Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София,09.11.2020г
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪД в съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година,
пети състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря Е.Н. и с
участието на прокурора А.А., след като с докладваното от съдия Л. се запозна с
ВНОХД № 297 по
описа на АСНС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
Образувано
е по повод подадени въззивен протест от Специализираната прокуратура и въззивни
жалби от подсъдимите и техните защитници против присъда № 51 от 19.11.2019г. по
НОХД № 813/2016г. по описа на СНС, 15 състав, с която подсъдимите Д.Т.Р. - родена на ***г***, български
гражданин, вдовица, със средно образование,неосъждана, с ЕГН **********; М. ПЕТКОВА Ж.
- родена на ***г***,български гражданин, омъжена, с висше образование,
неосъждана, с ЕГН **********; Н.М.К. -
родена на ***г. в гр.Раднево,български гражданин, неомъжена, с висше образование,
неосъждана, с ЕГН **********; Н.А.Т.
- родена на ***г. в гр.К., български гражданин, омъжена, с висше образование,
неосъждана, с ЕГН ********** са признати за
ВИНОВНИ в това че в периода
от месец февруари 2013г. до 04.07.2013 г. в гр. Стара Загора са участвали в
организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три
лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.301 от НК , за
които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години, като
групата е създадена с користна цел и в нея участват длъжностни лица , поради
което и на основание чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК и чл.54 НК всяка от тях е
ОСЪДЕНА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.
Със същата присъда подсъдимата
Д.Т.Р. е призната за ВИНОВНА
в това че в периода от 20.05.2013г. до 04.07.2013г. в гр.Стара Загора, в
служебните помещения, ползвани от ТЕЛК, 3-ти състав към МБАЛ „Проф. д-р С.К.“АД,
в условията на продължавана престъпна дейност, в съучастие с извършителите Н.А.Т.,
М. П.Ж., Н.М.К. и Д.Р. като помагач /получавала
парични суми от различни лица и ги предавала лично на съизвършителите Н.А.Т., М.
П.Ж. и Н.М.К., и така умишлено ги улеснила в качеството им на длъжностни лица -
Н.А.Т., като Председател на ТЕЛК, 3-ти състав, а М. П.Ж. и Н.М.К., като членове
на ТЕЛК, 3-ти състав, да приемат от различни лица облаги - парични суми в общ
размер на 5047,79 лв. /пет хиляди четиридесет и седем лева и седемдесет и девет
стотинки/, които не им се следват, за да извършат действия по служба - да
издадат експертни решения на ТЕЛК, с които на освидетелствуваното лице да бъде
определена степен на увреждане или трайно намалена работоспособност 50% или
повече % , както следва:
1.
На 20.05.2013г. да приемат облага -
сумата от 200 лева, от С.Г.И.
2.
На 20.05.2013г. да приемат облага -
сумата от 100 лева, от Р.С.И.
3.
На 22.05.2013г. да приемат облага -
сумата от 350 лева, от Д.А.М.
4.
На 22.05.2013г. да приемат облага -
сумата от 350 лева, от А.М.С.
5.
На 22.05.2013г. да приемат облага -
сумата от 350 лева, от М.Д.М.
6.
На 22.05.2013г. да приемат облага -
сумата от 400 лева, от Н. А.М.
7.
На 23.05.2013г. да приемат облага -
сумата от 100 лева , от А.С.В.
8.
На 28.05.2013г. да приемат облага -
сумата от 100 лева, от Ф.С.К.
9.
На 28.05.2013г. да приемат облага -
сумата от 250 лева, от А.М.О.
10.
На 29.05.2013г. да приемат облага -
сумата от 300 лева, от Р.Г.И.
11.
На 30.05.2013г. да приемат облага -
сумата от 300 лева, от К.О.С.
12.
На 30.05.2013г. да приемат облага -
сумата от 300 лева, от С.С.М.
13.
На 30.05.2013г. да приемат облага -
сумата от 200 лева, от Л.М.Р.
14.
На 30.05.2013г. да приемат облага -
сумата от 200 лева, от А.И.А.
15.
На 30.05.2013г. да приемат облага -
сумата от 200 лева, от В.М. М.
16.
На 04.06.2013г. да приемат облага -
сумата от 100 лева, от А.С.А.
17.
На 04.06.2013г. да приемат облага -
сумата от 100 лева, от З.М.К.
18.
На 04.06.2013г. да приемат облага -
сумата от 200 лева, от Р.Р.Р.
19.
На 04.06.2013г. да приемат облага -
сумата от 200 лева, от Е.Р.О.
20.
На 04.07.2013г. да приемат облага -
сумата от 200лева и сумата от 50 евро /на стойност 97,79лв./, от О.А.Х.
21.
На 04.07.2013г. да приемат облага -
сумата от 300 лева, от А.М.С.
22.
На 04.07.2013г. да приемат облага -
сумата от 150лева, от А.М.Х., поради, което и на основание чл.301 ал.1 вр.чл.26
ал.1; вр. чл.20 ал.4 НК и чл.54 НК е
ОСЪДЕНА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на
3 000 /три хиляди/ лева.
НА ОСНОВАНИЕ чл.23 ал.1 НК й е наложено едно
общо - най-тежко наказание за горните престъпления, а именно наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, към което
на основание чл.23 ал.3 НК е ПРИСЪЕДИНЕНО наказанието ГЛОБА в размер на
3 000 /три хиляди/ лева.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.66 ал.1 НК изпълнението на наложеното на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА е ОТЛОЖЕНО за срок от ПЕТ ГОДИНИ
Със същата присъда подсъдимите М. ПЕТКОВА Ж.; Н.М.К. и Н.А.Т.
са признати за ВИНОВНИ в това че в периода от
20.05.2013г. до 04.07.2013г. в гр.С.З., в служебните помещения, ползвани от
ТЕЛК, 3-ти състав към МБАЛ „Проф. д-р С.К.“АД, в условията на продължавана
престъпна дейност, като длъжностни лица –Н.Т. като председател, а М.Ж. и Н.К.
като членове на ТЕЛК, 3-ти състав при МБАЛ „Проф. д- р С.К.“ АД-гр.С.З., в
съучастие като съизвършители помежду си и с Д.Т.Р./помагач/, приели от различни
лица облаги - парични суми в общ размер на 5047,79 лв. /пет хиляди четиридесет
и седем лева и седемдесет и девет стотинки/, които не им се следват, за да
извършат действия по служба - да издадат експертни решения на ТЕЛК, с които на
освидетелствуваното лице да бъде определена степен на увреждане или трайно
намалена работоспособност 50% или повече %,
както следва:
1. На
20.05.2013г. да приемат облага - сумата от 200 лева, от С.Г.И.
2. На
20.05.2013г. да приемат облага - сумата от 100 лева, от Р.С.И.
3. На
22.05.2013г. да приемат облага - сумата от 350 лева, от Д.А.М.
4. На
22.05.2013г. да приемат облага - сумата от 350 лева, от А.М.С.
5. На
22.05.2013г. да приемат облага - сумата от 350 лева, от М.Д.М.
6. На
22.05.2013г. да приемат облага - сумата от 400 лева, от Н. А.М.
7. На
23.05.2013г. да приемат облага - сумата от 100 лева , от А.С.В.
8. На
28.05.2013г. да приемат облага - сумата от 100 лева, от Ф.С.К.
9. На
28.05.2013г. да приемат облага - сумата от 250 лева, от А.М.О.
10.
На 29.05.2013г. да приемат облага - сумата от 300
лева, от Р.Г.И.
11.
На 30.05.2013г. да приемат облага - сумата от 300
лева, от К.О.С.
12.
На 30.05.2013г. да приемат облага - сумата от 300
лева, от С.С.М.
13.
На 30.05.2013г. да приемат облага - сумата от 200
лева, от Л.М. Р.
14.
На 30.05.2013г. да приемат облага - сумата от 200
лева, от А.И.А.
15.
На 30.05.2013г. да приемат облага - сумата от 200
лева, от В.М.М.
16.
На 04.06.2013г. да приемат облага - сумата от 100
лева, от А.С.А.
17.
На 04.06.2013г. да приемат облага - сумата от 100
лева, от З.М.К.
18.
На 04.06.2013г. да приемат облага - сумата от 200
лева, от Р.Р.Р.
19.
На 04.06.2013г. да приемат облага - сумата от 200
лева, от Е.Р.О.
20.
На 04.07.2013г. да приемат облага - сумата от 200лева
и сумата от 50 евро /на стойност 97,79лв./, от О.А.Х.
21.
На 04.07.2013г. да приемат облага - сумата от 300
лева, от А.М.С.
22.
На 04.07.2013г. да приемат облага - сумата от 150лева,
от А.М.Х., поради което и на основание
чл.301 ал.1вр.чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК и чл.54 НК са ОСЪДЕНИ, както следва:
М.Ж. на ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 4000 /четири
хиляди/ лева, както и на ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да заема държавна длъжност в органите
на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи за срок от ПЕТ ГОДИНИ;
Н.К. на ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 4 000
/четири хиляди/ лева, както и на ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да заема държавна длъжност в
органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
Н.Т. на ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева,
както и на ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да заема държавна длъжност в органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.23 ал.1 НК на М. П. Ж.
е наложено едно общо - най-тежко наказание за горните престъпления, а именно
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, към което на основание
чл.23 ал.2 НК е ПРИСЪЕДИНЕНО наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да заема държавна
длъжност в органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи за срок от ПЕТ ГОДИНИ и на основание чл.23 ал.3 НК е
ПРИСЪЕДИНЕНО изцяло наказанието ГЛОБА в
размер на 4 000 /четири хиляди/ лева.
НА ОСНОВАНИЕ чл.66 ал.1 НК
изпълнението на наложеното на М. П. Ж. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е отложено
за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.23 ал.1 НК на Н.М.К.
е наложено едно общо - най-тежко наказание за горните престъпления, а именно
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, към което на основание
чл.23 ал.2 НК е ПРИСЪЕДИНЕНО наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да заема държавна
длъжност в органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи за срок от ПЕТ ГОДИНИ и на основание чл.23 ал.3 НК е
ПРИСЪЕДИНЕНО изцяло наказанието ГЛОБА в
размер на 4 000 /четири хиляди/ лева.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.66 ал.1 НК изпълнението на наложеното на Н.М.К. наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА е отложено за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.23 ал.1 НК на Н.А.Т. е наложено едно общо - най-тежко наказание за
горните престъпления, а именно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
ГОДИНИ, към което на основание чл.23 ал.2 НК е ПРИСЪЕДИНЕНО наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да заема държавна длъжност в органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи за срок от
ПЕТ ГОДИНИ и на основание чл.23 ал.3 НК е ПРИСЪЕДИНЕНО изцяло наказанието ГЛОБА
в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.66 ал.1 НК изпълнението на наложеното на Н.А.Т. наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА е отложено за срок от ПЕТ
ГОДИНИ.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.307а НК в полза на държавата е ОТНЕТА приобщената, като веществено
доказателство по делото предмет на престъпното деяние по пункт 20 от състава на
продължаваното престъпление по чл.301 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК- банкнота с
номинал от 50евро и сериен номер Z35478285228.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.307а НК подсъдимите Н.А.Т., Н.М.К., М. П. Ж. и Д.Т.Р. са ОСЪДЕНИ
да заплатят солидарно по сметка на държавата сумата от 4 950 /четири хиляди
деветстотин и петдесет/ лева, представляваща равностойността на липсващия
предмет на престъпните деяния по пунктове от 1 до 19 /включително/, 21 и 22 от
състава на продължаваното престъпление по чл.301 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК.
ОСТАНАЛИТЕ ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото,
представляващи мобилни телефони, СИМ карти, бележници, е постановено след влизане на присъдата в сила, да бъдат
върнати във владение на правоимащите лица, от които са били иззети.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189 ал.3 НПК всяка от
подсъдимите е ОСЪДЕНА да заплати направените по делото разноски в размер на 3
199,37 лева (три хиляди сто деветдесет и девет лева и тридесет и седем
стотинки), от които 892,27 лева по сметка на съда и 2 307,10 лева по сметка на
ГДБОП-МВР, както и държавна такса в размер на 15 лева за служебно издаване на
три броя изпълнителни листове.
С
подадения въззивен протест присъдата се атакува като неправилна и несправедлива
в частта относно приложението на чл.66 ал.1 НК по отношение наложените
наказания на подсъдимите М. П. Ж. и Н.А.Т., като несъобразено с високата степен
на обществена опасност на извършените от тях престъпления, с ролята и
конкретния им принос в осъществената задружна престъпна дейност, както и с
длъжностното им качество и заеманата от тях позиция, и в този смисъл се твърди,
че наказанието няма да допринесе в необходимата степен за постигането на целите
по чл.36 ал.1 НК с оглед на личната и на генералната превенция. Настоява се
след извършване на цялостна ревизия присъдата да бъде изменена на основание
чл.337 ал.2 т.2 НПК като се отмени прилагането на института на условното
осъждане по отношение на тези две подсъдими. Наказанията на подсъдимите Д.Т.Р.
и Н.М.К. се преценяват като справедливи и законосъобразни, съобразени с всички обстоятелства по делото,
имащи значение за правилната им индивидуализация и най-вече със здравословното
състояние на подсъдимите лица, поради което се моли за потвърждаване на присъдата в тази й част. В депозирания
допълнителен протест се изтъква, че при определяне на наказанията и
приложението на чл.66 НК по отношение на подсъдимите М.Ж. и Н.Т. съдът се е
водил от наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства, които е приел
за еднакво относими към
индивидуализиране наказателната отговорност и на четирите подсъдими - добрите
характеристични данни, демонстрираното от тях в хода на съдебното следствие
изрядно процесуално поведение, необремененото съдебно минало, сравнително
напредналата им възраст, както и продължителността на наказателното
производство /макар същата да е в разумни граници с оглед фактическата му
сложност/, необусловена от процесуални пречки, създадени от техни процесуални
действия, които мотиви се преценяват от държавното обвинение за недостатъчни
„до степен да обосноват приложението на чл.66 ал.1 НПК по отношение на
подсъдимите Ж. и Т.“.Срещу протеста е постъпило възражение единствено от
защитата на подс.Н.Т. с искане за неуважаването му и изложени съображения във
тази връзка.
Във
въззивната жалба на защитата на подс.Н.К. се изразява
недоволство от така постановената присъда като незаконосъобразна, неправилна и
необоснована, постановена в противоречие със събраните доказателства и в нарушение
на съдопроизводствените правила. Твърди се, че от една страна от събраните по
делото доказателства не може да се направи извод, че К. е извършила престъпните
деяния, за които е предадена на съд, а от друга - в съдебната фаза и в
досъдебната фаза са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, ограничаващи правото й на
защита. Настоява се за цялостна отмяна на присъдата и за постановяване на
съдебен акт, с който подсъдимата да бъде
изцяло оправдана по всички повдигнати й обвинения.
С допълнителното писмено изложение се развиват пространни съображения за
непълнота на доказателствата, допуснати съществени процесуални нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на закона. Наложеното наказание
се преценява като явно несправедливо, като при индивидуализацията му не са съобразени семейното положение, доброто
процесуално поведение, липсата на други започнати и неприключили наказателни
производства по отношение на К., продължителния период на водене на настоящото
производство, предполагащи приложението на чл.55 НК, като същевременно се
настоява да не бъде прилагана нормата на чл.55 ал.3 НК .
С депозираната въззивна жалба
от защитата на подс.Д.Р. присъдата се атакува като неправилна и
незаконосъобразна, тъй като първоинстанционният съд е направил погрешни
фактически и правни изводи и е допуснал нарушения на материалния и процесуалния
закон, поради което се прави искане за отмяната й в цялост и постановяване на
нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатите
й обвинения. При условията на алтернативност се моли за изменение на присъдата и
намаляване на наложеното наказание с приложението на чл.55 НК.
В писменото допълнение към жалбата се излагат обстойни доводи в подкрепа
на жалбата, като наред с това се обръща
внимание на липсата на произнасяне от страна на СНС по направеното
искане в съдебно заседание на 18.11.2019г. за връщане на иззетите от дома на Р. парични средства с
доказан произход, нямащи отношение към обвинението.
С въззивната жалба от защитата на подс.Н.Т. присъдата се атакува
като неправилна и незаконосъобразна с
искане да отмяна и постановяване на нова оправдателна присъда. Сочи, че от
събраните доказателства в хода на проведеното първоинстанционно съдебно
следствие не са установени безспорно и категорично всички факти, включени в
причинно-следствения процес на вменените престъпни деяния. Алтернативно се моли
за изменение на присъдата с намаляване на наложените наказания лишаване от
свобода и глоба. Направените възражения се аргументират подробно в допълнително
писмено изложение. Твърди се, че процесуални нарушения допуснати на досъдебното
производство, свързани с привличането на обвиняемите и депозирането на
обяснения от част от тях, както и при разпитите на свидетели; нарушаване на
законовата забрана по чл.177 ал.1 НПК; немотивираност на дадените разрешения за
използване на СРС, липса на анализ от съда на ВДС по делото; тенденциозен
анализ на обясненията на обв.Р. и К. в подкрепа на обвинителната теза;
неглижиране на налични по делото доказателства, опровергаващи съществуването на
ОПГ, и то в посочения времеви период; за несъставомерност на деянията; за
немотивираност на обжалвания съдебен акт, както и за подценяване на наличните
по делото смекчаващи отговорността доказателства. Намират се за неизяснени част
от обстоятелствата по делото – относно присъствието на оперативния работник М.Т.
при провеждането на разпитите на подс.Р., както и за присъствието на адв.К.В.
при провеждането на всички 22 нейни разпита. Правят се и следните доказателствени искания:
- „да бъде изискана справка от Директора
на ОДМВР – С. З. за налични видеокамери на входа на сградата, през който влизат
обвиняеми лица, когато са призовани за разпит в Дирекцията, функционирали ли са
тези видеокамери на всяка една от посочените по-горе дати, налични ли са
видеозаписи за тези дати и в случай, че такива записи съществуват, същите да
бъдат предоставени на съда“;
- „подсъдимата Ж. да бъде приканена да
даде обяснения във връзка с изложените от нея твърдения за първи път във
въззивната й жалба относно това, че при вземането на мярка е била „грубо
притискана” да признае вина, както и че е била „заплашвана със задържане”.
Следва да бъде установено кое лице (или лица) е осъществило подобни действия,
кога, къде и по какъв начин“, като изясняването на това обстоятелство се
преценява като особено важно при
преценка на годността на приобщени към съдебното производство доказателствени
средства (протоколите за разпит на подсъдимите Р. и К. от 06.07.2013 г.) и с
оглед твърденията в тази насока на същите подсъдими в хода на съдебното следствие. В заключение са настоява за отмяна изцяло на
обжалваната присъда и за постановяване на нова, с която подс.Т. да бъде
призната за невиновна и по двете повдигнати й обвинения.
С въззивната жалба на защитникът на подс. М.Ж. присъдата се атакува
като неправилна и незаконосъобразна с
искане да бъде отменена. Излагат се твърдения за липсата на доказателства за неправомерно получаване на каквито и да било
парични суми - единствено подс. Р. твърди в обясненията си, че раздавала
различни суми на останалите три подсъдими, което не отговаря на истината и
очевидно е стремеж на същата да разпредели част от вината си върху останалите
подсъдими, тъй като дори на видеозаписите не се установява предаване на парични
суми конкретно на подзащитната му. Претендира се недоказаност и на
обвинението за участие в ОПГ, като
доказателства в тази насока не са посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не са събрани в хода на проведеното съдебното следствие. Твърдят
се и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното
производство – в диспозитива на
повдигнатото обвинение за присвояване не е посочена никаква сума, а при
вземане на мярката за неотклонение Ж. била грубо притискана „да признае
вина", била заплашвана със задържане и й била взета мярка за неотклонение
парична гаранция от 10 000 лева, за разлика от мерките за неотклонение на
останалите подсъдими със същите обвинения. Сочи се, че по време на целия
процес, при разпитите на повече от 80 свидетели, името й не било споменато нито веднъж.
В съдебно заседание на 07.10.2020г.
въззивният състав прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага събиране на исканите от защитата на подс.Н.Т. доказателства, като
отхвърли направените доказателствени искания в депозираната въззивна жалба като
неоснователни.
В хода на съдебните прения пред настоящия въззивен състав,
представителят на АСП поддържа изцяло подадения протест по изложените в него
съображения.
Защитникът на подсъдимата Д.Р.
поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея. Пледира за
недоказаност на обвиненията, за престъплението по чл.321 НК - поради липсата
на доказателства за постигнати престъпни
уговорки и на функционална връзка между
даваната т.н. „почерпка“ и действията по служба на членовете на ТЕЛК III състав, за която в мотивите на
първоинстанционния съд няма нито един
аргумент, което се преценява като
съществен порок на мотивите поради липса на отговор на възраженията на
защитата, касаещо деянието от субективна страна. Подчертава се, че Комисията си
е вършила работата абсолютно съвестно, по документи и според здравословното
състояние на съответния пациент, като дори да е имало нещо, морално укоримо, то
не е престъпно по смисъла на чл. 321 НК
и по чл. 301 НК, като наред с това не е накърнено правилното функциониране на
здравно-осигурителната система по никакъв начин и не е ощетен държавния бюджет, не е поставено в
риск здравето на нито един пациент. За обвинението по чл.301 НК се развиват
съображения, че в случая дарът е даден за неконкретизирано бъдещо действие или
бездействие, като наред с това нито един от подсъдимите не е имал прякото
съзнание, че е сформирал престъпен сговор със своите колеги. Акцентира се на
противоречивите показания на разпитаните по делото свидетели в двете фази на
процеса, като с оглед стилът на изразяване и преките впечатления придобити при
разпитите в съдебна зала, се поставя под съмнение истинността на показанията,
дадени пред органите на ДП, кредитирани изцяло от съда. Правят се възражения
във връзка с индивидуализацията на наказанието, като се твърди отсътвие на
отегчаващи отговорността обстоятелства при едновременно наличие на многобройни
смекчаващи такива. Поддържа се искане за отмяна на присъдата и постановяване на
нова оправдателна, алтернативно за изменението й чрез приложението на чл.55 НК и
неналагане на кумулативното наказание „глоба“. Прави се искане и за
връщане на иззетата парична сума от жилището на Д. Р., за която липсват доказателства
да е резултат от престъпна дейност.
Защитникът на подсъдимата М.Ж. изразява несъгласие с подадения протест,
излагайки подробни съображения относно чистото съдебно минало, възрастта и
добрите характеристични данни на подзащитната си, включително и в професионален
план. Подчертава, че единствено обясненията на подсъдимата Р., които намира за
компрометирани, съдържат уличаващи я доказателства, като нито един от
разпитаните свидетели няма дори спомен за Ж., поради което поддържа направеното
с въззивната жалба искане за отмяна на
присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда.
Защитниците на подсъдимата Н.К. поддържат изцяло изложените доводи във въззивната жалба и в допълнителното
изложение към нея за недоказаност на обвиненията поради изключителен дефицит на
гласни доказателства и законовата забрана за постановяване на осъдителна
присъда само и единствено на СРС и отречени обяснения от друг подсъдим. Твърди
се, че в мотивите си първоинстанционният съд е описал фактическа обстановка по
отношение на престъплението по чл. 321 НК, която освен различаваща се от тази
описана в обвинителния акт, не е подкрепена от нито едно доказателство, като е
неясно на какво се базират изводите за конкретните действия извършени от всеки
един от подсъдимите във връзка със създаването, структурирането групата и разпределяне на дейностите помежду
участниците, доколкото в мотивите не са посочени конкретни доказателства, а
събраните под формата на СРС, опровергават обвинителната теза. Освен това в
мотивите си съдът е посочил случаи за приемани от подсъдимата Р. парични суми
от разпитани по делото свидетели, които впоследствие им връщала поради
неиздаване на експертно решение, удостоверяващо повече от 50 % намалена
трудоспособност, както и установени случаи на разногласия между подсъдимите във
връзка с присъжданите % нетрудоспособност, което поведение защитата преценява
като нелогично предвид обвинителната претенция за участие в ОПГ с именно такава
престъпна деятелност, а наред с това нито един от многобройните свидетели не
потвърждава обвинителната теза че даваните парични суми на подсъдимата Р. са
стигнали до останалите подсъдими, като този извод не може да се изведе и от
обясненията на Р., доколкото същите са депозирани в отсъствието на защитник и
са негодно доказателствено средство. Като допълнителен аргумент в тази насока
се изтъква, че разпитите на обв. Р. не
са протекли под формата на свободен разказ, а
като преразказ по видеоклиповете, явяващи се ВДС от прилаганите СРС, с
последваща диктовка на обясненията в присъствието на полицейския служител М.Т..
В този смисъл се твърди изключителен дефицит на годни доказателства и основно
преки, които да обосноват извод за извършени престъпления по чл.321 и чл.301 НК, като наред с това в мотивите към присъдата липсва отговор на всички защитни възражения. Оспорва се и начинът, по който
първоинстанционният съд е определил вида и размера на наказанието като липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства води до извод за налични многобройни такива,
обуславящи прилагането на на чл. 55 ал.1 и 3
НК. Поддържа се искането за отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова оправдателна, алтернативно за приложение на
разпоредбата чл.55 НК.
Защитниците на подсъдимата Н.Т.
поддържат депозираната въззивна жалба и допълнението към нея, както и
възражението срещу протеста на СП. Твърдят множество съществени процесуални
нарушения, допуснати в досъдебна фаза – липсата на яснота налице ли е бил
законов повод за започване на разследването, доколкото по ДП не е приложено
съобщението по чл.208 ал.1 НПК; неспазване на принципа на случаен подбор по
ЗМВР при първоначалното и последващите преразпределения на делото; немотивираност на разрешенията за
използване на СРС; нарушения в процедурата при първоначалното привличане на
обвиняемите, при разпитите на обв. Р. и голяма част от свидетелите по делото;
продължаване на разследването извън разумните срокове; допуснато процесуално
бездействие от органите на досъдебното производство докато обвиняемата Т. е
търпяла всички възможни мерки за процесуална принуда; несъобразяване на
съдържанието на обвинителния акт с изискванията на чл.246 НПК поради неясноти и
неточности във формулираните обвинения. Навеждат се доводи за необективност на
първоинстанционния съдебен състав, разгледал делото, за несъответствие в
диспозитива на присъдата относно приложението на чл. 307а НК, като се поддържа
искането за отмяна изцяло на обжалвания съдебен акт и за постановяване на нов, с който подсъдимата Т. да бъде призната
за невиновна и по двете повдигнати обвинения, алтернативно да бъде намален
размера на наложеното общо най-тежко наказание, размера на изпитателния срок,
размера на определената „глоба“ с приложение на чл.55 ал.1 и ал.3 НК, най-вече предвид
изминалия седемгодишен период от извършването на претендираните деяния.
Поддържа се и възражението срещу протеста на СП.
В
лична защита всяка от подсъдимите изразява съгласие със заявеното от своя
защитник/защитници, без да прави допълнения.
В последната си дума подсъдимите Н.Т. и Н.К. молят за справедливо
решение, подсъдимата Д.Р. моли присъдата да бъде отменена и да бъде призната за
невинна, а подсъдимата М. Ж. - да бъде оправдана.
АСНС след запознаване с материалите
по дело прецени и като обсъди изложените от страните съображения, намери за
установено следното:
Съдебното производство пред СНС
е било образувано по внесен обвинителен акт срещу четирите подсъдими за
извършени от всяка от тях престъпления
по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 т.2 вр.ал.2 НК и по чл.301 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК /за подс.Н.Т., Н.К. и М.Ж./
и по чл.301 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.
чл.20 ал.4 НК за подс. Д.Р.. В разпоредително
заседание проведено на 25.05.2016г. защитниците са релевирали оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на досъдебното производство, включително и такива свързани със съдържанието
на обвинителния акт, неотговарящо на изискванията на НПК, ограничаващи
процесуалните права на подзащитните им, с искане за връщане на делото на
прокурора за тяхното отсраняване. Същите не са били уважени от СНС, приемайки ги
за неоснователни, като според изложените
мотиви, касаещи посочените неточности
и противоречия в обвинителния акт, по-скоро се касае за технически
грешки или обстоятелства, свързани със съществото на делото, с предмета на
доказване и приложимия закон, въпроси, които следва да намерят отговор в
заключителния съдебен акт.
На първо място въззивният съд намира, че въпросите повдигнати от
защитниците на подсъдимите в разпоредителното заседание и направените
възражения относно несъответствието на внесения обвинителен акт с изискванията
на чл.246 ал.2 НПК, с оглед допуснати
неточности и противоречия между обстоятелствената част и диспозитива му,
са останали без адекватен отговор като по този начин са били подценени
проблеми, касаещи начина на формулиране и поднасяне на обвинителната теза, заложени
с процесуалния документ, по който е образувано съдебното производство.
Предназначението на обвинителния акт е да определи фактическите и правни
рамки, в които следва да протече съдебната фаза на процеса, като съдът е длъжен
да разгледа делото спрямо фигуриращите в него обвиняеми лица, за конкретните
инкриминирани деяния и то при изложената фактология, приета за установена от
държавното обвинение. Задължителен реквизит на обвинителния акт е точно и ясно
посочване на фактите и обстоятелствата, свързани не само с времето и мястото на
престъпното посегателство, но и с начина и механизма на неговото осъществяване,
рамкиращи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на конкретния обвиняем в него.
При прочита на внесения обвинителния акт се констатират пропуски,
несъотвествия и противоречия, част от които са били засегнати от защитниците в посоченото по-горе
разпоредително заседание, които по мнението на въззивната инстанция в
значителна степен са затруднили
подсъдимите при изграждане на защитна теза, поради невъзможност да бъде
разбрано повдигнатото обвинение.
При структурирането на обвинителния акт прокурорът е възприел подхода на
въвеждане в предмета на делото чрез представяне на нормативната база, касаеща
устройството и организацията на работа на ТЕЛК, техния статут, компетенции и
правомощия в принципен план според същствуващата нормативна уредба и съдебната
практика на ВКС и ВАС, а след това и с
описание на служебните задължения на всяка от четирите подсъдими като секретар,
председател и членове на състав на ТЕЛК, според съответните длъжностни
характеристики за заеманата длъжност. След стр.7 обстоятелствената част
на обвинителния акт съдържа основно изложение
в детайли на деятелността на подс.Д. Р. като участник в ОПГ и на действията й в
качеството на помагач при осъществяване на отделните инкриминирани деяния по
чл.301 ал.1 НК при условията на продължавано престъпление, изразяващи се
провеждане на срещи и разговори с посочените по обвинението лица /подлежащи на
освидетелстване от ТЕЛК или техни роднини и близки/ и получаване на неследващи
се парични суми за издаването на експертни решения от останалите три подсъдими,
в качеството им съответно на председател /подс.Т./ и членове / подс.К. и Ж./ на
03 състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. Д-р С.К.“ гр.С.З., като във фактологически
аспект твърденията на прокурора за тяхното участие в ОПГ и във вторичната
престъпна деятелност, включваща 22 деяния, се изчерпват в няколко изречения на стр.8 и стр.24, и то най-общо за трите, без съответна конкретизация
поотделно за всяка една тях, както следва: „През месец февруари 2013 г. в
гр.Стара Загора, обвиняемите Р., Т., Ж. и К. в разговори помежду си обсъдили
възможността да получават парични суми от лица, желаещи да бъдат
освидетелствани от ТЕЛК. ............ Също така, обвиняемите Т., Ж., К. и Р. се уговорили, че така получените
от лицата парични суми, обв.Р. ще разпределя между участниците в групата, а
по-късно обвиняемите Т., Ж. и К. от своя страна трябвало да издават съответното
Експертно решение...........Провеждането на преглед и освидетелстване на лицата
влизало в правомощията на обвиняемите Т., обв.Ж. и обв.К., които
от своя страна получавали паричните суми от лицата, желаещи да бъдат
освидетелствани, с ясното съзнание, че получават същите, за да извършат
действия по служба, а именно - за да издават Експертни решения от ТЕЛК. Всички
обвиняеми съзнавали, че така получените парични суми не им се следват.“ „Организираната престъпна група била ясно
структурирана, без да има изявен ръководител, но с ясно разпределение на
действията между отделните членове, а именно обв. Д.Р. е приемала паричните
суми от лицата, които е трябвало да бъдат освидетелствани и ги разпределяла
между останалите членове обв. Н.Т., обв. Н.К. и обв. М.Ж., които от своя страна
приемали тези суми и издавали експертни решения, в които са определяли 50 и
повече процента нетрудоспособност на лицата, които са дали предварително пари
за това.“ При описанието на
вторичната деятелност имената на Т., К. и Ж. фигурират само при посочване на
начина на разпределяне на получените парични суми от обв. Р., което въззивният
съд намира за крайно недостатъчно, предвид поднасянето на фактите по следния
начин: „От така получените на 20.05.2013
г. суми в общ размер 300 /триста лева/, обв.Р.,*** в кабинет на ТЕЖ, 3-ти
състав при МБАЛ „Проф д-р С.К.“ АД - гр. С. З., разпределила между останалите
участници в групата и предала на всяка от тях парични суми в размер, както
следва: на обв. Ж. дала сумата от 50 /петдесет/ лева, на обв.К. предала сумата
от 50 /петдесет/ лева, на обв.Т. предала сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, а
за себе си оставила сумата от 50 /петдесет/ лева.“
Според диспозитива на обвинителния акт, касаещ престъплението по чл.321
процесната ОПГ е била създадена с користна цел и с цел съгласувано извършване в
страната на престъпления по чл.301 ал.3 пр.2 и 4 т.2 вр. ал.2 НК. Тези цели са намерили
проявление във вторичното продължавано престъпление по чл.301 ал.1 НК,
включващо 22 отделни деяния, осъществени в съучастие от четирите обвиняеми с
предмет приемане на неследващи се облаги – различни по размер парични суми, за
да бъдат извършени действия по служба - да издадат експертни решения на ТЕЛК с
определяне на процент трайно намалена работоспособност над 50%.
В обстоятелствената част на обвинителния акт по
отношение на постигнатата между участниците в претендираната ОПГ уговорка на
стр.8 е посочено, че „обвиняемите
се уговорили, при получаване на
документите от тези лица, Р. да им разяснява и да ги уговаря, че ако дадат
определена парична сума могат да получат по-бързо и по-лесно Експертно решение от Комисията“.
