Решение по дело №477/2018 на Софийски окръжен съд

                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                               гр. София, 25.01.2019 г.

 

                                  В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

             

       Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                               ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 477 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2 и ал. 4 от ГПК.

 

       Образувано е по жалба вх. № 2699/25.05.2028 г. на Р.М.К. – трето лице по изп. дело № 20178640400111 по описа на ЧСИ Васил Недялков, рег. № 864, с район на действие Софийски окръжен съд,  и жалба вх. № 2694/25.05.2018 г.  на И.Н.С. – длъжник по посоченото изпълнително дело, срещу изпълнителните действия, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируем имот, а  именно къща, находяща се в с. Ч., обл. Софийска, в строителен полигон на м. „Крището”.

            В жалбата на Р.М.К. се твърди, че изпълнението е насочено срещу единственото жилище на майка й, което е несеквестируемо. Жалбоподателката сочи, че обжалва в цялост изпълнителните действия по посоченото изп. дело поради липса на надлежно връчване на съдебните книжа. Твърди, че не е била уведомена по надлежния ред за насрочването и извършването на 15.03.2018 г. на опис на горепосочения имот. Оспорва оценката на къщата като счита същата за нереалистична.  Иска отмяна на всички изпълнителни действия по делото.

            В жалбата на И.Н.С. се сочи, че изпълнението е насочено срещу несеквестируем имот - единственото й жилище към момента. Твърди, че към 10.02.2009 г., когато е дарила това жилище на децата си /който договор за дарение е бил обявен за относително недействителен по отношение на взискателя с решение по гр.д. № 792/2015 г. на СОС/, това жилище не е било несеквестируемо, тъй като тогава тя  е била собственик на други два апартамента. След връщането на къщата в нейния патримониум с обявяването на договора да дарение като относително недействителен, същата е станала нейно единствено жилище, каквото е към момента на насочване на изпълнението върху него. Иска да бъдат отменени всички изпълнителни действия, насочени срещу несеквестируемия имот.

Взискателят И.П.А. е изразил становище за неоснователност на жалбите.

В мотивите си ЧСИ Васил Недялков е изразил становище за неоснователност на жалбите.

В съдебно заседание жалбоподателите, чрез пълномощника си адв. М., поддържат жалбите. Ответникът по жалбите, чрез пълномощника си адв. А., оспорва същите.

Приложено е копие от изпълнителното дело.

Съдът, като провери данните по делото, намира следното за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство по изп. д. № 138/2015 г. по описа на ЧСИ Ренета Милчева с рег. № 790 е образувано по искане на взискателя И.П.А. срещу длъжника И.Н.С. въз основа на изпълнителен лист от 30.05.2014 г., издаден от СГС на основание съдебно решение по гр.д. № 31203/2011 г. на СРС и решение по гр.д. № 2267/2013 г. на СГС.

С решение от 16.02.2016 г. по гр.д. № 792/2015 г. на Софийски окръжен съд е обявен за недействителен на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по отношение на И.П.А. договор за дарение на недвижими имот, сключен с нот. акт № 35, т. І, рег. № 286, дело № 35/2009 г. на нотариус О. Керемидски, с който И.Н.К. е дарила на Р.М.К. и Константин Методиев Костов поземлен имот с площ 847 кв.м., попадащ в строителните граници на с. Ч., строителен полигон на м. „К.”, съставляващ имот № 132 по кадастралната карта на селото, ведно с построената в имота вилна сграда.

По искане на взискателя изпълнението е насочено върху горепосочения недвижим имот, върху който на 31.10.2016 г. е вписана възбрана.

По молба на взискателя образуванато изп. дело е прехвърлено на ЧСИ Васил Недялков с рег. № 864 и е преобразувано под изп. дело № 111/2017 г.

На 06.02.2018 г. е бил насрочен опис на имота. Със заявление вх. № 410/22.01.2018 г. Р.К.  е заявила, че след решението на СОС тя не е собственик на посочения имот е не следва да бъде притеснявана за нещо, което не я касае. Според протокола за проведен на 06.02.2018 г. опис на процесния имот, в имота бил заварен длъжника И.С., която отказала да осигури достъп до него. Описът е отложен и насрочен за 22.08.2018 г.

Видно от протокол за проведен на 22.02.2018 г. опис на горепосочения недвижим имот, входната врата е било заключена и не е имало достъп до него, поради което описът е отложен за 15.03.2018 г.    По делото е налице уведомление на И.С. вх. № 1118/22.02.2018 г.,  с което същата заявява, че не може да присъства на насрочения за 22.02.2018 г. опис по здравословни причини. Със заявление от същата дата Р.К. е заявила, че не може да присъства на описа поради това, че  е в болничен за отглеждане на дете.

Видно от протокол за проведен на 15.03.2018 г. опис, същият е проведен в отсъствието на взискателя, длъжника и третите лица. Назначена е експертиза за оценка на имота и е насрочена публична продан на имота за времето от 09.06.2018 г. до 09.07.2018 г. На 05.04.2018 г. е депозирано заключение на оценителна експертиза.

Въз основа на така установеното, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата на третото лице  Р.М.К. е недопустима.

В чл.435, ал.4 ГПК е предвидена възможност на трето лице да обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на възбраната, в случая доколкото се касае за недвижим имот, се намират във владение на това лице. Т.е. основна процесуална предпоставка за упражняване правото на обжалване действията на съдебния изпълнител от третото лице е установяване факта на владение към момента на наложената възбрана, респ. насочването на изпълнението върху имота. По делото липсват каквито и да било данни, че имотът, по отношение на който е насочено принудителното изпълнение, се намира във владение на третото лице – жалбоподател.  Владението принципно е един от компонентите на правото на собственост, което се претендира да е налице въз основа на представения нотариален акт за прехвърлителната сделка. Наличието на нотариален акт не презюмира упражняването на фактическа власт върху вещта. В жалбата жалбоподателката Р.К. изобщо не твърди, че е владяла процесни имот към момента на насочване на изпълнението върху него. В протоколите на съдебния изпълнител за извършени неколкократни описи на имота не е отразено, че жалбоподателката е намерена във владение на имота.  Отделно от това не в подкрепа на тезата на й се съдържат данни и в протокола за опис на недвижими имоти от 06.02.2018 г. на съдебния изпълнител относно обстоятелството, че в имота е била само длъжницата И.С., но не и жалбоподателката Р.К.. Доказателства, че по време на налагане на възбраната, жалбоподателката е осъществявала владение на имота, не се намират в материалите по изпълнителното дело. Независимо от последното в доказателствена тежест на жалбоподателката в качеството на трето лице в настоящото производство е установяване на основната процесуална предпоставка в хипотезата на чл.435, ал.4 ГПК при обжалване действията на съдебния изпълнител, а именно, че по време на насочване на изпълнението върху недвижимия имот и налагане на възбраната, същата е била във владение на този имот. И пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани никакви доказателства за владение от жалбоподателката на процесния имот.

Останалите направени в жалбата на третото лице Р.К. възражения /относно липсата на надлежно уведомяване за извършения на 15.03.2018 г. опис на имота и относно оценката на имота/ са извън кръга на лимитативно очертаните в чл.435, ал.4 ГПК възможности на третото лице да обжалва съответни действия в изпълнителното производство.

С оглед на горното,  жалбата на третото лице Р.К. като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане.

Жалбоподателката – длъжник по изпълнението И.С. обжалва „насочване изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо“ - основание за обжалване на действията на съдебен изпълнител  съгласно чл.435, ал.2 от ГПК. С оглед липсата на данни по делото за надлежно връчено на длъжника съобщение за насрочването на публична продан на процесния имот, следва да се приеме, че жалбата на И.С. е подадена в срок. Следователно, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата на длъжника е неоснователна.

Установено е, че изпълнението е насочено върху имот, с който длъжникът се е разпоредил и разпоредителната сделка е била обявена за относително недействителна спрямо кредитора /взискател/ с успешно проведен иск по чл. 135 от ЗЗД. В тази хипотеза длъжникът не може да противопоставя в изпълнителното производство възражение за несеквестируемост на този имот.  Това е така, тъй като уважаването на конститутивния иск по чл. 135 от ЗЗД и обявената относителна недействителност нямат вещни последици. Имуществото, предмет а увреждащата сделка, не се реституира в патримониума на длъжника. Сделката е действителна и поражда присъщите й вещно-правни последици в отношенията между длъжника и третото лице, а относителната й недействителност по отношение на кредитора се изразява в откриването на правната възможност кредиторът да удовлетвори вземането си от имуществото, предмет на увреждащото разпоредително действие, т.е. да насочи принудително изпълнение върху него. С уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД се създава обезпечение на кредиторите на длъжника, които могат да насочат принудително изпълнение срещу имуществото, придобито от третото лице с обявената за недействителна спрямо него сделка, и след осъществяване на публичната продан – да се удовлетвори от сумата, получена от проданта до размера на своето вземане.  С оглед на това действие на съдебното решение, с което е уважен иск по чл. 135 от ЗЗД, възражението на длъжника за несеквестируемост на имота, срещу който е насочено изпълнението, се явява неоснователно и не следва да се преценява наличието на предпоставките на чл. 447, т. 7 от ГПК. Това е така, защото, както бе посочено по-горе, уважаването на този иск няма за последица връщане на имота в правната сфера на разпоредилия се с него длъжник,  не се отнема вещно-прехвърлителното действие на обявената за недействителна спрямо кредитора увреждаща сделка. В резултат на разпореждането длъжникът е загубил правото си на собственост върху имота, поради което не може да се ползва с привилегията на чл. 447, т. 7 от ГПК.

С оглед  на горното, жалбата на длъжника И.С. следва да бъде оставена без уважение.

 

        Воден от горното,  съдът

 

                                              Р  Е  Ш  И  :

 

  ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.М.К. срещу действията на ЧСИ Васил Недялков, рег. № 864, с район на действие Софийски окръжен съд, по изп.д. № 20178640400111, изразяващи се в насочване на изпълнението върху недвижим имот, а именно поземлен имот с площ 847 кв.м., попадащ в строителните граници на с. Ч., обл. Софийска -  строителен полигон на м. „К.”, съставляващ имот № 132 по кадастралната карта на селото, ведно с построената в имота вилна сграда.

   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.Н.С. срещу действията на ЧСИ Васил Недялков, рег. № 864, с район на действие Софийски окръжен съд, по изп.д. № 20178640400111, изразяващи се в насочване на изпълнението върху недвижим имот, а именно поземлен имот с площ 847 кв.м., попадащ в строителните граници на с. Ч., обл. Софийска -  строителен полигон на м. „К.”, съставляващ имот № 132 по кадастралната карта на селото, ведно с построената в имота вилна сграда.

          Решението в частта му, с която жалбата на Р.М.К. е оставена без разглеждане, може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му. 

В останалата част решението не подлежи на обжалване.

 

                  

     

Председател:                                   Членове :   1.                      2.