РЕШЕНИЕ
№ 4301
гр. София, 28.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЛ. Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20241110210553 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на И. П. Т. против Наказателно постановление № 235/16.07.2024 г.,
издадено от началник на група при 05 РУП-СДВР, с което, на основание чл. 25, ал. 1 ЗООРПСМ, на
жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл. 21, т. 4
ЗООРПСМ.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (липса на
компетентност на актосъставителя; АУАН е съставен, в отсъствие на нарушителя; не била
обезпечена възможност за запознаване с преписката; неяснота, относно качеството на свидетеля в
АУАН; липса на индивидуализиращи белези за свидетеля в АУАН; вписване само на един свидетел
в АУАН; бланкетно описание на нарушението; АУАН и НП са от една и съща дата); за
недоказаност; за обективна несъставомерност; за маловажност на случая. Моли за отмяна на
процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява.
Негов процесуален представител поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Оспорва
жалбата. Взема отношение по част от направените възражения. Претендира присъждане на
деловодни разноски. С писмено становище прави възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
1
На 12.05.2024 г. в гр. се провела футболна среща между отборите на
Около 19:30 ч., непосредствено преди началото на срещата, заедно с още няколко,
неустановени по делото лица, жалбоподателят излязъл на спортния терен, като всички те (около 12
души) се разположили в редица пред вратарската врата, от страна на сектор „Б“ и разпънали
транспарант, с надпис: „“.
Там те прекарали около тринадесет минути и след като били подканени от представители
на охраната да напуснат спортния терен, те го сторили, преди официалното начало на футболната
среща.
Действията им били наблюдавани, чрез средствата за видеонаблюдение, от св. –
полицейски служител при СДВР, във връзка с изпълнение на служебните му задължения.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите ; АУАН; НП; докладни записки; протокол за предаване; протокол за писмени
показания; справка от регистър АИС „Спортни хулигани“; експертна справка; заповед за
компетентност.
Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротИ.речИ.ст,
поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и
съпоставка на доказателствата не е наложителен.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо
на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. Няма данни НП
да е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има
2
отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Доколкото въззимаемата страна не успя да ангажира доказателства за начина и датата на връчване
на НП, следва да се приеме, че жалбата е в срок.
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, обаче, настоящият съдебен състав констатира допуснати
съществени процесуални нарушения, които в значителна степен са нарушили правото на защита на
санкционираното лице и които не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на
административнонакателното производство.
Те се изразяват не в твърдяната липса на материална компетентност на актосъставителя,
доколкото качеството „орган на МВР с полицейски правомощия“ (чл. 26, ал. 1 ЗООРПСМ) носи
признаците на достатъчност, нито в липса на надлежно описание, доколкото са налице твърдения
за всички съставомерни белези, попадащи в обхвата на доказването. В продължение на това, прави
силно впечатление, както коректно отбелязва и самият жалбоподател, че АУАН и НП са с една и
съща дата – 16.07.2024 г., но с оглед изричния 24-часов срок за издаване на наказателно
постановление (ЗООРПСМ се явява специален закон, спрямо ЗАНН и изискването на чл. 44, ал. 1
от последния е неприложимо), теза за нарушено право на защита в тази насока не би могла да бъде
споделена.
Едновременно с това, обаче, останалата част от критиката на жалбоподателя има своите
сериозни основания. На първо място, при отсъствие на данни за други лица, присъствали на
установяване на нарушението (Найчев добросъвестно потвърждава, че не е очевидец), съгласно
изискванията на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, АУАН е следвало да бъде подписан не от един, а от двама
свидетели. При неспазване на тази законова гаранция, контролните органи са опорочили
процедурата по ангажиране на отговорност. Нещо повече – жалбоподателят не е бил призован за
съставяне, а само за връчване на АУАН, а това нееднократно (напр. Р 10.08.2009 по а.д. 1953/2009 I
кас с-в; Р от 15.10.2009 по а.д. 4551/2009 АССГ X кас с-в; Р от 13.04.2009 по а.д. 1138/2009 АССГ
II кас с-в и др.) е било коментирано от касационната инстанция, като съществен процесуален порок.
Предвид всичко гореизложено, наказателното постановление следва да бъде отменено на
процесуално основание.
По приложението на материалния закон
НП е незаконосъобразно и от материалноправна гледна точка.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че на
инкриминираните дата, приблизителен час и място, жалбоподателят съзнателно (с оглед
продължителността на престоя на терена, диаметрална теза е незащитима) е навлязъл на спортния
терен, преди началото на спортна среща. В този смисъл, формално са налице признаците от
обективната страна на деяние, попадащо в приложното поле на забраната по чл. 21, т. 4 ЗООРПСМ.
Същевременно, обаче, макар футболът, заедно с поп-фолка и т. нар. сапунени сериали, да
е характерно средство за развлечение само на определени, макар и широки, социални кръгове,
неговите привърженици, сред които очевидно попада и жалбоподателят Т., безспорно имат всички
права на останалите членове на обществото, челно място сред които, безспорно, попада и това – на
изразяване. Не би било пресилено да се застъпи теза, едновременно с това, че броженията в
3
управлението на българския футбол - като цяло и на конкретни футболни отбори - в частност, могат
да бъдат приети за ноторно известни факти, доколкото биват напоително свеждани на ежедневна
база по различни информационни канали до знанието на широката общественост. В този смисъл и
предвид съдържанието на транспаранта, държан от излезлите на футболния терен лица, сред които
попада и жалбоподателят, не позволява субективната съставомерност, а именно – воля и намерение
за нарушаване на обществения ред, да бъде приета за безспорно установена.
Освен в контекста на субективната съставомерност, това обстоятелство няма как да не
бъде коментирано и в светлината на маловажността - съдът приема, че инкриминираното
нарушение (ако изобщо може да бъде защитена теза за съставомерност) представлява маловажен
случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното
приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което
дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в
административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в закона и подзаконовите актове по прилагането му задължения на
физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
протИ.правен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването
на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили
вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се
отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни
нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни
последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В
конкретния случай действието на жалбоподателя само формално е застрашило обществените
отношения, свързани с обезпечаване на реда и сигурността преди провеждане на спортно
мероприятие, както с оглед относително кратката продължителност и подчертано протестния
характер на престоя на спортния терен, така и предвид обстоятелството, че дори вербална намеса
на охранителите е била напълно достатъчна, за да напуснат лицата терена (нещо повече – липсват
дори данни – срещата да е започнала със закъснение, по причина – наличието на фенове на терена),
поради което и следва да се приеме, че обществената опасност на действията на Т. не се отличава с
достатъчен интензитет, за да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен
случай.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно – постановено
при допуснато неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила и в разрез с
материалния закон и, като такова, следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 235/16.07.2024
г., издадено от началник на група при 05 РУП-СДВР, с което, на основание чл. 25, ал. 1 ЗООРПСМ,
на И. П. Т. била наложена глоба, в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл. 21, т. 4 ЗООРПСМ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5