Р Е Ш Е Н И Е
№96
гр. Велико Търново, 7. 06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на двадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ
БАНЕВ
При секретаря М.Недева и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10086/2022 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по
касационна жалба на В.Е.П. *** против Решение №65/08.02.2022 г., постановено по
АНД №1633/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърден
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К №4025062, издаден от ОД на МВР – Велико
Търново, с който на касатора за извършено от него
административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 2 , т. 3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
В жалбата се прави
оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради постановяване му в
нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК. Касаторът изтъква, че съдът е направил
неправилна преценка на събраните доказателства, както и че не е попълнил делото
с доказателства, за които следва да следи служебно. В тази връзка посочва, че
съдът е приел, че радара е бил годен за експлоатация по време на установяване
на нарушението без да провери дали същият е преминал задължителния периодичен
метрологичен надзор (калиброване) на всеки 6 месеца.
Посочва също, че не е налице протокол за използването на техническото средство,
както и документи, удостоверяващи, че служителите, които са използвали радара
са преминали първоначално обучение за работа с това техническо средство.
На последно място посочва, че доколкото
нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол, което винаги е в присъствието на контролен орган, то е бил
приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на НП. По тези съображения
от съда се иска да отмени решението на Районен съд – Велико Търново и да
постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалвания пред въззивната инстанция ЕФ. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касация – ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, , вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение №65/08.02.2022 г., постановено по АНД №1633/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №4025062, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на В.Е.П. *** за извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2 , т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното
и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка
по делото е правилно изяснена от районния съд. На 13.07.2020 г. в 14:36 часа в
Община Велико Търново, с.Въглевци, на път II-55, км. 18+052, в посока гр. Велико Търново, при ограничение
50 км/ч, с МПС Фолксваген Тигуан 2.0 ТДИ с рег.
№ВТ4841ВК е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1“, което е одобрен тип, вписано под №5126 в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване, с валидност до
07.09.2027 г. Приложени са протокол за проверка на мобилната система за
видеоконтрол и протокол за използване. След приспадане на толеранс от 3 км/ч е
установена скорост от 72 км/ч и съответно превишение
от 22 км/ч. След направена справка за собственост е намерено, че МПС принадлежи
на М.Н.П.. За констатираното нарушение на П.е съставен ЕФ Серия К №3903746,
който му е връчен на 31.08.2020г. На 14.09.2020г. от М.Н.П.е депозирана
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, съгласно която на 13.07.2020 г., за времето
то 08:00 – 18:00 часа, МПС с рег. №ВТ4841ВК е управлявано от В.Е.П.. Към
декларацията е представено и копие на СУМПС на П.. След представяне на
декларацията ЕФ Серия К №3903746 е анулиран. На В.Е.П. е издаден Електронен фиш
Серия К №4025062, връчен на дата 01.07.2021г. Срещу ЕФ е подадена жалба до Районен съд – Свищов, като съобразно
определената в чл. 59, ал. 1 от ЗАНН подсъдност, производството пред
Районен съд – Свищов е прекратено и делото е изпратено за разглеждане на
Районен съд – Велико Търново.
При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод за неоснователност на подадената жалба, респективно за законосъобразност на ЕФ. Приел е, че ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Направен е извод, че е доказано извършването на нарушението, включително датата и място, регистрационният номер на автомобила и обтоятелствата, при които е осъществено деянието. Въззивният съд е посочил, че не е имало нито твърдения, нито доказателства, че друго лице е управлявало автомобилът. Прието е, че ЕФ е изготвен в съответствие с одобрения образец и при спазване на правилата за това. Посочено е, че няма пречка за констатиране на нарушението с „мобилна камера“, доколкото ТР №1/26.02.2014 г. по ТД №1/2013 г. по описа на ВАС е загубило приложението си предвид настъпилите след постановяването му законодателни изменения. Изложени са мотиви, че санкционната норма е правилно приложена и размерът на глобата е във фиксирания от закона размер, което изключва преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. С тези мотиви ЕФ е потвърден като законосъобразен.
Постановеното
от Районен съд – Велико Търново решение е правилно, а така подадената
касационна жалба – неоснователна.
При постановяване
на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба, въззивният
съд е формирал изводите си след като е обсъдил значимите за разрешаването на
спора обстоятелства, както и наведените с оспорването доводи и възражения, за
което са изложени мотиви. Съдът е изпълнил
задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на
допустими и относими доказателства, които е обсъдил
поотделно и съвкупно. Делото пред въззивната
инстанция е приключено и решението е постановено от законен състав и в
границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието. Процесуалните права
на жалбоподателя (касатор понастоящем) не са ограничени и последният е реализирал правото си на защита в
пълнота.
Настоящата
инстанция намира, че при постановяване на решението районният съд не е допуснал
нарушение на закона. При адекватно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд е достигнал до правилен правен извод за
законосъобразност на електронния фиш. Отчетено е, че нарушението е правилно
квалифицирано, след като е подробно описано. Правилно е посочена нарушената материалноправна норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
санкционната такава по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и наложеното наказание е в
предвидения от закона абсолютен размер. Касационната инстанция изцяло споделя
аргументите на въззивния съд за законосъобразност на
електронния фиш, което не налага тяхното преповтаряне предвид чл. 221, ал. 2 от АПК.
За пълнота на
изложеното и в отговор на възражението, касаещо
нарушение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и конкретно наличието на контролен
орган при установяване на нарушението, за което следва да се състави АУАН,
респ. издаде НП по общия ред, този касационен състав счита, че текстът на чл.
189, ал. 4, изр. първо от ЗДвП, гласи, че при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство
или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Тълкуването на касатора е
превратно на вложеното в нормата съдържание, тъй като фразата „се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител“ не е разделена
с препинателен знак, а е едно цяло, т. е. електронен фиш се издава тогава,
когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, с каквото средство е заснето процесното
нарушение, което обстоятелство не е спорно. Отсъствието на контролен орган и
нарушител се отнася към момента на издаването на акта, в случая електронният
фиш. Противно на твърденията на касатора, правната норма
включва, както стационарните, така и мобилните системи и средства, когато са
автоматизирани, без да въвежда изключения или прави разграничения. Наличието
или липсата на контролен орган, респ. нарушител, не е обстоятелство, което да
обуславя реда, по който следва да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност и в този смисъл дали да бъде издаден ЕФ или съставен АУАН.
Процесуалната възможност, дадена от законодателя, за издаване на електронен фиш
единствено е обусловена от обстоятелството нарушението да бъде установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки. В този случай наличието на контролен
орган и нарушител не е необходимо, тъй като нарушението е заснето от самото
техническо средство и актът се издава въз основа на отразеното в тази система,
за разлика от АУАН, който акт се съставя от контролен орган и от това, което
този орган лично е констатирал като нарушение.
Неоснователно е и
възражението, че не било доказано, че нарушението е заснето от надлежно
сертифицирано и работещо АТСС. Не се спори и се установява от доказателствата,
приобщени по делото на РС, че превишението на
скоростта на процесния автомобил е установено с ATCC
„ARH CAM S1“ и това изрично е записано в електронния фиш. Последното, видно от
Удостоверение № 17.09.5126 на л. 22 от АНД № 139/2021г. на РС – Свищов,
съставлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1. Устройството съставлява одобрен тип
средство за измерване със срок на валидност от 7.09.2017 г. до 07.09.2027
г. Налице е и Протокол
№68-С-ИСИС/22.10.2019г. за нейната проверка, извършена в периода от 21.10.2019г.
до 22.10.2019г., удостоверяващ съответствие с одобрения тип. Всички тези
документи установяват, че преносимата система за контрол на скоростта е одобрен тип средство за измерване,
преминало метрологична проверка, т. е. че е било изправно към датата на процесното нарушение.
На следващо място,
неоснователно и в противоречие със събраните по делото доказателства е
твърдението, че липсва протокол за използване на автоматизирано техническо
средство. Такъв е наличен на л.18 от АНД № 139/2021г. на РС – Свищов. Видно от
същия е, че на посочената в ЕФ дата /13.07.2020г./ АТС е използвано за
контролиране на скоростта на автомобилите от гр. Гурково към гр.Велико Търново,
в двете посоки. В този смисъл, неоснователно се явява и твърдението на касатора, че не може да се установи дали са спазени
техническите изисквания за съответност на лъча за
измерване с посоката на лентата, в която ще се извършва измерването. Както се
посочи по-горе в случая устройството е тип ARH CAM S1 и представлява преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера. Съгласно
указанията същата измерва скоростта посредством лазерен скоростомер.
В средата на страните на всяка генерирана снимка има маркери (стрелки), при свързването
на които се проектира лъч върху полето на наблюдението на камерата. Пресечната
точка на лъчите указва с точност местоположението на контролираното МПС. От
приложената по делото снимка е видно, че в зоната за безопасност, където се
пресичат лъчите (вж. фиг. 3 от
указанията за употреба – т. 3), попада само
автомобилът с рег. №ВТ4841ВК. Това е единственото превозно средство с
автоматично идентифициран регистрационен номер, което без съмнение е индикатор,
че именно това е обектът, чиято скорост е измерена.
На
последно място, правилно е твърдението на касатора,
че не са налице доказателства за наличието на преминат курс за работа с АТСС от
служителите, извършили измерването. На съда обаче е служебно известно, че е
издадена Заповед от Директора на ОД на МВР В. Търново, с която е организиран курс
за квалификация на ползвателите на АТСС и посочените лица са преминали такъв
курс.
При така изложеното съдът намира, че обжалваното решение на Районен съд – Велико Търново следва като правилно да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
пр. І от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, втори касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№65/08.02.2022 г., постановено по АНД №1633/2021 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К
№4025062, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на В.Е.П. *** за
извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2 , т. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.