№ 1041
гр. Варна, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20243100501151 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано е по въззивна жалба на „***“ ЕООД,
ЕИК ***, представлявано от управителя М.М., чрез адв. Р. /ВАК/ против Протокол за
разпределение от 25.04.2024 година, по изп.дело № 389/2024 година, по описа на
ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 712.
В жалбата се излага, че атакувания Протокол отразява неправилно начислени
суми, касаещи адвокатското възнаграждение, като претенцията е, че следва да бъде
начислен и хонорара предвиден по изп.дело № 409/2024 година, присъединено към
настоящото. Отделно от горното се излага и несъгласие със сумите разпределени в
полза на „*** „ АД. Твърди се, че сумата е постъпила в резултат на запор по
обезпечение не бъдещ иск, иницииран от молителя, ето защо тя следва да обслужи
изцяло задължението към него, а не към други Взискатели.
По делото е постъпил отговор от страна на „***“ АД , чрез адв. Б., с които се
изразява несъгласие с депозираната жалба и се навеждат аргументи в посока
нейната необоснованост.
В мотивите си ЧСИ Станев сочи, че жалбата се явява неоснователна и моли
същата да бъде оставена без уважение.
1
Жалбата е надлежно администрирана.
За да се произнесе по спора , като съобрази материалите по делото и
предметните предели на проверката, ВОС установи следното:
Изпълнително дело № 389/2024 година е образувано по молба на „***“ ЕООД
и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.02.2024 година от АпС - Варна по
ч.гр.д.№ 589/2023 г., с който е осъдена „ППЗК „***“ , ЕИК *** да заплати на „***“
ЕООД следните суми: 64 000 лева – главница по Договор за подпомагане; сумата от
3 466.67 лева – обезщетение за забава. Били приети и разноски в размер на 6 400 лева.
В последствие е било присъединено изп.дело № 409/ 2024 година със същите
страни, по което задължението е в размер на 72 000 лева – главница по Договор за
подпомагане и сумата от 45 400 лева – обезщетение за забава. По делото е бил
представен Договор за правна помощ, определящ разноски в полза на адв.Р., в размер
на 9 500 лева.
Били са присъединени „***“ АД на основание Удостоверение, издадено от
ЧСИ Станимира Костова – Данова по изп.дело № 178/2024 година със задължение от
651 774.34 лева към 11.0.32024 година /вж.л.76/ и НАП.
Виждането на настоящия съд е следното:
По същността си Разпределението по чл.460 от ГПК представлява действие на
ЧСИ, с който той определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът
за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или за частичното
изплащане на всяко от тях. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя
съобразно реда на привилегиите по чл.136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването
им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред (ал.3 на
чл.136 от ЗЗД). По тези показатели съдът дължи и проверка за законосъобразност на
разпределението при подадена от страна по изпълнителното дело жалба срещу него.
Затова и жалбата срещу акт на СИ по чл.460 от ГПК може да се основава на доводи
относно: 1) неправилно приложение на нормите за привилегиите и реда на
удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл.76 от ЗЗД; 3)
неправилно прилагане на чл.136, ал.3 от ЗЗД относно съразмерността на
удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите. Тъй като разпоредбата на
чл.463 от ГПК препраща към правилата на чл.274-8 от ГПК, то в производството по
обжалване на разпределение се прилагат общите правила на въззивното
производство. В този смисъл окръжният съд не действа като контролно-отменителна
инстанция, а като въззивна такава, с оглед на което при преценка за основателност
следва да реши въпроса по същество.
Процесуалната регламентация на производството по чл.463 и чл.495 ГПК цели
изготвянето на разпределението и неговото влизане в сила да бъдат възможно по-
близки едно до друго, за да се гарантира правото на Взискателите да бъдат
удовлетворени в по-кратки срокове, както и да се възпрепятстват последващите
2
промени в размера на дълговете (увеличаване с продължаващи лихви и/или с
присъединяване на нови вземания, редуциране с плащания и други) или в кръга на
взискателите, до стабилизиране на акта по чл.460 ГПК. В тази връзка са законовите
срокове за обжалване, препращащите норми, задължението на окръжния съд да се
произнесе по същество чрез изготвяне на коригирано разпределение при нарушения и
двуинстанционния контрол. Ето защо дължимата проверка на горните групи
показатели за законосъобразност, съобразно въведените чрез жалбата оплаквания,
следва да се осъществи към момента на самото разпределение.
В конкретния случай се излагат два аргумента – несъгласие със събирането и
разпределението в полза на „***“ на сумата от 9 500 лева – представляваща
адвокатски хонорар в полза на адв. Р. и изплатени суми в полза на „***“ АД и НАП,
като съображението в случая е, че постъпилата сума се дължи на запор в полза на
Взискателя „***“ ЕООД, ето защо е редно тя да премине само в патримониума на
дружеството – молител.
Видно е от делото, че подлежащата на разпределение сума от 72 802.57 лева е
недостатъчна за удовлетворяването на всички взискатели. В разпределението се
включват вземанията на взискателите, възникнали и удостоверени документално към
момента на изготвяне на разпределението 25.04.2024 година, както и разноските по
изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният
изпълнител има право да събере служебно от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.
Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите
по чл. 136 ЗЗД.
Съобразно изготвената и неоспорена от страните Съдебно счетоводна
експертиза събраната сума следва да се разпредели, както следва:
По чл.136 ал.1 т.1 – сумата от 6 400 лева- адв.хонорар
По чл.136 ал.1 т.1 – сумата от 116.04 лева – такси и разноски, платени от
Взискателя „***“ ЕООД
По чл.136 ал.1 т.1 – такси и разноски неиздължени – 838.92 лева.
По чл.1(36 ал.1 т.6 – сумата от 36 717.16 лева в полза на НАП, вземането от
2 907.64 лева по т.26, или общо погасени с привилегии сума в размер на
46 979.76 лева.
Остатъкът подлежащ на разпределение в размер на 25 822.81 лева, от които по
т.26 от Тарифата сумата е 1 874.65 лева, или подлежащата на разпределение
сума остава в размер на 23 948.17 лева.
Също според ССчЕ сумите за разпределяне по отделни Взискатели, изглежда
по следния начин:
В полза на „***“ ЕООД общо в размер на 11 747.76 лева, от които разбити по
пера: 1. Сумата от 6 400 лева – хонорар, такси и разноски 116.04 лева и погашение
3
по ИЛ в размер на 5 233.72 лева.
В полза на „***“ АД е сумата от 18 714.44 лева
В полза на НАП 36 717.16 лева
За ЧСИ неплатени такси 838.92 лева.
За ЧСИ т.26 – 4 782.28 лева.
Пред въззивния съд е манифестиран довода от страна на дружеството –
молител, че бидейки обезпечено вземането му със запор, то е редно цялата постъпила
сума да бъде приведена в неговия патримониум. Довода не се споделя от настоящия
съд, т.е. предназначението на запора като обезпечителна мярка е да охрани / запази в
патримониума на длъжника, за да може по отношение на запорираното вземане да се
проведе принудително изпълнение и то да послужи за удовлетворение на взискателя
в изпълнението. Неоснователно е неговото твърдение, че се ползва с права на
привилегирован кредитор, тъй като съгласно чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД с право на
предпочтително удовлетворение се ползват вземания, обезпечени със залог и / или
ипотека, какъвто случай не е налице.
Ето защо, по тези съображения изготвеното от ЧСИ Станев Разпределение
следва да бъде отменено и извършено ново, съобразно представеното по делото
Съдебно счетоводно заключение.
С оглед на горното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпределителен протокол от 25.04.2024 година, по изп.дело
№ 389/2024 година, по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895, с район на
действие ВОС като незаконосъобразно, като вместо това съдът разпорежда
ново разпределение, в следният смисъл:
1.В полза на „***“ ЕООД общо сумата от 11 749.76 лева, която включва:
сумата от 6 400 лева – адвокатски хонорар / чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД/, сумата от 116.04
лева такси и разноски /чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД/ и сумата от 5 233.72 лева - погасяване на
вземане по ИЛ.
2. В полза на НАП – сумата от 36 717.16 лева / чл.136 ал.1 т.6
ЗЗД/.
3.В полза на ЧСИ неплатени обикновени такси – в размер на
838.92 лева / чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД/
4.В полза на ЧСИ по т.26 от Тарифата – сумата от 4 782.57 лева
/чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД/
4
5. В полза на „***“ АД – погасяване по ИЛ в размер на 18 714.44
лева.
Решението може да бъде обжалвано с частна жалба в седмодневен срок от
връчването му на страните чрез Окръжен съд – Варна, пред Апелативен съд – Варна.
След влизането му в сила препис от решението да се изпрати на ЧСИ за
сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5