Р Е Ш Е Н И Е № ..........
18.11.2019 г., град
Свиленград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -
СВИЛЕНГРАД, І граждански състав, на двадесет и втори
октомври през две хиляди и деветнадесета година,
в
публично заседание, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА
при
секретаря Ангелина Добрева,
като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 793 по описа на съда за 2019
година,
за
да се произнесе, съобрази:
Ищецът “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез
пълномощника юрисконсулт Т.В., е предявил, на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
обективно съединени искове с материално-правна квалификация чл.79, ал.1, чл.86,
ал.1 и чл.92 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът М.И.М., ЕГН: **********,***,
му дължи сумите, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гр. дело
№ 302/ 2019 г. по описа на РС-Свиленград, а именно: сумата 414,17 лв. –
главница, дължима по договор за паричен заем № 2477958/ 25.01.2016 г., сключен
с „Изи Асет Мениджмънт” АД, сумата 22,56 лв. – договорна лихва за периода
22.08.2016г. – 20.11.2016г., сумата 333,72 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода 21.09.2016г. – 20.11.2016г., сумата 104,50 лв.–
обезщетение за забава за периода 23.08.2016г. – 01.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди,
че на 25.01.2016г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, в качеството на Заемодател, и М.И.М., в качеството на Заемател,
е сключен Договор за паричен заем с № 2477958, в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят
се задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 1000,00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. По силата на договора за
заем, същият имал силата на разписка, като заемната сума била предоставена от
Заемодателя на Заемателя на датата на сключване на договора. Погасителните
вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за
срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията
по кредита била договорена в размер на 1192,30 лв.
Съгласно Договора, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до
20.11.2016г. на 10 равни месечни погасителни вноски, в размер на 119,23 лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 24.02.2016г., а падежът
на последната погасителна вноска – 20.11.2016г.
На основание сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят
забавил заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал на Заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на
просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се
начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който имало погасителна
вноска със забавено плащане с повече от 30 календарни дни, като всички
начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които
трябвало да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45,00 лв. Поради това,
на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на
45,00 лв.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок
от подписване на договора да предостави на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко
от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна
бележка за размер на трудовото възнаграждение; нетният размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от 401 „Редовен“, като поръчителите подписвали договор за поръчителство ИЛИ
банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не представил на Заемодателя нито
едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.4, ал.2
от договора, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на
1112,40 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на
10 равни вноски, всяка в размер на 111,24 лева, платими на съответните падежни
дати на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка била с
конкретно определен размер в договора за заем, като не била изчислена в
процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща
Заемателят била в общ размер на 230,47 лева.
Заемателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Заемодателя.
Сумата, която погасил, била в размер на 1579,25 лв., като с нея били погасени
както следва: неустойка за неизпълнение - 778,68 лв., такса разходи - 45,00 лв.,
договорна лихва - 169,74 лв. и главница - 585,83 лв. Срокът на договора изтекъл
с падежа на последната погасителна вноска и същият не бил обявяван за
предсрочно изискуем.
На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор, на длъжника била начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 23.08.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 104,50
лева – сбор от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
На 01.05.2017 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.210г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което
вземането на Заемодателя, произтичащо от договор за паричен заем № 2477958/
25.01.2016 г., било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* била правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ЕИК *********. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи
Асет Мениджмънт” АД, изпратено с известие за доставяне с отбелязване на
11.05.2017г., че получателят се е преместил на друг адрес.
Със заявление
от 02.04.2019г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с която да се разпореди ответникът да му заплати дължимите по договора
суми, посочени по-горе. По заявлението е образувано частно гр. дело № 302/ 2019
г. по описа на РС-Свиленград, по което и издадена Заповед № 96/ 03.04.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Тъй като
длъжникът-настоящ ответник е подал възражение срещу заповедта в срока по
чл.141, ал.2 от ГПК, ищецът има правен интерес да предяви настоящия иск. Искът
е предявен в указания на ищеца 1-месечен срок.
В съдебно заседание ищецът изпраща
процесуален представител, които заявява, че поддържа изцяло предявените искове.
Прави изрично искане съдът да постанови неприсъствено решение по смисъла на
чл.238 от ГПК. Претендира направените по делото съдебни разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание,
без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът не
дава становище по иска. Същият не е представил отговор в указания му от съда
едномесечен срок, като е бил предупреден за последиците по чл.133 от ГПК.
Съдът, като разгледа исковата молба и
представените с нея писмени доказателства, с оглед направените констатации
намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
с което предявения иск ще се уважи.
На основание 78, ал.1 от ГПК, на ищеца
ще следва да се присъдят направените в производството съдебни разноски, които
се установиха в размер на 140,00 лв., от които 25,00 лв. – за държавна такса и 115,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение,
определено в този размер, съобразно чл.13, т.3 и чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, с оглед липсата на оспорване на исковете.
Разноските в заповедното производство в
размер на 75,00 лв. също следва да се присъдят на ищеца, съобразно т.12 от ТР №
4/ 18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното на основание чл.239,
ал.1, във вр. с ал.2 от ГПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че М.И.М., ЕГН: **********,***, дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумите, за които
по ч. гр. дело № 302/ 2019 г. по описа на РС-Свиленград е издадена Заповед № 96/ 03.04.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, а именно: сумата 414,17 лв. – главница,
дължима по договор за паричен заем № 2477958/ 25.01.2016 г., сключен с „Изи
Асет Мениджмънт” АД, сумата 22,56 лв. – договорна лихва за периода 22.08.2016г.
– 20.11.2016г., сумата 333,72 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 21.09.2016г. – 20.11.2016г., сумата 104,50 лв.–
обезщетение за забава за периода 23.08.2016г. – 01.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
М.И.М., ЕГН: **********,***, да заплати на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата 140,00 лв. – разноски по делото,
както и сумата 75,00 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. дело №
302/ 2019 г. по описа на РС-Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване, на
основание чл.239, ал.4 от ГПК. Ответникът има право да иска отмяна на решението
от Окръжен съд - Хасково, в едномесечен срок от връчването му, при условията на
чл.240, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :