Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 06.04.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в публичното заседание, проведено на седемнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Даниела
Ангелова, като разгледа докладваното от съдията
Михайлова в. гр. д. № 1 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството е по чл. 294, вр. чл. 258 ГПК.
С
решение № 111/30.12.2020 г. по гр. д. № 4271/2019 г. по описа на ВКС е отменено
въззивно решение № 233 от 25.06.2019 г. по в. гр. д. № 152 /2019 на Софийския
окръжен съд, в обжалваната част, с която е потвърдено първоинстанционното
решение в частта, с която е уважен установителен иск на И.Г.А. и Д.В.Н. срещу Л.П.И.
за собственост на 1/2 ид.ч. от поземлен имот в гр. Б., в.з. (вилна зона) „З.“,
на ул. „18“, с площ от 620 кв.м., с идентификатор № 05815.307.549, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско
застрояване до 10 м., в частта, с която е отхвърлен иск на Л.П.И. срещу И.Г.А.
за делба на два поземлени имота в гр. Б., в.з. „З.“, с идентификатор №
05815.307.549 и с идентификатор № 05815.307.551, на основание придобивна давност,
и в частта за разноските, като вместо това е отхвърлен искът на И.Г.А. и Д.В.Н.
срещу Л.П.И. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено
по отношение на Л.П.И., че И.Г.А. и Д.В.Н. са собственици на 1/2 ид.ч. от
поземлен имот в гр. Б., в.з. „З.“, на ул. „18“, с площ от 620 кв.м., с
идентификатор № 05815.307.549, с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване до 10 м., на основание придобивна
давност.
Делото
е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в частта по иска
на Л.П.И. срещу И.Г.А., Д.В.Н. и Ц.И.Ф. за делба на два поземлени имота,
находящи се в гр. Б., в.з. „З.“, на ул. „18“, с идентификатор № 05815.307.549 и
с идентификатор № 05815.307.551.
Решение
№ 233 от 25.06.2019 г. по възз. гр. д. № 152 /2019 на Софийския окръжен съд не
е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която първоинстанционното решение е
отменено в частта, с която е уважен установителен иск на Ц.И.Ф. срещу Л.П.И. за
собственост на основание придобивна давност на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №
05815.307.551, находящ се в област С., гр. Б., общ. Б., в. з. „З.“, ул.
„18-та“, с площ от 706 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на ползване– незастроен имот за жилищни нужди, с номер по предходен план
1447, кв. 33, парцел VIII, представляващ по документ за собственост (решение на
ПК от 30.08.1999 г.) част от нива от 2,101 дка, шеста категория, находяща се в
строителните граници на гр. Б. в м. „З.“, имот № 1447, кв. 33 и 68 п-л № XXVII
в кв. 68 и п-ли № VIII, VII, XVII в кв. 33 и в улица от кадастрален план от
1990 г., при съседи: Ц.Г., Г. К., наследници на С. Р. и път, и вместо него
е постановено друго, с което искът е отхвърлен.
С решение № 207/16.10.2018 г., постановено по гр.д. №
2189/2017 г. по описа на РС – Б., е отхвърлен предявен от Л.П.И. срещу И.Г.А., Д.В.Н.
и Ц.И.Ф. иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС за делба на поземлен имот с
идентификатор 05815.307.549, находящ се в обл. С., гр. Б., общ. Б., в. з. „З.“,
ул. „18-та“, с площ от 620 кв. м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на ползване– ниско застрояване до 10 м., с номер по предходен план 1447,
кв. 33, парцел VII, представляващ по документ за собственост (решение на ПК от
30.08.1999 г.) част от нива от 2,101 дка, шеста категория, находяща се в
строителните граници на гр. Б. в м. „З.“ Л., имот № 1447, кв. 33 и 68 п-л №
XXVII в кв. 68 и п-ли № VIII, VII, XVII в кв. 33 и в улица от кадастрален план
от 1990 г., при съседи: Ц.Г., Г. К., наследници на С. Р. и път; и на поземлен
имот с идентификатор 05815.307.551, находящ се в обл. С., гр. Б., общ. Б., в.
з. „З.“, ул. „18-та“, с площ от 706 кв. м, с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на ползване – незастроен имот за жилищни
нужди, с номер по предходен план 1447, кв. 33, парцел VIII, представляващ по
документ за собственост (решение на ПК от 30.08.1999 г.) част от нива от 2,101
дка, шеста категория, находяща се в строителните граници на гр. Б. в м. „З.“ Л.,
имот № 1447, кв. 33 и 68 п-л № XXVII в кв. 68 и п-ли № VIII, VII, XVII в кв. 33
и в улица от кадастрален план от 1990 г., при съседи: Ц.Г., Г. К., наследници
на С. Р. и път.
Решението
е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство като неправилно с
искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се допусне
делба на двата недвижими имота между ищцата и съделителя И.Г.А. при равни
права.
Ответниците
по въззивната жалба оспорват същата с искане за потвърждаване на обжалваното
решение.
За
да се произнесе, въззивният съд взе при следното от фактическа и правна страна.
С
решение № 14114/30.08.1999 г. на ПК – гр. Б. на наследниците на И.Г. Й. е
признато и възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими)
стари реални граници върху недвижим имот – нива от 1.781 дка, шеста категория,
находяща се в строителните граници на гр. Б., в местността „З. – Л.“, имот №
1447, кв. 33 и 68 п-л № XXVIII в кв. 68 и п-ли № VIII, VII, XVII от
кадастралния план, изработен през 1990 г., при граници съседните имоти Ц.Г., Г.
К., наследниците на С. Р. и път.
От
удостоверение за наследници изх. № 825/15.09.2017 г. на община Б., удостоверение
за наследници изх. № РСЦ17-УГ01-5156/21.08.2017 г. на СО, район „С.“, удостоверение
за наследници № 001071/26.04.2007 г. и удостоверение за наследници №
2531/18.12.2006 г. на СО, район „С.“, се установява, че ищцата Л.П.И. и
ответникът И.Г.А. са единствени наследници по закон, внуци, на И.Г. Й.,
починал през 1987 година.
Идентичността
на делбените имоти с имота по реституционното решение се установява както от
представените по делото скици, така и от заключението на съдебно–техническата
експертиза на вещото лице Пешев, изслушано в производството пред районния съд,
което настоящият съдебен състав като компетентно изготвено кредитира изцялост. Съгласно
заключението недвижими имоти с идентификатори № 05815.307.549 и № 05815.307.551
са частично идентични с недвижим имот - нива от 1.781 дка, шеста категория,
находяща се в строителните граници на гр. Б., в местността „З. – Л.“, имот №
1447, кв. 33 и 68 п-л № XXVIII в кв. 68 и п-ли № VIII, VII, XVII от
кадастралния план, изработен през 1990 г., при граници съседните имоти Ц.Г., Г.
К., наследниците на С. Р. и път. Процесните два недвижими имота са образувани
от възстановената с решението на органа по земеделска реституция нива. От
заключението на вещото лице се установява още, че в недвижим имот с
идентификатор № 05815.307.549 е изградена вилна сграда и сграда за съхранение
на инвентар, които били построени преди
1990 година.
Със
сила на пресъдено нещо, формирана между страните в настоящото производство, са
отречени правата на ответниците И.Г.А., Д.В.Н. и Ц.И.Ф., заявени да са
възникнали на основание придобивна давност, върху дела на ищцата. По силата на
законово наследствено правоприемство от П. И. Г. и С. И. Н., деца на И.Г. Й.,
ищцата Л.П.И. и ответникът И.Г.А. са носители на правото на собственост върху
делбените имоти при равни квоти. Искът за делба по отношение на Д.В.Н. и Ц.И.Ф.
подлежи на отхвърляне, тъй като липсва участие на тези лица в имуществената
общност (съобразно формираната с решението по установителните искове
сила на пресъдено нещо).
По
изложените съображения решението на районния съд следва да бъде отменено в
частта, в която е отхвърлен предявения от Л.П.И. срещу И.Г.А. иск за делба на
процесните имоти, както и в частта, в
която тя е осъдена да заплати по сметка на районния съд такси и разноски, като
вместо това следва да се постанови решение, с което да бъде допуснато да се
извърши съдебна делба между тях на тези имоти при квоти по ½ ид. ч. за
всеки от тях. В частта, в която искът за делба по отношение на Д.В.Н. и Ц.И.Ф.
е отхвърлен, решението следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора по този иск в тежест на И.Г.А., Д.В.Н. и Ц.И.Ф. следва да
се възложат разноските, понесени от ищцата в хода на производството пред
районния, въззивния и касационния съд – съответно сумите от 1170 лева (от които 920 лв. за адвокатско възнаграждение и 250
лв. – възнаграждение за вещо лице), 500 лева (от които 400 лв. за адвокатско възнаграждение и 100
лв. – държавна такса), и 880 лева (от
които 800 лв. за адвокатско възнаграждение и 80 лв. – държавна такса).
Воден от горното, Софийски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 207/16.10.2018
г., постановено по гр.д. № 2189/2017 г. по описа на РС – Б., В
ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от Л.П.И. срещу И.Г.А. иск с правно
основание чл. 34, ал. 1 от ЗС за делба на: 1.
поземлен имот с идентификатор 05815.307.549, находящ се в обл. С., гр. Б.,
общ. Б., в. з. „З.“, ул. „18-та“, с площ от 620 кв. м, с трайно предназначение
на територията – урбанизирана, начин на ползване– ниско застрояване до 10 м., с
номер по предходен план 1447, кв. 33, парцел VII, представляващ по документ за
собственост (решение на ПК от 30.08.1999 г.) част от нива от 2,101 дка, шеста
категория, находяща се в строителните граници на гр. Б. в м. „З.“ Л., имот №
1447, кв. 33 и 68 п-л № XXVII в кв. 68 и п-ли № VIII, VII, XVII в кв. 33 и в
улица от кадастрален план от 1990 г., при съседи: Ц.Г., Г. К., наследници на С.
Р. и път; и на 2. поземлен имот с
идентификатор 05815.307.551, находящ се в обл. С., гр. Б., общ. Б., в. з. „З.“,
ул. „18-та“, с площ от 706 кв. м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на ползване– незастроен имот за жилищни нужди, с номер по предходен план
1447, кв. 33, парцел VIII, представляващ по документ за собственост (решение на
ПК от 30.08.1999 г.) част от нива от 2,101 дка, шеста категория, находяща се в
строителните граници на гр. Б. в м. „З.“ Л., имот № 1447, кв. 33 и 68 п-л №
XXVII в кв. 68 и п-ли № VIII, VII, XVII в кв. 33 и в улица от кадастрален план
от 1990 г., при съседи: Ц.Г., Г. К., наследници на С. Р. и път, както и в
частта, в която Л.П.И. е осъдена да заплати по сметка на районния съд такси и
разноски, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕ НА
СЪДЕБНА ДЕЛБА между Л.П.И. и И.Г.А. на: 1. поземлен имот с идентификатор 05815.307.549, находящ се в
обл. С., гр. Б., общ. Б., в. з. „З.“, ул. „18-та“, с площ от 620 кв. м, с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване– ниско
застрояване до 10 м., с номер по предходен план 1447, кв. 33, парцел VII; и на
2. поземлен имот с идентификатор 05815.307.551, находящ се в обл. С., гр. Б.,
общ. Б., в. з. „З.“, ул. „18-та“, с площ от 706 кв. м, с трайно предназначение
на територията – урбанизирана, начин на ползване – незастроен имот за жилищни
нужди, с номер по предходен план 1447, кв. 33, парцел VIII; ПРИ КВОТИ между съделителите: ½ ид. част за Л.П.И. и ½
ид. част за И.Г.А..
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 207/16.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2189/2017 г. по описа на РС – гр. Б.,
В ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът
за делба на 1. поземлен имот с идентификатор 05815.307.549, находящ се в обл. С.,
гр. Б., общ. Б., в. з. „З.“, ул. „18-та“, с площ от 620 кв. м, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване– ниско
застрояване до 10 м., с номер по предходен план 1447, кв. 33, парцел VII; и на
2. поземлен имот с идентификатор 05815.307.551, находящ се в обл. С., гр. Б.,
общ. Б., в. з. „З.“, ул. „18-та“, с площ от 706 кв. м, с трайно предназначение
на територията – урбанизирана, начин на ползване – незастроен имот за жилищни
нужди, с номер по предходен план 1447, кв. 33, парцел VIII; по отношение на Д.В.Н.
и Ц.И.Ф..
ОСЪЖДА И.Г.А., ЕГН:
**********, Д.В.Н., ЕГН: **********, и Ц.И.Ф.,
ЕГН: **********, и тримата с адрес гр. Б., ул. „Б. Б.“ № 67, да заплатят на Л.П.И.,
ЕГН: **********,
разноските, понесени от нея в хода
на производството пред районния, въззивния (в
хода на в гр. д. № 152/2019 г. по описа на СОС) и касационния съд – съответно сумите
от 1170 лева (от които 920 лв. за адвокатско възнаграждение и 250 лв. –
възнаграждение за вещо лице), 500 лева
(от които 400 лв. за адвокатско възнаграждение и 100 лв. – държавна
такса), и 880 лева (от които 800 лв. за адвокатско възнаграждение и 80 лв. – държавна
такса).
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.