№ 857
гр. Варна, 31.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100102298 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Ищецът ДЪРЖАВАТА ЧРЕЗ МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ
И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, чрез ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ –
АДМИНИСТРАТИВЕН ЦЕНТЪР ВАРНА , редовно призован. Представлява се от гл.
юрисконсулт А.Р., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът Ю. Д. П., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Х. Б.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът Т. П. С. – П.А , редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.
Х. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещото лице С. Н. К., редовно призован, не се явява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 13377/28.05.2024 г., депозирана от
вещото лице С. К., в която същият моли да му бъде предоставена възможност да изготви
заключение по допуснатата Съдебно – техническа експертиза, което не е сторил поради
неполучаване на информация от различни администрации, както и поради неосъществен
оглед на поземления имот и заснемане на жилищната сграда.
Юрисконсулт Р.: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Юрисконсулт Р.: Поддържам исковата молба. Няма да правим допълнения към нея.
Адв. Б.: Оспорвам исковата молба и поддържам депозирания отговор.
Юрисконсулт Р.: Считам изложените в отговора мотиви за неоснователни и
оспорвам насрещната искова молба.
Адв. Б.: Поддържам насрещната искова молба. Поддържам и изложеното в молбата
от 16.04.2024 г. по повод, както на проекто – доклада, така и на доказателствените искания.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 9944/16.04.2024 г., депозирана от
адв. Б., в която е релевирано възражение срещу изготвения проект за доклад досежно
придобивното основание на ответниците. Изрично е посочено в молбата, че твърденията на
ответниците са, че фактическата власт и явното намерение за своене на имота и придобиване
на основание давностно владение са налице още след влизане на Т. С. – П.а и на покойния й
съпруг в имота през 1986 г. Намерение за своене е имал и техния син.
Адв. Б.: Основанието, на което твърдим, че доверителите ми са станали собственици
е давностно владение от 1986 г. на Ю. П. и неговата майка до деня, предхождащ подаване на
исковата молба.
Доверителите ми и покойния Д. заедно влизат в имота в края на 1986 г. Към 1990
година сградата вече е построена. Свикана е приемателна комисия, съответно е установено
правилното и законно изграждане на сградата в дадените параметри и дори и да не е от 1986
г., от момента на изграждането на сградата, доверителите ми и покойния Д. са вътре с
намерението да своят имота.
Твърдим, че придобивното основание е давностно владение на Ю. П. и неговата
майка от края на 1986 г., от деня на сключване на договора за учредяване право на строеж до
деня, предхождащ исковата молба.
Юрисконсулт Р.: Направеното искане е допустимо, макар да го оспорвам по
същество. Не възразявам по изготвения проект за доклад.
Съдът намира, че следва да измени изготвения проект за доклад, в частта по
отношение придобивното основание, заявено от ответниците в отговора на исковата молба,
2
идентично на това по насрещните искове, а именно: давностно владение на Т. С. – П.а и Ю.
П. за периода от края на 1986 г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба.
Изменението в изготвения доклад досежно придобивното основание налага съда да
разпредели по нов начин доказателствената тежест, като укаже на ответниците по
първоначалната искова молба и ищци по насрещната исковата молба, че следва да установят
соченото от тях придобивно основание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ изготвения проект за доклад и на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Производството по делото е образувано по предявен от Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство, представлявана от Областния
управител на област с административен център – Варна срещу Ю. П. и Т. С., иск с правно
осн. чл. 108 ЗС за установяване в отношенията между страните, че Държавата е собственик
на ПИ с идентификатор № 10135.2564.779 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-
92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 1 135 кв.м., находящ се в гр.
Варна, район „Приморски“, ул.“16-та“ № 5а, при граници: №№ 10135.2564.778,
10135.2564.841, 10135.2564.773, 10135.2564.772, 10135.2564.820, на осн. чл. 6 ЗС /отм./, за
което е издаден АДС № 443 от 20.02.1987г. и за предаване владението върху него.
Обективирано е и искане за отмяна на КНА № 41, том II, нот. дело № 241/05.07.2023г.
на нотариус Б.В..
В исковата и уточняващите молби се твърди, че Държавата е придобила правото на
собственост върху имот, предмет на делото, на осн. чл. 6 ЗС /отм./ в редакцията на закона
към 16.11.1951г., съобразно която държавни са имотите, които нямат друг собственик, за
което същият е и актуван с АДС № 443/20.02.1987г.
Твърди се, че имотът, предмет на делото е идентичен на този, описан в АДС, а
именно: имот с пл. № 1134 - А, находящ се в гр. Варна, местност „Вилна зона“, кв. 42,
парцел XVI с площ от 1 200 кв.м.
Поддържа се още, че Държавата е отстъпила на Д. П. и на Т. С. с договор №
764/16.12.1986г., на основание Заповед от 09.12.1986г. право да се построят сграда върху
имот с пл. № 1134 - А, находящ се в гр. Варна, местност „Вилна зона“, кв. 42, парцел XVI с
площ от 1 200 кв.м., принадлежащ на Държавата.
С реализиране на правото на строеж то се е трансформирало в право на собственост
върху сградата и е придобито в режим на СИО от Д. П. и неговата съпруга Т. С..
3
Ответниците Т. С. и Ю. П. са се снабдили с констативен нотариален акт на
05.07.2023г. за собственост на процесното дворно място, с което правата на Държавата,
следва да се считат оспорени.
Твърди се още, че ответниците не са придобили правото на собственост по давностно
владение, с оглед наложения мораториум с § 1 ЗР на ЗД на ЗС, с който е постановено
спиране на давността, удължен до 31.12.2017г. и неоснователно владеят имота, поради което
се настоява за уважаване на ревандикационния иск.
Обективирано е и искане за отмяна на КНА № 41, том II, нот. дело № 241/05.07.2023г.
на нотариус Б.В..
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Т. С. - П.а и Ю. П., са депозирали писмен
отговор, с който оспорват предявения иск и настояват за неговото отхвърляне.
Заявяват свои права, изключващи тези на Държавата, а именно, че са придобили
вещното право на собственост, на основание давностно владение, осъществено в периода от
1986г. до деня, предхождащ подаването на насрещната исковата молба – 14.02.2024г. /вкл./,
чрез явно, несъмнено и необезпокоявано упражняване на фактическата власт с намерение за
своене.
По- конкретно се излага, че със Заповед от 09.12.1986г. на Председателя на ИК на
ОбНС - гр. Варна, е отстъпено право на строеж върху държавен парцел № XVI, целият с
площ от 1 200 кв.м. в кв. 42 по плана на Вилна зона - Варна за изграждане на вилна сграда на
Д. П. и съпругата му Т. С. – П.а срещу заплащане на възнаграждение, а на 16.12.1986г. е
сключен и договор за право на строеж. На 20.02.1987г. е съставен за имота и АДС № 433.
През лятото на 1990г. сградата със застроена площ от 120 кв.м. на два етажа, всеки
със ЗП от 60 кв.м., за изграждането на която е издадено разрешение за строеж от
14.06.1988г., е построена по груб строеж и правото на собственост върху нея е придобито от
Д. П. и съпругата му Т. С. – П.а в режим на СИО. Наред със сградата в имота е изграден и
гараж, като съпрузите са се снабдили с КНА за собственост на сградата и гаража.
С договор за дарение от 18.02.2005г., съставен в изискуемата от закона форма на
нотариален акт, родителите са прехвърлили собствеността върху двуетажната вилна сграда
и гаража на своя син Ю. П., а на 15.07.2022г. надареният ги е прехвърлил на своя низходящ
Д. П., също с безвъзмезден акт.
Доколкото ответниците са придобили правото на собственост на соченото основание
и при наличие на останалите предпоставки са се снабдили с КНА за собственост при
отсъствие на издаден АДС след 01.06.1996г. Едва на 19.10.2023г. ответниците са уведомени
от СГКК за предприетото от Областния управител на област с административен център –
Варна изменение в кадастралните регистри, изразяващо се във вписване на Държавата като
собственик на имота.
Поддържа се, че ответниците и техният наследодател са установили фактическата
4
власт върху имота, който е облагородил с намерение да го държат за себе си още от края на
1986г., демонстрирайки това пред всички, вкл. пред държавни и общински органи, чрез
декларирането му като свой. Затова с отпадане действието на мораториума след 09.03.2022г.
с влизане в сила на Решение № 3 от 22.02.2022г. по к.д. № 16/2021г. на Конституционния
съд на Република България, ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт.
Отделно от изложеното се поддържа, че теренът върху който са построени двете
сгради, представлява обща част, което съставлява пречка за уважаване на осъдителната част
на ревандикационния иск.
Заявяването на самостоятелни права, изключващи правата на Държавата е
обусловило и интереса на ответниците по първоначалния иск, да заявяват насрещни искове
за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, основани на твърдения за придобиване на
собствеността на основание давностно владение, осъществено в периода от 1986г. до деня,
предхождащ подаването на насрещната исковата молба – 14.02.2024г. /вкл./.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът по насрещните искове Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, е депозирал
писмен отговор, с който претенциите се оспорват по съображения, вече изложени в исковата
молба.
ПО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 108 ЗС, е да установи при условията на
пълно и главно доказаване, следните релевантни за делото факти:
1./ че Държавата е придобила правото на собственост върху имот с пл. № 1134 - А,
находящ се в гр. Варна, местност „Вилна зона“, кв. 42, парцел XVI с площ от 1 200 кв.м.,
идентичен на този предмет на делото, на осн. чл. 6 ЗС /отм./ в редакцията на закона към
16.11.1951г., съобразно която държавни са имотите, които нямат друг собственик, за което
същият е и актуван с АДС № 443/20.02.1987г., както и, че ответниците владеят имота;
В тежест на ответниците е да установяват своите права, изключващи тези на
Държавата, а именно, че са придобили правото на собственост върху имота, предмет на
делото, на основание давностно владение, осъществено в периода от 1986г. до деня,
предхождащ подаването на насрещната исковата молба – 14.02.2024г. /вкл./.
УКАЗВА на ответниците по първоначалния иск, на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не
сочат доказателства за твърдението, че са установили фактическата власт върху имота през
1986г.
5
В тежест на ищците по насрещните искове Т. С. - П.а и Ю. П. при условията на пълно
и главно доказване, е да установят, че са придобили правото на собственост върху имота,
предмет на делото, на основание давностно владение, осъществено в периода от 1986г. до
деня, предхождащ подаването на насрещната исковата молба – 14.02.2024г. /вкл./.
В тежест на ответника по насрещния иск е да установи при условията на пълно и
главно доказване следните факти: че Държавата е придобила правото на собственост върху
имот с пл. № 1134 - А, находящ се в гр. Варна, местност „Вилна зона“, кв. 42, парцел XVI с
площ от 1 200 кв.м., идентичен на този предмет на делото, на осн. чл. 6 ЗС /отм./ в
редакцията на закона към 16.11.1951г., съобразно която държавни са имотите, които нямат
друг собственик, за което същият е и актуван с АДС № 443/20.02.1987г.;
УКАЗВА на ищците по насрещните искове, на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочат
доказателства за твърдението, че са установили фактическата власт върху имота, предмет на
делото през 1986г.
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към
предмета на процесуалния спор
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата
молба и уточняващите молби копия на писмени документи, както следва: Молба вх. № РД-
23-9400-276/24.07.2023 г.-2л.; Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 41, том 2,
рег. № 4130, дело № 241/05.07.2023 г.-2л.; нотариално заверено Пълномощно рег. №
671/11.04.2023 г.-2л.; Акт № 443/20.02.1987 г.; Удостоверение № ОП-23-9400-361/26.06.2023
г.; писмо рег. № РД20015203ВН/20.03.2023 г.; скица; Разписен лист на КП „Траката“ от 1987
г.; скица № 1035/19.09.1961 г.; писмо рег. № РД20015203ВН/21.03.2023 г.; скица-2бр.;
Разписен лист от 1956 г.; скица; Разписен лист от 1987 г.; Акт № 746/26.09.1950 г.-2л.;
Заповед № Р-868/28.07.1994 г.; Удостоверение от 1994 г.; Заповед № 545/16.12.1992 г.; писмо
рег. № Т23008833ВН/20.10.2023 г.; Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/18.10.2023 г.; Разписка от 06.12.2023 г.; Пълномощно изх. № 02-01-
2281/31.07.2023 г.; Пълномощно № РД-23-0601-275/31.07.2023 г.; вписана Искова молба вх.
рег. № 638/12.01.2024 г.-14л.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с отговора на
исковата молба и уточняващата молба копия на писмени документи, а именно: адвокатско
Пълномощно; Преводно нареждане от 12.02.2024 г.; Нотариален акт за собственост на
6
недвижим имот № 41, том 2, рег. № 4130, дело № 241/05.07.2023 г.-2л.; Удостоверение за
данъчна оценка изх. № **********/04.01.2024 г.; Скица на поземлен имот № 15-
824855/01.08.2023 г.; Заповед № 3160/09.12.1986 г.; Договор № 764/16.12.1986 г. за
отстъпено право на строеж върху държавна земя; Разрешение за строеж № 104/14.06.1988 г.;
Молба до Началника на отдел „Арх. и бл-ство“ от 30.06.1988 г.; Декларация по чл. 233, ал. 1,
т. 2 от ППЗТСУ; Служебна бележка № 01-10-15/23.12.1988 г.; Констативен акт на
приемателната комисия за обект вила от 29.06.1990 г.-3л.; Нотариален акт № 150, том 9, дело
№ 4513/21.08.1990 г.; Удостоверение за наследници изх. № АУ040935ОД/03.05.2023 г.;
Заявление до Областния управител на област Варна-2л.; писмо № РД-23-9400-60/02.03.2023
г.; писмо рег. № АУ019361ВН/30.03.2023 г.; писмо № РД-23-9400-60/13.04.2023 г.; Молба –
декларация от 12.04.2023 г.; Удостоверение от 27.06.2023 г. от Областна администрация на
област Варна; Заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост от
17.05.2018 г.; Фискален бон от 04.05.2023 г. от Информационен център при Община Варна;
писмо рег. № АУ041496ВН/17.05.2023 г.; Молба вх. № РД-23-9400-276/24.07.2023 г.-2л.;
Молба рег. № РД23015331ВН/24.07.2023 г.; писмо рег. № РД23015331ВН/03.08.2023 г.;
Молба рег. № РД23015331ВН/31.08.2023 г.-2л.; писмо рег. № РД23015331ВН/14.09.2023 г.;
Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/13.04.2023 г.-2л.; Удостоверение за
данъчна оценка изх. № **********/01.09.2023 г.-2л.; Съобщение № 24-31303/11.10.2023 г.;
Становище до СГКК – Варна от 23.10.2023 г.-3л.; Уведомление № 24-34607/08.11.2023 г.;
Отговор на уведомление до СГКК – Варна от 28.11.2023 г.-4л.; писмо № 20-800/09.01.2024
г.; известие за доставяне по куриер от 15.02.2024 г.; вписана Искова молба вх. рег. №
4996/22.02.2024 г.-14л.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в Молба с вх. № 9944/16.04.2024 г., адв. Б. е представил
писмени доказателства, които настоява да бъдат приобщени към доказателствата по делото.
Юрисконсулт Р.: Запозната съм с молбата и приложените доказателства. Считам, че
доказателствата са неотносими към настоящия спор и моля да не се приемат.
Съдът намира, че следва да приобщи към доказателствата по делото, приложените
към молбата на адв. Б. писмени доказателства, които ще цени по същество на спора.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото, представените с Молба с вх.
№ 9944/16.04.2024 г. от адв. Б. писмени доказателства, а именно: Жалба № 06-
5148/02.11.2018 г. до Варненски административен съд; Определение от 2020 г. по адм. д. №
1481/2020 г. по описа на Административен съд – Варна; Молба – становище №
7
9343/03.08.2020 г.; Пълномощно № РД-18-0600-7/02.02.2018 г.; Пълномощно изх. № 02-01-
28/28.09.2018 г.; Становище № 10591/01.09.2020 г.; Протокол от публично съдебно
заседание от 05.08.2020 г. по административно дело № 1481/2020 г. по описа на
Административен съд – Варна-3л.; Протокол от публично съдебно заседание от 16.09.2020 г.
по административно дело № 1481/2020 г. по описа на Административен съд – Варна-2л.;
Протокол от публично съдебно заседание от 28.10.2020 г. по административно дело №
1481/2020 г. по описа на Административен съд – Варна-2л.; Молба от 09.01.1984 г.; Заповед
№ 3160/09.12.1986 г.; Удостоверение рег. № МД-Т23004013ВН/21.04.2023 г.; електронно
писмо от 16.04.2024 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 11753/09.05.2024 г. от гл.
юрисконсулт Р., към която молба е приложена заверена за вярност преписка по издаване на
Акт за държавна собственост от 20.02.1987 г., заедно с копие за насрещната страна.
СЪДЪТ ВРЪЧВА препис от същата на процесуалния представител на ответниците.
Адв. Б.: Аз ги видях в електронния портал, но половината от документите бяха
нечетливи.
Не възразявам да бъдат приети документите.
Обръщам внимание, че част от документите вече са представени.
Отделно, към тези новопредставени писмени доказателства има един или два
документа, в които именно покойния наследодател на доверителите ми – Д. П. изрично
казва, че желае да закупи процесния имот. Това го казвам от гледна точка на това, че
първоначално доверителят ми още през 1984 г. е подал молба за закупуване на друг съседен
имот. Определена е стойност, която той е заплатил. Впоследствие е издадена заповед, с
която се установява, че за този имот няма да бъде нито прехвърлено, нито учредено право на
строеж и насрещната страна сключва с доверителя ми договор за право на строеж за друг
имот, като освен, че сумата, която е заплатена за закупуване не е възстановена, на него му е
указано, че трябва да доплати още няколко стотин лева за учреденото право на строеж. Още
изначално във връзка с желанието за придобиване на имота, доверителят ми е искал да го
закупи и да го придобие спрямо тогавашните правила. Това не е било физически възможно,
но неговите волеизявления на няколко места и то в доста стари документи са именно в тази
насока. Както казах, става въпрос за друг съседен имот. В част от писмените доказателства,
които колегата представя се вижда, че той е заплатил веднъж една сума, няколко години по-
късно му казват, че тази сума няма да се върне и следва да доплати още за следващия имот.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 13563/29.05.2024 г., депозирана от
адв. Б., към която е приложена справка от Службата по вписвания, касателно имота.
8
Адв. Б.: Това, което искам да установя във връзка с отправеното искане, насрещната
страна изрично да представи, ако има последващ издаден акт за държавна собственост. Ако
няма такъв, то на осн. чл. 176 от ГПК да вземе изрично отношение има или няма последващ
такъв акт, защото ако има, той задължително следва да бъде вписан в Служба по
вписванията.
Юрисконсулт Р.: Трябва да направя изрична проверка дали има издаден последващ
акт за държавна собственост, но актът за държавна собственост не създава права. Той
просто констатира, т.е. наличието или не, не обосновава правото на Държавата да е
собственик на имота. Считам обстоятелството дали има или не съставен последващ акт за
държавна собственост за неотносимо.
Съдът счита, че като относими, допустими и необходими следва да приобщи
представените с Молба с вх. № 11753/09.05.2024 г. от ищеца и Молба с вх. №
13563/29.05.2024 г. от ответниците писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото, представените с Молба с вх.
№ 11753/09.05.2024 г. от ищеца писмени доказателства, а именно: писмо рег. №
РД20015203ВН/01.02.2024 г. по описа на Община Варна; Акт за държавна собственост на
недвижим имот № 443/20.02.1997 г.-2л.; Разписка № 24526/12.12.1986 г.-2бр.; Молба №
06В/136/18.12.1986 г.; Разписка № 24446/12.12.1986 г.; писмо вх. № 4014/01.12.1986 г.;
Протокол № 3/24.10.1986 г.-2л.; Молба № АБ-9400/Д-44/31.10.1986 г.; писмо №
9400/38/25.12.1986 г.; Заповед № 3160/09.12.1986 г.; Договор № 764 за отстъпено право на
строеж върху държавна собственост от 16.12.1986 г.; Скица № 484/30.10.1986 г.; Оценка на
подобренията в парцел 16 от 30.10.1986 г.; Протокол от 05.11.1986 г.; Декларация за
семейно, имотно и материално положение от 12.01.1987 г.; Молба от 09.01.1984 г.; документ
от Държавна спестовна каса № 74 /не се чете дата и година/; документ от Държавна
спестовна каса № 74/18.01.1984 г.-2бр.; Договор № 285 за отстъпено право на строеж върху
държавна земя от 20.01.1984 г.-3л.; Акт № 00755/26.09.1950 г.-2л.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото, представените с Молба с вх.
№ 13563/29.05.2024 г. от ответниците писмени доказателства, както следва: Справка №
715977/29.05.2024 г. чрез отдалечен достъп по данни за имот, по описа на Служба по
вписванията гр. Варна за периода 01.01.1993 г. до 29.05.2029 г.-2л.; електронно писмо от
29.05.2024 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в Молба с вх. № 9944/16.04.2024 г. са направени следните
9
доказателствени искания от страна на процесуалния представител на ответниците:
Искане за ангажиране на гласни доказателства, посредством разпита на трима
свидетели при режим на водене, за установяване фактическото и непрестанно владение на
имота от Д., Т. и Ю. от 1986 г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба,
включително; явното намерение и желание на същите лица да придобият процесния имот по
давност; демонстрираната от тяхна страна явна воля за това, както и с оглед евентуалните
оспорвания на насрещната страна.
Направено е и искане да се даде възможност за конкретизиране на обстоятелствата.
Адв. Б.: Считам, че съм записал обстоятелствата, които искам да установя
посредством разпита на поисканите трима свидетели. Със свидетелските показания искам да
установя обстоятелствата, че от влизането им в имота на трите лица, той е в поС.но тяхно
владение, включително и към днешна дата. Към днешна дата Т. и Ю. отново са вътре в
имота и го ползват, както и сина на Ю. – Д.. Имотът е ползван от 1986 г. до смъртта на Д. –
2019 г. и от тримата, както е ползван след смъртта му от майката, от сина и съответно от
внука на Д. до днешна дата непрестанно и целогодишно. Свидетелите са свързани с
различните времеви интервали. Не ги водим в днешното съдебно заседание.
Юрисконсулт Р.: Искането за събиране на гласни доказателства е допустимо.
Съдът намира, че следва да допусне в следващото съдебно заседание трима
свидетели на страната на ответниците за установяване, че Д. П., Т. П.а и Ю. П. са
установили фактическата власт върху имота с намерение да го своят от 1986 г. до деня,
предхождащ подаване на исковата молба.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в следващото съдебно заседание трима свидетели на страната
на ответниците за установяване, че Д. П., Т. П.а и Ю. П. са установили фактическата власт
върху имота с намерение да го своят от 1986 г. до деня, предхождащ подаване на исковата
молба.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в Молба с вх. № 9944/16.04.2024 г., адв. Б. е направил
повторно искане за изискване на нотариално дело № 241/2023 г. по описа на Нотариус Б.В.,
като се поддържа, че представянето на нотариалното дело би имало пряко отношение и
непосредствена връзка с настоящото съдебно производство и документите в него имат пряка
доказателствена сила и стойност, от която доверителите му желаят да се ползват.
10
Адв. Б.: Аз знам какво има в кориците на нотариалното дело, защото Нотариусът е
казал на клиентите ми, че за него няма никаква пречка да представи открит достъп до
делото, но когато бъде изискано от съда. Той беше със съзнанието, че такъв ще бъде
изискан. Основният документ е протокола от разпит на разпитаните трима свидетели, но
смятам, че на база на всички събрани писмени доказателства, заверената молба,
удостоверение към нея и т.н. може да бъде извлечена допълнителна информация и извън
дадените пред него свидетелски показания. Щом е допуснат разпит на трима свидетели,
предоставям на съда за евентуалното служебно изискване или издаване на съдебно
удостоверение изцяло на Ваша преценка.
Юрисконсулт Р.: Считам направеното доказателствено искане за неотносимо към
настоящия спор.
Съдът намира, че следва да издаде на процесуалния представител на ответните
страни съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с копие от нотариалното
дело, като по допустимостта, относимостта и необходимостта на писмените документи в
нотариалното дело, съдът ще се произнесе в следващото съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на процесуалния представител на ответниците поисканото съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди от Нотариус Б.В., с рег. № 124 при НК, с
копие от нотариално дело № 241/2023 г., след представяне на доказателство за заплатена
държавна такса в размер на 5 лева.
УКАЗВА на страните, че по приемането на документите от нотариалното дело ще се
произнесе в следващото съдебно заседание.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в Молба с вх. № 9944/16.04.2024 г. адв. Б. е посочил
изрично повторното си искане за задължаване на Държавата, представлявана от Министъра
на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област Варна
да предостави официална справка – удостоверение, от което да е видно дали за процесния
имот има издаден акт за държавна собственост след този от 20.02.1987 г.
Адв. Б.: Факт е, и това съм го изтъкнал в насрещната искова молба, че актът за
държавна собственост не поражда сам по себе си права, но неиздаването, бездействието на
Държавата повече от 20 години да влезе в процедура по актуване на имота, каквото
задължение тя е имала и не го е изпълнила. Това е видно и от справката в Имотен регистър,
тъй като в електронния портал в Служба по вписванията – Варна излизат данни от месец
11
януари 1993 г. Първото вписване по повод на този имот е Констативния нотариален акт
2023 г. на доверителите ми. Бездействието на Държавата по този въпрос смятам, че
неактуването и изричното изявление на Държавата пред доверителят ми Ю. преди 4 години,
че Държавата не е собственик и няма собственост в този имот, е демонстрация на
отношение по повод на този имот, каквото ние се опитваме да установим.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в Молба с вх. № 9944/16.04.2024 г. от адв. Б., алтернативно
е направено искане за задължаване на насрещната страна, на осн. чл. 176 от ГПК по ясен и
недвусмислен начин да декларира и заяви дали за процесния имот има издаден акт след този
от 1987 г.
Юрисконсулт Р.: Считам направените искания за неотносими. Както казах преди
малко, актуването е вътрешно служебна дейност. Има издаден надлежен акт за държавна
собственост и в ЗДС и Правилника за прилагането му има специален ред, по който лицата,
които притежават законно изградена сграда могат да придобият съответната земя или
идеални части от такава. В случая, това производство не е инициирано от страна на
ответниците. Мога в следващо съдебно заседание да уточня дали има или не, но това е
неотносимо към спора, това е вътрешно служебна дейност.
Адв. Б.: Държавата в лицето на Областна администрация е задължена по закон, след
промените в Закона за собствеността и създаването на ЗДС от 01.06.1996 г., в определен
кратък срок да актува имотите, за които твърди и смята, че са дали частна държавна или
публично – държавна собственост. Именно по повод бездействието на областната
администрация в цялата страна е наложен и мораториума от 2006 г., който действа 16-17
години. Целият този период е бездействие на Държавата, а тя има законово вменено
задължение да актува имота. Това не е просто някаква вътрешна процедура, това е
демонстрация на воля.
СЪДЪТ, както вече е имал повод да се произнесе по идентично искане в
Определение № 1183/28.03.2024 г. намира, че това по реда на чл. 190 от ГПК следва да бъде
отхвърлено по следните съображения: документът, чието предаване се иска не е
индивидуализиран по никакъв начин, не се твърди, че такъв е съставен и се намира в
държане на страната, което е пречка да се приложат и неблагоприятните последици на чл.
161 от ГПК.
Недопустимо е по реда на чл. 176 от ГПК насрещната страна в конкретния случай да
бъде задължавана по ясен и недвусмислен начин да декларира и заявява определени факти,
т.е. да се провежда разпит на страна, което гражданския процес не допуска, поради което в
тази част, доколкото искането е недопустимо, то следва да бъде отхвърлено.
12
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ двете искания от процесуалния представител на ответните страни, а
именно: това по реда на чл. 190 от ГПК и това по реда на чл. 176 от ГПК.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в Молба с вх. № 9944/16.04.2024 г. от адв. Б. е посочил, че
служебно допуснатите въпроси под № 4 и 5 към съдебно – техническата експертиза не са
относими. Моли определението на съда да бъде ревизирано в тази му част, тъй като
въпросите нямат пряка връзка и отношение с предмета на делото.
Моли, задачата на съдебно – техническата експертиза да бъде допълнена със
следните въпроси:
1. Възможно ли е съществуващите в имота сгради /обекти/ да бъдат ползвани от техните
собственици свободно и необезпокоявано, в случай, че бъде предадено владението на
имота в полза на Държавата?;
2. В случай, че бъде предадено владението на имота в полза на Държавата, по какъв
начин следва да се осигури свободното и необезпокоявано ползване на сградите
/обектите/ в имота, достъпът до тях и правото на преминаване от техните
собственици? Моли при отговора на поставения въпрос вещото лице да представи
скица /схема/ - графично изображение, показващо достъпа до сградите /обектите/ в
имота съобразно тяхното предназначение;
3. Във връзка със застрояването на имота, целият или част от него следва да бъде
предаден на Държавата и ако е част – каква част от имота?
Юрисконсулт Р.: Считам, че искането за ревизиране на въпроси № 4 и 5 е
неоснователно.
Неоснователно е и искането за поставяне към настоящия момент на допълнителни
въпроси. Така поставените въпроси са неотносими към правния спор.
Адв. Б.: Официалното приемане на изградените в имота сгради през 1990 г. с
констативен акт на Приемателна комисия, от която изрично се установява съответствието на
учреденото правото на строеж с изграденото в имота, смятам, че този документ е
достатъчен, за да установи това, че имотът е изграден по начина, по който е следвало да
бъде. От 1990 г. до днешна дата в имота няма абсолютно нищо друго построявано,
разширявано, достроявано и т.н.
В крайна сметка, предоставям на съда, но например в единия от допълнителните
въпроси във връзка с вътрешното разпределение на обекта, просто няма необходимост от
него.
От гледна точка на допълнително поставените въпроси, в случай, че назначеното
13
вещо лице работи по възложената му от насрещната страна експертиза, държа на отговора
на тези въпроси. Държа на това тях, защото в случай, че доверителите ми загубят
настоящото дело и следва да предадат имота, то те няма как да предадат земята под имота,
земята под сградите, тази около сградите, както и тази земя, която служи за
непосредственото обслужване на двете сгради – жилищна сграда и гараж. Сградата се
намира буквално в средата на имота и той няма как да бъде предаден в цялост, тъй като в
противен случай, те няма да имат достъп до него.
Служебно допуснатите от съда въпроси под № 4 и 5 от съдебно – техническата
експертиза, целят да изяснят фактическата страна на спора, поради което искането за отмяна
на определението, с което е допусната експертиза, в частта по отношение въпроси № 4 и 5
следва да бъде отхвърлен.
Въпросите, които адв. Х. Б. е поставил в молбата от 16.04.2024 г. нямат отношение
към предмета на спора, поради което искането, следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допълване задачата на съдебно –
техническата експертиза с поставени в молбата от 16.04.2024г. въпроси:
1./ Възможно ли е съществуващите в имота сгради /обекти/ да бъдат ползвани от
техните собственици свободно и необезпокоявано, в случай, че бъде предадено владението
на имота в полза на Държавата?;
2./ В случай, че бъде предадено владението на имота в полза на Държавата, по какъв
начин следва да се осигури свободното и необезпокоявано ползване на сградите /обектите/ в
имота, достъпът до тях и правото на преминаване от техните собственици? Моли при
отговора на поставения въпрос вещото лице да представи скица /схема/ - графично
изображение, показващо достъпа до сградите /обектите/ в имота съобразно тяхното
предназначение;
3./ Във връзка със застрояването на имота, целият или част от него следва да бъде
предаден на Държавата и ако е част – каква част от имота?
Адв. Б.: Във връзка с допълнително представените от мен писмени доказателства,
които са по повод на делото пред Административен съд – Варна и с оглед изявленията,
които са направени тогава през 2020 г. неколкократно от процесуалния представител на
насрещната страна, моля тя да бъде задължена по смисъла на чл. 176, ал. 1 ГПК да даде
отговор, действително ли е декларирала това, и ако е изрично заявено от името на Областна
управа, че тя не е собственик на имота към 2020 г., защо към 2023 г. тя твърди, че е
собственик на имота през целия период до момента.
Имаме съдебен протокол, който представлява официален свидетелстващ документ.
14
Предметът на делото е промяна в Кадастъра, която е свързана с имотната граница между
доверителят ми и неговия съсед. Става въпрос за изменение на имотната граница, която
засяга един от двата имота с около 100 кв. м. Производството е приключило, като жалбата
на доверителят ми е отхвърлена, съответно е прието, че спорната площ следва да бъде към
съседния имот, а не към този на доверителя ми. Делото е между доверителят ми срещу
СГКК и като заинтересовани страни по делото са привлечени съседа и първоначално
Областна управа, която се самоизключва от делото. Съдът я заличава и делото продължава с
Община Варна, която мисля, че не се явява. Аз съм представил изявленията на
представителя на Държавата, които считам, че съдържат признание, че Държавата не е
собственик на този имот. Изявлението е, че „Държавата не е собственик, собственик е
Общината, на осн. § 42 ЗОС“. Това е и цялостното поведение на служебното конституиране
на страната на Областна управа като собственик на Държавата и впоследствие изявлението
на Държавата, че тя не следва да участва в това дело, защото няма собственост върху имота.
Това я набор от няколко документа, които в тяхната съвкупност, освен наличието на
изрично изявление в тази насока, тези документи в тяхната съвкупност демонстрират
именно тази воля.
Съдът намира, че въпросът, поставен по реда на чл. 176 ГПК, е недопустим, тъй като
предполага разпит на страна, поради което искането, следва да бъде отхвърлено.
От друга страна, адв. Б. е представил съдебни протоколи, които представляват
официални свидетелстващи документи, съдържащи изявления на страните в развилия се
административен процес, които бяха приети и на страните указано, че съда ще ги цени по
съществото на спора.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВЕАЖЕНИЕ искането на адв. Б. за задължаване на ищцовата
страна по реда на чл. 176 от ГПК да отговори на следния въпрос: Действително ли е заявено
и, ако е заявено, действително ли е заявеното от процесуален представител на Държавата, че
тя не е собственик на имота и ако е заявено, че не е собственик на имота, защо през 2023 г.,
Държавата твърди, че собственик на същия имот?
Адв. Б.: Относно молбата на вещото лице, в която казва, че не му е предоставен
достъп. След като излезе определението, аз лично открих контакт и се свързах с него. По
никакъв начин той не е възпрепятстван и има достъп до имота във всеки един момент.
Тъй като вещото лице каза, че се е запознал с преписката по делото, но чака
допълнително документи, при предпоследния ни разговор останах с впечатлението, че са му
15
необходими няколко дни, до седмица да изготви заключението. Ако има възможност да
насрочите следващото съдебно заседание преди съдебната ваканция, добре, ако не да е за
след това.
Във връзка с отхвърлянето на допълване на задачите към експертизата, поддържам
позицията си. При учредено право на строеж, което е осъществено преди толкова много
години и към днешна дата сградите се ползват, при евентуална необходимост от предаване
на имота, няма резон да бъде блокиран достъпа до самата сграда. Това обаче, че няма правна
логика, не означава, че чисто теоретично това не може да се случи, ако не се получи
евентуална гаранция от съда, че това не трябва да бъде допускано от страна на Областна
управа. Ако те по някакъв начин запечатат имота, да, ние ще трябва да влезем в ново дело, в
нова процедура и това може да отнеме 1-2 години. В крайна сметка, дори да установим
правотата си, те няма да могат да ползват сградите.
Юрисконсулт Р.: Ние им указахме правилния ред. Имаме процедури всеки ден по
ЗДС. Има специална, нарочна процедура, от която страните могат да се възползват. В ЗДС и
Правилника за прилагането му е налична специална процедура, по която лицата, които
притежават законно изградена сграда, могат да придобият съответните идеални части от
терена или цялата земя. Изследва се дали парцела е поделяем, върху каква част, дали на
повече от едно лице има отстъпено право на строеж и др. Налице са определени
предпоставки. Изготвя се оценка и съответните лица придобиват собствеността върху
земята.
Адв. Б.: Моето твърдение е, че доверителите ми са във владение на дворното място и
то е факт.
Юрисконсулт Р.: Това не се оспорва от нас.
Аз също разговарях с вещото лице. Допълнителни въпроси могат да възникнат, но
нека да видим основното заключение. Той ще изследва и този акт от 1950 г., която
Общината винаги прилагат като относим към акта от 1987 г.
СЪДЪТ на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК приканва страните към спогодба и
посочва нейните последици.
Юрисконсулт Р.: Към момента нямам други доказателствени искания.
Адв. Б.: Към момента нямам други доказателствени искания.
В периода от 08.09.2024 г. до 22.09.2024 г. ще съм в годишен отпуск.
16
За събиране на допуснатите доказателства – писмени, гласни и изготвяне на Съдебно
– техническа експертиза, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 25.10.2024 г. от 10:30 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице С. Н. К..
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 09:47 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
17