На стр.7 при извеждане на принципните постановки относно организацията на
работата на ТЕЛК е посочено, че в случаите на определен от комисията процент
неработоспособност по-висок от 50%, въз основа на
издаденото експертно решение лицето придобивало право да получава социална
пенсия за инвалидност, определяна „в зависимост от определения процент над
50%“. На стр.9 е пояснено, че част от представените пред ТЕЛК медицински
документи, въз основа на които се издавало експертното решение били неистински,
като са конкретизирани и съответните действия на обв. Р. в изпълнение на
постигнатата уговорка с другите
обвиняеми – „преди прегледа за освидетелстване обв.Р. провеждала разговор с
лицето или с негови представител, като им съобщавала, че за да бъде безпроблемно
по-бързо и по-лесно издадено Експертното решение, то трябва за заплати сума
между 300 и 500 лева, която била предназначена за лекарите от комисията“.
Същевременно повдигнатите обвинения,
касаят 22 деяния, осъществени при условията на продължавано престъпление, касаещи приемане на подкуп – парични
суми в размер между 100 и 400 лева, а наред с това на стр. 10 е записано следното „пред
лицата на които предстояло освидетелстване, обв. Р. не определяла точен размер
на паричните суми, които те трябвало да дадат, но обяснявала, че лекарките са
няколко и трябва да има пари за всяка от тях“, и малко по-долу на същата
страница „Сумите събирани от обв. Р. не
били точно фиксирани, а били различни и се определяли от съответното лице,
според възможностите му и според това кой колко бил склонен да даде“. Наред с
това в конкретната фактология, изложена за част
от отделните инкриминирани
деяния, не фигурират подобни разговори и разяснения от страна на Р., като
паричните суми са давани по инициатива на съответните лица като „почерпка“ /напр.
стр.12 пункт 2; стр.19 пункт 16 ; стр.20 пункт 18; стр.21 пункт19/, като са
налице и случаи, от описанието на които не става ясно какво е било
предназначението на дадената парична сума /напр. стр.19 пункт 15/. Констатират
се противоречия и в описанието на начина на последващото разпределяне на
получените парични суми в съдържанието на обстоятелствената част. На стр.8 е
описано, че Р. е извършвала разпределянето
по един и същи начин, като най-голямата сума заделяла за председателя на
състава на ТЕЛК обв.Н.Т., а останалите пари разпределяла поравно между себе си
и другите две обвиняеми. Същевременно при описанието фактологията за част от
отделните вторични деяния е посочено различно разпределение: от получените
парични суми в периода
22-23.05.2013г. дала 550 лв. на
обв.Т., по 250 лв. на другите две лекарки
и 500 лв. оставила за себе си /стр.15/; а от получените парични суми на
28.05.2013г. дала 100 лв. на обв. Т., по 80 лв. на обв.К. и Желева и 90 лв. за себе си /стр.16/.
За част от деянията е посочен мотив
за даване/приемане на паричните суми коренно различаващ се от този претендиран
с диспозита на обвинението:
За деянието по пункт13 /стр.18/ е посочено, че с оглед обстоятелството,
че обв.Р. се усъмнила в истинността на част от представените медицински документи и ги върнала на свид.
Руменова, „за да може детето да бъде прегледано на същата дата, св. Руменова и
съпругът й предложили на обв. Р. почерпка“ в размер на 200 лева.
За деянието по пункт 4 /стр. 13/
са изложени факти и обстоятелства,
затова че предадената сума от 350 лева е била уговорена и дадена от А.С. за
промяна на определената дата за преглед на освидетелстваното дете С.С., която
фактология безкритично е била пренесена и в мотивите към първоинстанционната
присъда /л.1396 от мотивите/, въпреки явното й несъответствие с диспозитива на
обвинението и диспозитива на присъдата.
За деянието по пункт 17 /стр.20/ в обстоятелствената част на
обвинителния акт /л.20/ е посочено, че паричната сума от 100 лева е дадена от З.К.
с молба да се приемат документите, тъй като обв.Р. констатирала при прегледа
им, че една от представените епикризи е фалшива, което във фактическо отношение
е в явно противоречие с диспозитива на обвинението. От друга страна прави впечатление, че в мотивите
си СНС / л.1404/ е приел различна от тази фактология - за проведена предходна среща между двете
през м.05.2013г., в която свидетелката била информирана, че „трябвало да
приготви пари“, за да вземе исканите „проценти“, като впоследствие на
04.06.2013г. предала на обв. Р. сумата
от 100 лева.
За деянието по пункт 21 /стр.22-23/ е посочено, че паричната сума от 300
лева е дадена от А. С. и приета от
обв.Р. след прегледа и получаване на експертното решение, която фактология е
преповторена безкритично и в мотивите към първоинстанционата присъда / л.1405/.
Същевременно на на стр.24 от
обвинителния акт в обобщение на изложената фактология и анализа на
доказателствената съвкупност е изведено следното заключение „обв. Д.Р. е
приемала паричните суми от лицата, които е трябвало да бъдат освидетелствани и
ги разпределяла между останалите членове - обв.Н.Т., обв. Н.К. и обв.М.Ж.,
които от своя страна приемали тези
суми и издавали експертни решения, в
които определяли 50 и повече % нетрудоспособност на лицата , които са дали
предварително пари за това“ т.е. касае се за различни форми на изпълнителното
деяние, при които е осъществен съставът на подкупа - в зависимост от това дали
длъжностното лице е приело дара/облагата, за да извърши действие по служба или
защото вече го е извършило, като допуснатата непоследователност в изложението
на обвинителната теза не само в обстоятелствената част, но и предвид
констатираното несъответствие между поднесените факти по пункт 21 и диспозитива
на обвинителния акт създава
объркване и неяснота в повдигнатото обвинение относно проявната
форма на престъпното посегателство.
За деянията по пункт 19 /стр.21/ и пункт 20 /стр.22/ е посочено, че с
издадените експертни решения от ТЕЛК не
е бил определен 50% „увреждане“ респ. „трудова неработоспособност“, което
отново влиза в противоречие не само с
посочения вече цитат от същия обвинителен акт, но и с формулирания диспозитив на същия, касаещ престъплението по
чл.301 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 НК - за получаване на облаги във вид на
парични средства, за извършване на действия по служба, изразяващи се в издаване
на експертни решения на ТЕЛК за определяне на процент трайно намалена работоспособност над 50%. За още 16 пункта /пункт 3,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14,15,16,17,18,22/
в обстоятелствената част отново в противоречие с формулирания диспозитив е
посочено, че с издадените експертни решения е бил определен 50 % инвалидност, а
по пункт 21 същият дори не е конкретизиран.
На следващо място според обвинителната
претенция, намерила израз в диспозитива на обвинителния акт с действията си
обвиняемите са осъществили само една от формите на изпълнителното деяние по
чл.301 ал.1 НК - приемане на облаги, които не им се следват. Същевременно в
обстоятелствената част /стр.25 / е записано дословно следното „Несъмнено
подробно описаните действия по утвърдената престъпна схема за обогатяване
обосновават наличието на користната цел, за която е съществувала
тази организирана престъпна група, а именно искане и получаване по неправомерен
начин на облаги във вид на различни по размер парични суми от лица, явяващи се
пред ТЕЛК за освидетелстване, независимо от действителното им здравословно
състояние“ т.е. на практика се заявява претенция и за втора форма на
изпълнителното деяние, нефигурираща в диспозитива на обвинителния акт. За прецизност тук е мястото да се посочи, че
предвид вида на приетия подкуп, под формата на парични суми се касае за „дар“
по смисъла на разпоредбата на чл.301 ал.1 НК.
В контекста на гореизложеното се налага извод за липса на
последователност и яснота в претенцията
на държавното обвинение не само относно формата на изпълнителното деяние, но и относно
конкретните действия по служба, които обвиняемите е следвало да извършат в
замяна на неследващият им се дар, приет под формата на парични суми от различни
лица /по –бързо и безпроблемно издаване на експертни решения по принцип
независимо от определения % нетрудоспособност; издаване на експертни решения с
определена 50% и над 50% неработоспособност или на такива с над 50%
неработоспособност; промяна на датата за преглед или приемане на представените
документи, в някои случаи неистински, както и релевантността в тази връзка на
действителното здравословно състояние на освидетелстваните лица, за част от
които няма назначени и изготвени съдебно-медицински експертизи – за деянията по
пункт 18 и 19/, относно начина на определяне на размера на приеманите парични суми и последващото им разпределяне между
обвиняемите. Като краен резултат констатираните противоречия и неточности водят
до невъзможност да се разбере действителната воля на прокурора по отношение на съществени обстоятелства от
предмета на делото, които в по-голямата си част са релевантни за
съставомерността на инкриминираното деяние, като по този начин обвиняемите са
били възпрепятствани да разберат обвинението и да организират своята защитна
позиция. Действително съдът има задължение да изясни конкретното действие по
служба за извършването, на което деецът получава неследващата му се имотна
облага, което обаче трябва да бъде предопределено от съдържанието на обвинителния акт - с коректно описание на фактите и
обстоятелствата, с ясно, последователно и безпротиворечиво изложение на
обвинителната постановка при спазване на стандартите заложени в НПК относно
съдържанието на обвинителния акт, което в конкретния случай не е направено от
прокурора, доколкото негово е
задължението да формулира
обвинението по раазбираем начин, позволяващ на обвиняемия да узнае в какви
рамки упражнява правото си на защита, срещу какви факти, отнесени към състава
на кое точно престъпление, и то при налично съответствие между обстоятелствена
част и диспозитив, които заедно в цялост очертават рамките на
обвинението.
Извод за непрецизност в съдържанието на
внесения обвинителния акт налагат и други допуснати грешки и
фактологически неточности, които макар и
объркващи, не са от такова съществено значение. Например на стр.12 пункт 3
относно имената на освидетелстваното дете, което макар и в краткото
фактологично изложение на случая е посочено веднъж като Н.Д. А., а няколко реда
по-долу като Д.А.М.; на стр.14 пункт 6 е записано „Тъй като свидетелката Н. А.
М. към този период работела /в гр.Стара Загора във фирма за производство на
конци/ и нямала възможност да отиде помолила за това Н. А.М., която по това
време била безработна“; на стр.16 пункт 9 в рамките само на няколко изречения
инкриминирата дата е посочена като 28.05.2013г.
и 30.05.2013г.; стр.18 пункт 13 са изложени факти за приемане от обв. Р. на
парична сума от две лица Л.М.Р.и съпруга й, а в диспозитива на обвинителния акт
като лице предало подкупа фигурира единствено първата от тях; по идентичен
начин на стр.21 пункт 18 описаната фактология сочи на получаване на парична
сума от две лица Р.и Н. Р., докато в диспозитива фигурира само първия от тях;
стр.22-23 пункт 20-22 – изчисляването на общия сбор на посочените по трите
пункта за приети от обв.Р. парични суми не съответства на посочената сумарна
стойност на стр.23 на получените на 04.07.2013г. и останали неразпределени
между обвиняемите поради задържането им от органите полицията, за които е
отразено, че са били намерени и иззети с
надлежен протокол при извършеното претърсване в служебния кабинет на обв. Р..
Неотстранени по надлежния процесуален ред, коментираните по-горе проблеми
свързани с неясно формулираното от прокурора обвинение, страдащо от съществени
пороци са били пренесени в съдебната фаза, като в стремежа си за тяхното
преодоляване СНС донякъде е допринесъл за задълбочаването им в произнасянето си по същество, излизайки извън
очертаните рамки с внесения обвинителен акт. По този начин подсъдимите са били
поставени в невъзможност да организират и реализират защитната си теза,
научавайки за първи път от мотивите на постановената присъда за приетите за
установени факти за част от деянията, за
проверката на които обаче са били възпрепятствани да правят доказателствени
искания и да ангажират съответни доказателства.
Така за престъплението по чл.301 ал.1 НК според обвинителната претенция служебното действие,
заради което е бил даден и получен подкупа е за издаване на
експертни решения на ТЕЛК с определяне на процент трайно намалена работоспособност над 50%, а с диспозитива на
присъдата този процент е бил разширен и
формулиран като „50% или повече %“.
За част от деянията, включени в продължаваното
престъпление по чл.301 ал.1 НК в
мотивите е приета за установена фактология значително различаваща се от
описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт, и то отнасяща се за главния доказателствен факт –
приемането на инкриминираните парични суми, начина по който е станало даването им съответно получаването
им, начина на осъществяване на самото изпълнително деяние по чл.301 ал.1 НК.
Съдът е приел за доказано, че други лица,
различни от посочените в ОА са дали неследващите се парични суми /л.1396 от
мотивите за деянието по пункт 3; л.1398 за деянието по пункт 9; л. 1400 за
деянието по пункт 11; л.1401 за деянието по пункт 13; л.1403 за деянието по
пункт 18/, като във фактологическо отношение се наблюдават и редица други
несъответствия, отнасящи се до присъстващите лица при това предаване на
паричните суми, проведените разговори и уговорки в тази връзка, като част от
тези лица са останали неустановени, а други макар и посочени поименно в мотивите
на съда не са били разпитани в качеството на свидетели. Така за деянието по пункт 9 в мотивите са описани
факти на приемане на паричната сума от неустановена жена/съседка на А. О.,
която не е била установена и разпитана по делото,; за деянието по пункт 11 е прието, че паричната сума е
дадена от лице, неразпитано по делото и
нефигуриращо в обвинителния акт, още по-малко като присъстващо на
инкриминираното място по време на извършване на престъплението /А. М./; за деянието по пункт 13 е прието, че Р. е
приела паричната сума от И.М., и то при последваща среща, на която посочената в
диспозитива свидетелка Л.Р. дори не е присъствала; за деянието по пункт 18
лицето, фигуриращо като предало парите Р.Р. според приетата от съда фактология
въобще не е влизало в кабинета на Р., като паричната сума е дадена от свид. Н.
Р. чрез неустановена по делото жена на име Ж., нефигурираща във фактологията по обвинителния акт. По този
начин подсъдимите са били поставени в невъзможност да организират и реализират
защитната си теза, научавайки за първи път от мотивите на постановената присъда
за приетите за установени факти за част
от деянията, различаващи се от тези изложени в обвинителния акт, за проверката
на които са били възпрепятствани да правят доказателствени искания и да
ангажират съответни доказателства.
В мотивите си СНС формално се е позовавал на изготвените ВДС, но без да ги изследва,
анализира и конкретизира в коя част и съдържание, те имат определяща
доказателствена тежест в полза на обвинението. Още повече, че по два пункта /12
и 15/ от обвинението за престъплението по чл.301 ал.1 НК вр. чл.26 НК е приел
за доказана обвинителната теза и е постановил осъждането на подсъдимите
единствено въз основа на ВДС, резултат от прилаганите СРС, обяснения на обв.Р.,
дадени в хода на досъдебното производство пред разследващ орган, прочетени по
реда на чл.279 ал. 2 вр. ал.1 т. НПК и медицинската документация, която също не
е била анализирана, а само най-общо е маркирана.
Същевременно съдържанието на изготвените протоколи от ВДС не позволява да бъде
установена самоличността, както на лицата, даващи паричните суми, така и на
присъстващите в този момент лица, очевидци на това предаване. Това уточнение е
особено съществено за деянието по пункт 12, доколкото поради заличаването на С.С.М.
и К.А.И./К.А.О. от списъка за призоваване в качеството им на свидетели по
делото/виж л.1210 т.4 от нохд №813/16г./, фигуриращи поименно в описаната
фактология, съдът не е имал възможността да се убеди, че именно те са лицата,
заснети при предаването на инкриминираната парична сума.
На л.1409 от мотивите е посочено, че частично се
кредитират показанията на В.М., депозирани в хода на съдебното следствие, както
и тези от досъдебното производство пред разследващ орган, приобщени по реда на
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 НПК, а на л.1425 съдът е приел за недостоверни
същите и не ги е кредитирал като целящи „да предпази себе си, а и подсъдимите
от наказателно преследване“. Тази вътрешна противоречивост в
становището на съда поражда неяснота, кредитирани ли са с доверие посочените доказателствени
източници, в каква част и по отношение на какви факти и обстоятелства, или са
изключени от доказателствената съвкупност, поставена в основата на
постановената осъдителна присъда.
При анализа на доказателствената съвкупност, въз основа на която е
направил изводите си в подкрепа на постановената осъдителна присъда, СНС е
ползвал доказателствени източници, които
макар и налични в материалите по досъдебното призводство, не са били надлежно
приобщени в хода на проведеното съдебно
следствие. На л.1407 и 1408 от мотивите е записано, че изложената в мотивите фактичека
обстановка се обосновава от показанията на свид.Н.И. /без конкретизация от коя
фаза на процеса/, за която въззивната инстанция констатира, че не е била
разпитвана в съдебна фаза, както и не са били приобщавани нейни показания от ДП
по реда на чл.281 НПК – конкретното лице е било заличено от СНС като свидетел
по делото /виж том 2 л.408/. На л.1428 съдът най-общо е посочил, че цени
заключенията на извършените по делото съдебно-медицински експертизи, имащи за
обект на изследване установяване по писмени данни на здравословното състояние
на лица, освидетелствани от ТЕЛК 03 състав, без да конкретизира за кои от
изготвените в досъдебна фаза експертни заключения се отнася това, доколкото не
всички от тях са били прочетени и приети по реда на чл.282 НПК, включително и
заключението по съдебно-медицинска експертиза на свид. А.А., относима към
деянието по пункт 16, намираща се в том 35 от ДП, като същевременно на л.1448 е
намерил деянието за доказано по несъмнен начин, позовавайки се на
доказателствени материали, фигуриращи в него.
Направените бележки по отношение
на съдържанието на присъдата и мотивите към нея не претендират за изчерпателност,
предвид водещото основание за отмяната на
съдебния акт, а именно констатираните слабости
в досъдебна фаза, съставляващи на практика съществени несъответствия и пропуски в обвинителния акт относно
съставомерни елементи на инкриминираните престъпления, непозволяващи на
подсъдимите да разберат в извършването на какви точно престъпни
деяния са обвинени, включително какви точно съставомерни действия се претендира
да са извършили и с каква цел. Допуснатото нееднозначно, непоследователно и
непълно изложение на обвинителната теза според въззивната инстанция е накърнило
изначално процесуалните им права, ограничавайки
гарантираната им от закона възможност да научат с достатъчна яснота и
пълнота за какви точно престъпления са
предадени на съд, за да могат ефективно
да организират своята защита. От друга страна протоворечивото съдържание на
внесения обвинителен акт поставя в невъзможност въззивния съд да осъществи
дължимия инстанционен контрол като втора първа инстанция по фактите - да
прецени основателността на обвинителната претенция и да се произнесе по
същество относно съставомерността и доказността на деянията, както и по въпросите за авторството и вината на подсъдимите лица.
В контекста на изложеното неизпълнението от прокурора на изискванията към съдържанието на обвинителния
акт, регламентирани в разпоредбата на чл.246 НПК, се преценява като съществено
процесуално нарушение. Част от допуснатите несъответствия в съдържанието на
обвинителния акт се отнасят до съставомерните признаци на деянията, участието
на обвиняемите в тях и други значими
за наказателната отговорност обстоятелства и в този смисъл се приемат за
основание за връщане на делото в неговата предходна процесуална фаза, съгласно
Тълкувателно решение на ОСНК на ВКС № 2/2002г. Недопустимо е съдът в
процесуалната си функция на арбитър да променя и попълва фактологично
обвинителната претенция, изземвайки по този начин обвинителната функция на
прокурора, на когото законът е вменил изключителното правомощие да повдига и поддържа обвинението по дела от
общ характер.
В изпълнение на
процесуалното си задължение да следи за допуснати съществени процесуални
нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 НПК и при наличие на
отстраними такива, включително и в досъдебната фаза на
процеса, с оглед невъзможността за тяхното преодоляване в рамките на инстанционната проверка,
настоящият въззивен състав намира, че следва да върне делото на друг състав на
СНС за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание. След измененията на НПК, ДВ бр. 63/2017 г. в сила от 05.11.2017г., правомощията на
въззивната инстанция по чл.335 ал.2 НПК не предвиждат възможност за директно връщане на делото на прокурора в случаите на допуснато съществено
процесуално нарушение в досъдебна фаза, поради което същото следва да се върне
на този етап от съдебното производство, на който е допустимо вземане на решение
за отстраняване на констатираните процесуални проблеми.
Предвид характера на
допуснатото в хода на досъдебното производство съществено нарушение на
процесуалните правила и с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, липсва
необходимост от произнасяне по доводите на страните, касаещи правния спор по
същество.
Водим от горното и на основание чл.334 т.1 вр.
чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1
НПК, Апелативния специализиран
наказателен съд
Р Е Ш И:
.
ОТМЕНЯ присъда № 51 от 19.11.2019г. по нохд № 813/2016г. по описа на
Специализиран наказателен съд, 15 състав,
ВРЪЩА делото на СНС за ново разглеждане от
друг съдебен състав от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: