№ 3534
гр. София, 02.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110104272 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (ФИРМА) срещу Й. И. Х., действаща чрез законния
си представител Н. Д. Й., с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата в размер на 2371,73 лева, представляваща незаплатена цена на потребена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), с абонатен № 66773, за
периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата
от подаване на исковата молба на 27.01.2023 г. до окончателно погасяване на вземането,
сумата в размер на 217,31 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.05.2020 г. до 18.01.2023 г.,
сумата в размер на 70,87 лева, представляваща незаплатена цена за услуга дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за забава
върху главницата от подаване на исковата молба на 27.01.2023 г. до окончателно погасяване
на вземането, както и сумата в размер на 11,58 лева, представляваща законна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 18.01.2023 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот за процесния
период. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи
цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата
молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от
ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител
адвокат С., оспорва предявения иск по основание и размер. Изложени са доводи, че по
делото не са представени доказателства, установяващи действителното потребено
количество топлинна енергия. Направено е възражение за липса на валидно облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. По изложените доводи е
направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора са представени договор за замяна на недвижим имот от 1997 г., обективиран в нот. акт
№ 175, том LLXL по описа на нотариус при Софийски районен съд, по силата на който И.н
Н Х и съпругата му АА.Л Х. са придобили право на собственост върху процесния недвижим
имот, и договор за покупко-продажба от 10.05.2006 г., обективиран в нот. акт № 175, том I,
нот. дело № 152/2006 г. по описа на нотариус М.П по силата на който И.н Н Х е придобил
право на собственост върху собствената на АА.Л Х. ½ ид.ч. от имота. От представените
документи се установява, че към 10.05.2006 г. И.н Н Х е притежавал еднолично право на
собственост върху процесния недвижим имот. Видно от удостоверение за наследници №
РВТ19-УФ01-929/04.12.2019 г. приобретателят И.н Н Х е починал на 28.11.2016 г., като след
смъртта си е оставил за законни наследници ответницата Й. И. Х. ( дъщеря), Я И.нов Х (
син) и Кети И. Х. ( дъщеря). По делото е представен препис от договор за покупко-продажба
2
на идеални части от недвижим имот от 23.01.2019 г., обективиран в нот. акт № 64, том I, нот.
дело № 56/2019 г. по описа на нотариус М.Г, по силата на който Й. И. Х. и Я И.нов Х са
прехвърлили на ответника собствените си общо 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот,
респ. към датата на сделката Й. И. Х. се явява единствен собственик на процесния
недвижим имот, респ. притежава качеството потребител на топлинна енергия за битови
нужди. Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на
топлинна енергия на ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то
ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да
установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период.
Предвид изложеното и доколкото не са ангажирани доказателства в подкрепа на противното
съдът намира, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“
включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за
топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се
посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по
прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от
заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен
по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на
топлинната енергия в такИ. сгради са създадени да балансират интересите на мнозинството.
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по
3
делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто
показания се отчитат ежемесечно по електронен път, като от отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднатите технологичните разходи в абонатната станция за сметка
на топлопреносното предприятие, а разликата се разпределя между всички потребители за
отопление и битово горещо водоснабдяване. От заключението се установява, че общият
топломер в сградата за част от процесния период е преминал задължителната метрологична
проверка. Вещото лице разяснява, че в процесния имот за исковия период е имало четири
броя радиатори с монтирани индивидуални разпределители на разход за отопление, като за
трите отчетни периода включени в исковия показанието на уредите е 0.00. От експертизата
се установява, че в банята на жилището е монтирана щранг-лира без техническа възможност
за монтаж на измервателен уред, като отдадената топлинна енергия от отоплителното тяло е
установено по изчислителен път на база инсталирана мощност умножена максимален
специфичен разход на сградата. Съгласно заключението топлинната енергия за отопление,
отдадена от сградната инсталация, е изчислена по формула на база пълната отопляема
кубатура на имота. От приетото заключение се установява, че за процесния период в имота е
монтиран един водомер за топла вода, като показанията на уреда са снети след отчет от
10.06.2020 г., 12.06.2021 г. и 21.05.2022 г. От приетото заключение се установява, че
стойността на доставената до имота топлинна енергия за процесния период при
съобразяване на извършеното изравняване в края на съответния отоплителен сезон възлиза
на сумата в размер на 2224,78 лева. Съдът намира, че предявеният иск за главница се явява
доказан до размер от 2224,78 лева, явяващ се стойността на доставената топлинна енергия за
процесния имот, като за разликата до пълния предявен размер от 2371,73 лева исковата
претенция е неоснователна.
При доказаност на предявения иск за главница по основание и до размер от 2224,78
лева, следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за
погасяване на задължението по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 31.03.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на (ФИРМА) са
приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са
влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им –
арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
4
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая най-
старото непогасено задължение е за месец декември 2019 г., което е станало изискуемо на
15.02.2020 г. т.е. преди по-малко от три години преди подаване на исковата молба на
27.01.2020 г., следователно възражението за изтекла погасителна давност се явява
неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между (ФИРМА) и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза се
установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил топлоснабден и
за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. За процесния
период при ищеца за услугата дялово разпределение е начислена сума в общ размер на 70,87
лева. При съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на възнаграждението
съдът приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на извършена работа, в
който смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на
СГС.
Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл.
114, ал. 2 ЗЗД/, респ. давността относно задължението за заплащане на такса дялово
разпределение на топлинна енергия за месец декември 2019 г. е започнала да тече от
01.01.2020 г. В случая следва да бъде съобразено, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. включително ( т.е. за 69 дни) давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, респ.
към момента на подаване на исковата молба на 27.01.2023 г. давността относно вземането за
месец декември 2019 г. не е изтекла.
По отношение на предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага
изводът, че (ФИРМА) не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само
за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в интернет,
доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал.
1 ЗЗД. Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е
възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането
на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет страницата на
ищцовото дружество – Решение от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по описа на СГС,
5
Решение от 12.12.2022 г. по в. гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС, Решение от 29.06.2022
г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, Решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, Решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа
на СГС и др.
Ответникът дължи обезщетение за забава върху стойността на действително
потребената за имота топлинна енергия установена от приетото по делото заключение по
допусната съдебно-техническа експертиза, което изчислено по реда на чл. 162 ГПК възлиза
на 182,55 лева, като за разликата над сочената сума до пълния предявен размер от 217,31
лева претенцията се явява неоснователна.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски съразмерно на уважената част от
предявените искове. Сторените от (ФИРМА) съдебни разноски възлизат на сумата в размер
на 856,85 лева, от които сумата в размер на 106,85 лева внесена държавна такса за
разглеждане на спора, сумата в размер на 300 лева депозит за назначаване на особен
представител на ответника, 350 лева депозит по допусната съдебно-техническа експертиза и
сумата в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител
на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по съразмерност на уважената
част от предявените искове в тежест на ответника следва да бъде възложено да заплати
сумата в размер на 736,30 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. И. Х., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), действаща чрез своята
майка и законен представител Н. Д. Й., да заплати на (ФИРМА), ЕИК **** със седалище и
адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 2224,78 лева, представляваща незаплатена цена на
потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), с абонатен №
66773, за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на исковата молба на 27.01.2023г. до окончателно погасяване на
вземането, сумата в размер на 182,55 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.05.2020 г. до
18.01.2023 г. и сумата в размер на 70,87 лева, представляваща незаплатена цена за услуга
дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата от подаване на исковата молба на 27.01.2023 г. до окончателно
погасяване на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за незаплатена
цена на топлинна енергия за разликата над уважената част от 2224,78 лева до пълния
предявен размер от 2371,73 лева, предявеният иск за обезщетение за забава върху главницата
за топлинна енергия за разликата над уважената част от 182,55 лева до пълния предявен
размер от 217,31 лева и предявеният иск за сумата в размер на 11,58 лева, представляваща
законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г.
до 18.01.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Й. И. Х., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), действаща чрез своята
майка и законен представител Н. Д. Й., да заплати на (ФИРМА), ЕИК **** със седалище и
адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер общо на
6
736,30 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7