№ 3852
гр. София, 24.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110207853 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-2400073 от 10.05.2024 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда - София“ (ДИТ-
София), с което на основание чл. 416 ал. 5 от Кодекса на труда КТ) на
жалбоподателя „ФИЛС ФАКТОР“ ЕООД с ЕИК: ********* му е наложена
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева за нарушение на 63 ал. 2 от КТ.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление
като издадено поради неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква се, че
не е изяснено фактическата обстановка в процесните АУАН и НП, което е
довело до нарушение на правото на защита. В условията на евентуалност се
прави искане за намаляване на наложеното административно наказание.
В съдебно заседание дружеството „ФИЛС ФАКТОР“ ЕООД -
жалбоподател, редовно уведомено, не изпраща свой представител.
Въззиваемата страна: Директор на ДИТ - София, редовно уведомен, се
представлява от юрк. С. С., която твърди, че извършването на нарушението е
доказано безспорно от събраните доказателства и НП следва да се потвърди
като законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
1
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
"ФИЛС ФАКТОР" ЕООД, с ЕИК *********, е юридическо лице,
регистрирано на територията на Република България, със седалище гр. София,
адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, ул. „8-ми декември“ № 13,
ап. 9. Дружеството има качеството "работодател" по см. на § 1 т. 1 от ДР на КТ
и стопанисва обект: ведомствен стол, находящ се в гр. София, улица „Атанас
Москов“ № 40.
За периода от 12.02.2024 г. до 20.03.2024 г. служители при ДИТ – София
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на
работодателя "ФИЛС ФАКТОР" ЕООД в обект на контрол ведомствен стол,
находящ се в гр. София, улица „Атанас Москов“ № 40. Проверяващите
констатирали, че лицето К. П. П., с ЕГН **********, полага труд като мияч, с
определено работно време от 15:00 до 17:00 часа, като има сключен трудов
договор и не е получил екземпляр от сключения писмен договор.
На 26.02.2024 г. в ДИТ-София е представен трудов договор №
021/09.02.2024 г., сключен между „ФИЛС ФАКТОР“ ЕООД, с ЕИК *********
и К. П. П. за длъжност „Работник, кухня“, в който е отбелязано, че служителят
е постъпил на работа на 09.02.2024г., за което обстоятелство има положен
подпис и за работника, и за работодателя. Има представени Служебна бележка
№ 21/09.02.2024 г. за проведен първоначален инструктаж, книги за инструктаж
на работното време, периодичен и извънреден инструктаж, в които има запис
от К. П., че е проведен инструктажа на работното място на 09.02.2024 г.
Към представения трудов договор има приложена справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. 5 от КТ с изх. №
22388243060285/12.02.2024 г., за изпратено уведомление в 15:07:04 часа.
Въз основа на гореизложеното инспекторите са установили, че на
12.02.2024 г. дружеството-работодател „ФИЛС ФАКТОР“ ЕООД, с ЕИК
*********, е допуснал и възложил работа на К. П. П., без да е предоставил
преди това екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и
копие от хартиен носител на заведеното в ТД на НАП уведомление по чл. 62
ал. 2 от КТ, с което е нарушил чл. 63 ал. 2 от КТ.
За резултатите от проверката бил съставен Протокол за извършена
проверка № ПР2405994 от 20.03.2024 г., в който описали гореизложеното.
На 20.03.2024 г. св. Е. Н. Г.-на длъжност „Старши инспектор“ при ДИТ-
София, в присъствието на двама свидетели и на управителя на дружеството -
Ф. Х., съставила АУАН № 22-2400073 от 20.03.2024 г., с който повдигнала
против "ФИЛС ФАКТОР" ЕООД административнонаказателно обвинение за
извършено на 12.02.2024 г. нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ – е допуснал и
възложил работа на К. П. П., без да е предоставил преди това екземпляр от
сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от хартиен носител
на заведеното в ТД на НАП уведомление по чл. 62 ал. 2 от КТ. Актът бил
предявен на управителя на дружеството и е бил връчен препис.
2
При съставяне на АУАН и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН не е било
направено възражение, с което се оспорват направените фактически
констатации.
Въз основа на съставения АУАН № 22-2400073 от 20.03.2024 г., ИвЕ. Х.а
Й. - Директор на ДИТ – София, издала обжалваното НП № 22-2400073 от
10.05.2024, с което наложил на дружеството - жалбоподател имуществена
санкция в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за нарушението на чл. 63 ал. 2
КТ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни
- показанията на свидетелката Е. Н. Г., както и писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК: АУАН № 22-2400073 от 20.03.2024 г., НП
№ 22-2400073 от 10.05.2024, ведно с разписка за връчване, Протокол за
извършена проверка № ПР2405994 от 20.03.2024 г., Актуално състояние на
„ФИЛС ФАКТОР“ ЕООД, Справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл. 62 ал. 5 от КТ с изх. № 22388243060285/12.02.2024 г., Трудов договор №
021/09.02.2024 г., Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение на К. П., Служебна бележка № 021/09.02.2024 г., Книга за
проведен инструктаж, Заповеди за компетентност: Заповед № З-0693 от
15.08.2022 г. на ИД на ИА „ГИТ“, Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г., Заповед №
ЧР- 391/12.05.2023 г.;
Съдът кредитира показанията на св. Е. Г., които оцени като обективни,
последователни, безпротиворечиви, логични, съответни на писмените
доказателства.
Съдът цени и писмените доказателства, които кореспондират на гласните
доказателствени средства и са относими към обстоятелствата, включени в
предмета на доказване.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу акт сред предвидените в
чл. 58д ЗАНН и от санкционираното юридическо лице. По делото са
представени доказателства за датата на връчване на наказателното
постановление, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по
чл. 59 ал. 2 ЗАНН.
Жалбата по същество е частично частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че:
3
АУАН № 22-2400073 от 20.03.2024 г. е съставен от компетентен орган, в
рамките на материалната му и териториална компетентност. Съгласно чл. 416,
ал. 1 от КТ, актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят
от държавни контролни органи, каквито съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ са ИА
"Главна инспекция по труда" и нейните подразделения, включително
Дирекция "Инспекция по труда" – София, чийто служител е св. главен
инспектор Е. Г., съставила акта за установяване на административно
нарушение.
Обжалваното наказателно постановление също е издадено от
териториално и материално компетентен орган. Съгласно Заповед № З-0693
от 15.08.2022 г. на ИД на ИА „ГИТ“ на Изпълнителния директор на ИА
"Главна инспекция по труда" и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, директорите
на съответните териториални инспекции по труда са оправомощени да издават
наказателни постановления за нарушенията, установени от инспектори при
съответната дирекция.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по чл.
34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Съдът намира, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила
по отношение връчването на АУАН, който е бил съставен в присъствието на
един свидетел. Актът е съставен и в присъствието на упълномощен
представител на проверяваното дружество, подписан е от съставителя и
свидетелите и е предявен на представителя на дружеството - жалбоподател, с
което са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН.
По надлежен начин както в АУАН, така и в НП, са описани нарушението,
всички елементи от състава му, обстоятелствата, при които е извършено,
датата и мястото на извършването му, посочена е и нарушената законова
разпоредба. В наказателното постановление са описани и обстоятелствата,
които наказващият орган е взел предвид, за да наложи на жалбоподателя
имуществена санкция над законовия минимум. Поради тази причина съдът не
споделя възражението на жалбоподателя за нарушение по чл. 42 ал. 1 т. 3 и 4 и
чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН.
Съдът намира, че правилно е приложен и материалния закон и не споделя
възраженията на жалбоподателя в тази връзка. Разпоредбата на чл. 63 ал. 2 КТ
въздига в състав на административно нарушение на работодателя, ако преди
постъпването на работа на работника не представи необходимите документи
по чл. 63 ал. 1 от КТ- екземпляр от трудовия договор и копие от
вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства се
установява безспорно, че към датата на проверката на 12.02.2024 г.
работникът К. П. П. не е разполагала с копие от Уведомлението към НАП за
сключен трудов договор, тъй като същото е било подадено на 12.02.2024 г., а
г-жа П. е постъпила на работа на 09.02.2024 г..
4
Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна
/безвиновна/, то субективната съставомерност на деянието не следва да бъде
обсъждана.
В настоящата хипотеза не може да намери приложение и разпоредбата
на чл. 415в, ал. 1 от КТ /специален състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на
"маловажно" административнонарушение, който изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН съгласно Тълкувателно решение № 3
от10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС/, тъй като в ал. 2 от предметния
й обхват изрично са изключени нарушенията на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
По вида и размера на наказанието:
Разпоредбата на чл. 414 ал. 3 КТ предвижда налагане на имуществен
санкция в размер от 1500 до 15 000 лева в случаите на нарушение на
разпоредбата на чл. 63 ал. 2 КТ. Съдът обаче намира, че определената от АНО
санкция в размер на 2 000, 00 лева не е съобразена с обществената опасност на
нарушението - в случая в НП няма описание на отегчаващите обстоятелства,
които да завишат обществената опасност, като например няма данни
дружеството да е санкционирано друг път за нарушения на трудовото
законодателство, а нарушението, за което е санкционирано дружеството, е
отстранено още в същия ден. Предвид горното съдът намира, че размерът на
наложената санкция следва да бъде намален до минималния, предвиден в
закона такъв, а именно - 1500, 00 лева.
С оглед изложеното атакуваното наказателно постановление следва да
бъде изменено единствено в частта на размера на наложената имуществена
санкция, а в останалата си част - да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Независимо от извода за частична основателност на жалбата, съдът
намира, че въззивникът няма право на присъждане на разноски. Разпоредбата
на чл. 63д ал. 1 ЗАНН препраща по отношение реда за присъждане
на разноски към АПК. Съгласно чл. 143 ал. 1 АПК жалбоподателят има право
на присъждане на разноски в случаите на отмяна на обжалвания акт.
Доколкото в случая жалбоподателят не постига отмяна на обжалваното
наказателно постановление, съдът намира, че претенцията му за присъждане
на разноски не следва да бъде уважавана. Право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН има наказващият орган, каквото искане е направено в
съдебното заседание. Като взе предвид фактическата и правна сложност на
делото, обстоятелството, че съдебното следствие е приключило в едно
съдебно заседание, съдът намери, че въззивникът следва да заплати на
наказващия орган юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
определен на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, а именно - 80,00/осемдесет/ лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2400073 от 10.05.2024 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда - София“, с което на
основание чл. 416 ал. 5 от Кодекса на труда КТ), на дружеството „ФИЛС
ФАКТОР“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер
на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение чл. 63 ал. 2 КТ, като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната
помощ „ФИЛС ФАКТОР“ ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция
„Инспекция по труда - София“ сумата от 80,00 /осемдесет/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава X. АПК пред
Административен съд - София - град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6