Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София,07.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГО , 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 797
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата,чрез своята майка и законен
представител твърди в ИМ, че на 11.09.2015г.,на главен път I-4 посока София -
Варна, е настъпило ПТП, причинено от виновното и противоправно
поведение на водача на л. а. „Хонда Акорд“ с рег. № *******,
чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника.Ищцата е получила
травматични увреждания довели до ампутация на лявата ѝ ръка,от което претърпяла
болки и страдания за обезщетяването на които предявява настоящия иск.Сочи,че
извънсъдебно е получила 150 000 лв.,но претендира да ѝ се присъдят още 250
000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано
от 11.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.Твърди още, че е
направила разходи за лечение в размер на 6 110 лв., впоследствие увеличени на 8 370
лв.но не претендира за заплащане,тъй като ги е получила.
Ответникът в депозирания в срок
писмен отговор, не оспорва, че е застраховател по задължителната застраховка
ГО, както и настъпването на ПТП- покрит риск по застраховката, и претърпените
от ищцата травматични увреждания. Сочи, че е изплатил 150 000 лв. обезщетение
за неимуществени и 8 521,44 лева - обезщетение за имуществени вреди. Счита, че
този размер справедливо възмездява вредите, причинени от застрахования при него
водач. Поради това оспорва исковете по размер и моли да бъдат отхвърлени.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
увреденият от деликт, причинен от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за
претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне субективното право
по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на
виновно и противоправно поведение на лице,
застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, са настъпили
вреди, които са покрит риск по застрахователния договор.
По делото са безспорни че: 1/ на
11.09.2015г., около 19:15 часа, на главен път I-4 посока град София – град
Варна, по причина на противоправното поведение на
водача на лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № *******
е настъпило ПТП с участието на ищцата; 2/ гражданската отговорност на водача на
л. а. „Хонда Акорд“ с рег. № ******* е застрахована
при ответника със задължителна застраховка ГО и срок на действие към настъпване
на ПТП-то; 3/ вида, характера и степента на получените травматични
увреждания;4/ причинно-следствената връзка; 5/ платените разходи за лечението
на ищцата в размер на 8 521,44 лв; 6/ платеното
извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. Тези
обстоятелства се потвърждават и от приложените
доказателства и медицински документи и заключенията на СМЕ и СППЕ. Поради което
съдът приема, че всички елементи от фактическия състав на отговорността на
застрахователното дружество са установени по делото.
Спорното между страните е относно размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди.
Относно характера на увреждането, обема
и интензивността на болките и страданията на ищцата съдът съобрази със СМЕ от
в.л. д-р В. и писмените доказателства: ЕР на ТЕЛК, документите в ИЗ и епикризите от които се установява,че след ПТП-то ищцата е
била приета в болница с диагноза: конквасация (смачкване)
на ляв горен крайник, открито счупване в областта на горната трета на мишничната кост с липсващи мускулус
бицепс брахии, мускулус брахиалис, м. трицепс брахии, а. брахиалис, н. радиалис, н. улнарис и н.менианус. Раните били
силно замърсени, а крайните части на лявата ръка били безжизнени, което наложило
на 11.09.2015 г. да бъде ампутиран левия горен крайник в горната трета на
мишницата. На 17.09.2015 г. в УМБАЛСМ „Пирогов“ под обща анестезия е направено
почистване на ампутационния чукан и е поставена
превръзка с нанокристално сребро. Ищцата е пролежала в
Пирогов от 17.09.2015 г. до 23.09.2015 г. и лечението е продължило в домашни
условия.
Според д-р В. ищцата е претърпяла болки и страдания за
около 30 дни, от които 15 са били с по-интензивен характер. Възстановителният
период е бил около 3 месеца. През този период „всяко едно докосване до чукана е
водило до болки в тази област”.
В комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза (КСППЕ) в.л. д-р С. и в.л. А. сочат,че след преживяната
катастрофа на 11.05.2015 г. ищцата е развила остра стресова реакция, която след
това е преминала в посттравматично стресово разстройство, продължило около две
години, като и към момента проявява отделни симптоми с намаляваща интензивност.
Според вещите лица това разстройство трябва да се лекува с по-продължителна
психотерапия. Преживяното е довело и до разстройство на поведението като
реакция към последиците от инцидента (ампутираната ръка). Това състояние се
очаква да премине най-късно с настъпването на възрастовия преход към зрялост.
Вещите лица са установили при освидетелствуването на
детето, че преживяното се е отразило травмиращо на психиката му и е довело до депресивност, за която има данни и понастоящем. Тази депресивност е свързана повече с последиците от инцидента
(ампутирана ръка, загуба на бащата). Тя би трябвало да се повлияе благоприятно
от психотерапия, но според експертите е вероятно да остане чувство на тъга и
непълноценност дълго време.
Свидетелят И. сочи,че след
произшествието ищцата е отказвала да комуникира с когото и да е. Тя не плачела,
била затворена в себе си и много напрегната. Преди ПТП-то тя е била много
жизнерадостно общително дете, но след инцидента се сринала психически,
затворила се, дълго време след това имала спонтанни изблици на гняв. Установява
също, че на ищцата ѝ било много трудно да се върне в училище „заради
притеснението как ще я възприемат с една ръчичка”.
От показанията на св.А. - майка и законен представител на ищцата,
преценени по реда на чл. 172 ГПК се
установява, че ищцата-дете е претърпяла физически и психически болки, била
променена, ужасно изплашена, имала кошмари, търсела баща си който починал от
инцидента, будела се често през нощта с писъци. От усмихнато и жизнерадостно
дете се превърнала в агресивно и затворено и често в къщи изпадала в ярост. От показанията
на свидетелката се потвърждават състоянията, които експертите по КППЕ също са
установили - посттравматично стресово разстройство на поведението, депресивност.
Отчитайки
установените болки и страдания, трайните последствия от загубата на лявата ръка,
които могат да са пречка в личен и професионален план, възрастта на ищцата към
датата на проявяването им – 8 г., и съобразявайки указанията в
ППВС № 4/68г. и в ППВС № 17/63г. социално-икономическите условия към момента на
ПТП и към настоящия момент, съдът намира, че справедливото обезщетение за
неимуществените вреди възлиза на сумата от 300 000 лева. От тази сума следва да
се приспадне заплатеното вече от ответника обезщетение от 150 000 лева.
Следователно на ищцата се дължат 150 000
лева.
При
определяне на размера съдът съобрази и
съдебната практика на САС (Решение № 397/03.01.2016 г.по в.гр.д.№ 5569/2015 г.,
Решение № 1330/ 04. 06.2019 по в.гр.д. № 5429/2018 г.).
С оглед основателността на
главната претенция, основателна е и акцесорната за
лихвата за забава. Тя е дължима от датата на деликта
(11.09.2015 г.), тъй като отговорността на застрахователя е функционална на
тази на деликвента, който се счита в забава от деня
на увреждането(чл. 84,ал.3 ЗЗД)
По разноските:
При този
изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищцата е
била освободена от заплащане - ДТ и разноски и такива не й се дължат.Тя е била представлявана
безплатно от адв. Г.В., комуто се следва възнаграждение
на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА. С оглед цената на иска
следващото се адв. възнаграждение е 6 697 лв. Съразмерно уважената част от иска
следва да се осъди ответника да му заплати 4 018
лева.
Ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл.78, ал. 8 ГПК, което съдът
определя на 250 лева.
Ответникът следва да заплати по сметка на Софийския градски съд на осн. чл.78, ал.6 ГПК ДТ - 6 000 лв. и 1 000 лв. разноски или
общо 7 000 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗПАД „Д.З.” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** No ***, да заплати на
Т.Т.Н. ЕГН
**********, чрез нейния законен представител
и майка П.П.А., съдебен адрес:*** - АД „В., У.и П.”, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата 150 000 лв. - застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.09.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 11.09.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 150 000 до 250 000 лева.
ОСЪЖДА ЗПАД „Д.З.” ЕАД, ЕИК *******, да заплати на адв. Г.В.,
съдебен адрес:***, на основание чл.38,ал.2
ЗА сумата от 4 018 лева- адв. възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Т.Т.Н., ЕГН ********** чрез нейния
законен представител и майка – П.П.А., да заплати на ЗПАД „Д.З.” ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 250 лева – юриск. възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗПАД „Д.З.” ЕАД, ЕИК ********, , със седалище и адрес на управление ***No ***
да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯ
ГРАДСКИ СЪД на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 7 000 лева – ДТ и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: