Определение по дело №733/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 3055
Дата: 24 октомври 2022 г.
Съдия: Мария Симеонова Ганева
Дело: 20227050700733
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 март 2022 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                                                                                            

                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

                                          ………..…24.10.2022 г.

 

   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА- XХХІІІ състав в закрито съдебно заседание в състав:                      

                                                                 Председател: Мария Ганева

като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 733 по описа за 2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на Н.А.Н. *** срещу действия на  АССГ по обработване на негови лични данни от адм. преписка на КЗЛД  по негово заявление № ППН-02-622/2019 при постановяването на определения № 2385/23.03.2022г. и 2386/23.03.2022 г. на  посочения съд.  

  С молба от 14.10.2022 г. жалбоподателят отправя искане за отвод на всички съдии от Варненския адм. съд по разглеждане на неговата жалба , което е второ по ред искане за отвод на съдията-докладчик . Заявеното основание на това искане е обстоятелството, че Н. води гражданско дело срещу Варненски административен съд - гражд. дело № 655/2022г.  по описа на Районен съд- Варна. Според Н.  не би имало справедлив процес според ЕКПЧ , ако  решаващият съд е страна  по дело  пред друг съд.

Към искането се прилага незаверено копие на определение на ВРС  от 15.09.2022г.  , с което съдия Д.  П. се отвежда по гр. дело № 655/2022г.  на основание чл. 22, ал.1 т. 6  ГПК с аргумент за лично познанство със съдия М. Б. и поради факта ,че  ВРС  попада  в района на Административен съд – Варна.

Искането следва да се остави без уважение , тъй като не се придружава от надлежни писмени доказателства , потвърждаващи истинността на твърдението за Н. за висящо производство пред РС-Варна със страни Н. Н. и Варненски адм. съд . Незавереното копие на определение от 15.09.2022 г. на ВРС представлява частен писмен документ и като такъв не се ползва с материална  доказателствена сила.

Дори и да се приеме, че има образувано подобно съдебно производство, то  от лаконичните мотиви на  определението на  ВРС не става ясно , че страна по това дело е именно  Н.А.Н.. Няма и информация в този акт за предмета на гражданското дело, за да може да се изследва основателността на искането за отвод на настоящия съд .

Освен това , за  да се удовлетвори искане за отвод на заявеното  основание - чл. 22, ал.1 , т. 6 от ГПК , съмнението следва да бъде „основателно“ т. е.  субективната преценка на молителя трябва да се основава на обективни данни за пристрастие. Такива в случая няма. Недоказаното твърдение, че пред районния съд / въззивна инстанция на делата по ЗАНН/ е образувано  гражданско дело  срещу Адм. съд – Варна, който е касационна инстанция по такива дела , не означава автоматично съществуване на пристрастие на съдебния състав по конкретното дело.

Подобна конструкция означава Н. Н. да иска отвод на всички съдии от ВАС , който съд разглежда неговите частни и касационни жалби по дела на Административен съд-Варна, защото Варненския адм. съд разглежда  неговите искове по  по чл. 128а от АПК за обявяване нищожност на определения и решения на ВАС. Удовлетворяване на искане за отвод на посочения от Н. довод според цитираната от самия него ЕКПЧОС  се разглежда като отказ от правосъдието, което е нарушение на тази конвенция и поради тази причина не следва да се допуска. 

В контекста на изложеното преценката на Н. за пристрастие на  съдията-докладчик е субективно усещане , което няма  основание , не почива на обективни данни и следва да се отхвърли .

С молба от 14.10.20202г. Н. Н. е депозирал повторно искане за предоставяне на правна помощ   с довод за нови обстоятелства – липсата  на правни познания и нежелание да се явява по делото.  

По повод  това искане съдът съобрази ,че с нарочва молба от 30.03.2022г. / л. 20 от делото/ Н. Н. е поискал от съда предоставяне на правна помощ  по чл. 21 ал.3 от ЗППП, а именно процесуално представителство.

С определение 1828/17.06.2022г. съдът е оставил без уважение неговата молба / л. 68-69/ и цитираният съдебен акт е оставен в сила с определение № 7959/20.09.2022г. на ВАС.      

Правната регулация по  предоставяне на правна помощ се съдържа в Закона за правната помощ. В цитирания нормативен акт не се предвижда възможност за повторно сезиране с искане  за правна помощ след постановен отказ за нейното предоставяне. По аргумент на чл. 27 от ЗПП органът, взел решението за предоставяне на правна помощ, може само да я прекрати от момента на настъпване на промяната в обстоятелствата, на които се основава предоставянето на помощта. Настоящият случай не е такъв . Искането на Н.  е недопустимо и следва да се остави без разглеждане .

Мотивиран от изложеното съдът на основание чл. 23, ал.2 от ГПК и чл. 144 от АПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

Отхвърля искането на Н.Н. за отвод на съдията- докладчик по  адм. дело № 733/2022г.

Оставя без разглеждане повторното искане на Н.Н. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство .

Определението в частта на оставеното без разглеждане искане подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от уведомяването на страните .

 

                                                                        Административен съдия: