№ 723
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20221100107881 по описа за 2022 година
Предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Ищецът „У.К.Б.“ АД твърди, че на 25.07.2019 г. сключил с „Е.“ЕООД
като кредитополучател и Т. М. М. като солидарен длъжник договор за банков
кредит по силата, на които предоставил на сумата от 30 000 лева. Изложени
са твърдения, че крайният падеж на задължението с оглед сключени
последващи анекси бил на 25.04.2021 г., на който задължението не било
погасено. В производство по чл. 417 от ГПК била издадена заповед за
незабавно изпълнение, а в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал
възражение. При тези наведени фактически твърдения е мотивиран правен
интерес от иска и от съда се иска да признае за установено по отношение на
Т. М. М., че същият дължи на ищеца сума в размер на 30 000 лв. – главница,
сумата от 1 524, 47 лв. – лихва върху просрочена главница за периода
28.05.2021 г. – 22.10.2021 г., сумата от 338, 64 лв. – неразрешен овърдрафт,
начислен на 20.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.10.2021 г., както и сумата от 1 846, 80 лв. – разноски в
заповедното производство.
Ответникът Т. М. М. е признал исковете в нарочна молба на
процесуалния си представител, депозирана на 27.06.2022 г. /стр. 32 в
1
кориците на делото на СРС/. В срока за отговор такъв не е депозиран.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното
от фактическа и правна страна:
Видно от ангажираните по делото доказателства искът е заявен в
указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на
исковата претенция, заявен в настоящото производство е идентичен с
предмета, посочен в заявлението по чл. 417 от ГПК. Депозираното
възражение от страна на длъжника в заповедното производство е в срока по
чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което съдът намира, че заявените искове в
настоящото производство са процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща правилата за
разпределяне на тежестта на доказване ищецът следва да установи по
безспорен и категоричен начин наличие на правоотношение с ответника,
обстоятелството, че ответникът – длъжник не е изпълнил в срока
задължението да заплати сумата, за която се е задължил.
От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е.
че е изплатил на ищеца /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както и
възраженията си срещу вземането на ищеца или неговата изискуемост.
С оглед стореното признание на исковете и предвид нормата на чл. 237
от ГПК съдът намира исковете за основателни и доказани.
С оглед на обстоятелството, че с поведението си ответникът е дал
повод за образуване на делото и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК същият
дължи на ищеца сумата от 1 846, 80 лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 2 420, 33 лв. – разноски пред настоящата инстанция,
с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „У.К.Б.“ АД,
ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София, бул. ******* – адв. Г. Х. с
правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 237 от ГПК
2
срещу Т. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******
– адв. Т. М., че Т. М. М. дължи на „У.К.Б.“ АД сумата от 30 000 лв. –
главница, сумата от 1 524, 47 лв. – лихва върху просрочена главница за
периода 28.05.2021 г. – 22.10.2021 г., сумата от 338, 64 лв. – неразрешен
овърдрафт, начислен на 20.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.10.2021 г.
ОСЪЖДА Т. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„******* – адв. Т. М. да заплати на „У.К.Б.“ АД, ЕИК *******, със съдебен
адрес: гр. София, бул. ******* – адв. Г. Х. на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
сумата от 1 846, 80 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от
2 420, 33 лв. – разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
При влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати по
гр.д. 60 725/21 г., СРС, 127 състав.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3