ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20
гр. В 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно частно гражданско дело №
20221300500347 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на „С.-С.“ ЕООД, ЕИК.., със
седалище в гр.В. срещу Определение №1544/17.10.2022г. по ч.гр.д.№
2025/2022г. по описа на РС В с което е прекратено производството по делото
и е изпратено по подсъдност на РС Б. Излага се, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. С обжалваното определение РС В. е приел, че
основанието, от което произтича претенцията на заявителя е потребителски
договор, поради което е съобразил разпоредбата на чл.411, ал.1, изр.второ от
ГПК и е приел, че компетентен да разгледа делото е съдът по настоящия
адрес на длъжника- РС Б.
Сочи се от жалбоподателя, че в случая вземането произтича от
трудовоправно отношение между заявителя и длъжника и последният няма
качеството „потребител“ по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за
продължаване на производството пред компетентния съд- РС В..
Съставът на ВОС намира, че частната жалба е процесуално
допустима. Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл.279 от ГПК, на обжалване с
частна жалба подлежат два вида определения, респ. разпорежданията - тези,
които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които законът
1
изрично посочва. Обжалваното определение е от категорията на първите,
частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.
По същество е и основателна.
Пред РС В. е подадено заявление от „С.-С.“ ЕООД, ЕИК: .,за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
срещу М. Л. К. с ЕГН:********** от гр.В. за парично вземане в размер 527.56
лева.Посочено е в заявителя в т.12 Обстоятелства ,от които произтича
вземането, че страните са били в трудовоправни отношения по силата на
трудов договор от 01.03.2000г., който е прекратен.При прекратяването на
служителката е изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в посочения
размер, поради съкращаване в щата. С решение от 21.11.2018г. по гр.д.
№7/2019г. по описа на ВОС е потвърдено решение от 21.11.2018г. по гр.д.
№1937/2018г. по описа на ВРС, с което уволнението на М. Л. К. е признато за
незаконосъобразно. Основанието, на което К. е получила обезщетението по
чл.222, ал.1 КТ е отпаднало поради което и се иска възстановяване на
платената сума.
Видно от справка в НБД постоянния адрес на длъжника е в гр.В в
района на РС В а настоящия адрес е в сИ.Д. което населено място се намира в
района на РС Б.С обжалваното определение РС В. е приел, че основанието, от
което произтича претенцията на заявителя е потребителски договор, поради
което е съобразил разпоредбата на чл.411, ал.1, изр.второ от ГПК и е приел,
че компетентен да разгледа делото е съдът по настоящия адрес на длъжника-
РС Б. а не съдът по постоянния адрес- РС В..
С оглед установеното от фактическа страна, настоящия състав
намира жалбата за основателна, поради което обжалваното определение
следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия по ч.гр.д.№ 2025/2022г. по описа на РС В..
Съгласно чл.411, ал.1 ГПК заявлението се подава до районния съд по
постоянния адрес или по седалището на длъжника,който в тридневен срок
извършва служебна проверка на местната подсъдност.Заявление срещу
потребител се подава до съда, в чиито район се намира настоящият му адрес,
а при липса на настоящ- по постоянния.
Видно от легалното определение за „потребител“ на § 13. Т.1 от ЗЗП
"потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
2
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
Съгласно т.2 на § 13."търговец" е всяко физическо или юридическо
лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или
сключва договор с потребител като част от своята търговска или
професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко
лице, което действа от негово име и за негова сметка.
Видно е, че в настоящия случай, страните нямат характеристиките на
търговец и потребител, както и че сключеният между тях договор е трудов, а
не потребителски, поради което и подсъдността се определя по правилата на
чл.411, ал.1, изр.първо от ГПК- по постоянния адрес на длъжника, който е в
района на Районен съд В..
С оглед изложеното, ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №1544/17.10.2022г. по ч.гр.д.№ 2025/2022г.
по описа на РС В с което е прекратено производството по делото и е
изпратено по подсъдност на РС Б.
ВРЪЩА делото на Районен съд В. за продължаване на
съдопроизводствените действия по образуваното ч.гр.д.№ 2025/2022г
Определението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3