Р Е Ш
Е Н И Е
11.11.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V въззивен състав в публично съдебно заседание
на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря Мариана Косачева и с участието на прокурора Ахмед
Кокоев като разгледа докладваното от младши съдия Илиева в.н.о.х.д. № 2725
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 874 от 16.02.2016 г. по
н.о.х.д. № 10225/2012 г. на Софийски районен съд, НО, 102-ри състав,
подсъдимата Н.Ц.Д. е призната за виновна в това, че на 02.02.2012 г. е
извършила престъпление по чл. 234, ал. 1, предл. 2 от НК, поради което и на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от осем месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено с изпитателен срок от 3 (три) години. На основание чл. 234, ал.
3 от НК предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК на подсъдимата са възложени разноски в размер на 292,00
лв., както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК същата е осъдена да заплати 5,00
лева - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба, в която са изложени подробни доводи за неправилност
на атакувания съдебен акт. Защита излага становище, че в първоинстанционното
производство са допуснати множество процесуални нарушения, свързани с
доказателствената дейност на съда, както и че присъдата е необоснована. Прави
искане за отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на съдебен акт, с
който подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото
обвинение.
Препис от жалбата е връчен на
Софийска районна прокуратура, като писмено възражение не е направено.
В открито съдебно заседание
защитникът на подсъдимата – адв. Й. поддържа жалбата, като прави обстоен
доказателствен анализ и излага подробни съображения за това, че присъдата
следва да бъде отменена.
Представителят на държавното
обвинение поддържа, че присъдата е правилна и като такава следва да се потвърди,
в подкрепа на което излага, че авторството на деянието се установява по
безспорен начин от анализа на доказателствените източници, а наложеното
наказание е справедливо.
Подсъдимата Н.Ц.Д.
се присъединява към казаното от защитата, като по същество в последната си дума
заявява, че не извършила деянието, за което е предадена на съд.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след извършена
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционната присъда
е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява както от събраните пред СРС при спазване на принципа на непосредственост
по чл. 18 от НПК доказателствени материали, обсъдени в мотивите на решението.
Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от
гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства. Аналитично са
изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като
подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не
установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни
изводи относно фактите по делото, поради което споделя както доказателствените
изводи на първоинстанционния съд, така и подробно изложените в мотивите към
атакуваната присъда фактически констатации, които по същество могат да бъдат
сведени до следното:
Подсъдимата Н.Ц.Д. е
родена на *** ***, български гражданин, с основно образование, омъжена,
безработна, неосъждана.
На 02.02.2012 г. в гр.
София, свидетелите И.М.М.и Б.С.Д., и двамата служители на 03 РУ – СДВР, били
назначени като автопатрул 121 за смяна от 07,00 часа до 19,00 часа. В техния
автомобил пътувал и свидетелят В.И.Я., който бил назначен като контрола на
всички автомобили.
Около 16,50 часа, в гр.
София, на кръстовището между бул. „Тодор Александров“ и ул. „Димитър Петков“, в
близост до пазара „Димитър Петков“, свидетелите И.М.М., Б.С.Д. и В.И.Я. забелязали
подсъдимата Н.Ц.Д. на една от сергиите на пазара, сама, да рови в шкафа на
сергията, пригоден за съхранение на стоки, като възприели, че на сергията няма
поставена стока. Свидетелите направили ляв завой от бул. „Тодор Александров“ по
ул. „Димитър Петков“ и минали в гръб на подсъдимата, като при внезапната им
поява подсъдимата Н.Ц.Д. се опитала да пъхне в шкафа под сергията пакет,
оставен върху сергията, който съдържал два стека цигари без бандерол. Тъй като
свидетелите И.М.М.и Б.С.Д. я изненадали, подсъдимата Н.Ц.Д. не успяла да
прибере цигарите и да заключи шкафа. След като тримата приближили сергията,
свидетелят Б.С.Д. отворил шкафа под сергията, в който се установили 50 броя
кутии (5 стека) цигари с марка „Лъки страйк“, 80 броя кутии (8 стека) цигари с
марка „Елеганс“, 20 броя кутии (2 стека) цигари с марка „Орис“ и 8 броя кутии
цигари с марка „Елеганс“. Свидетелите И.М.М.и Б.С.Д. се легитимирали, установили
самоличността на подсъдимата, уведомили ОДЧ и предприели действия по запазване
на местопроизшествието до пристигането на дежурна огледна група от 03 РУП-СДВР.
На извършения оглед, в присъствието на поемни лица - свидетелите П.Т.П.и Б. П.Й.,
били иззети откритите акцизни стоки без бандерол, както и два броя
дактилоскопни следи от стек с надпис „Елеганс“. Подсъдимата Н.Ц.Д. била задържана
със заповед за задържане на лице по ЗМВР с рег. № 320/02.02.2012 за срок от 24
часа.
Изложената фактическа
обстановка настоящият състав на съда възприе въз основа на събраните в производството
и приобщения по надлежния ред доказателствени материали - гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: показанията на свидетелите И.М.М., Б.С.Д.,
В.И.Я., П.Т.П., Б. П.Й., А.И.В., обясненията на подсъдимата Н.Ц.Д., протокол за
оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум, СИЕ, Протокол за извършена
дактилоскопна експертиза, справка за договори за наем на пазар „Димитър Петков“
и схема на същия, справка за
съдимост, медицински документи, както другите
писмени доказателства приобщени по делото.
Възприетите от първата
инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени,
като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията на
процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал
съображенията си, въз основа на които им е дал вяра. Липсват основания, които
да мотивират въззивния съд да промени съществено направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка въззивният съд не е длъжен да обсъжда
отново подробно доказателствата по делото, а следва да анализира само тези,
които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата
или протеста. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста.
Във връзка с горното,
въззивният съд намира за необходимо да отчете изрично, че не споделя изложеното
от защитата становище, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Правилно
са били кредитирани свидетелските показания на свидетелите Б.С.Д. и И.М.М.,
както и тези на В.И.Я., които лично и непосредствено са възприели поведението
на подсъдимата на инкриминираната дата. Техните показания са последователни,
логични, изчерпателно пресъздават възприетите непосредствено от свидетелите
факти по установяване на държането на акцизните стоки без бандерол именно от
подсъдимата на посочените в обвиненото дата и място, освен това същите изцяло
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Техните разкази
намират опора в отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие и в
изложеното от свидетеля П.Т.П.относно осъществените на 02.02.2012 г. действия. От
показанията на свидетелите, които подробно възпроизвеждат възприетото от тях непосредствено
пред съда в съдебната фаза на производството, се установява безспорно, че
именно подсъдимата е държала акцизните стоки без бандерол, като при появата на
полицейския патрул е направила опит да заключи същите в шкафа на сергията на
пазара „Димитър Петков“, находяща се на около 20 метра в южна посока след бул.
„Тодор Александров“, служещ за съхранение на вещи. Именно там, в обособената
под плота за излагане на стоката част за съхранение (шкаф), впоследствие са открити
и намиращите в кафяв кашон, заедно с черна платнена дамска чанта, 50 броя кутии
цигари с марка „Лъки страйк“, 80 броя кутии цигари с марка „Елеганс“, 20 броя
кутии цигари с марка „Орис“ и 8 броя кутии цигари с марка „Елеганс“ в непълен
стек, всички без бандерол. В този смисъл неоснователно се явява възражението на
защита, че по делото не се установява откъде са иззети акцизните стоки без
бандерол. В протокола за оглед на местопроизшествие подробно и ясно, при
спазване на изискванията на чл. 155-156 от НПК, са описани както мястото, така
и обстоятелствата при които е извършено процесуално следственото действие,
поради което протоколът представлява годно доказатествено средство, без значение,
че в него е посочен номер на сергия, който не кореспондира с плана на пазара
„Димитър Петков“. Действително, тъй като извършеното действие не се изчерпва
само в оглед, а включва и действия по „претърсване и изземване“, видно от
съдържанието на протокол за оглед на местопроизшествие на лист 6 от досъдебното
производство, това е налагало протоколът да бъде представен за одобрение от
съда в тази му част, в срока по чл. 161, ал. 2 от НПК. При положение, че в
конкретния случай съставеният протокол не е представен за одобрение от съда, то
в частта, в която отразява действия по претърсване и изземване, той е негоден
доказателствен източник. По отношение на извършения оглед на помещението -
сергия, протоколът е годно доказателствено средство, което носи съществена
информация по делото, а отразената в него информация за намирането на кашона и
съдържащите се в него стекове акцизни стоки без бандерол (цигари), на тяхното
местоположение, вида и количеството на цигарите, се подкрепя от показанията на
всички лица, участвали и присъствали при огледа, в това число и на поемното
лице П.Т.П.. Последният възпроизвежда подробно обстоятелства около времето и
мястото на извършване на действието, това, че цигарите без бандерол са открити
в кашон, намиращ се в помещението под сергията, как и от кого са извадени отгоре
на плота, фактът, че същите са запечатани в черни чували с печат от полицаите в
присъствието на поемните лица, които са удостоверили това с подписите си, и
обстоятелството, че от част от стековете са снемани дактилоскопски следи.
Според настоящия състав на съда участието на свидетеля Б. П.Й. при извършване
на процесуално следственото действие оглед също е законосъобразно, при
съблюдаване на изискванията на чл. 137 от НПК. От разпита на същия в
първоинстанционното производство се установява, че свидетелят е бил на мястото
на извършване на действието и е подписал собственоръчно протокола за оглед,
като не заявява категорично, че същият не му е бил прочетен, същевременно
разказва, макар и откъслечно обстоятелства относно това, че полицаи били
заловили някакво лице, от което взели нещо. От данните показанията на свидетеля
освен това става ясно, че същият е учил до 5-ти клас, т.е. знае да чете и пише,
което се установява и от собственоръчно написаното от свидетеля сведение на
лист 116 от делото. Заявеното от поемните лица е достатъчно, за да се приеме че
протоколът за оглед на местопроизшествие е съставен съобразно изискванията на
чл. 129 и чл. 137 от НПК, като поемните лица са осигурили ефективно необходимия
граждански контрол по законосъобразното извършване на процесуално следственото
действие, а личните им възприятия, възпроизведени пред първоинстанционния съд
са резултат от прякото им участие в действието по разследване, поради което и
протоколът за оглед на местопроизшествие е годен доказателствен източник
относно закрепените в него обстоятелства. Тук следва да бъде отбелязано, че
настоящият състав на въззивния съд споделя изводите на районния съд и не дава
вяра на твърденията на свидетелката А.И.В., че цигарите в процесния ден са били
събрани от няколко други лица и сложени на сергията на подсъдимата, след което
последната е била задържана. Изложеното от свидетелката се подкрепя единствено
от обясненията на подсъдимата Н.Ц.Д., които настоящият съдебен състав, след като подложи на внимателна
преценка, изхождайки от принципно застъпеното в т. 8 на ППВС № 6 от 1978 г.
разбиране, според което правото да дава обяснения подсъдимият упражнява или
като направи самопризнание или като оборва обвинението, не приема за достоверни
и счита, че същите представляват изцяло изграждане на защитна теза. Твърденията на подсъдимата и свидетелката А.И.В. изцяло противоречат на
показанията както на полицаите Б.С.Д., И.М.М.и В.И.Я., които завяват, че при
пристигане на мястото не е имало други хора, освен подсъдимата, която видели да
се опитва да укрие вещите в шкафа под сергията, така и на поемнто лице П.Т.П.,
който обстоятелствено в разказа си описва как цигарите без бандерол са извадени
именно от шкафа на сергията, на която подсъдимата е била, като дори споделя
информация за цвета на откритата при цигарите дамска чанта. Заявената от него
липса на конкретен спомен колко човека са били на мястото на събитията,
заловени с цигарите, не подкрепя категорично показанията на А.И.В., а
същевременно поради отсъствието на каквато и да било конкретика, не е в
състояние да разколебае разказа на останалите свидетели. Изложеното, според настоящият съд еднопосочно и несъмнено води
до извода, че именно подсъдимата е държала инкриминираните стоки без бандерол.
Не е налице противоречие в свидетелските показания относно авторството на
деянието.
Стойността на
инкриминираните вещи се установява от изготвеното
заключение на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, съгласно
което към момента на инкриминираното деяние цигарите са стрували 1045,00 лв., а
дължимият акциз е 560,00 лв.
Посочените
доказателства са последователни, еднопосочни, не съдържат вътрешни
противоречия, не са в противоречие и помежду си, поради което обсъдени
поотделно и в цялост, сочат на възприетата от първия съд фактическа обстановка,
която бе възприета и от въззивния съдебен състав. За пълнота следва да се отбележи,
че при хипотезите, в които обвинението е доказано по
несъмнен начин, е ирелевантно обстоятелството, че някои от приобщените и извън
обсега на ценените материали доказателствени средства, са процесуално негодни,
доколкото законодателят не е абсолютизира определени доказателствени средства.
С оглед това независимо от допуснатите процесуални нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, правните им последици се свеждат до дискредитиране на събраните
доказателства и изключването им от доказателствената маса, настоящият
съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства са напълно
достатъчни, за да бъде призната подсъдимата за виновна в извършване на
посоченото по-горе престъпление.
Солидаризирайки се с правните изводи
на районния съдия и на основата на така изяснената и приета фактическа
обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
С поведението си подсъдимата Н.Ц.Д. е осъществила от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 234, ал. 1, предл. 2 от НК, а именно: на
02.02.2012 г., около 16,50 часа, в гр. София, на ул. „Димитър Петков“, в
близост до бул. „Тодор Александров“, в сергия на пазара „Димитър Петков“, е държала
акцизни стоки без бандерол - 50 броя кутии цигари с марка „Лъки страйк“, 80
броя кутии цигари с марка „Елеганс“, 20 броя кутии цигари марка „Орис“ и 8 броя
кутии цигари марка „Елеганс“, всички на обща стойност 1605,00 лв., от която
сума дължимият акциз е 560,00 лв., след като такъв се изисква по закон и
случаят е немаловажен.
Съгласно чл. 234, ал. 1 от НК, който разпространява или държи акцизни
стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се
наказва.
Нормата на чл. 234, ал. 1 от НК е бланкетна и препраща към разпоредбите
на правна норма от друг нормативен акт, т.е. съдържанието ѝ следва да
бъде запълнено с конкретни разпоредби от други нормативни актове, към които
препраща. В конкретния случай чл. 2, т. 2 от Законът за акциза и данъчните
складове регламентира, че на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия, а в
ал. 4, т. 7 на същия закон е дадена легална дефиниция на „бандерол“. Наличието
на акцизен бандерол върху тютюневи изделия при тяхното транспортиране,
пренасяне, съхраняване, предлагане или продажба се изисква по силата на чл. 28,
ал. 1 (предишен чл. 25) от Закона за тютюна и тютюневите изделия. Нормата на
чл. 28, ал. 2 от същия закон в действащата към датата на инкриминираното деяние
редакция, според която разпоредбите по ал. 1 не се прилагат за тютюневи
изделия, предназначени за износ, е неприложима, доколкото по делото липсват
данни и доводи в тази насока.
В настоящия случай формата на изпълнителното деяние е „държане“.
Престъплението е на формалното извършване и се довършва с осъществяването на
фактическата власт върху акцизните стоки без бандерол, като без значение е
собствеността на вещите и продължителността на държането.
От обективна страна, правилно СРС е приел, че по делото са събрани
безспорни доказателства, че на процесната дата – 02.02.2012 г. подсъдимата е
държала инкриминираното количество цигари без бандерол с посочените търговски
марки. Установено е по несъмнен начин върху какви по вид и върху какво
количество акцизни стоки подсъдимата е упражнявала фактическа власт в момента
на извършване на проверката от надлежните органи, с оглед на което обосновано
първостепенният съд е приел за доказани предмета на престъплението и неговото
авторство.
За да е съставомерно деянието по чл. 234, ал. 1 от НК, от обективна
страна, е необходимо случаят да не е маловажен, което изискване се изяснява по
аргумент от противното, от разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. Преценката за
наличие или липса на маловажност на случая е многостранна и конкретна, но
винаги съобразена със значителността на вредните последици. Тя се извършва на
базата на фактическите данни по делото, които се отнасят до начина на
осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му, данните за
личността на дееца, мотивите и подбудите му, както и с оглед на другите
обстоятелства, относими към степента на обществена опасност и морална укоримост
на извършеното. В конкретния случая безспорно е установено, че у подсъдимата са
намерени 158 кутии цигари без бандерол от три различни марки, като настоящият
състав счита, че при това количество не е може да се направи извод, че те са за
лична употреба, а с оглед мястото, на което са открити – на пазара „Димитър
Петков“, както и с оглед завяното от самата подсъдима и свидетелката А.И.В., може
да се обоснове извод, че същите са държани с цел продажба. От друга страна, от приетото
по делото заключение на вещите лица по съдебно-икономическата експертиза се
установява по категоричен начин, че държаните от подсъдимата акцизни стоки без
бандерол, възлизат на обща стойност от 1045,00 лева, а стойността на дължимия
акциз е 560,00 лв., при минимална работна заплата за страната към дата на
деянието от 270,00 лева. Тази стойност надхвърля трикратния размер на
минималната работна заплата в страната към датата на деянието и с категоричност
не може да бъде определена като пренебрежително малка в сравнение с останалите
случаи от този вид. Вярно е, че съгласно Тълкувателно решение № 23 от
21.04.1981 г. по н. д. № 12/1981 г., ОСНК на ВС паричната равностойност на
предмета на престъплението не е единственият и определящ критерий при оценката
на деянието като „маловажен случай“, като от значение е наличието на други
смекчаващи обстоятелства, но въпреки това не може да не бъде отчетен фактът, че
количеството и стойността на цигарите, държани от подсъдимото лице, не се
малки, а също така размерът на дължимия акциз е висок, като тези обстоятелства
сочат на отрицателното въздействие на деянието върху правно защитения обект на
посегателство и на сравнително висока степен на неговата обществена опасност,
независимо от положителните данни за личността на подсъдимата. С оглед горните
съображения въззивният съд счита, че не може да се приеме, че степента на
обществена опасност на деянието с оглед начина му на извършване, вида и
стойността на предмета му, потенциалните щети за фиска на страната, е по-ниска
в сравнение с обикновените случаи от този вид, а смекчаващи обстоятелства
следва да се преценяват при индивидуализацията на наказанието на подсъдимата
(каквато преценка е направил районният съд, обосновавайки определяне на
наказание при условията на чл. 55 от НК), но сами по себе си и в съвкупност с
останалите обстоятелства, не дават основание за обосноваване на
несъставомерност на извършеното с оглед наличието на „маловажен случай“.
Следва да бъдат споделени и изводите на районния съд относно субективната
страна на деянието. От субективна страна престъплението е извършено виновно,
при условията на пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е
искала настъпването им (чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК). Тя е наказателноотговорно
лице, без данни, изключващи възможността ѝ да носи наказателна
отговорност или такива, подлагащи на съмнение нейната вменяемост, въпреки
липсата на съдебно-психиатрична и психологична експертиза по делото.
По изложените съображения контролираната инстанция правилно е отчела, че
поведението на подсъдимата съдържа всички обективни признаци на престъплението
по чл. 234, ал. 1, предл. 2 от НК.
Правилно първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките за определяне
на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като според
настоящата инстанция като такива следва да се отчетат не само чистото съдебно
минало на подсъдимата, събраните данни за влошено здравословно състояние на същата,
доброто ѝ процесуално поведение, но и не на последно място изтеклият
период от време на воденото срещу нея наказателно производство. Период от над
седем години за приключване на производството, независимо от причините за това,
надвишава границите на разумния срок за разглеждане на делото, което следва да
бъде компенсирано, чрез съразмерното смекчаване на наказателната отговорност на
подсъдимата (в този смисъл решение № 711 от 22.10.2007 г. по н.д. №481/2007 г.
на III НО на ВКС, решение на ЕСПЧ по делото Б.срещу България, решенията по
допустимост по делата Пфайфър срещу България и Х. и И.срещу България). Така
изброените многобройни смекчаващи обстоятелства налагат определяне на наказание
лишаване от свобода под предвидения минимум, доколкото и най-лекото предвидено
в случая наказание от 1 години лишаване от свобода, би се оказало несъразмерно
тежко. Ето защо определеното от първата инстанция наказание от осем месеца
„лишаване от свобода“ в пълен обем отчита тежестта на извършеното деяние и личността
на подсъдимата, поради което същото се явява и най-справедливо с оглед
конкретиката на случая. Според настоящата инстанция определеното по този начин
наказание би изпълнило най-пълно визираните в чл. 36, ал. 1 от НК цели да
въздейства поправително върху дееца, възпитателно и предупредително, както по
отношение на него, така и по отношение на останалите членове на обществото, като
същевременно ще въздейства възпиращо на подсъдимата.
Настоящият съд се съгласява и, че са налице и предпоставките на чл. 66,
ал. 1 от НК, доколкото подсъдимата е неосъждана към момента на извършване на
престъплението, определеното от съда наказание „лишаване от свобода“ е в
рамките на изискуемия 3-годишен срок и най-вече за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената не е наложително тя да
изтърпи наказанието в затвор. Въззивният съд счете, че приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК за срок от три години в необходимата степен би осъществило
адекватно и достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително
действие върху подсъдимата, поради което прие, че действително не се налага
откъсването ѝ от нормалната социална среда.
Правилно и справедливо първоинстанционният съд е приложил и нормата на
чл. 55, ал. 3 от НК по отношение на кумулативно предвидените наказания „глоба“
и „лишаване от права“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, доколкото по делото няма
данни, че подсъдимата е придобила такива, а съдържанието на чл. 37 НК дава
основание да се приеме, че извършилите престъпления следва в определените от закона
случаи да бъдат лишавани само от права, които притежават, но не и от евентуални
бъдещи права.
Предвид изхода от делото, в съответствие с разпоредбите на чл. 189, ал. 3 НПК, разноските в размер на 292,00 лв. правилно са възложени в тежест на подсъдимата.
Правилно, с оглед разпоредбата на чл. 234, ал. 3 от НК (настоящ ал. 5),
съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства - цигари без
поставен бандерол.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната
присъда е правилна и като такава следва да се потвърди. Изложените в жалбата и
в съдебно заседание доводи в обратна насока са неоснователни. Присъдата е
постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно съответства на
обществената опасност на деянието и дееца.
При извършената на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи неговата отмяна или изменение,
поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда № 874 от
16.02.2016 г., постановена от СРС, НО, 102-ри състав по НОХД № 10225/2012 г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.