РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Кюстендил, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Тина Р. Йорданова
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Тина Р. Йорданова Гражданско дело №
20231520101634 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от К. И. М., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.***, ул. *** ***, действащ чрез
пълномощника си еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано
от управителя Д. М. М., срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Д.
Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от З. С. Р., съдържаща искане с правно
основание по чл. 26, ал.1 от ЗЗД за обявяване на нищожност на клауза,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в
договор за кредит с № **********/02.03.2022 г., сключен между ищеца и
ответното дружество, като е предявен и иск с правно основание по чл.55, ал.1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50
лева /частична претенция от 98,52 лв./, представляваща недължимо платени
суми по посочения договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 02.03.2022 г. ищецът К. И. М. сключил
договор за паричен заем № ********** с ответното дружество "ВИВУС.БГ"
ЕООД /с предишна фирма 4финанс/, като страните се били договорили
1
отпуснатият заем да бъде в размер на 400 лева, при погасяване в срок до
01.04.2022 г. Също така се отбелязва, че в посочения договор кредиторът-
ответник бил уговорил ГПР в размер на 49,7%, лихвен процент за кредита в
размер на 41%, сума на лихвата за срока на договора - 13,48 лева, като
кредитополучателят дължал сума в размер на 98,52 лева - такса за бързо
разглеждане. В исковата молба е посочено още, че К. М. е погасил сумата по
договора, като за срока на договора бил заплатил по сметка на дружеството
изцяло сумата по договора, включително и такса за експресно разглеждане, а
именно: 512 лева. Изтъква се, че в случая се прилагали разпоредбите на ЗПК,
като договорът за кредит бил нищожен на основание чл.11,ал.1,т.10 вр. с
чл.22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита, тъй като в
договора за потребителски кредит бил грешно посочен размер на ГПР, а
действителният такъв бил в пъти по-висок от посочения, което било над
максимално установения праг на ГПР, предвиден в разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК и още със сключването на договора било посочено, че
потребителят дължал възнаграждение за допълнителна услуга от момента на
подписването му, като се касаело за уговорки по сключения договор за
потребителски кредит, а посочването в договора на размер на ГПР, който не
бил реално предлаганият в отношенията между страните представлявало
"заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от
Закона за защита на потребителите и по смисъла на правото на ЕС. Ищецът
посочва, че в случая не била налице допълнителна услуга по смисъла на
чл.10а, ал.1 от ЗПК и процесната клауза за такса за експресно разглеждане
заобикаляла изискванията на закона и нарушавала добрите нрави, поради
което била нищожна и всичко това било в пряко нарушение на разпоредбата
на чл.143, т.19 от ЗЗП. С оглед изложеното се иска от съда на основание чл.
26, ал.1 от ЗЗД обявяване на нищожност на клауза, предвиждаща заплащане
на такса за експресно разглеждане, предвидена в договор за кредит с №
**********/02.03.2022 г., сключен между ищеца и ответното дружество, като
е предявен и иск с правно основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50 лева /частична претенция
от 98,52 лв./, представляваща недължимо платени суми по посочения договор
за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
2
Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в
който е изложила съображения относно нередовността, неоснователността и
недоказаността на исковата молба, като се твърди, че ответното дружество
не откривало твърдяното от ищеца кредитно правоотношение, Договор №
********** не бил сключван между страните с посочените в исковата молба
специални условия и размер на дължими суми, поради което било
невъзможно за ответника да вземе отношение по твърденията на ищеца и по-
конкретно - по факта на погасяване, като липсвали и доказателства за
погасено в посочения размер от страна на ищеца задължение. Излага
подробни съображения за неоснователност и липса на обективни аргументи
за противоречие с императивни законови разпоредби, тъй като в специалните
условия на договорите за кредит, които ответникът сключвал с клиентите си,
изрично се посочвал действителният размер на разходите, който от своя
страна съответствал на заложената законово допустима граница, определена в
ЗПК, като всички параметри по договорите за кредит изначално били
известни на кредитополучателя още на етап преддоговорна информация,
обективирани в СЕФ и същите се определяли изрично, ясно и индивидуално,
в съответствие с разпоредбите на ЗПК и специалните условия по договорите
за кредит, като ЗПК не предвиждал ограничение на отделните компоненти, от
които можел да се формира ГПР, нито налагал задължителни такива, а в
чл.19, ал.3, т.2 от ЗПК било посочено, че заявяването на отделни,
допълнителни и незадължителни услуги не следвало да се включва в ГПР и
именно поради тази причина такса - експресно разглеждане не следвало да
бъде включена към ГПР, като правилно същата не била елемент от
формирането му и таксата се начислявала за услуга, която била пожелателна,
допълнителна и незадължителна, предоставяна само по изрично искане на
кредитополучателя, откъдето не следвало да бъде включвана в ГПР. Иска се
от съда да остави без уважение доказателствените искания на ищеца, както и
на същия да бъде указано да уточни начина, по който е формирал цената на
иска, както и съдържанието на неравноправните клаузи, и присъждане в полза
на ответника направените разноски.
