Решение по дело №5096/2020 на Районен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  Номер………….

  Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД    Четвърти граждански състав

На пети май                                           две хиляди двадесет и първа година               

В публично заседание в следния състав:                                            

                                              

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕЛИНА ПЕНЕВА

                       

Секретар Тонка Тенева

като разгледа докладваното от съдията Пенева  гражданско дело номер 5096 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен е иск с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗАЗ.

Ищцата В.Н.И. твърди, че на 02.02.2006 г. била сключила с ответното дружество - „С М М“ ЕООД гр. Стара Загора, договор за аренда на притежавана от нея земеделска земя, представляваща нива от 32,097 дка., четвърта категория, находяща се в местността Оршака в землището на с. ***, общ. Стара Загора с ЕКНМ ***. Имотът съгласно Решение 30153/08.09.1997 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. *** бил с планоснимачен № ***, при граници и съседи — имот № ***— сметище на Кметство с. ***; № ***– канал на Кметство с. ***; имот № *** – нива на Наследниците на М. П. А.; имот № ***– друг терен нестопански на Кметство с. ***; имот № 000452 полски път на Кметство с. ***. Съгласно кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед РД 18-363/19.09.17г. на Изпълнителен Директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ имотът бил с идентификатор ***, четвърта категория, с площ от 32093 кв. м., с трайно предназначение на територията – земеделска и с начин на трайно ползване — лозе. Съгласно скица на поземлен имот № 15-564567/30.06.20г. имотът бил със съседи — имоти с идентификатори: ***.54, ***.53, ***.47, ***565, ***.46 и ***.57.

Твърди още, че съгласно клаузите на договора, трябвало да предаде на арендатора владението върху недвижимия имот, а арендаторът следвало да й заплаща по силата на чл. 2 от договора годишно арендно плащане в размер на 40 кг/дка ечемик, 40 кг/дка пшеница, 20 кг/дка царевица, 0,5-1 л/дка олио в зависимост от добива. Ищцата била изпълнила своите задължения по договора и предала арендувания обект на арендатора, за да го ползва, но арендаторът не изпълнявал своите задължения, да заплаща дължимата аренда за ползване и обработване на имота. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора сключен помежду им, арендното плащане се извършвало в натура в срок от 15 дни след приключване прибирането на съответната култура, като в ал. 3 било посочено, че арендното плащане можело да се извърши по взаимно съгласие в стойностно изражение по взаимно съгласувани цени.

Сочи, че първоначално арендаторът изпълнявал своето задължение и извършвал арендно плащане, но през 2017 г. ответното дружество било преустановило да извършва дължимите плащания по сключения договор и към момента на подаване на настоящата искова молба такива не били извършени. Неизпълнението от страна на арендатора, на задълженията му по сключения с ищцата договор за аренда на земеделска земя на 02.02.2006 г., пораждали правния интерес на същата да иска разваляне на този договор. В чл.17 от същия било посочено, че договорът се прекратявал след изтичане на срока, за който бил сключен, по взаимно съгласие на страните в писмена форма с нотариална заверка на подписите и при принудителното отчуждаване на арендованата земя за държавни и общински нужди. В чл. 19 от договорите било посочено, че за всички неуредени в договора въпроси се прилагали разпоредбите на Закона за арендата в земеделието и останалото действащо в Република България законодателство. Сочи още, че съгласно чл. 28 ал. 1 от Закона за арендата в земеделието арендодателят можел да развали такъв договор поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца, а съгласно ал. 2 от чл.28 на същия закон, тъй като процесните договори били сключени за повече от 10 години, това можело да стане само по съдебен ред. Тези обстоятелства и факти предпоставяли правната възможност и интерес на ищцата с цел защита личните й права да иска развалянето на договора за аренда на притежавана от нея земеделска земя поради неизпълнение от страна на ответното дружество, изразяващо се в забавяне на дължимото арендно плащане за повече от 3 месеца. Правният интерес на ищцата следвало да се оцени на 7126,20 лева. Същият бил изчислен на база средното арендно плащане на декар за стопанската 2019/20г., площта на земята и оставащия срок на действие на договора.

Искането до съда е да постанови решение, с което да развали договора за аренда от 02.02.2006 г. № 248 том II рег. 1269/02.02.06г., сключен между В.Н.И. – арендодател и арендатора - „С М М“ ЕООД гр. Стара Загора с ЕИК *********, поради неизпълнение от страна на ответното дружество „С М М“ ЕООД гр. Стара Загора, изразяващо се в забавяне на дължимо арендно плащане за повече от 3 месеца. Моли съда да назначи съдебно – счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши справка, където е необходимо, да отговори на въпроса изплащано ли е от страна на ответното дружество в натура или парично уравнение дължимото съгл. чл.2 от договора арендно плащане и кога и по какъв начин – в натура или в пари. Моли съда за възможност за ангажиране на допълнителни доказателства, ако е необходимо, в зависимост от отговора и становището на ответната страна. Претендира разноски.

 

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е представен писмен отговор на исковата молба от ответника С. М. М., в качеството си на управител на „СММ” ЕООД, в който заявява, че исковата молба е допустима, но неоснователна по размер, както и че има обстоятелства, които ищцата не била споменала.

Ответникът твърди, че при сключването на договора, ищцата му била предоставила нива с площ 32,093 кв.м. Върху тази земя, съгласно условията на договора същият и фирмата му - „СММ“ ЕООД, били създали лозови насаждения и извършили промяна на начина на трайно ползване на имота – лозе. Сочи, че твърдението, че за 2017 г. не бил платил рента не отговаряло на истината. Към отговора на исковата молба, прилагал копие на разходен ордер от 30.05.2019 г. в който се виждало, че ищцата г – жа В.Н. лично била получила рентното възнаграждение за цитираната година. Твърди още, че на същата дата лично предложил на ищцата да й плати и рентата за 2018 г., тъй като паричните средства били налични, но тя отказала, като го информирала, че като си дойдела през м.октомври ще ги получи тогава. Също така сочи, че доколкото му било известно г – жа  В.Н. трайно отсъствала от страната и целогодишно живеела в Италия. Бил я търсил няколко пъти на телефона й, за да уточнят как да процедират с тези плащания, тъй като фирмата не разполагала с банкова сметка, ***. Контакт така й не бил установен. На два пъти се свързал със сина на ищцата – Добромир /сочи, че знае само малкото му име/, като го помолил да представи пълномощно и получи арендното плащане или да уведоми майка си, за което той отказал с претекст, че щял оспорва размера на рентата, като за това не е имал право. Ответника предлага, ищцата да оттегли иска си в частта с разваляне на договора за аренда от 02.02.2006 г., а в частта за размера на неизплатената рента от 2018 г. до 2020 г. фирма „СММ“ ЕООД щяла да изплати полагащото се арендно плащане.

Моли съда при решение да развали договора, да вземе предвид, че парцела предмет на цитирания договор за аренда бил част от програма за изграждане на трайни насаждения по Европейска програма САПАРД, по която фирмата му „СММ“ ЕООД била бенефициент и да му бъдат възстановени направените разходи, за което имал подробна счетоводна документация, одобрена от Държавен Фонд Земеделие. В случай, че се пристъпи към прекратяване на договора моли съда, да му бъдат възстановени направените разходи при преобразувнето на получената под аренда нива в трайно насаждение – лозе.

В първото по делото заседание са изслушани свидетели, допуснато е изслушването на съдебно-счетоводна експертиза.

Видно от показанията на свидетелят Добромир П. Гочев син на ищцата е, че майка му имала договор с „СММ“ ЕООД през 2019г. ищцата получила сума от 2300лв рента от ответника за 2017г., други плащания като рента не били постъпвали. От показанията на св. С. Т. Н.  се установява, че познавал ищцата 2019г му споделила, че не е получавала рента от ответника не могла и да се свърже с него по телефон. При случила се среща между нея и ответника  поискала да й се плати рента за 2017г. като не била получила сумата в цялост.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от представеното по делото заверено копие от договор за аренда от 02.02.2006г. ищцата като арендодател  и ответника С. М. М. като арендатор сключили договор с предмет предоставяне от арендодателя на арендатора за ползване за срок от 20 години земеделска земя находяща се в землището на с. ***: кадастрален номер *** площ 32,097дка, четвърта категория- нива- находяща се в местност „Оршака“ размера на годишното арендно плащане било договорено за предоставени ниви и ливади: 40 кг/дка ечемик 40 кг/дка пшеница 20кг/дка  царевица от 0,5 до 1л /дка олио взависимост от добива. Арендното плащане се извършвало в натура в срок от 15 дни от прибирането на съответната култура, можело да се извърши и в стойностно изражение по взаимно съгласувани цени. Договора за аренда се прекратявал с изтичането на срока, по взаимно съгласие на страните в писмена форма с нотариална заверка на подписите, при принудително отчуждаване на арендована земя за държавни или общински нужди. За всички неуредени въпроси се прилагали разпоредбите на ЗАЗ и останалото действащо законодателство.

По делото е приложено заверено копие на скица на поземлен имот № 15-564567/30.06.2020г. издадена от СГКК.

Не е спорно по делото, а и това се установява от събраните доказателства, че между ищцата и ответника е налице договор за аренда с нотариална заверка на подписите на страните, вписан в Служба по вписванията Ст. Загора,  на нива с площ от 32,097дка, четвърта категория- нива- находяща се в местност „Оршака“, не е спорно и това, че арендното плащане е възможно да бъде договаряно по цени съгласувани между страните. Установява се от показанията на свидетелите, че действително са налице дължими суми неизплатени по договора за аренда от арндатора на арендодателя от 2018г.

Видно от заключението по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза е, че дължимото арендно плащане за 2016/2017г. е 885,71лв, за 2017г. -2018г. – 890,83лв, за 2018г. -2019г. -1071,85лв, за 2019г. /2020г. – 1187,59 лв ответника бил представил платежен документ за изплащане на рента за стопанската 2016/2017г.  в това число и за процесния имот не са представин обаче документи за получена рента в натура или пари за претендираните в исковата молба стопански години 2017/2018, 2018/2019, 2019 /2020г. Към датата на изготвяне на заключението не била платена сума от 3150,27лв.

От правна страна:

Договорът за аренда в земеделието е двустранен договор, който може да се развали при неизпълнение на задължение по него с едностранно волеизявление на едната страна поради виновното неизпълнение на задълженията на другата страна, извън хипотезите на чл. 28, ал. 2 ЗАЗ. Законът за аренда в земеделието изрично посочва случаи на неизпълнение по договора, които дават право на кредитора да развали договора – чл. 6, ал. 3, чл. 9, ал. 5 във вр. с чл. 26, ал. 2, чл. 28, ал. 1 ЗАЗ.

Параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за арендата в земеделието предвижда, че за неуредените в ЗАЗ въпроси се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. Към въпросите, касаещи развалянето на договора за аренда, са приложими общите правила на чл. 87 ЗЗД. Развалянето на договора за аренда произвежда действие само за в бъдеще – чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Настоящата съдебна инстанция намира, че предявеният иск за прекратяване на договора за аренда чрез развалянето му по съдебен ред е основателен. За уважаването му е следвало да се докаже, че арендаторът не е изпълнил своето задължение за плащане на арендни вноски. В чл. 2 от сключения между страните договор за аренда е посочено, че арендаторът дължи на арендодателя арендно плащане в срок до 15 дни от прибирането на съответната култура през съответната година. Ищцата твърди, а и се установи посредством свидетелски показания и изслушана експертиза, че ответникът  е осъществил арендно плащане последно за стопанската 2016/2017 г. В тежест на ответника по иска е да докаже, че е извършвал плащания по договора за аренда за следващи стопански години, но доказателства в тази насока липсват. Следователно, налице е пълно неизпълнение на задължението на арендатора за следващите стопански години, като забавата за всяко от плащанията към момента на приключване на съдебното дирене надхвърля три месеца, считано от падежа на задължението.

Ето защо съдът намира, че исковата претенция се явява основателна и следва да се уважи.

Ищцата претендира разноски, като същите се констатираха в размер на 1165лв., от които 800лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 250лв. - държавна такса и 15лв. за вписване на исковата молба, 100лв –депозит за експертиза.

Ответникът не претендира разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

РАЗВАЛЯ сключения между В.Н.И. ЕГН: ********** с адрес ***, от една страна, в качеството й на арендодател и от друга страна – „СММ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище гр. Ст. Загора ул. „Железни врата“ №10, като арендатор Договор за аренда от 02.02.2006г., вписан под № 248 том II рег. №1269-07.02.2006г. на Служба по вписванията гр. Ст. Загора на земеделска земя, а именно: нива с площ от 32,097дка в местността „Оршака“, категория на земята: четвърта, представляваща имот с № *** в землището на с. ***  община Ст. Загора област Ст. Загора, при  граници на имота: имоти с номера: №000193, №***, №***, №000115, №000452.

ОСЪЖДА – „СММ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище гр. Ст. Загора ул. „Железни врата“ №10, ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.И. ЕГН: ********** с адрес ***, сумата 1165,00лв - разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: