№ 13759
гр. София, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110132983 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както и
насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищците Д. Г. Д. и Д. М. Д. твърдят, че с ответницата са съседи, като от години последната ги
тормози с отправяне на вербални обидни и клеветнически твърдения по техен адрес (че са
престъпници, крадци, че й обгазяват апартамента с цигарен дим, че заразяват входа на блока
с бълхи и др.), както и с подаване на жалби срещу тях в полицията и прокуратурата,
съдържащи неверни клеветнически твърдения (13 броя жалби/сигнали, подадени в периода
2014 г. – 2022 г.). Поддържат, че на 13.04.2021 г. ответницата се е нахвърлила на ищцата Д.
на стълбищната площадка между първи и втори етаж, дърпала я за ръката и крещяла, че ще я
оскубе и ще я убие, а на 17.03.2022 г. е крещяла срещу големия син на ищците, като се
наложило баща му да излезе от апартамента и да го прибере вкъщи. Твърдят, че в
съвкупност предприетите от нея действия са причинили психически стрес на ищците, като
многократно са сезирали органите на реда за поведението на ответницата, но от полицията и
прокуратурата не са били предприети никакви действия срещу нея. Считат, че
разпространяването на неверните клевети от стрА. на ответницата засяга доброто име и
авторитет на ищците, тяхната чест и достойнство пред съседите и колегите им, поради което
претендират обезщетяване на претърпените неимуществени вреди със сумата от по 4000 лв.
за всеки ищец, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане (съобразно молба-уточнение на исковата молба от
1
17.10.2022 г.).
Ответницата В. М. Ц. оспорва исковете изцяло, като твърди, че е интелигентна и образовА.
жена и никога не е осъществявала описаните в исковата молба действия, с които да
осъществи психически или физически тормоз над ищците и техните деца. Поддържа, че
самата тя е преживяла негативни емоции с оглед подаване на жалба от ищците срещу нея с
искане за принудително настаняване за лечение в психиатрично заведение, като е изпитала
срам и неудобство от личната лекарка и сина си, които са били разпитани по случая. Твърди,
че от множеството подавани от ищците срещу нея жалби и сигнали се е стигнало до
влошаване на хроничните й заболявания, поради което предявява насрещни искове срещу
ищците за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди със сумата от 5000 лв.,
претедирА. разделно от ответниците по насрещните искове при равни квоти от по 2500 лв.
от всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в подавани срещу ищцата жалби и
сигнали до Софийска районна прокуратура и СДВР.
Ответниците по насрещните искове Д. Г. Д. и Д. М. Д. считат, че същите са неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна стрА. следното:
По главните искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
В тежест на ищците по тези искове е да докажат, че са претърпяли твърдените
неимуществени вреди в претендирания размер, настъпили в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на ответницата. В тежест на ответницата и при доказване на
горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.
Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства е видно, че ищците Д.
Г. Д. и Д. М. Д. живеят в гр. С---, заедно с децата си Д--- и Д-, а ответницата В. М. Ц. е тяхна
съседка в разположения под тяхното жилище ап. 16 на ет. 4. От представената справка от
СРП се установява, че в периода 2014 г. – 2022 г. в СРП са образувани 6 прокурорски
преписки по подадени от В. М. Ц. срещу Д. Г. Д. и Д. М. Д. жалби и сигнали, като по всички
тях е постановен отказ от образуване на досъдебно производство. Част от сигналите са
приложени в копие по делото, като от съдържанието им е видно, че ответницата е търсила
съдействие от полицията и прокуратурата по нейни твърдения, че ищецът Д. М. Д. я е
нарекъл „боклук“ и я е заплашил да я пребие (заявление и сведение от 18.08.2014 г.); че
ищцата Д. Г. Д. я тормози, като хвърля мазни течности по прозорците на терасата й и тропа
в апартамента (заявление и жалба от 28.01.2016 г.); че сем. Д.и й заглушават интернета със
специално устройство и я обгазяват с райски газ, с цел да я убият, заразяват входа на блока с
бълхи и заливат прозорците и стените пред апартамента й с течности и храни (заявление и
жалба от 17.03.2016 г., сведение от 05.12.2017 г., заявление от 01.09.2022 г., заявление и
2
жалба от 09.09.2022 г.).
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В-, съсед на страните
от ап. 22, се установява, че между ищците и ответницата е налице конфликт от години, който
е породен от обвиненията на В. Ц. срещу сем. Д.и за осъществен спрямо нея тормоз поради
вдигане на шум от децата в апартамента и твърденията й за заразяване на входа с бълхи и
други инсектициди. Свидетелят е категоричен, че изложените обвинения са неверни, като не
е наблюдавал подобно заразяване на блока с насекоми. Допълва, че големият син на ищците
е бил многократно заплашван от г-жа М. и веднъж е бил дърпан и обиждан от нея на
стълбищната площадка между 2 и 3 етаж, поради което детето не смее да минава само
покрай апартамента й, за да се прибере вкъщи (сградата е без асансьор) и винаги изчаква
някой възрастен да го придружи. Свидетелят Г- разказва, че е чувал ответницата да нарича
сем. Д.и „лъжци“, „крадци“, „боклуци“ и знае, че тя ги обвинява в това, че й заливат
прозорците на терасата с яйца и боклуци, но самият той не е виждал подобно поведение от
ищците.
Съдът кредитира изцяло изложените свидетелски показания, тъй като същите са
последователни и непротовиречиви, а свидетелят е незаинтересован от изхода на делото и
излага своите непосредствени впечатления като очевидец на отношенията между страните в
процеса. Твърденията му не се опровергават от показанията на свидетелите О- и Е-, син и
дъщеря на В. Ц., които заявяват, че майка им никога не е била агресивен човек и не е имала
конфликти с други хора. Свидетелят А- разказва, че съседите от горния етаж многократно са
нападали майка й вербално и физически, за което тя е подавала сигнали до полицията, но
самият той не е ставал пряк свидетел на някой конфликт, като не живее в блока от 20
години, не контактува с остА.лите съседи в сградата и е запознат с отношенията между
страните по делото единствено от разказите на майка си. Свидетелката А-а не живее в
България от 15 години и също е информирА. за случая само от разказите на майка й, като
самата тя не е разговаряла с никой друг от блока за конфликта, но знае за него от
оплакванията на майка й за вдигане на шум и проблемно поведение на съседите от горния
етаж. Изложените показания на свидетелите на ответницата са твърде общи и не съдържат
описание на конкретни събития, като същевременно са косвени и възпроизвеждат изцяло
разказите на самата В. Ц., а не лични и непосредствени впечатления на самите свидетели
относно поведението на ищците и тяхната майка. Ето защо, същите се ползват с ниска
доказателствена стойност в процеса и сами по себе си не могат да опровергаят преките
гласни доказателства на свидетеля-очевидец Г-, който в качеството си на съсед на страните
от години непосредствено наблюдава отношенията между тях.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за доказано описаното в исковата молба поведение на
ответницата за подадени срещу ищците множество сигнали до полиция и прокуратура с
посоченото съдържание, за отправена агресия срещу големия им син, изразяваща се в
дърпане за ръката и вербални заплахи, както и за адресирани до ищеца Д. обиди „боклук“.
По отношение на описания в исковата молба инцидент с ищцата Д. Д. от 13.04.2021 г. по
3
делото не са събрани каквито и да било доказателства, като предвид изричните оспорвания в
отговора на исковата молба следва да се приеме, че исковата претенция в тази част остава
недоказА.. Спорно по делото остава обстоятелството дали описаното представлява виновно
противоправно поведение на ответницата, от което ищците да са претърпяли неимуществени
вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 КРБ гражданите имат право на жалби, предложения и
петиции до държавните органи. Наред с това по силата на чл. 56, изр. 1 КРБ всеки
гражданин има право на защита, когато са нарушени негови права или законни интереси,
като съгласно чл. 117, ал. 1 КРБ, тази защита може да бъде осъществена и по съдебен ред.
Затова подаване на жалби, сигнали и молби до компетентни органи представлява признато
от закона право и само по себе си не е противоправно действие, което да обуслови
отговорност за вреди, причинени на трети лица. Такава противоправност обаче може да
възникне в случаите, когато правото се упражнява недобросъвестно, т. е. когато е налице
злоупотреба със същото по чл. 57, ал. 2 КРБ – в този смисъл: решение № 758 от 11.02.2011 г.
по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о. на ВКС, решение № 668 от 19.03.2010 г. по гр. д. №
320/2009 г., IV г. о. на ВКС, решение № 201 от 06.01.2020 г. по гр. д. № 3973/2018 г., IV г. о.
на ВКС. Подаването на молба/сигнал до съответния компетентен орган съставлява
упражняване на законоустановена възможност гражданите имат право да се обръщат към
надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни, като молителят ще е
добросъвестен дори посочените от него обстоятелства да не бъдат установени. Злоупотреба
с право (т.е. противоправно поведение) ще е налице, когато молбата/жалбата не е отправена
с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато
молителят знае, че те са неверни, и подава молбата/сигнала, за да навреди другиму или за да
накърни друг обществен интерес – в този смисъл решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д.
1913/2017 г., III г. о. на ВКС, решение № 245/05.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о.
на ВКС, определение № 795/6.11.2019 г. по гр. д. № 4543/2018 г., IV г. о. на ВКС. Тъй като
добросъвестността се предполага, то в тежест на ищеца е да я опровергае чрез пълно и
главно доказване. Следователно, за да се ангажира отговорността на ответницата за
обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили от сезиране на държавен орган, трябва да
се установи, че тя предварително е знаела неистинността на твърдените от нея
обстоятелства, но ги е заявила единствено с цел да увреди ищците. Това може да бъде
установено чрез косвени доказателства, установяващи странични обстоятелства, които,
преценени в съвкупност, да създават сигурно убеждение у съда относно съществуването или
несъществуването на твърдения факт в този смисъл: решение № 139 от 06.08.2018 г. по
гр. д. № 2508/2017 г. на IV г. о., решение № 189 от 17.01.2018 г. по т. д. № 2646/2016 г. на II
т. о. и др.
В настоящия случай се установява, че в период от около 8 години ответницата е подала до
полицията над 10 сигнала/жалби/заявления срещу ищците, които в по-голямата си част
съдържат идентични обвинения в извършването на необичайни противоправни действия от
ищците – за изливане на течности и храни върху стъклата и стените пред апартамента на
4
ответницата, за обгазяване с отрови с цел убийството на ответницата, за умишлено
заразяване с бълхи, за заглушаване на телевизора й със специално устройство и др., като по
всичките й сигнали са постановени откази за образуване на досъдебно производство (по 6
преписки). От събраните доказателства не се установява описаните обвинения да са верни,
напротив – свидетелят Г- е категоричен, че не е наблюдавал заразяване на блока с бълхи,
нито изливане на храни и течности върху прозорците на ищцата. Същевременно, въпреки
постановените откази на прокуратурата да образува досъдебно производство по жалбите й,
ответницата е продължила да подава сигнали срещу ищците с идентично съдържание. След
като веднъж е бил постановен отказ от компетентния орган с мнение, че не са налице данни
за извършени противоправни действия от ищците, съставляващи престъпление (по
сигналите от 2016 г.), за ответницата следва да е ясно, че дори и да вярва в правотата си,
твърденията й с висока степен на вероятност не отговарят на обективната действителност. В
този смисъл, всяка следваща нейна жалба – от 2017 г., 2018 г. и 2022 г., е подавА. при
наличието на знание у ответницата, че изложеното може да е невярно, още повече че
твърденията са в голямата си степен налудничави и е житейски необичайно действително да
са се осъществили. В допълнение, по делото се установява, че В. Ц. е имала изявено
негативно отношение към Д. и Д. Д.и – свидетелят Г- споделя, че ответницата изпитва
неприязън към ищците и ги е наричала с различни обидни епитети – „лъжци“, „крадци“,
„боклуци“.
Предвид изложеното, като съобрази събраните преки и косвени доказателства в своята
съвкупност, настоящият съдебен състав намира, че в периода 2016 г. – 2022 г. В. Ц. е
подавала жалби и сигнали до полицията с цел да навреди на ищците предвид изпитвА.та
към тях неприязън – същата е отправяла многократно идентични обвинения срещу тях, като
след първоначалните откази на прокуратурата да образува досъдебно производство следва
да е била наясно, че те са неверни, но въпреки това е продължила да сезира държавните
органи с идентични жалби с необичайно и позорящо съдържание, като по този начин е
злоупотребила с правото си по чл. 45 КРБ с цел да навреди на сем. Д.и. Макар съдържащите
се в жалбите позорящи обстоятелства да не съставляват клевета, предвид факта, че са
насочени към надлежен орган, а не се разпространяват сред неограничен кръг лица,
поведението на ответницата е противоправно, тъй като представлява превратно
упражняване на права с цел увреда на друго лице, поради което В. Ц. носи имуществена
отговорност за причинените от това нейно поведение вреди на ищците.
От описаното в исковата молба и уточнителната молба на ищците от 17.10.2022 г. поведение
на ответницата като основание на предявените срещу нея претенции се установяват и
отправените от нея обиди към Д. Д., когото е нарекла „лъжец“ и „боклук“ при инцидента с
големия му син Д---. Свидетелят Г- разказва, че е чувал ответницата да нарича семейство Д.и
„лъжци“, „крадци“, „боклуци“, като използваните думи несъмнено са обективно обидни, тъй
като съобразно общоприетите морални и обществени разбирания са неприлични и са от
естество да накърнят достойнството на пострадалия. Що се отнася до поведението на В. Ц.
спрямо сина на ищците, макар и доказано, то не може да ангажира деликтната отговорност
5
на ответницата спрямо родителите на момчето, тъй като не е насочено към тях, а към сина
им Д---. Пострадал от противоправните действия на ответницата, изразяващи се в бутане и
заплахи към момчето, е именно то, а не родителите му, които макар и да търпят косвено
неимуществени вреди от това поведение предвид притесненията за детето си, не могат да ги
претендират за обезщетяване от ответницата.
С оглед на изложеното, съдът намира, че по делото е проведено пълно и главно доказване на
противоправното поведение на В. М. Ц. спрямо Д. и Д. Д.и, изразяващо се в
недобросъвестното подаване на жалби и сигнали срещу тях, както и спрямо Д. М. Д. за
отправени срещу него обиди „боклук“ и „лъжец“, от което ищците са претърпели
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания и психически
стрес. Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, че д-ието е било
извършено от ответницата виновно, като по делото се установяват пълно и главно всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – виновно противоправно
поведение на ответницата в посочената част, в причинна връзка с което са причинени
неимуществени вреди на ищците, поради което последните имат право на парично
обезщетение от делинквента.
Тъй като претърпените от ищците неимуществени вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да
бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът
определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
От събраните в хода на делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В- и Д- Д.
МА.сиева се установява, че ищците са били притеснени от поведението на ответницата и са
се чувствали безсилни предвид подадените от тях жалби и невъзможността да предприемат
други действия за собствената и на децата си защита. Свидетелката МА.сиева, колега на
ищците, допълва, че множеството сигнали на г-жа Ц., подавани срещу сем. Д.и, са
рефлектирали негативно върху работата им, тъй като им се е налагало да отсъстват в
работно време, за да дават показания в полицията, което е ангажирало и другите им колеги
да ги заместват в графика на смени. По делото не са приети доказателства във връзка със
специфично оказано негативно въздействие на отправените към Д. Д. обиди спрямо него, но
следва да се приеме, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в обичайния за подобен
деликт размер.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира, че ищците действително са претърпяли неимуществени вреди от
противоправното поведение на ответницата, изразяващи се в психически стрес, притеснения
и неудобства на работното място, като липсват данни негативната емоционална реакция на
ищците в тази ситуация да е с по-висок интезитет от обичайния в подобни хипотези. Ето
6
защо, при отчитане на характера на противоправното д-ие, степента на унижение,
съдържаща се в използваните обиди спрямо ищеца, както и периода на увреждащото
недобросъвестно поведение на ответницата, съдът счита, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от ищцата Д. неимуществени вреди е 1000 лв., като за
посочената сума искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от
4000 лв. следва да се отхвърли, респ. справедливият размер на обезщетението за
претърпените от ищеца Д. неимуществени вреди е 1300 лв., като за посочената сума искът
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 4000 лв. следва да се
отхвърли.
По насрещните искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
В тежест на ищцата по тези искове е да докаже, че е претърпяла твърдените неимуществени
вреди в претендирания размер, настъпили в причинна връзка с противоправното поведение
на ответниците.
Претенцията по насрещните искове се основава на твърденията на ищцата по тях за
претърпени неимуществени вреди от подадени от сем. Д.и срещу нея жалба с вх. №
45604/21.08.2008 г. до Софийска районна прокуратура, жалба-сигнал с вх. номер от
26.04.2021 г. до главния прокурор и сигнал-молба до началника на 8 РУ на СДВР от
25.11.2022 г. Последният не е приложен по делото и не се доказва да е подаден от
ответниците срещу ищцата, но двете жалби от 2008 г. и от 2021 г. са приети като писмени
доказателства и от съдържанието им е видно, че през 2008 г. Д. и Д. Д.и са подали жалба до
СРП с молба за съдействие поради отправяни неоснователни обвинения от В. Ц. спрямо тях,
които са им създавали неудобства предвид необходимостта от често посещение на
полицейски инспектор за даване на обяснения, респ. през 2021 г. са подали жалба-сигнал до
прокуратурата с твърдения за обезпокоително поведение на ищцата и искане за
предприемане на действия по чл. 155 и сл. ЗЗдр след извършване на проверка по случая. По
изложените по-горе аргументи, поведението на ответниците по сезиране на компетентни
държавни органи с искане за съдействие поради нарушаване на техни права и интереси
поначало е правомерно, като подаването на две жалби в разстояние на повече от 10 години и
с различно съдържание не показва системност като косвена индиция за евентуална цел на
ответниците да навредят на ищцата. Видно и от събраните по делото гласни доказателства,
Д. и Д. Д.и са били подложени на вербална агресия от ответницата, която през
продължителен период от време им е отправяла обиди („лъжци“, „крадци“, „боклуци“),
поради което те правомерно са упражнили конституиционно гарантираното си право да
потърсят закрила от държавните институции. Установява се, че изложеното в техните жалби
е вярно, като макар по жалбата им от 26.04.2021 г. да е постановен отказ за иницииране на
производство по чл. 155 и сл. ЗЗдр (с постановление от 11.10.2021 г.), такова е било
образувано през следващата година, като В. М. Ц. е била настанена на задължително
лечение в амбулаторна форма за срок от един месец в Клиниката по психиатрия към
УМБАЛ „Александровска“ предвид поставената й диагноза „органично налудно
7
разстройство; психоза“.
Ето защо, по делото не се установява твърдяното от ищцата по насрещните претенции
противоправно поведение на ответниците – те са действали добросъвестно и правомерно,
като въз основа на обективно верни фактически обстоятелства са сезирали компетентните
държавни органи за извършване на проверка и предприемане на необходимите мерки с цел
да защитят собствените си права и интереси, а не да навредят на ищцата. Следователно, при
липсата на елемент от фактическия състав на спорното право – противоправно поведение на
ответниците, предявените насрещни искове се явяват неоснователни и следва да се
отхвърлят.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 3 ГПК в полза на ищците следва да
бъдат присъдени направените от тях разноски съобразно уважената част от исковете и
съобразно отхвърлените насрещни искове, за платени държавна такса и възнаграждение за
един адвокат, както следва: сумата от 284,38 лв. в полза на Д. Д. и сумата в размер на 300,44
лв. в полза на Д. Д.; респ. в полза на ответницата следва да се присъдят направените от нея
разноски съобразно отхвърлената част от главните искове за възнаграждение за един
адвокат. В хода на устните състезания ищците са навели възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което съдът намира за основателно. Предвид действителната правна и фактическа сложност
на делото уговореният и платен от ответницата хонорар от 2000 лв. се явява прекомерен и
следва да бъде намален (съобразявайки и минималния размер на възнаграждението по
главните и насрещни искове в общ размер от 910 лв. – арг. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004 г.) до сумата от 1200 лв., респ. припадащата се на ответницата част от разноските
съобразно отхвърлената част от главните искове е в размер на 427,50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С----, да заплати на Д. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С---, по иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно
поведение на ответницата, изразяващо се в недобросъвестно подаване на сигнали и жалби
до полицията в периода 2016 г. – 2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 20.06.2022 г., до окончателното й изплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 3 ГПК сумата от 284,38 лв., разноски в производството,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1000 лв. до пълния предявен
размер от 4000 лв.
ОСЪЖДА В. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С----, да заплати на Д. М. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С---, по иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1300 лв.,
8
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно
поведение на ответницата, изразяващо се в недобросъвестно подаване на сигнали и жалби
до полицията в периода 2016 г. – 2022 г. и отправени обиди „боклук“ и „лъжец“, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2022 г.,
до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 3 ГПК сумата от
300,44 лв., разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 1300 лв. до пълния предявен размер от 4000 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С----, срещу Д. Г. Д.,
ЕГН **********, и Д. М. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С---, насрещни
осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 5000 лв.,
претендирА. разделно по 2500 лв. от всеки ответник, представляваща обезщетение за
противоправно поведение на ответниците, изразяващо се недобросъвестно подаване на
жалби срещу ищцата до прокуратурата.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********, и Д. М. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С---,
да заплатят на В. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С----, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 427,50 лв., разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9