Р Е Ш Е Н И Е №
1200
гр.
Сливен, 29.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4303 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, че
ищецът С.И.С., ЕГН: **********, не дължи сумата от 2769,64 лв., формирана от
главница в размер на 1740,56 лв. - задължения за електрическа енергия за
периода 23.12.2014 г. - 22.03.2015 г. за обект в гр. Сливен, ул. „Димитър
Калъкчията” № 4, с ИТН: 2245777, лихва в размер на 668,38 лв. за периода от
14.09.2015 г. до 27.06.2019 г. и неолихвяема сума в размер на 420,70 лв., предмет
на принудително събиране по изп. дело № 1288/2019 г. по описа на ЧСИ Гергана
Грозева.
В исковата молба се твърди, че вземанията на ответното
дружество са погасени с изтичането на тригодишния давностен срок на 22.03.2018
г., до която дата не са предприемани никакви действия от ответника, водещи до
спиране или прекъсване на давността.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди
се, че вземанията на ответника не са погасени по давност, тъй като преди
настоящото ИД № 1288/2019 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева е имало образувано
друго ИД № 802/2015 г. по описа на ЧСИ Миглена Минкова, по което са извършвани
изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността.
В
съдебно заседание ищецът, чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявения
иск, моли съда да го уважи и да присъди направените по делото разноски.
Ответното
дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя
пълномощник - юрисконсулт становище за неоснователност и недоказаност на иска,
претендира отхвърлянето му както и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждения.
Като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
От събраните по делото писмени
доказателства - преписи от ИД № 802/2015 г. по описа на ЧСИ Миглена Минкова и
от ИД № 1288/2019 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева се установява, че с влязла
в сила Заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист по
ч. гр. д. № 3311/2015 г. по описа на СлРС, ищецът е осъден да заплати на
ответното дружество сумата от 1740,56 лв. - главница, представляваща стойността
на доставена електрическа енергия за периода от 23.12.2014 г. до 22.03.2015 г.,
за обект в гр. Сливен, ул. „Димитър Калъкчията” № 4, с ИТН: 2245777, ведно със
законната лихва върху главницата от 14.09.2015 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 84,20 лв. - обезщетение за забава за периода от 26.02.2015 г. до
13.09.2015 г., както и сумата от 336,50 лв. разноски по делото.
Видно от представена от ответното
дружество справка (л. 65 от делото), за задълженията на ищеца за електрическа
енергия през процесния период били издадени фактури от 31.01.2015 г.,
28.02.2015 г. и 31.03.2015 г.
Въз основа на издадения изпълнителен
лист било образувано ИД № 802/2015 г. по описа на ЧСИ Миглена Минкова по молба
на ответното дружество от 03.12.2015 г. (л. 24 от делото), с която били възложени
на частния съдебен изпълнител правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ за проучване
на имущественото състояние на длъжника и определяне на способа за изпълнение.
На 10.12.2015 г. на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение (л.
28 от делото), извършени били справки за имущественото състояние на длъжника.
С молба от 16.08.2016 г. (л. 39 от
делото) взискателят поискал от ЧСИ да се пристъпи към изпълнение с всички
предвидени в ГПК способи, вкл. чрез изпълнение върху притежавани от длъжника
недвижими имоти, движими вещи и вземания.
С молба от 02.10.2017 г. (л. 42 от
делото) взискателят поискал да се направи справка за притежаваните от длъжника
банкови сметки и сейфове и да се наложи запор върху тях.
Със запорно съобщение от 21.12.2017 г.
(л. 45 от делото) до „Първа инвестиционна банка“ АД, получено от представител
на банката на 05.01.2018 г., бил
наложен запор на всички вземания на длъжника от банката, в това число и банкови
сметки.
Във връзка с наложения запор банката
депозирала до ЧСИ съобщение вх. № 00478/22.01.2018 г. (л. 46 от делото), с
което уведомила съдебния изпълнител, че по сметката на длъжника няма наличност
и същата е блокирана съгласно запорното съобщение.
С молба от 18.10.2018 г. (гърба на л.
46 от делото) взискателят отново поискал да се направи
справка за притежаваните от длъжника банкови сметки и сейфове и да се наложи
запор върху тях. В случай, че по банковите сметки няма парични средства,
взискателят поискал от ЧСИ да насрочи опис на притежавани от длъжника движими
вещи.
С Постановление от 09.11.2018 г. ЧСИ
прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и
разпоредил да се вдигнат наложените запори.
Взискателят не е обжалвал постановлението
за прекратяване, като въз основа на изпълнителния лист по ч. гр. д. № 3311/2015
г. по описа на СлРС по Молба от 21.06.2019 г. било образувано ИД № 1288/2019 г.
по описа на ЧСИ Гергана Грозева. В молбата взискателят посочил конкретни
изпълнителни действия - да се извърши запор върху вземания на длъжника от
банки, запори на трудови възнаграждения или пенсии, запори на МПС на длъжника, да
се наложи възбрана на недвижими имоти и опис на движими вещи на длъжника и да
се изнесат на публична продан, като наред с това възложил на ЧСИ да прави
справки и да определя начина на изпълнението по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
На 13.08.2019 г. бил насрочен опис на
движими вещи на длъжника. Със запорно съобщение от 27.06.2019 г., получено от
„Първа инвестиционна банка“ АД на 02.07.2019 г., бил наложен запор на
вземанията на длъжника от банката, в това число банкови сметки до размера на
дълга му по изпълнителното дело. Със запорно съобщение от 04.07.2019 г. бил
наложен запор на секвестируемата част на пенсията на длъжника, като запорът бил
признат от ТП на НОИ - Сливен, но по него не били направени удръжки, тъй като
пенсията на длъжника била под размера на минималната работна заплата за
страната.
С молба от 23.07.2019 г. взискателят
поискал да се наложи възбрана върху поземлен имот на длъжника в с. Злати
войвода, като възбраната била вписана на 12.08.2019 г.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявеният
отрицателен установителен иск е процесуално допустим.
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл. 415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая, издадената заповед за изпълнение на парично задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3311/2015 г. по описа на РС - Сливен, се ползват с посочените по-горе правни последици. Именно поради това искът по чл. 439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищеца и които е могъл да посочи в срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, се преклудира.
Наведеното от ищеца основание за недължимост на процесните суми е тяхното погасяване по давност. Процесните вземания, установени по своето основание с влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение касаят доставена електрическа енергия за периода 23.12.2014 г. - 22.03.2015 г. Същите представляват периодични плащания, характеризиращи се с изпълнение на повтарящи се задължения, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви (така ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). Като такива, тези вземания се погасяват по давност с изтичането на тригодишен период от време съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД. При периодичните месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска. Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. С предприемане на действия на принудително изпълнение давността се прекъсва съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а след прекъсването съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова тригодишна давност. Доколкото издаденият изпълнителен лист е въз основа на несъдебно изпълнително основание, то не се прилага разпоредбата на 117, ал. 2 ЗЗД и давността остава тригодишна по отношение на главницата. При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се има предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока.
По въпроса от кога започва да тече нова
погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е постановено
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 10 от ТР е дадено разрешение на поставения
въпрос, като е направено разграничение между изпълнителния и исковия процес и
последиците от подаването на исковата молба и молбата за образуване на
изпълнително дело. Доколкото изпълнителното производство се характеризира със
своята динамичност и в някои случаи и по-дълга продължителност, както и като се
вземат предвид последиците на всяко едно от производствата, от значение за
прекъсването на давността в изпълнителния процес е не моментът на образуването
на изпълнителното дело, а предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Прекъсва давността предприемането на което
и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка
на вещ, назначаването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки
случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение
на длъжника изпълнителни действия.
От приетите по делото копия на
изпълнителни дела се установяват последователно предприетите по отношение на ищеца
- длъжник изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността за
вземанията на ответното дружество.
Такова действие е наложеният със
запорно съобщение от 21.12.2017 г. запор върху всички вземания на длъжника от
„Първа инвестиционна банка“ АД, включително банкови сметки.
Съгласно
Решение № 4 от 16.06.2017 г. по търг. дело № 3129/2015
г., TК, II-ро
т. о. на ВКС запорът върху банкови сметки на
длъжника е по своето естество запор
върху вземания на длъжника по смисъла на чл. 450, ал. 3,
респективно чл. 450а ГПК. Съгласно разпоредбите на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК запорът върху
вземания на длъжника спрямо третото задължено лице, включително по сметка в
банка, се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение.
Запорът върху вземания по разплащателна банкова сметка ***, в който е връчено запорното
съобщение на банката, тоест в настоящия
случай на 05.01.2018 г. Разпоредбите
на ГПК не обуславят действието на
запора от изискване за наличие на суми по банковата сметка към момента на връчване
на запорното съобщение. Наличието на суми по банковата сметка към датата на
връчване на запорното съобщение и положителното (кредитното) салдо на
сметката не са елементи от фактическия
състав по налагането на запора. Те имат значение по отношение на
последиците на наложения запор - дали изпълнителният способ ще бъде реализиран
и взискателят удовлетворен. Запорът върху вземанията по разплащателната банкова
сметка, ***, тоест, когато салдото по сметката е дебитно, се счита наложен от
датата на връчване на запорното съобщение на банката и има действие по
отношение на постъпленията на суми по банковата сметка след налагането
му, без да е необходимо изпращане
на други запорни съобщения от съдебния изпълнител до банката.
Ето защо започналата да тече
погасителна давност по отношение на вземанията на ответното дружество, считано
от датата на изискуемостта - 31.01.2015
г. (съгласно справка на л. 65 от делото) е била прекъсната с налагането на
запор на банковата сметка на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД на 05.01.2018 г. по ИД № 802/2015 г. по
описа на ЧСИ Миглена Минкова, преди да е изтекла тригодишната погасителна
давност по отношение на вземанията. От тази дата е започнала да тече нова
тригодишна давност, която е прекъсвана отново по ИД № 1288/2019 г. по описа на
ЧСИ Гергана Грозева с редица изпълнителни действия, последното от които
налагането на възбрана върху поземлен имот на длъжника в с. Злати войвода, вписана
на 12.08.2019 г.
Въз основа на изложеното, предвид
обстоятелството, че не е изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на
вземанията на ответното дружество, съдът намира предявения иск за неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното
дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.С.,
ЕГН: **********, с адрес *** срещу „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 2769,64 лв., формирана от главница в размер на
1740,56 лв. - задължения за електрическа енергия за периода 23.12.2014 г. -
22.03.2015 г. за обект в гр. Сливен, ул. „Димитър Калъкчията” № 4, с ИТН:
2245777, лихва в размер на 668,38 лв. за периода от 14.09.2015 г. до 27.06.2019
г. и неолихвяема сума в размер на 420,70 лв., предмет на принудително събиране по
изп. дело № 1288/2019 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК С.И.С.,
ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 сумата от 100,00 лв. /сто
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: