Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 198 31.05.2019 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На втори май Година две хиляди и деветнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 1214 по описа за 2018 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от С.Ж.У. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Атанас Тасков,*** против К.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** да бъде прието за установено, че ищеца не дължи на ответницата сумата от 58 031.33 лв. като претендирано от последната месечно обезщетение от по 2579.17 лв. за ползване на недвижими имоти, считано от 22.11.2015 до 07.10.2017г., по изпълнително дело № 20167050401080 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с район на действие ОС-Бургас, както и да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски.
Според ищеца, страните са били страни по гр.д.№ 582/2008г. по описа на РС-Несебър с предмет – делба на съсобствени недвижими имоти и движими вещи. На основание чл.344 ал.2 от ГПК, ищецът е бил осъден с решение № 15/ 14.01.2013г. да заплаща на ответницата сумата от 2579.17 лв. месечно до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, като решението е било потвърдено с решение № І-74/ 17.06.2013г. по в.гр.д.№ 750/2013г. по описа на ОС-Бургас. За тази сума е бил издаден изпълнителен лист на 03.07.2013г. и ответницата е станала взискател по изп.д.№ 20167050401080 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с район на действие ОС-Бургас. С определение № 18/ 11.01.2018г. по молба на Сл.У.,*** е посочил, че така присъденото обезщетение се дължало за лишаване от ползването на съсобствените между страните недвижими имоти: западен близнак в двуетажна жилищна сграда и източен близнак – семеен пансионат на 4 етажа, като се дължи до приключване на делбата. Актът е бил потвърден с определение № 471/ 14.03.2018г. по ч.гр.д.№ 211/2018г. по описа на ОС-Бургас. Или ищецът счита, че дължи обезщетението само за ползването на описаните недвижими имоти, а не на движимите вещи и то до приключване на делбата им, а не на делбеното дело. Представя удостоверение изх.№ 3507/ 16.11.2017г. на РС-Несебър, според което постановеното решение за извършване на делбата е влязло в сила в различно време в различните си части, като за недвижимите имоти това е станало на 21.11.2015г. или до тази дата ищецът дължи присъденото обезщетение. Ответницата обаче, продължавала да претендира дължимост за още 22 месеца и 15 дни или това е сумата от общо 58 031.33 лв. Съотв.не е прекратено изпълнителното производство и съществува опасност от събиране на суми, които ищеца счита, че не дължи.
В писмения си отговор, ответницата К.Г. чрез процесуалния си представител е възразила по допустимостта на исковата претенция, тъй като според чл.439 ал.2 от ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, а такива и не се сочат от ищеца. У. би могъл да се възползва от правото си да поиска ново произнасяне от съда (чл.344 ал.3 от ГПК), а вместо това недопустимо е поискал по пътя на тълкуването да постигне ограничаване действието на решението (с характер на определение).
По същество излага становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. С решението си, РС-Несебър е посочил крайния срок на действие на привременните мерки – „приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт“, без да се прави разлика в коя част съдебното решение трябва да влезе в сила. Различните претенции са били разгледани едновременно. Ответницата е обжалвала решението на районния съд и в други негови части и отхвърлянето на жалбата не означава, че решението не е било обжалвано. Налице било желание за извличане на изгодни последици от собственото противоправно поведение на ищеца. Окончателното решение за извършване на делбата е влязло в сила на 07.10.2017г., вкл. и поради подадена въззивна жалба от Сл.У., оттеглена по-късно. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и счита, че съда следва да я уважи изцяло като основателна и доказана. В подкрепа ангажира свидетелски показания. Подробни аргументи бяха изложени в писмена защита.
В съдебно заседание пълномощникът на ответната страна заяви, че поддържа направените възражения и моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, вкл. поради липса на новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене. Ангажира свидетелски показания. Защитната си теза разви в писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.113 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса.
Искът е с правно основание чл.439 от ГПК.
С решение № 15/ 14.01.2013г. постановено по гр.д.№ 15/2008г. за делба, С.У. е бил осъден да заплаща на К.Г. сумата от 2579.17 лв. месечно до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, като решението е било потвърдено с решение № І-74/ 17.06.2013г. по в.гр.д.№ 750/2013г. по описа на ОС-Бургас. С разпореждане от 03.07.2013г., РС-Несебър е издал изпълнителен лист (л.34) в полза на ответницата за посочената сума, „считано от датата на постановяване на решението до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт“ (л.32-33), като е било образувано изпълните дело № 20167050401080 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с район на действие ОС-Бургас. Състав на РС-Несебър е постановил определение № 18/ 11.01.2018г. по гр.д.№ 582/2008г., потвърдено с определение № 471/ 14.03.2018г. по ч.гр.д.№ 211/2018г. по описа на ОС-Бургас, с което е допуснал тълкуване на диспозитива на решение № 15/ 14.01.2013г. в следния смисъл: „месечно обезщетение в размер на 2579.17 лв. за лишаване от ползването на съсобствените недвижими имоти – западен близнак от двуетажна жилищна сграда – близнак, състоящ се от приземен етаж с площ от 60 кв.м., първи жилищен етаж с площ от 73 кв.м., втори жилищен етаж с площ от 73 кв.м. и тавански етаж с площ от 73 кв.м., магазин за хранителни стоки с площ от 52 кв.м. и източен близнак – семеен пансионат на 4 етажа, състоящ се от седем апартамента и една двойна стая“, а изразът „до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт“ да се тълкува като „до окончателното извършване на делбата“. Приложеното съдено удостоверение от РС-Несебър указва, че постановеното от съда решение по извършване на делбата № 155/ 26.10.2015 г. (л.46-55) е влязло в сила на различни дати в различните си части, като по отношение на двата съсобствени недвижими имота това е станало на 21.11.2015г., а за претенциите по сметки на 07.10.2017г. (л.43-44). Това става ясно от мотивите към постановените решение № ІІІ-137/ 29.11.2016г. и допълнително № ІІІ-27/ 18.01.2017г. по в.гр.д.№ 165/2016г. по описа на ОС-Бургас, както и определение № 388/ 19.09.2017г. по гр.д.№ 1074/2017г. на ВКС, ІІ г.о.
Разпитан по реда на чл.176 от ГПК, ищецът заяви, че е предал ключовете за източния близнак на ответницата на 19.03.2018г., а от нея е получил ключовете от апартамента, в присъствието на свидетел. Не е отказвал да предаде ключовете по-рано – били са на среща с медиатор, а ответницата казала, че имало висящо дело и нищо не се знаело.
Свидетелят Б. Б.– семеен приятел на страните, заяви, че знае за имотите на страните. През 2015г. ищецът му казал, че с решение на съда имотите са поделени. Имало и среща през ранната пролет на 2016 г. на паркинга между страните, като С. предложил да си разменят ключовете за имотите и всеки да си влезе във владение. Обаче К. била твърдо против, понеже делата продължавали, а имало и привременни мерки и С. ще продължава да й плаща. На следващата среща след 2 години, страните си разменили ключовете, имало протокол за приемане и предаване.
От показанията на свидетелката Е. А.– позната на страните, стана ясно, че имотите са били поделени през 2015г., но С. не й давал ключовете за източния близнак да си влезе в имота и да започне ремонт. Ключовете ги получила през 2018г., дотогава обитавала и апартамента, който бил присъден на ищеца.
Представените доказателства водят до следните правни изводи. Влязлото в сила на 21.11.2015г. по отношение на недвижимите имоти решение № 155/ 26.10.2015г. по гр.д.№ 582/2008г. по описа на РС-Несебър, касае извършването на допуснатата делба и представлява факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание по смисъла на чл.439 ал.2 от ГПК. Издаденият в полза на К.Г. изпълнителен лист не е обезсилен, образуваното въз основа на него изпълнително дело не е прекратено и ЧСИ продължава да събира суми в полза на взискателя, което обосновава и правния интерес на С.У.. Поради това и настоящата инстанция приема, че избраният път за защита на ищеца по реда на чл.439 от ГПК е допустим.
Основна предпоставка за уважаването на отрицателния установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК, е наличието на посочените в ал.2 факти. С влизането в сила на 21.11.2015г. на решение № 155/ 26.10.2015г. по гр.д.№ 582/2008г., е ликвидирана съсобствеността между С.У. и К.Г. по отношение на недвижимите имоти, като всяка от страните от този момент е станала индивидуален собственик на конкретно посочен имот. С това е отпаднало материалноправното основание за присъждане на обезщетение за ползване – съществуваща съсобственост. При това положение, постановените с решение № 15/ 14.01.2013г. от РС-Несебър мерки по чл.344 ал.2 от ГПК са престанали да действат по отношение на Сл.У. и съотв.е отпаднало основанието да плаща ежемесечно присъдената сума. Простото изчисляване на сбора от 2579.17 лв. за 22 месеца и 15 дни води до претендираната сума от 58 031.33 лв. Поради това и съдът приема, че иска е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
Възраженията на ответната страна са неоснователни. Постановените на основание чл.344 ал.2 от ГПК привременни мерки, са акт на спорна съдебна администрация и подлежат на изменение от същия съд – чл.344 ал.3 от ГПК. Според ответната страна, ако С.У. е считал, че прекратяването на съсобствеността върху недвижимите имоти, за които е бил осъден да заплаща обезщетение, е довело до отпадане на предпоставките да плаща определеното от съда обезщетение, е следвало да поиска от първоинстанционния съд да ги измени. Подобно развитите при прекратяване на съсобствеността в настоящия случай е невъзможно, поради отпадане на материалноправната предпоставка за присъждането им. Затова и в чл.344 ал.3 от ГПК става дума за възможност за „изменение“, а не за отмяна. Законодателят свързва отпадането им с настъпването на определени юридически факти и най-същественият е прекратяване на съсобствеността. Впрочем това би могло да стане напр. чрез извънсъдебна подялба, като за производството резултатът би бил отново същият – приключване, но чрез прекратяване.
Това, че ищецът е поискал тълкуване от РС-Несебър на части от диспозитива на решението, като според влязлото в сила определение изразът „до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт“ следва да се тълкува като „до окончателното извършване на делбата“, не го лишава от право на иск по чл.439 от ГПК. Действително процесуално недопустимо е, настоящата инстанция да „тълкува“ наново волята на РС-Несебър, още повече предвид изрично постановения акт на съда по този въпрос. За нуждите на производството по делото е важно установяването на правните последици от влизане в сила на решението за извършване на делбата. В тази връзка и твърдението, че РС-Несебър никъде не е уточнявал, че има предвид различни части от решението, които да са влезли в сила в различен момент, няма връзка със спора.
Неоснователно е възражението на ответната страна относно тълкуване смисъла на привременните мерки. Вярно е, че целта им е недопускане на неоснователно обогатяване за сметка на съсобственик, който не може да ползва съсобствената вещ, чрез присъждане на обезщетение затова до приключване на спора. Вярно е също така, че безспорно се установи в настоящото производство, че владението на съсобствения до 21.11.2015г. недвижим имот (източен близнак) е било упражнявано единствено от Сл.У. до 19.03.2018г. Но упражняване на фактическа власт върху вещта единствено от осъденото да плаща лице, като обективен факт, който подлежи на доказване на общо основание (чл.154 ал.1 от ГПК), е само част от предпоставките за присъждане на обезщетение. При ликвидиране на съсобствеността и след като за търсения период от 22.11.2015 до 07.10.2017г. Сл.У. все още е владял имота, той дължи обезщетение, но на друго правно основание.
Останалите доводи на страните са или неоснователни или без връзка със спора. Кой от бившите съсобственици е обжалвал решението по извършване на делбата и в коя част, е без значение. На тези въпроси е дал отговор ОС-Бургас с постановените основно и допълнително въззивни решения по в.гр.д.№ 165/2016 г.
Обсъждането на хипотези, като какво би последвало ако станалият едноличен собственик на имота го продаде на трето лице, е безпредметно най-малкото защото приобретателят би имал други средства за защита на правата си.
Твърдението на ищцовата страна, че на ответницата било по-изгодно да получава „чисто обезщетение“ без да ползва имота, вместо да се ангажира с неговата експлоатация и разглеждането на правните възможности К.Г. да предприеме действия, вкл.неоснователно обжалване на решения на съда за да продължи този период от време, не почива на никакви факти по делото.
Твърдението на ответната страна, за съществуваща обективна невъзможност на К.Г. да се снабди с влязло в сила съдебно решение, което надлежно да впише в АВ при РС-Несебър след внасяне на всички дължими държавни такси и местни данъци и да се снабди с изпълнителен лист, предвид влизането в сила на решението в частта за подялбата на недвижимите имоти в по-ранен момент, е възражение по-скоро „по целесъобразност“. На съда не е известно дали изобщо е направила такъв опит. Трудностите с изпълнението на едно влязло в сила съдебно решение – в случая на една негова част, не могат да бъдат годни възражения по прилагането на закона.
Предвид уважаването на иска, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, К.Г. следва да заплати на С.У. направените по делото разноски в размер на 5321.25 лв., от които държавна такса 2321.25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., съобразно приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.439 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че С.Ж.У. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Атанас Тасков,*** не дължи на К.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, адв. Марио Златарев *** следните вземания по изпълнително дело № 20167050401080 по описа на ЧСИ Илко Бакалов, рег. № 705 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас, а именно: сумата от 58 031.33 (петдесет и осем хиляди тридесет и един лв. тридесет и три ст.), представляваща месечно обезщетение в размер на 2579.17 лв. за периода от 22.11.2015 до 07.10.2017г.
ОСЪЖДА К.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, адв. Марио Златарев *** да заплати в полза на С.Ж.У. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Атанас Тасков,*** сумата от 5321.25 (пет хиляди триста двадесет и един лв. двадесет и пет ст.) направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: