняването на родителските права, така и при искане за тяхното изменение. Постановлението сочи, че решението за предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества, полагане на грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване на знания и трудови навици, морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители, помощ на трети лица. Основен нормативен акт, който урежда правата на детето в Република България е Закона за закрила на детето. И двамата родители имат нужните качества за да отглеждат и да възпитават децата си. И двамата родители изразяват силното желание да се грижат за тях. В конкретния случай у някое от децата не е налице наличие на по-голяма привързаност към някой от своите родители. Напротив видно, от доказателствата по делото, те са силно емоционално привързано и към двамата. Детето Е. макар да е изразило желание да живее при баща си, на първо място е заявило, че желае да живее и при двамата. И бащата, и майката на децата имат възможност да се грижат за тях, при наличието на много добри хигиенно - битови условия. Не са налице драстични различия в материалните условия на живот, независимо от обстоятелството, че бащата към настоящия момент живее под наем. И двамата не страдат от заболявания, които да им пречат да полагат необходимите грижи за децата си и притежават необходимите морални качества за възпитанието им. В хода на процеса не са събрани доказателства за морално падение, алкохолизъм, престъпни антиобществени прояви, както и за влошено социално обкръжение около някой от родителите на детето. Детето А. е на ниска възраст – 3 години, изискваща непосредствена майчина грижа. В случая не е от значение и полът на детето Е., тъй като майката наравно с бащата е пригодна да отглежда и възпитава момчета. Следователно, в конкретния случай решаващо се явява възрастта на детето. Детето е на десет години. С оглед ниската възраст, майката е по-пригодна от бащата да го отглежда и възпитава. В интерес на децата е те да не бъдат разделяни. Предвид на това, следва упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, с оглед на което искането й следва да бъде уважено. Но ответника трябва да бъде определен режим на лични контакти с децата А. и Е., а именно: всяка първа, втора и трета събота и неделя на месеца от 10.00 часа на съботния ден до 18.00 часа, на неделния ден, с преспиване, като взема и връща децата от и на адреса по местоживеенето им при майката, както и да ги взема при себе си за по един месец през лятото, когато децата са във ваканция и времето да не съвпада с платения планиран годишен отпуск на майката. Настоящият състав на въззивния съд приема, че времето за поддържане на лични контакти с детето е право както на родителя, така и на детето и е в интерес на детето, тъй като това време ще помогне за запазване на родствената връзка родител -дете, ще даде възможност на родителя да изпълнява своя родителски дълг, да полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето, а детето няма да чувства осезателна липса на своя баща в ежедневието си. В тази връзка неоснователно се явява възражението на ищцата, че е определен „прекомерно свободен” режим на лични контакти. Установеният от първоинстанционния съд режим на лични контакти между бащата и децата е нормален и съответен на тяхната възраст и съобразен с конкретните обстоятелства по делото. Изложеното позволява да се обобщи, че обжалваното решение, в частта му, с която е определен режим на лични отношения между бащата и децата, е постановено при съобразяване на закона. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 342/04.04.2011 г., постановено по гр. дело № 4608/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т., в тази му обжалвана част, следва да се потвърди. Относно ползването на семейното жилище Семейното жилище на страните е в гр. В. Т., ул. „М. Г.” № .., представляващо - АПАРТАМЕНТ № .., .. етаж от сграда с жилища, офиси, фитнес зала и магазини, В. „А”, със застроена площ на апартамента 113.12 кв.м., състоящ се от кухненски бокс, дневна-трапезария, две спални, баня с тоалетна, тоалетна, коридор и две тераси. И двете страни претендират ползването му. С оглед на интересите на децата, родителските права по отношение, на които след прекратяване на брака ще се упражняват от майката, съдът счита, че ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на ищцата, до навършване на пълнолетие на децата или промяна в упражняването на родителските прав, като същата следва да заплаща на ответника сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/ за размер на дължимия месечен наем, от влизане на решението в сила с оглед съсобствеността върху имота. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 342/04.04.2011 г., постановено по гр. дело № 4608/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т., в тази му обжалвана част, следва да се потвърди. По отношение на издръжката Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имущество си. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в чл. 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на децата, възможностите на родителите. Нуждите на малолетното дете се преценяват, като се вземат предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, както и потребността му от лечение.Алинея втора на чл. 142 от СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя. С оглед гореизложеното, съдът счита, че на децата Е. А. Т. и А. А. Тасеваследва да се определи обща месечна издръжка в размер на 240 лева, за всяко едно от тях, като майката следва да поеме част от нея в размер на 120 лева, а остатъка от издръжката в размер на 120 лева следва да се поеме от бащата, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Така определената издръжка ще се дължи от 03.06.2011 г. – дата на фактическата раздяла. Съобразени са възрастта на децата и възможностите на родителите. Съдът съобрази потребностите им от храна, облекло, обучение и средства за социално-културно развитие. Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение от 07.01.2009 г., постановено по гр. дело № 1317/2008 г. по описа на Районен съд – В. Т., в тази му обжалвана част, следва да се отмени относно началната дата на издръжката и се постанови друго, с което се определи начална дата на издръжката – 03.06.2011 г. (датата на фактическата раздяла), а в останала част искът се отхвърли, като неоснователен и недоказан. При този изход на делото и на основание чл. 329, ал. 2 във вр. с чл. 78 от ГПК, направените от страните по делото разноски за въззивната инстанция следва да останат в тяхна тежест така, както са направени. По изложените съображения и на о±нование чл. 271, ал. 1, предл. първо и трето от ГПК, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА Решение № 342/04.04.2011 г., постановено по гр. дело № 4608/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т., в частта, с която е осъден А. А. Т., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. В. Т., ул. „М. Г.” № ..да заплаща на В. Е. Д., ЕГН *, в качеството на майка и законен представител на децата Е. А. Т., ЕГН *и А. А. Т., ЕГН *, ежемесечна издръжка в размер на 120 лв. за всяко дете, считано от 20.10.2010 г., до настъпването на законовите причини за нейното прекратяване или промяна, вместо което ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА А. А. Т., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. В. Т., ул. „М. Г.” № ... да заплаща на В. Е. Д., ЕГН *, в качеството на майка и законен представител на децата .Е. А. Т., ЕГН *и А. А. Т., ЕГН *,ежемесечна издръжка в размер на 120 лв. за всяко дете, считано от 03.06.2011 г., до настъпването на законовите причини за нейното изменение или прекратяване, като отхвърля искът в останалата му част, като неоснователен и недоказан. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 342/04.04.2011 г., постановено по гр. дело № 4608/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т. в останалата му част. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |