Решение по дело №1470/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 560
Дата: 29 ноември 2021 г. (в сила от 29 ноември 2021 г.)
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20212100501470
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 560
гр. Бургас, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100501470 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на И.Д.П. от гр.*** -
ответник по гр.д. № 187 /2020 год. по описа на Средецкия районен съд
против решение № 260054/14.07.2021 год.,с което въззивницата е осъдена да
заплати на ищцата С.Г. сумата от 1395,50 лв.-представляваща припадащата й
се част съобразно дела й в съсобствен недвижим имот в с. Дебелт от
сторените през периода 2015-2019 г. полезни разноски /подобрения/
,подробно посочени ,за същия недвижим имот- дворно място с площ от 1275
кв.м. в с. Дебелт,заедно с построената в него масивна жилищна сграда от 56
кв.м. /понастоящем с площ от 1285 кв.м. ,ведно с жил.сграда на един етаж от
52 кв.м./,както и да заплати на ищцата сумата от 1496,50 лв. –необходими
разноски-подробно изброени ремонтни работи , за същия недвижим имот с
идентификатор 20273.501.921 по КККР на с. Дебелт с площ от 1285 кв.м.
,ведно с построената в него жилищна сграда .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото
за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при
1
допуснати процесуални нарушения.
Сочи се на първо място ,че липсва анализ на свички събрани по делото
доказателства и надлежно направени оспорвания в хода на производството
,като по този начин са направени изцяло погрешни изводи –каквито са
изводите ,че посочените СМР били изцяло индивидуализирани в исковата
молба по вид ,стойност и момент на извършване /което според въззивницата
противоречи и се опровергава от приетите по делото заключения за
безспорно установена липса на посочени площи на заявените СМР като
изпълнени в сочения период и липса на платежни документи за тях/.Оспорва
се изводът ,че показанията на тримата свидетели –В. ,С. и Я. ,са
последователни и логични и в по-голямата си част кореспондират с
експертните заключения-Подробно се анализират показанията на тези
свидетели ,както и на останалите /свид. П. ,които не са кредитирани от съда
/,като се подчертават противоречията в тях .
Счита се ,че остановеното решение е неправилно ,тъй като изводите на
съда противоречат на фактите и обективната действителност .Подчертава се
,че необосновано съдът се е позовал на заключението на в.л.Адреева ,тъй
като вещото лице посочва ,че направените изчисления за стойността на
ремонтните работи е на описаните в исковата молба такива ,като самото вещо
лице е посочило ,че няма как да се установи дали ремонтите са извършени
през периода 2015-2019 г.Скритите работи теоретично са приети за
извършени и изчислени ,но при липсата на каквито и да е приети по делото
доказателства /разплащателни документи и информация за конкретно
извършени по вид ,площ и време СМР/не може да се направи извод за
основателност на предявения иск .Ищецът не е изпълнил задължението си за
пълно и главно доказване на твърдяните от него факти и обстоятелства
,поради което неправилно са уважени претенциите .
Погрешен е и изводът за недоказаност на твърдението на ответницата ,че
не е допускана от ищеца в процесния период до имота.В тази връзка се
цитират показанията на свид.В. ,С. и П. .
Сочи се ,че необосновано съдът е изменил приетата в доклада правна
квалификация на иска ,без да укаже тежестта на доказване на иска с правно
основание чл. 61 ал. 2 ЗЗД и неоснователно ответницата е осъдена да
заплати 1395,50 лв. за полезни разноски и на оснчл. 30 ал. 3 ЗС –да заплати
2
допълнително 1496,50 лв. за необходими разноски.
Неправилно е присъдена сумата 1395,50 лв. за увеличената стойност на
имота ,като не е съобразено,че в тази сума се включва стойността на
щпакловка и боядисване с латект за 530 ,66 лв.,каквито подобрения вещото
лице не е установило да са извършени ,както и не би следвало в тази сума да
се включва и сумата от 193,80 лв. за монтиране на бойлер в банята ,тъй като
той е движима вещ и не е трайно закрепен .Излагат се съображения и относно
сумата за ремонт на покрива /присъдена е такава за ремонт на целия покрив
при констатирана за този период площ на ремонта от 21,92 кв.м. на
стойност 562,90 лв. и коригирана стойност от 412,54 лв./.
Липсва според въззивника и преценка на съда дали така описаните от
ищцата СМР представляват „подобрения „ по смисъла на закона ,или са
единствено разходи по поддръжка и текущ ремонт на предаставената за
ползване само на ищцата северозападна стай /видно от приложение нот. акт
№ **/19** г. /.
Навеждат се доводи и за допуснати процесуални нарушения -даване
възможност на ищцата да оспори вече приетото и неоснорено заключение на
вещото лице по назначената техническа експертиза,както и отказа от спиране
на производството по делото и изпращането му на прокуратурата за
извършено лъжесвидетелствата от страна на свид. В. . .
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се
отхвърлят исковете претенции .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ищец по делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК
оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното
решение не са допуснати визираните нарушения.Счита се за безспорно
установено по делото,че ищцата е извършила подробно описаните в исковата
молба СМР в процесния недвижим имот без съгласието на ответницата ,а
ответницата в качеството си на съсобственик на ½ ид.част от собствеността
върху имота дължи съгл. чл. 30 ал. 3 от ЗС ½ ид.част от извършените от
ищцата необходими разноски,а за извършените от последната подобрения в
имота тя дължи по правилата за водене на чужда работа без пълномощие/чл.
61 ал. 2 ЗЗД/заплащане на ½ ид.част от същите до размера на обогатяването
3
й.Не са извършените твърдяните процесуални нарушения-нито по отношение
на докладване на делото ,нито относно даване на неточни указания относно
подлежащите на доказване факти ,нито пък е налице липсващ анализ на
събраните доказателства .
Моли се за потвърждаване на решението ..Не се сочат нови доказателства
и обстоятелства по делото .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявени са искове с правно основание чл. 61 ал. 2 ЗЗД и чл. 30 ал. 3 ЗС
–за заплащане припадащата й се ид.част от стойността на извършени от
ищцата в съсобствения с ответницата недвижим имот СМР за подобрения
,водещи до увеличаване стойността на имота до размера на по-малката сума
между обедняването и обогатяването ,както и съответната ½ ид.част от
направените необходими разноски за ползването на имота ,като се е твърдяло
от ищеца ,че в периода 2015-2019 г. е направила разходи по строително-
монтажни работи в имота – с част от които се е увеличила неговата стойност ,
а част са необходими разходи ,направени за поддържане на имота и
предпазване от повреждане и погиване .
В тази връзка безспорно е установено по делото ,че страните са
съсобственици в равни квоти –по ½ ид.част ,на недвижим имот –дворно
място от 1285 кв.м. в с. Дебелт,заедно с построената в него масивна
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м.
Спорен е бил въпросът извършени ли са били от ищцата твърдяните от
нея и подробно описани в исковата молба строително-монтажни работи в
съсобствения имот и дали ответницата дължи заплащането на направените
разходи за тях съобразно квотата си в имота ,респ. увеличената му стойност .
Следва да се уточни ,че под"разноски" се разбира извършването на
парично оценими разходи ,независимо дали са направени в пари, в натура или
в труд, като се отчита всичко онова, с което е намаляло имуществото на
владелеца и което е отишло за вещта, с което се е увеличило имуществото на
собственика.
Необходимите разноски са свързани с наложителността да се запази
4
съществуването на имота, който без тяхното извършване би погинал или
състоянието му би се влошило съществено, т.е. следва да е налице обективна
наложителност за извършването им. Това са разноските, които се правят не за
увеличаване, а за предотвратяване намаляването на стойността на вещта. За
разлика от необходимите разноски, полезните разноски (подобренията) са
такива нововъведения, които изменят имота и които не са били необходими за
запазването и съхраняването му, но обективно водят до увеличение на
стойността на имота (т. 6 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. №
9/74 г., Пленум на ВС).
Критерият, въз основа на който се преценява дали е налице подлежащо на
заплащане подобрение, е наличието на трайно прикрепване към имота, т.е.
възможно ли е подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на
стойността му или намаляване цената на имота (така решение №
517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и т. 8 от
Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС). От
това следва, че подобрение е налице само когато извършеното е трайно
прикрепено към имота и собственикът не може да иска унищожение на
подобренията, но и държателя не може да ги вдигне, а му се дължи само
обезщетение.
Подобрение има, когато вложените материали, средства и труд са довели
до увеличаване на стойността на имота, а за подобрителя винаги възниква
вземане за стойност поради неоснователно обогатяване срещу собственика/
съсобственика, стига извършеното да не е в изпълнение на договорно
задължение. Обяснението е в забраната за неоснователно обогатяване.
Обективното ни материално право я провежда последователно. То предвижда
вземане за връщане (за плащане) на това, с което притежателят на вещното
право на собственост/ съсобственост се е обогатил, а подобрителят е обеднял,
дори когато са изключени материално-правните предпоставки на всеки друг
иск за защита на неоснователно разместените блага (чл. 59 ЗЗД).Когато
държател е извършил подобрения в чужд имот без договорно основание, за
него е изключен искът за реално изпълнение (за плащане на тяхната
строителната стойност според уговореното). За него не възникват и исковете
по чл. 72 – 74 ЗС.
При подобрения в чужд имот, извършени от държател, в полза на
5
държателя възниква парично притезание за неоснователно обогатяване за
чужда сметка по чл. 59 ЗЗД. Размерът му е равен на по-малката сума
между стойността на обедняването (разходите, които държателят е
направил за строителството) и обогатяването (увеличената стойност на
имота в резултат на вложените от държателя материали, средства и
труд). Длъжник по него е собственика на имота.В този смисъл вж.
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 40 от 11.04.2018 г. по гр. д.
№ 2004/2017 г. на ВКС, III г.о., ГК.Както ОСГК на ВКС приема в ТР № 85 от
02.12.1968 г. по гр. д. № 149/1968 г., ако съсобственикът е извършил
подобренията като съсобственик, който държи частите на останалите
съсобственици, т. е. без да е изменил намерението си да владее като такъв,
отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно
правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласието
на останалите съсобственици. Както се сочи в мотивите към ППВС № 6 от
27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г., т. VI. 13, приложение и в отношенията по
повод подобренията, извършени в недвижим имот, намира правилото на чл.
114, ал. 1 ЗЗД, като с оглед особеностите, с които се характеризират
правоотношенията, които възникват между владелеца, извършил
подобренията, и собственика на имота, в тези хипотези с оглед общия смисъл
на закона и справедливостта следва да се приеме, че изискуемостта на
вземането за подобрения върху чужд имот не съвпада с извършването на
самото подобрение, а трябва да се отнася към един по-късен момент, а
именно от момента на прекъсване на владението.
В светлината на горното следва да се посочи ,че настоящият съдебен
състав споделя изводите на първоинстанционния съд за частичната
основателност на исковата претенция ,като съдът е разграничил
необходимите разноски и подобренията ,с които се е увеличила стойността на
имота,имайки предвид заключението на в.л.Андреева при определяне на
техните стойности .В тази връзка настоящият съдебен състав счита ,че не са
допуснати визираните във въззивната жалба нарушения нито по отношение
на индивидуализирането на ремонтните работи в исковата молба ,нито по
отношение докладването на делото ,даването на указания относно
подлежащите на доказване факти ,нито при събирането на доказателства в
тази връзка ,нито пък липсва твърдяния от въззивника анализ на събраните по
делото доказателства .По делото са били назначени няколко технически
6
експертизи ,проведени са многобройни съдебни заседания и разпитвани
многобройни свидетили ,посочени и от двете страни .Съдът е извършил
подробен анализ на всички събрани доказателства и е направил правилна
правка квалификация на предявените искове ,както и обосновани изводи за
тяхната основателност .
По реда на инвокираните възражения във въззивната жалба на първо
място следва да се подчертае ,че посоченете в исковата молба СМР,за които
ищцата твърди да е извършила в имота , са в достатъчна степен
индивидуализирани по вид ,стойност и момент на извършването ,поради
което неоснователно е възражението в тази насока .Непосочването на
площите на изпълнените СМР ,както и липсата на платежни документи за
извършването им ,не е основание за извод ,че не са извършени ,още повече ,че
то се доказва не само с платежни документи ,но и с всички допустими
доказателствени средства включително и чрез гласни доказателства ,както е
сторено в настоящия случай .
Настоящият съдебен състав споделя и изводът на районния съд ,че
показанията на тримата ищцови свидетели –В. ,С. и Я. ,са последователни и
логични и кореспондират със заключенията на вещите лица по извършените
експертизи .
Следва да се отбележи ,че показанията на всички разпитани по делото
свидетели са изключително подробно обсъдени от първостепенния съд и въз
основа на задълбочен анализ са направени съответните изводи относно
извършването на процесните СМР .Суверенно право на съда е да кредитира
едни и да не кредитира други свидетелски показания .Затова и възраженията в
тази връзка са неоснователни .Независимо от това следва да се посочи,че и
тримата свидетели твърде подробно описват ремонтните работи ,които
ищцата е извършвала в имота и действително в по-голямата си част
кореспондират със заключенията на вещите лица по извършените експертизи
.Така напр. свид. С. не е заявил ,че е шпакловал в коридора и
северозападната стая на къщата .Той само е посочил ,че е било извършено
„цялостно боядисване „,“кърпежи имаше тук –там.Таваните и стените с
латекст.Шпакловка правих/но не и в коридора и северозападната
стая/“.Свидетелят е заявил ,че „навсякъде в къщата има теракот“,а не че
положения в банята теракот е 25 кв.м. Посочил е само ,че цялата баня е с
7
площ от 25 кв.м. Свид. Я. пък е посочила ,че според нея
теракотата,положена в банята е около 12 кв.м. ,но тъй като не е строителен
техник ,не може с точност да отговори .
С оглед убедителността на свидетелските показания съдът е приел за
доказано извършването и на скритите ремонтни работи ,които не могат да
бъдат установени към настоящия момент с оглед отдалечеността във времето
.Правилен е изводът за тези работи ,че въз основа на гласните доказателства
ищцата е успяла да докаже по несъмнен начин извършването на тези СМР .
По отношение на факта дали ответницата е била или не е била допускана
до имота ,следва да се посочи ,че в случая този факт е без правно значение
,след като съдът е приел ,че всички СМР са били извършени без съгласието й.
Следва да се посочи ,че съобразно обобщеното заключение на вещото
лице СМР,които формират увеличената стойност на имота са :изграждането
на нова тоалетна,ремонт на ел. инсталация в коридора ,доставка и монтаж на
ПВЦ дограма в коридора ,полагане на вътрешна топлоизолация от
фибран,ремонт на банята ,на покрива-подмяна и пренареждане на керемиди
,изпълнение на шпакловка ,боядисване с латекс на стените и таваните.Не е
включена стойността за монтиране на ел. бойлер/за който съдът е съгласен ,че
представлява движима вещ и не е трайно прикрепен към имота/.Що се касае
до ремонта на покрива /който безспорно е от подобренията ,с които се
увеличава стойността на имота ,то вещото лице е изчислило ,че ремонт чрез
подмяна на керемиди по покрива /в какъвто смисъл са и свидетелските
показания/е бил извършван както през 2015 г. ,така и втори ремонт-през 2016
г. ,като е било извършено и покриване на била и ръбове с капаци разтвор и
почисване на разтвор от дъсчена обшивка .Затова и в тази връзка липсва
соченото във въззивната жалба противоречие ,нито пък тези работи са
изчислени два пъти .
Ето защо настоящият съдебен състав счита постановеното и атакувано
съдебно решение за правилно ,а въведените във въззивната жалба възражения
против него – за неоснователни .Същото следва да бъде потвърдено ,като при
този резултат в полза на въззивемата ищца следва да бъдат присъдени
направените пред тази инстанция разноски по делото ,които възлизат на 700
лв. – адвокатско възнаграждение.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
8

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260054/14.07.2021 г. постановено по гр.д.
№ 187/2020 г. по описа на Районен съд – Средец .
ОСЪЖДА И.Д.П. ,ЕГН **********,с адрес-гр.*** ж.к.*** № *** ет.** да
заплати на С.Г.Я. ,ЕГН **********,с адрес – с.*** ул. *** № * сумата
700/седемстотин /лева- направени разноски по делото пред настояваща
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9