Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер IV –40                      21.07.2021г.                           град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, пети граждански въззивен състав

На двадесет и осми юни, две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                            мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА

Секретар   ВАНЯ ДИМИТРОВА 

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер 183 по описа за 2021 година

 

Производството по делото е образувано по повод въззивни жалби срещу Решение №260059/06.11.20г., постановено от Районен съд Айтос по гр.д.№1163/19г.

Въззивникът – ищец Е.С.М. с ЕГН ********** ***, обжалва решението в частта, с което е отхвърлен иска й с правно основание по чл.109 от ЗС, с който се иска да бъде осъден А.Т.А. с ЕГН ********** ***, да извърши необходимите действия, като възстанови целостта на сградната вертикална водопроводна инсталация в частта й преминаваща през неговия първи етаж, така че да достига вода до жилището на собствения на ищцата втори етаж в двуетажна жилищна сграда, изградена в УПИ *** в кв.200 по плана на гр. Айтос, с административен адрес ***. Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. Излага подробни съображения.

Въззивникът – ответник „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК ********** от гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. Ген. Иван Вазов № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, обжалва решението в частта, с което на основание чл.109 от ЗС е осъден да извърши необходимите действия за възстановяване на водоподаването по съществуващия от 1964 г. водомерен възел и вертикален водоснабдителен клон в двуетажна жилищна сграда, изградена в УПИ *** в кв.200 по плана на гр. Айтос, с административен адрес в ***, до жилището, собственост на ищцата Е.С.М. с ЕГН ********** ***, състоящо се от втори жилищен етаж и северозападен избен етаж, находящи се в гореописаната двуетажна жилищна сграда. Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Излага подробни съображения.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника „Водоснабдяване и канализация“ – ЕАД – гр.Бургас. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника А.Т.А.. В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор. В него се излагат подробни съображения за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Препис от въззивната жалба на ответника „Водоснабдяване и канализация“ – ЕАД – гр.Бургас е връчен на ищеца Е.М.. В срока по чл.263, ал.1 ГПК - на 26.01.2021г. по пощата е подаден писмен отговор.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

 

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и видно от декларация от 24 ноември 1962 г. за подялба на новострояща се жилищна сграда при групов строеж, нотариален акт за дарение № *** на АРС и нотариален акт № *** на АРС за покупко – продажба, ищцата Е.С.М. и ответникът А.Т.А. са собственици съответно на втори жилищен ежат и първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда и съсобственици на дворното място, в което тя е изградена, съставляващо УПИ № *** в кв.200 по плана на гр. Айтос. Безспорно по делото и видно от декларацията, ползването на дворното място е разпределено между собствениците на две равни части така, че достъпът от улицата към двете части на парцела се осигурява от два отделни входа за собствениците на първи и втори жилищен етаж, а двете части на парцела са самостоятелни и нямат достъп помежду си. Не се спори, че всяко от жилищата, ведно с избените и гаражните помещения към тях, са обособени с два отделни входа и две отделни входни гаражни врати. Избеният етаж е разделен чрез стена, перпендикулярна на уличната регулационна линия, която отделя помещенията на избения етаж така, че всеки от собствениците има самостоятелен достъп до своето избено помещение.

Не се спори и видно от извършените съдебно – технически експертизи, присъединяването на двуетажната жилищна сграда към регулацията е осъществено през 1964 г. Сградното водопроводно отклонение (СВО) е било прокарано през уличната регулационна линия (УРЛ) и външната стена на сградата, разделяща УРЛ и обитаемата част на избения етаж на ищцата. Така в избеното помещение на ищцата (достъп до което има само тя – бел. съдия - докладчик), е бил монтиран общия за двамата собственици водомерно арматурен възел, състоящ се от спирателен кран, общ водомер за търговско измерване на подадената от уличната мрежа вода и спирателен кран с изпразнител към водомера. След него е била монтирана сградната водопроводна инсталация – вертикалния водопроводен клон (ВВК) от стоманена поцинкова водопроводна тръба с диаметър ¾ цола. На хоризонталната й част, която е на нивото на водомерния възел, е бил присъединен индивидуалният водомер за избеното помещение на ищцата. След това ВВК вертикално по стената преминавало през плочата на първия етаж, продължавало вертикално по стената на банята на първия жилищен етаж и след това - през плочата на втория жилищен етаж; завършвало над нивото на банята на втория жилищен етаж.

Хоризонтално към ВВК в банята на първи жилищен етаж е била присъединена етажната водопроводна инсталация с монтиран към нея водомерен възел с индивидуален номер за измерване на изразходваната на жилищния етаж на ответника А.А. вода. В банята на втория жилищен етаж хоризонтално към ВВК е била присъединена етажната водопроводна инсталация с монтиран към нея водомерен възел с индивидуален водомер за измерване на изразходваната на жилищния етаж на ищцата вода. Този начин на водоснабдяване на жилищната сграда се е състоял от следните елементи: сградно водопроводно отклонение (СВО) – водопроводния участък от уличния водопровод до общия водомер и вертикалния водопроводен клон ВВК - от общия водомер в избения етаж през банята на втори жилищен етаж, в т.ч. и фитинга за присъединяване на жилищната водопроводна инсталация на ищцата.

Доколкото общият водомерен възел не е бил ситуиран в шахта на двора или в общо помещение, а в приземното помещение на ищцата, което не отговаря на изискването за „общо помещение” за сграда в етажна собственост, предвидено в чл.11, ал.3 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, с писмо №К-2185 от 22.08.2018 г. ВиК операторът уведомил собствениците, че в срок от 30 дни следва да бъде извършено привеждане на централния водомерен възел с адрес *** съгласно тези изисквания. Предписанието е връчено на ищцата с писмо с обратна разписка на 27.08.2018г. (л.48). С оглед дадените предписания, в урегулирания поземлен имот - в частта, отредена за ползване на ответника А., последният изградил нова водомерна шахта с общ водомер, на около 80 см. от УРЛ в дясно до входната гаражна врата и в близост до границата на съседния имот от изток. Вътрешната водопроводна мрежа на имота на ответника А.А. е била преустроена по начин, че да се получава вода от новия водомерен възел, захранван от новото сградно водопроводно отклонение.

Така било изградено ново сградно водопроводно отклонение и било прекъснато старото водоснабдяване с тротоарен спирателен кран монтиран на него. Поради неосъществена водопроводна връзка от новата водомерна шахта до имота на ищцата, водоподаването до собственият й имот било прекратено. Новото вътрешно преустройство, извършено от ответника няма връзка с разпределителната мрежа на ищцата – тя е изградена с полипропиленови тръби, а съществуващата в сградата е изградена с поцинковани.

Ищцата твърди, че със спиране на водоподаването, ответниците препятстват възможността й да упражнява правото си на собственост върху втория жилищен етаж. Претендира осъждането им да преустановят действията, като възстановят старата водопроводна инсталация – ответникът А. и да възобновят водоподаването по нея – ответникът ВиК.

Ответниците оспорват исковете.

Според ответника А., причината за липсата на водоподаване до жилището на ищцата е нейното бездействие. Ответникът по предписанията на ВиК е изградил водомерна шахта в двора и изцяло нова връзка към имота, която включил в съществуващата водопреносна мрежа в хоризонталното отклонение на етажа, но не е засегнал целостта на общите тръби и не е прекъсвал възможността да се захрани с вода втория етаж. 

Според ответника „Водоснабдяване и канализация“ – ЕАД – гр.Бургас, той е дал предписания за изграждане на нова водомерна шахта в двора на имота на разстояние до 2 метра от уличната регулационна линия с размери 1м/1м на необходимата дълбочина, в която да бъде преместен водомерния възел и извършване на преустройство на вътрешно водопроводната инсталация на имота, така че всички самостоятелни обекти в сградата да останат водоснабдени. Към датата на предявяване на иска, имотът е водоснабден и няма причина да има неводоснабдени самостоятелни обекти в сградата. Ищцата следва да извърши за своя сметка необходимите преустройства във вътрешно водопроводната инсталация, за които ответното дружество не отговаря, като водоснабдяването на имота се извършва до водомерния възел, какъвто е налице.

Видно от експертизата на вещото лице Доневски, подкрепен от констатациите на вещото лице Неделков, по старата вътрешна рапределителна мрежа на имота преустройство няма освен, че е демонтирана връзката в приземното помещение, с която в минали периоди се е подавала питейна вода към имота на А.А.. Според вещото лице Неделков, преустройството на вътрешната водопроводна мрежа на ответника А.А. не нарушава проводимостта на вертикалната сградна водопроводна инсталация на жилищната сграда, съответно вертикалния водопроводен клон ВВК в частта му, преминаваща през избения етаж на ищцата и след това през тавана на избения етаж, през банята на първи етаж и завършващ над пода на банята, находяща се във втори жилищен етаж. За този извод са използвани различни методи за обследване на вертикалния водопроводен клон. В първото заключение, обследването е извършено чрез водна проба, при която се налива вода в нарочно прикрепена фуния към присъединителния щуцер на тоалетната мивка в банята на ищцата, като пробите са показали, че водата изтича в избата, преминавайки през спирателния кран с вертикален байпас монтиран в банята на ответника. При второто заключение е извършено термографско заснемане и водна проба в хидравличен напор на ВВК. Резултатите от термографското заснемане и водната проба в хидравличен напор показват, че целостта и проводимостта на вертикалната сградна водопроводна инсталация на жилищната сграда, съответно ВВК, не е нарушена. Сградната водопроводна инсталация на имота на втори жилищен етаж е в технологично единствено с ВВК на процесната жилищна сграда. Вертикалният байпас със спирателен кран, монтиран в банята на ответника А.А., е свързан с ВВК, но не нарушава нейната цялост и проводимост, а спира водата в жилищната водопроводна инсталация на ответника, т.е. според вещото лице Доневски, спира старото хоризонталното захранване на имота на ответника от вертикалния щранг.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционния съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което и на осн. чл.272 ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

 

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.209, ал.1 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то  е валидно и допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните поделото доказателства, намира, че същото е правилно и законосъобразно. Съображенията на първоинстанционния съд и в тази им част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение следва да се каже:

За да бъде уважен иск с правно основание чл.109, ал.1 ЗС, съдът следва да установи наличието на две кумулативно дадени предпоставки: първо, че ищецът е носител на правото на собственост върху определена вещ и второ, че ответникът извършва неоснователни действия, с които пречи на първия да упражнява правото си на собственост върху тази вещ (ТР №31/84г. по гр.д.№10/84г. на ОСГК). Действията могат да бъдат различни по характер и интензитет. С последващата и актуална тълкувателна практика - Тълкувателно решение №4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т.д.№4/2015 г., ОСГК, ВКС стесни приложното поле на иска по чл. 109 ЗС, доколкото направи извод, че неоснователността на действията, които извършва ответника сама по себе си не дава право на защита по този ред, ако с тези действия не създават пречки на собственика. Така ВКС направи извод, че „за уважаване на иска по чл.109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС)“.

В случая по отношение на ответника А.А., твърденията на ищеца най – общо са, че с действията си, съставляващи изграждане на водомерна шахта и нова водопроводна инсталация до своето жилище на първия етаж, той препятства възможността на ищцата да получи питейна вода по старата инсталация. Претендира се да бъде възстановена целостта на старата водопроводна инсталация.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства не се установява тези твърдения да са основателни. На първо място, ответникът е изградил водомерна шахта и е извършил преустройство, като е изградил нова водопроводна инсталация за своето жилище, съобразно предписанията на ВиК – оператора, а не по негова идея или желание. В този смисъл извършените от него действия не са неоснователни. На второ място, видно и от извършените експертизи, с изграждането на новата система не е нарушена целостта на старата водопроводна инсталация на сградата, за да бъде осъден той да я възстанови, в какъвто смисъл е петитума на иска. Следователно тези му действия не са и препятстващи правото на собственост на ищцата, касателно водоснабдяването на нейния обект. На трето място, спирането или възобновяването на водоподаването към етажа на ищцата не зависи по никакъв начин от волята на ответника, за да бъде осъден той да извърши действия в тази насока.

Поради тези съображения, първоинстанционното решение в тази част, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на осн. чл.272 ГПК.

 

По отношение на иска спрямо ответника „Водоснабдяване и канализация – ЕАД – гр.Бургас, следва да се каже:

Поначало правилни са аргументите на ответника, основани на разпоредбите на чл.6 и чл.7 и чл.11, ал.3 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съобразно тези разпоредби, Услугите В и К се осъществяват чрез водоснабдителна и канализационна система до границата със сградната водопроводна инсталация или вътрешната (площадкова, дворна) водоснабдителна и канализационна мрежа на потребителите. Имотите на потребителите се водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел. Водопроводните отклонения с водомерните възли и канализационните отклонения са част от общите мрежи на водоснабдителните и канализационните системи и се изграждат и поддържат от операторите. Потребителите осигуряват условия за присъединяване, като предоставят на оператора достъп до изградените от тях водомерна и ревизионна шахта, разположена в поземлен имот или в помещение в сграда за присъединяване на водопроводното и канализационно отклонение, като водомерният възел на водопроводните отклонения се разполага в урегулирания поземлен имот в защитена срещу нерегламентиран достъп шахта на разстояние до 2 m от уличната регулационна линия или в общо леснодостъпно, затворено и с осигурено осветление помещение непосредствено след влизането на тръбата в сградата, когато тя е етажна собственост, или когато сградата отстои на не повече от 5 m от уличната регулационна линия.

В настоящия случай са налице редица особености, за които следва да се държи сметка, с оглед основния принцип, че всеки гражданин следва да има достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност /чл.2а, ал.1, т.2 от Закона за водите и чл.3, ал.1 от Закона за водоснабдителните и канализационните услуги/, и задължението предвидено в чл.84 ЗУТ на собственика на общите водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения, да включи към тях водопроводните и канализационни инсталации на всички имоти в териториалния обхват на мрежите и съоръженията.

На първо място, видно от заключението на вещото лице Неделко Неделков, потвърдено и в съдебно заседание пред въззивната инстанция, в изградената и одобрена от оператора шахта, водопроводните тръби са така изпълнени, че не осигуряват възможност за правилно, адекватно и равнопоставено свързване и равнопоставено отчитане за ищцата. На второ място, свързването на ищцата към новия водомерен възел изисква съгласие от другия собственик по арг. на чл.185, ал.1, т.5 от ЗУТ във вр. с чл.1, ал.6 от Наредбата № 4/2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, доколкото новата вътрешна връзка следва да премине през частта, ползвана от ответника. Видно от позициите на двете страни по делото и по водено предходно исково производство между тях, отношенията помежду им не предполагат съдействие един спрямо друг за упражняване на правата им от различно естество. Не на последно място, предвид начина на застрояване - основното и допълващо застрояване в парцела и разпределението на ползването на дворното място, не е налице достъпно и за двете страни място на терена, върху което да се изгради обща водомерна шахта, съответно общ водомерен възел.

Въззивната инстанция споделя аргументите на АРС, че доколкото собствеността на ответника А.А. е вече водоснабдена, то единствената възможност за имота на ищцата е да бъде водоснабден с новото СВО, което е изградено при подмяната на уличния водопровод и на него е монтиран чакащ тротоарен спирателен кран – такова свързване технически е възможно с оглед вече наличните съоръжения и не налага изграждане на нови. Така водоподаването на ищцата може да се осъществи по старото сградно водопроводно отклонение откъм избеното помещение на ищцата, стария водомерен възел в избеното помещение на ищцата и ВВК, чиято цялост и проводимост не е засегната по никакъв начин и съответно същият може да продължи да бъде ползван за водоснабдяване на имота на ищцата без да има връзка с новата самостоятелна инсталация на ответника А.А..

В допълнение следва да се има предвид и обстоятелството, че в случая са налице проектирани и реализирани две сгради водопроводни отклонения за имота, поради което е налице както техническа, така и юридическа възможност за осъществяване на свързване на ищцата с едно от двете съществуващи водопроводни отклонения.

Като краен извод следва да се каже, че претенцията на ищцата е основателна и следва да бъде уважена. Решението на Районен съд Айтос е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне на мотивите и в тази част на осн. чл.272 ГПК.

По разноските за въззивното производство:

Ищцата е заплатила 25.00 лева – държавна такса за въззивно обжалване, 53.78 лева – за експертиза, 700 лева – адвокатско възнаграждение на адв. Деян Стойков и 1200 лева – адвокатско възнаграждение на адв. Евгени Атанасов. Съобразно нормата на чл.78, ал.1 ГПК тя има право да й бъде заплатено от ответника възнаграждение за един адвокат. Съдът приема да репарира възнаграждението с по-висок размер – това, заплатено в полза на адв. Атанасов. Предвид обстоятелството, че възнаграждението е уговорено за процесуално представителство по подадената от ищцата въззивна жалба и за защита по въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ – ЕАД, но не е диференцирано, съдът приема, че е уговорено поравно – по 600 лева по своята и по насрещната жалби. Въззивната жалба на ищцата срещу решението, с което искът й срещу А.А. е отхвърлен, съдът намира за неоснователна. Следователно не следва да й се присъжда заплатената държавна такса за въззивно обжалване, в размер на 25.00 лева и 600.00 лева – за защита по въззивната й жалба. Следва да й бъдат присъдени разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лева, както и половината от разноските за експертиза – 26.89 лева, които следва да бъдат възложени на „Водоснабдяване и канализация“ – ЕАД.   

Ответникът А.А. е заплатил 300 лева – адвокатско възнаграждение и 53.78 лева – за експертиза. Т.к. въззивната жалба на ищцата срещу решението, с което искът й срещу този ответник е отхвърлена, върху нея следва да бъде възложена отговорността за разноските, които той е направил.

В полза на „Водоснабдяване и канализация“ – ЕАД, не следва да се присъждат съдебно – деловодни разноски.

С оглед на гореизложеното съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260059/06.11.20г., постановено от Районен съд Айтос по гр.д.№1163/19г.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК ********** от гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. Ген. Иван Вазов № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.М. с ЕГН ********** ***, сумата 626.89 лева - СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ за въззивно производство.

ОСЪЖДА Е.С.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Т.А. с ЕГН ********** ***, сумата 353.78 лева - СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ за въззивно производство.

 

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                                                    2.