О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
гр. Горна Оряховица, 15.04.2019г.
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VIII-ми състав, в
закрито заседание на петнадесети април
през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
като
разгледа гр. дело № 2062 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство
по реда на чл. 130 от ГПК.
С.Т.Д. *** чрез адв. К. Ф. ***, Д.И.Д. и Р.Х.И. ***, иск
за признаване за установено спрямо ответниците, че бивше дворно място с
кадастрален номер № 1250 по кадастралния и регулационен план от 1958 г. с площ
1600 кв. м. правомерно е възстановено в реални граници на наследниците на
Никола Д. Дамянов с Решение № Ж-48/29.03.1993 г. на Поземлена комисия гр.
Лясковец и за признаване за установено по отношение на ответниците, че 480 кв.
метра от бивше дворно място с кадастрален № 1250 по кадастралния и регулационният
план от 1958 г. по падат в имот с кадастрален № 1906, за който е отреден УПИ X-1906, кв. 56, по кадастралния план на гр. Лясковец от
2003 г.
След като извърши проверка на
предявената искова молба, съдът счита, че предявените
искове се явяват недопустим по
изложените по-долу съображения.
Наличието
на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на всички искове, за която
съдът следи служебно. Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск за
установяване съществуване или несъществуване на едно правоотношение или на едно
право, когато има интерес от това и последният, като абсолютна процесуална
предпоставка от категориите на положителните, следва да бъде изрично доказан от
ищеца.
Ищцата твърди, че е собственик на
имот с кадастрален № 1915, за който е отреден УПИ XXVIII-1915,
кв. 56 по плана за
регулация на гр. Лясковец от 2003 г. съгласно решение № 129/05.04.2013 г. по в.
гр. д. № 1325/2011 г. на ВТОС. Видно от диспозитива на решението обаче съдът
ѝ е възложил в дял и изключителна собственост съвсем различен имот –
новообразуваният имот № 122058 в м. Тополите, землището на гр. Лясковец, с площ
от 3, 209 дка. Видно от същото решение имот с кадастрален № 1915, за който е отреден
УПИ XXVIII-1915, кв. 56 по плана за регулация на гр. Лясковец е възложен в
дял и изключителна собственост на Боянка Николова Дачева, т.е. видно от
исковата молба и доказателствата приложени към нея, липсват каквито и да е
твърдения и доказателства ищцата да е наследник или правоприемник на Дачева. Въпреки
отправените до ищеца указания за посочване на правното основание, на което се
счита за собственик /разпореждане от 15.03.2019 г./ такива уточнения не бяха
извършени. По изложените съображения
съдът намира, че е недопустимо на основание чл. 26, ал. 2 ГПК ищцата да
предявява от свое име чужди права пред съд.
Съгласно чл.124,ал.4,изр.2
от ГПК, иск за установяване
съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска
само в случаите, предвидени в закон.
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата
молба, ищцата претендира по отношение на ответниците, че е собственик на
процесния имот. Иска от съда да се признае за установено, че бивше дворно място
с кадастрален № 1250 по кадастралния и регулационен план от 1958 г, с площ от
1 600 кв. м. правомерно е възстановено в стари реални граници, т.е.
претендира установяване на факт. Установяването на такъв факт не е предвидено в
закона, поради което искът е недопустим и на това основание.
На следващо място правото на собственост върху
земеделски земи възниква от смесен фактически състав, който включва право на
собственост върху земята преди включването ѝ в ТКЗС, включването ѝ
в ТКЗС или отнемането ѝ, при хипотезите на чл. 10 от ЗСППЗ, наследствено правоприемство
и административен акт – решение на поземлена комисия. Възстановяването на
правата върху земеделските земи и обезщетяването на собствениците, когато
правата им не могат да бъдат възстановени, са специални административни
производства, предвидени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Всяко от тези производства има свои
особености и представлява комплекс от специални административни процедури. Общинските
служби по земеделие издават редица решения - индивидуални административни
актове, но не всяко решение, с които се
признават права, има за последица придобиване на правото на собственост върху
конкретно определен земеделски имот. В настоящия случай видно от приложеното
към исковата молба Решение № Ж-48/29.03.1993 г. на Поземлена комисия Лясковец е
възстановено правото на собственост на
наследниците на Никола Д. Дамянов върху лозе 1,500 дка., трета категория,
находящо се в строителните граници на гр. Лясковец- дворно място № 1250 от кадастралния план изработен през
1953 г., въз основа на съдебно решение по гр. д. № 1565/1992 г. на ГОРС. Предвид
факта, че решението на поземлената комисия в качеството на административен акт
има за цел не да определи принадлежността на правото на собственост, а да
индивидуализира обекта на правото, то настоящият съд няма как да се произнесе
за правомерността на същото извън рамките на съдебно производство по неговото
оспорване, 25 години след влизането му в сила.
Производството по оспорване решенията на поземлените
комисии, респективно тези на ОСЗ, е уредено в специалния закон ЗСПЗЗ, в който е
определен ред за съдебно обжалване, различен от предвидения е АПК, но в
настоящия случай не е налице такова оспорване от страна на ищцата, поради което
установителните ѝ искове и на това основание се явяват недопустими
Предвид изложените съображения, съдът
намира, че са налице предпоставките на чл.130 от ГПК в процесния случай. Поради
това, съдът счита, че производството по настоящото дело следва да бъде
прекратено поради недопустимост на предявените искове, а исковата молба следва
да бъде върната на ищцовата страна.
Водим от горните съображения и на
основание чл.130 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 2062/2018г. по описа на ГОРС поради
недопустимост на исковете с правно основание чл.124, ал.4,изр.2,предл.1 от ГПК
предявени от С.Т.Д. с ЕГН ********** *** с ЕИК *********, Д.И.И. и Р.Х.И.
двамата с постоянен адрес *** и
ВРЪЩА на ищеца исковата молба, заедно с приложенията към
нея.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Великотърновски Окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението до
ищеца.