В проведените по делото открити съдебни заседания, страните, редовно
призовани, не са се явили и не са били представлявани от упълномощените си
представители. Ищецът предварително, чрез пълномощника си - адв. Д. М., е
3
депозирал молби за даване ход на делото, поддържайки искания до съда и е
направил искане за изменение размера на предявения от него осъдителен иск
по чл.55, ал.1 от ЗЗД, чрез увеличаването му в размер на 259,42 лева, което, с
оглед липсата на оспорване от ответната страна, съдът е допуснал единствено
по отношение неговия размер, тъй като е поискано своевременно - до
приключване на съдебното дирене по делото.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като прецени и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на вътрешното си убеждение
и по реда на чл.235 от ГПК, както и във връзка с изложените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна, следното:
От събрания и приет по делото доказателствен материал и в частност от
представеното заверено копие на Договор за кредит № **********/02.03.2022
г. се установява, че между ищеца К. И. М., в качеството му на
кредитополучател и ответно дружество "4финанс" ЕООД, в качеството му на
кредитор, е сключен посочения договор за кредит, по силата на който на
кредитополучателя-ищец по делото е предоставен кредит от вида на
потребителските, в размер на 400 лева, при следните условия: срок на кредита
- 30 дни, при стандартен лихвен процент 40,97%, лихвен процент за срока на
кредита 41 %, сума на лихвата за срока на кредита - 13,48 лева, годишен
процент на разходите 49,7%, такса за бързо разглеждане в размер на 98,52
лева, обща дължима сума по кредита 512 лева, с дата на получаване на сумата
по кредита - 02.03.2022 г. и дата на връщане на сумата по кредита - 01.04.2022
г. След служебно извършена справка, съдът констатира, че отбелязаното като
кредитор в процесния договор за кредит, дружество с наименование /фирма/
"4финанс" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул."Д. Хаджикоцев" 52-54, р-н "Лозенец" е променило същото на
"ВИВУС.БГ" ЕООД, посочено като ответник по настоящото дело и е
регистрирано в Търговския регистър със същите ЕИК, седалище и адрес на
управление, което налага извода, че в случая се касае за едно и също
дружество, с променено наименование /фирма/ от "4финанс" ЕООД на
"ВИВУС.БГ" ЕООД.
Сключването на процесния Договор за кредит № **********/02.03.2022 г.
4
между ищеца и ответното дружество се потвърждава и от представената с
писмо на Българска Народна Банка, справка от информационната система на
Централния кредитен регистър (ЦКР) за наличие на данни за предоставени
кредити от финансова институция "ВИВУС.БГ" ЕООД на К. И. М., като в
писмото изрично е посочено, че уникалните номера, с които кредитите се
подавали в системата на ЦКР са идентификационни кодове и са от значение
само за технологичния процес при обработване на информацията в регистъра,
и същите не били обвързани, и можело да не съвпадат с номерата на
сключените между институциите и техните клиенти, договори. Видно от
цитираната справка в ЦКР е, че в същата е включена информация, подадена
от финансова институция "ВИВУС.БГ" ЕООД по отношение на лице по
кредитни договори с имена К. И. М. за периода от 31.03.2022 г. до 30.04.2022
г., като се установяват следните обстоятелства: отчетна единица -
"ВИВУС.БГ" ЕООД, идентификатор на кредит с № **********, сума валута и
сума лева - 1,100, вид на кредита - потребителски, дата на разрешаване -
02.03.2022 г., дата на издължаване - 01.04.2022 г., с неактивен статус,
балансова експозиция - в размер на 1,376, 92, такси и други разход - 240,65,
усвоена сума - 1,100.
От представена електронна справка в "EasyPay" AD, извършена на
14.12.2023 г. от лице с имена Е. Д. Д. става ясно, че на дата 14.04.2022 г., в
офис "Рент-Си" ЕООД, с адрес: гр. Кюстендил, ул. "Цар Борис I" № 51а, при
оператор С. С., е преведена сума в размер на 1397 лева, със записано
основание на плащане - пълно погасяване по кредит **********, с наредител:
К. И. М. и получател "ВИВУС.БГ" ЕООД, **********. От посочената справка
е видно и, че номер ********** е отбелязан и в приложения Договор за
кредит № **********/02.03.2022 г., като банкова сметка - EasyPay на
дружеството "4финанс" ЕООД.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана от
съда в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че страни по Договор за кредит № **********/02.03.2022 г. са
"4финанс" ЕООД - кредитор и К. И. М. - кредитополучател, като условията по
кредита са следните - потребителски кредит в размер на 400 лева, срок на
кредита - 30 дни, при стандартен лихвен процент 40,97, лихвен процент за
срока на кредита 41, сума на лихвата за срока на кредита - 13,48 лв., ГПР
49,7, такса за бързо разглеждане 98,52 лв., обща сума по кредита 512 лв., дата
5
на получаване - 2.03.2022 г. и дата на връщане на сумата по кредита -
1.04.2022 г., като вещото лице е посочило, че в договорът е отбелязано, че
изчисленият ГПР не включва разходите, които кредитополучателят може да
се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения и
таксите за допълнителни услуги, предоставени на кредитополучателя по
негово искане. Експертното заключение е формирано и въз основа на
представените от БНБ справка от информационната система на ЦКР и
справка от "Изи Пей" АД, като вещото е посочило, че е поискало информация
от ответното дружество за платените и разпределени суми по процесния
договор за кредит, но ответното дружество не е предоставило исканата
информация, тъй като заявило, че не може да я предостави, респективно да
потвърди твърденията на ищеца, предвид липсата на посочена дата на
плащане, като понастоящем нямало как да се провери и потвърди дали и как е
плащано, както и какво е било разпределението по пера, в случай, че е имало
такова плащане. Експертизата е установила, че в случай, че се приеме размер
на кредита - 1100 лева/ съгласно информацията от ЦКР/, при лихвен процент
41 и срок на издължаване - 1 месец, договорената лихва би била 37,58 лв., а
ГПР - 49,65 и общо дължима сума - 1137, 58 лева, като процесният договор не
съдържал клауза за начисляване на неустойки при просрочие на плащането,
но за 14 дни забава, законовата лихва би била 4,28 % и няма предоставени
данни за отразяване по пера на внесената сума в размер на 1 397 лв., както и
как е формирана посочената в ЦКР балансова експозиция 1 376,92 лв.
Съдът кредитира представеното експертно заключение като обективно и
обосновано изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание по чл.26, ал.1, пр. 1, 2 и 3 за обявяване на нищожност на
клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане,
предвидена в договор за кредит с № **********/02.03.2022 г., сключен между
ищеца и ответното дружество и осъдителен иск с правно основание по чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер
на 259,42 лева, представляваща недължимо платени суми по посочения
договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
6
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Съдът
е разпределил доказателствената тежест между страните и е указал, че в
тежест на ищеца по така предявените от него искове по чл.26, ал.1 от ЗЗД, е
да докаже, че между него и ответника съществува облигационна връзка,
основана на валидно сключен договор за кредит, изправността си по договора
за кредит, респективно изпълнение и погасяване на задълженията си по него,
както и че оспорената от него клауза в процесния договор за кредит е в
противоречие с императивна/и правна/и норма/и, води до заобикалянето й/им
и до нарушаване на добрите нрави, като по иска с правно основание по чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, че следва да установи факта на плащане на процесната сума
и в тази връзка съдът изрично е указал на ищеца, че не е представил
доказателства за извършени от него плащания по договора за кредит. По
отношение на ответника, съдът е указал, че в негова тежест е да докаже, че
сочената от ищеца клауза е индивидуално и действително уговорена и/или че
съдържа, респ. препраща към обективни и законови правила за нейното
определяне, както и че е налице основание за получаване на претендираната
сума, съответно за задържането й, като съдът изрично е посочил на
ответника, че не е представил доказателства за твърдените с отговора на
исковата молба, факти и обстоятелства.
Въз основа на събраните доказателства и в частност от представеното
заверено копие на Договор за кредит № **********/02.03.2022 г., както и от
приложената от БНБ справка от информационната система на Централния
кредитен регистър и от изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, съдът приема, че между ищеца К. И. М. и ответника "ВИВУС.БГ"
ЕООД /с предишно наименование /фирма/ "4финанс" ЕООД/ е сключен
Договор за кредит № **********/02.03.2022 г., по силата на който
ответникът, в качеството му на кредитор е предоставил потребителски кредит
на ищеца, в качеството му на кредитополучател, при условията по договора, с
дата на получаване на сумата по кредита - 02.03.2022 г. и дата на връщане на
сумата по кредита - 01.04.2022 г. От справката на БНБ в информационната
система на Централния кредитен регистър също така се установява и, че
усвоената от кредитополучателя - ищец по делото, сума по кредита е в размер
на 1 100 лева, а въз основа на приложената електронна справка в "EasyPay"
AD, доколкото същата не е оспорена и от ответната страна, се констатира
извършено на 14.04.22 г., плащане от страна на ищеца към ответното
7
дружество по процесния договор за кредит на сума в общ размер на 1 397
лева. Посочените обстоятелства се потвърждават и от извършената, и изцяло
кредитирана от съда съдебно-счетоводна експертиза, изготвена на база
представените по делото доказателства, като видно от посоченото заключение
е, че ответната страна е отказала на вещото лице предоставяне на исканата от
последното информация във връзка с извършваните плащания по процесния
договор за кредит.
С оглед изложеното и съгласно чл.9, ал.1 във вр. с ал.3 от ЗПК, настоящият
съдебен състав намира, че процесният договор за кредит се окачествява като
потребителски такъв, като кредитополучателят - ищец се явява "потребител"
по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП, което води до извода, че за него се прилагат
както разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), така и тези
на Закона за потребителския кредит (ЗПК). ЗПК от своя страна допуска
възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от
разстояние, като изискванията за предоставяне на финансови услуги от
разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ЗПФУР/. Видно от процесния договор за кредит е, че същият е
сключен чрез средства за комуникация от разстояние именно по реда на
ЗПФУР, като съгласно чл. 6, договорът за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средство за
комуникация - едно или повече.
Предвид обстоятелството, че в процесния договор за кредит №
**********/02.03.2022 г. е посочено, че същият включва и прилагането на
Общи условия, които се приемат от кредитополучателя като обвързващи,
приложими и представляват неразделна част от договора за кредит, съдът
счита, че макар и същите да не са представени по делото от ответното
дружество, въпреки изричното му задължаване за това от съда, процесният
договор за кредит е бил сключен при общи условия.
По отношение на изложените твърдения за наличието на пороци, водещи до
нищожност на договора за кредит, респективно на негова клауза, съдът
приема, че в конкретния случай са въведени няколко основания за
8
нищожност и тъй като нищожността не може да бъде прогласена на повече от
едно основание, следва да се счита, че исковете по чл.26, ал.1 от ЗЗД са
предявени в условия на евентуалност, поради което съдът следва да се
произнесе по всеки един от тях, в поредност, в зависимост от естеството и
тежестта (от най-тежкия към най-лекия) на твърдения порок, според т.нар.
"общи" основания по чл.26 от ЗЗД, а съгласно трайно установената и
задължителна съдебна практика, съдът следи служебно за нищожността. В
тази връзка и съгласно Тълкувателно решение №1/2020 г./27.04.2022 год. по
тълк. д. № 1 по описа за 2020 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС, в чл.7, ал.3 ГПК е
предвидено изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността
по чл. 146 ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и да се
произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи
пряко от съдържанието и формата на договора, но и от общоизвестни или
служебно известни на съда факти, което води до извод за обвързаността на
съда да обсъди годността на договора, дори и без наличието на възражения на
страните, когато основателността на исковата претенция е пряко обусловена
от неговата действителност. Съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната
клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално.
Относно договора за потребителски кредит и неговото съдържание е
необходимо съобразяването им с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , като при неспазването им, договорът
за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК. В конкретния случай и с оглед наведените от ищеца
доводи за наличие на пороци, обуславящи нищожност на договора за кредит,
респективно на клаузата в него, предвиждаща такса за бързо разглеждане,
съдът намира следното.
От съдържанието на сключения Договор за кредит № **********/02.03.2022
г., както и от твърденията на ответника, изложени в отговора на исковата
молба, става ясно, че изчисленият по процесния договор за кредит, ГПР в
размер на 49,7%, не включва разходите, които кредитополучателят може да се
9
наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксите
за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя
по негово искане, като в ГПР не е включена и предвидената в договора за
кредит, такса за бързо разглеждане в размер на 98,52 лева.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1, начин. В този смисъл и според чл.19, ал.1
от ЗПК, ГПР по кредита следва да изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, като според ал.4 и ал.5 на цитираната
разпоредба, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България и клаузи,
надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни. В пар.1, т. 1 от ДР
на ЗПК е дадено определение на понятието "Общ разход по кредита за
потребителя", според което това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси.
Правото на кредитора да определя такси, свързани с договора за кредит се
урежда от разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК, въз основа на която на
кредитора е предоставена възможност да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
10
кредит, но съгласно ал.2 на същия член кредиторът не може, респективно
няма право, да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита.
Съдът намира, че в случая обаче не се касае за допълнителна услуга по
смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, тъй като таксата за бързо разглеждане,
дължима по процесния договор за кредит, е пряко свързана и представлява
действие по усвояването и управлението на кредита, поради което клаузата,
която я урежда, се явява неравноправна и в противоречие със забраната по
чл.10а, ал.2 от ЗПК, с оглед на което е и нищожна. Съгласно чл.143, ал.1 от
ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя, като според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната
клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Видно в настоящия
случай е, че клаузите в процесния потребителски договор за кредит не са
индивидуално уговорени, като това е така, когато същите са предварително
изготвени от търговеца типизирано и търговецът ги предлага на неограничен
брой потребители, като в случая потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. В тази връзка е необходимо да се отбележи още, че
въпреки дадените от съда изрични указания на ответника при разпределение
на доказателствената тежест, че същият следва да докаже, че процесната
клауза за бързо разглеждане е била индивидуално уговорена, той не е
представил доказателства за това, а и предвид, че по делото се установи, че
договорът е сключен при общи условия, такива изводи не могат да бъдат
направени единствено на основата на самия договор. Следователно и на база
изложеното, таксата за бързо разглеждане, дължима отделно от главницата и
лихвата по договора за кредит, е част от общия разход по кредита за
потребителя по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежи на
включване в ГПР.
Налага се извода, че в договора за кредит не е посочен действителния размер
на ГПР, доколкото същият не включва в себе си посочената в договора за
кредит такса за бързо разглеждане, което освен, че се явява неправилно, е и
незаконосъобразно, с оглед вече изясненото обстоятелство, че таксата за
бързо разглеждане е част от общия разход по кредита и същата следва да бъде
включена в така определения размер на ГПР. В този смисъл за потребителя в
11
настоящия случай не става ясно по какъв начин е определен посочения в
процесния договор годишен процент на разходите, както и какъв е неговият
действителен размер. В настоящия случай ГПР по договора за кредит е
изчислен в нарушение на чл.19, ал.1 от ЗПК, като същият е определен около
максимално допустимия размер от 49,7% и е видно, че с включената такса за
бързо разглеждане, ГПР очевидно би бил друг размер, който, включвайки в
себе си таксата за бързо разглеждане, би могъл да доведе и до нарушаване на
забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК. Освен това, практиката на СЕС /т.90 от
решение на СЕС по дело С-377/14; съображения 31 и 43 от Директива
2008/48; / приема, че от особено важно значение е потребителят да е бил
информиран за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен
по единна математическа формула, тъй като това води освен до прозрачност,
но и до предоставяне на възможност на потребителя да направи сравнение
относно предлаганите на пазара оферти и условия за отпускане на кредит,
както и да прецени обема на задълженията, които поема. Също така,
посочването в договор за кредит на по-нисък и/или по-висок от
действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите
разходи по кредита и следователно относно цената, което пък следва да се
окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от
Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на
търговци към потребители, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди
средния потребител по отношение на съществен елемент на договора –
неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение
за сделка, което в противен случай не би взел. Невключването на таксата за
бързо разглеждане в ГПР се явява заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, като клаузата следва да се счита за
неравноправна и съгласно чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Именно по визираните причини законът въвежда задължението в договора
за кредит да бъде подробно описан начина на формиране на ГПР, като по
делото се установи, че в процесния договор за кредит това не е направено, а
единствено е посочен общ размер на ГПР, който освен това, е и некоректно
определен, което води до засягане на правата на потребителя в още по-
съществена степен, тъй като последният е поставен в положение да тълкува
клаузите на договора, а тази част от договора се явява особено важна за
интересите на потребителя, поради което неяснотите и подвеждащото
12
оповестяване на това изискуемо съдържание, законът го регламентира като
порок от най-висока степен.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването му и макар формално процесният договор да
съдържа изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 от ЗПК, въз основа на цялостна
преценка на всяка от уговорените клаузи, съдът намира, че неправилното
посочване и липсата на оповестяване на действителен ГПР в договора за
кредит, е достатъчно сериозен пропуск, който се приравнява на непосочен
ГПР, въз основа на което следва да се приеме, че договорът за кредит е
недействителен поради нарушаване на императивната разпоредба на чл.11,
ал.1, т. 10 във вр. с чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Предвид горното и освен, че на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, клаузата
за такса за бързо разглеждане в процесния договор е нищожна, нищожен се
явява и целия договор за кредит, но доколкото няма искане за прогласяването
му за такъв, съдът не се произнася по този въпрос, като с оглед установяване
на най-тежкото основание за недействителност - наличие на противоречие със
закона, съдът не намира за необходимо да бъдат обсъждани останалите,
релевирани от ищеца основания за нищожност.
Въз основа на изложеното, искът за прогласяване нищожност на клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в процесния договор
за кредит, сключен между страните, е основателен и следва да бъде уважен,
като клаузата, уреждаща таксата за бързо разглеждане следва да бъде обявена
за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1, поради противоречие със закона.
По отношение на иска с правно основание по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съдът
приема същият за основателен, но до посочения в договора за кредит размер
на таксата за бързо разглеждане, по следните съображения: По така
предявения осъдителен иск, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане
на сочената от него сума, а ответникът следва да установи основанието, въз
основа на което е получил сумата. От приобщените доказателства се
установи, че ищецът е заплатил в полза на ответното дружество по процесния
13
договор за кредит сума в общ размер на 1 397 лева, която сума не е оспорена
от ответника, като с оглед констатираната основателност на иска за
прогласяване на нищожност на клаузата в договора за кредит, предвиждаща
заплащане на такса за бързо разглеждане, то искът с правно основание по
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен, но само до размера на
посочената такса за бързо разглеждане, а именно до сумата от 98,52 лева,
доколкото по делото не се доказа какво е разпределението по пера на
заплатената от ищеца в полза на ответника по договора за кредит, сума,
поради което за сумата, представляваща разлика над сумата от 98,52 лева,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се
дължат направените по делото разноски, като по делото от пълномощника на
ищеца са заплатени държавни такси в общ размер на 100 лева, която сума
следва да му се възстанови от ответника, като законна последица от
решението. Претендирано е и адвокатско възнаграждение с посочено в
договора за правна помощ правно основание по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като
същевременно е представен и списък на разноски, сред които и 250 лева -
платен от ищеца депозит за вещо лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Съдът намира, че по отношение определянето размера на дължимото
адвокатско възнаграждение, освен правилата на Наредба 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде
съобразено и Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело
C‑438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд,
тъй като на основание чл.633 от ГПК, решенията на Съда на Европейския
съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища. С
решението на СЕС се приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е
длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
14
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.
Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е
възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо
страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. / така и в Определение 50015/16.02.2024 г. на ВКС по
т.д. № 1908 по описа за 2022 г./
В настоящия случай, доколкото делото не се отличава с никаква правна и
фактическа сложност, разглеждането му е приключило с проведени три
открити съдебни заседания, в които процесуалният представител на ищеца не
се е явил нито веднъж, както и с оглед вида на спора и интереса, но и предвид
невъзможността за съда да прецени конкретно количеството на извършената
по делото работа, съдът намира, че в полза на адв. Д. М. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на К. И. М.
като материално затруднено лице по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, видно от
представения договор за правна защита и съдействие, в размер под
минималния по наредбата, като за определянето му съдът съобразява, че
правната помощ е за депозиране на молби по делото за даване ход на същото
и за отправяне на искания до съда, както и за подаването на исковата молба, с
която са предявени неоценяем иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД и оценяем по чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, първоначално предявен за сумата от 50 лева и впоследствие
изменен за сумата от 259, 42 лева. В този смисъл, претендираните размери от
1200 лева и 480 лева, съдът намира за прекомерни и непророционални спрямо
извършената работа, поради което дължимото от ответника възнаграждение
на адв. Д. М. следва да бъде определено в общ размер за исковете от 700 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД в
15
отношенията между К. И. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.***,
ул. *** ***, действащ чрез пълномощника си еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, представлявано от управителя Д. М. М. и "ВИВУС.БГ“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
„Лозенец“, ул. „Д. Хаджикоцев“ 52- 54, представлявано от З. С. Р., че
клаузата в сключения между тях Договор за кредит с №
**********/02.03.2022 г., предвиждаща заплащане на такса за бързо
разглеждане в размер на 98,52 лева, е нищожна поради противоречие със
закона.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, "ВИВУС.БГ“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
„Лозенец“, ул. „Д. Хаджикоцев“ 52- 54, представлявано от З. С. Р., да заплати
на К. И. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. *** ***, сумата
от 98,52 лева, представляваща платена без основание такса за бързо
разглеждане по Договор за кредит с № **********/02.03.2022 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2023 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 160,90 лева, над сумата от
98,52 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, "ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Лозенец“, ул.
„Д. Хаджикоцев“ 52- 54, представлявано от З. С. Р., да заплати на еднолично
адвокатско дружество "Д. М.", вписано в регистър Булстат под № *********,
фирмено дело 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на
управление на дейността: гр.София, ж.к. "Манастирски ливади", бл.112, вх.
"А", ет.2, оф.11, представлявано от управителя Д. М. М., сумата от общо 350
лева - разноски по делото, представляващи внесени държавни такси и депозит
за вещо лице.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА, "ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Лозенец“, ул.
„Д. Хаджикоцев“ 52- 54, представлявано от З. С. Р., да заплати на еднолично
адвокатско дружество "Д. М.", вписано в регистър Булстат под № *********,
фирмено дело 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на
управление на дейността: гр.София, ж.к. "Манастирски ливади", бл.112, вх.
"А", ет.2, оф.11, представлявано от управителя Д. М. М., сумата в размер
16
общо на 700 лева - възнаграждение за оказана адвокатска помощ на К. И. М..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Кюстендил в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
17