РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1897
гр. Пловдив, 06.11.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ХІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести май, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Петя Петрова, като разгледа
докладваното от
съдията административно дело № 856
по описа на съда за 2023 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл., вр. с чл.
128 - 131 от ДOПК, вр. с чл. 4, ал.1 - 5, вр. с чл. 9б от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на „Р.Д.П.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Родопи, с. Белащица,
Стопански двор, представлявано от управителя – Н. Й. Д.-П., ЕГН **********,
чрез адв. М.Г., против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 46/14.12.2022
г. издаден от Т. Д. П.-Г. главен инспектор в „Ревизии и контрол“, отдел „Местни
данъци и такси“ при община Родопи, област Пловдив, по искане с вх. № 53-553-2#35/17.11.2022 г. за възстановяване
на суми, касаещи задължения на дружеството за такса битови отпадъци платени за
периода 2011 г. – 17.11.2022 г., мълчаливо потвърден от Кмета на Община
„Родопи“ – област Пловдив, при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК.
В жалбата са изложени
съображения за неправилност, незаконосъобразност и противоречие с
материалноправните разпоредби на издадения акт, иска се да бъде отменен от съда
и върнат на компетентния административен орган (главен инспектор в „Ревизии и
контрол“, отдел „Местни данъци и такси“ при община Родопи) за ново произнасяне
със задължителни указания за уважаване искането на ищеца. С жалбата се твърди,
че АПВ № 46/14.12.2022 г. е отказано да бъдат възстановени такси, които са
начислени въз основа на разпоредби от Наредба № 7 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги в община Родопи – Пловдив,
които с влезли в сила съдебни решения са отменени, като незаконосъобразни.
Представени са писмени бележки, в които се излагат съображения относно
неправилността и незаконосъобразността на оспорения АПВ. Претендират се разноски
съгласно представен списък.
Ответникът по
жалбата – Главен инспектор в „Ревизии и контрол“, отдел „Местни данъци и такси“
при община Родопи, чрез процесуален представител адв. М., оспорва
жалбата. В писмена защита обосновава законосъобразността на
издадената заповед, моли да бъде отхвърлена жалбата, да се потвърди АПВ, като правилен,
законосъобразен и постановен в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Административен съд – Пловдив, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
С искане вх. № 53-553-2#35/17.11.2022
г. подадено до кмета на община Родопи жалбоподателят „Р.Д.П.“ ЕООД е
поискал на основание влезли в законна сила решения по адм. дела № № 1710/2021
г. и 596/2021 г. на Административен съд Пловдив да му бъде възстановено
недължимо платено от него общинско вземане за такса битови отпадъци за периода от
2011 г. до 17.11.2022 г. Правното основание за гореизложеното искане е
регламентирано в чл. 129 от ДОПК, във връзка с чл. 9б от ЗМДТ - за
възстановяване на такса битови отпадъци /ТБО/. В 30 - дневния срок за
произнасяне по искането, установен в разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, с
който на заявителят е отказано възстановяване на суми за посочения период му е
връчено, с препоръчано писмо с обратна разписка на 29.12.2022 г. В съответствие
с разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ „Р.Д.П.“ ЕООД подава жалба по административен
ред в 14 - дневния срок, визиран в текста на чл. 131, ал. 2 от ДОПК, до кмета
на община Родопи с рег. № 53-553-1/09.01.2023 г. Видно е, че жалбата е
регистрирана на 09.01.2023 г., като от тази дата, в съответствие с разпоредбата
на чл. 155, ал. 1 от ДОПК започнал да тече 7 - дневният срок за препращане на
жалбата /чл. 146 от ДОПК/. Този срок изтекъл на 16.01.2023 г. и от 17.01.2023
г., съгласно чл. 155, ал. 1 от ДОПК започнал да тече 60 - дневният срок за
произнасяне по жалбата. Същият срок е изтекъл на 17.03.2023 г. /петък, работен
ден/. Шейсетдневният срок за продължаване не е бил продължаван със споразумение
между страните при условията на чл. 156, ал. 7 от ДОПК. В рамките на този
шейсет дневен срок, кметът на община Родопи не се е произнесъл по жалбата на
„Р.Д.П.“ ЕООД, поради което е налице мълчаливо потвърждаване на АПВ №
46/14.12.2022 г. издаден от Т. Д. П.-Г. главен инспектор в „Ревизии и контрол“,
отдел „Местни данъци и такси“, община Родопи, при условията на чл. 156, ал. 4
от ДОПК. След изтичане на установения в разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ДОПК
шейсет дневен срок, дружеството подава жалба пред Административен съд – Пловдив
рег.№7199/29.03.2023 г., против АПВ № 46/14.12.2022 г., с който е отказано
възстановяване на суми, представляваща такса битови отпадъци (ТБО) за периода
2011 г. - 17.11.2022 г. и мълчаливо потвърден от кмета на община Родопи.
Между страните по делото няма спор, че са отменени,
като незаконосъобразни разпоредби от „Наредба № 7 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги в община Родопи – Пловдив“,
както следва: по адм. дело № 1710
за 2021 г., с решение № 1908/21.10.2021 г. разпоредбата на чл. 10, ал. 9, оставено в сила
с решение № 10153/10.11.2022 г по адм. дело № 1053/2022 г. на ВАС и по адм. дело № 2223 за 2020 г., решение № 596/19.03.2021 г. съответно разпоредбата на чл.10 ал.11, т.3 в частта относно „… придружена със следните документи, представени в заверено от
заявителя копие, а именно:
- Удостоверение от ВиК, удостоверяващо, че за този имот е спряно
подаването на вода или няма прокаран водопровод;
- Удостоверение от
Електроразпределение, удостоверяващо, че за този имот е спряно електрозахранването
или няма електрозахранване;“, влязло в сила.
В
административното производство е установено следното :
Административен
съд – Пловдив, II отделение, ХІІІ състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, на първо място намира, че исковата
претенция е допустима. Искът е предявен в законоустановения срок, от
надлежна страна срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен
акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно препращащата норма на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се
извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Доколкото
производството по прихващане или възстановяване на недължимо внесени местни
данъци и такси е последица от установяването и събирането на публични
задължения, какви безсъмнено са тези за местен данък, то в него също намират
приложение правилата на ДОПК относно реда, по който следва да се развие и
приключи - това е уредбата по глава ХVІ, раздел І ДОПК.
Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в производствата по ал. 1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите като съгласно ал. 4 те се определят от кмета на общината със
заповед. От своя страна на основание чл. 4, ал. 5 ЗМДТ кметът упражнява и
правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК.
Съотнасянето на тези разпоредби към фактите по делото
обуславя извод, че акт за прихващане или възстановяване № 46/14.12.2022 г. е
издаден от компетентен административен орган предвид издадената на основание
чл. 4, ал. 4 ЗМДТ заповед № 560/11.06.2020 г. на кмета на община Родопи, в която
издателят на процесния акт (Т. Д. П.-Г. главен инспектор в „Ревизии и контрол“,
отдел „Местни данъци и такси“ при община Родопи, област Пловдив) е определен
като орган по приходите, който да извършва установяването, събирането и
контрола на местните данъци и такса битови отпадъци на територията на общината.
На основание чл. 129, ал. 1 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ
административното производство, приключило с оспорения АПВ № 46/14.12.2022 г.,
е задвижено по искане на лице с правен интерес, претендиращо, че е заплатило
местен данък - такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2011 г. - 17.11.2022 г.
за притежаван възмездно придобит имот в област Пловдив, община Родопи, с.
Белащица, Стопански двор, (по нотариален акт № 43, том. 22, рег. 6741, дело
5064 от 22.03.2007 г., нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж №154,
том ІІІ, рег.№3780, нот. Дело №435 от 2007 г., Удостоверение №167/08.11.2011 г.
за въвеждане в експлоатация на строеж „Сервиз за фина механика и поддръжка на
филмова и видео техника“), мълчаливо потвърден от кмета на община Родопи. Решенията,
с които са обявени за незаконосъобразни разпоредби от „Наредба № 7 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община
Родопи – Пловдив“ са влезли в сила съответно през 2021 г. и 2022 г.
Съгласно изискването на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК вр. пар. 2 ДР ДОПК в акта са изложени мотивите на административния орган,
обусловили крайното му решение за липсата на подлежащи на възстановяване на
заявителя суми с произход от недължимо платени местни данъци.
По материалната му законосъобразност съдът намира следното:
Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизане в сила на съдебното решение за отмяна, от което следва, че
постановената от съда отмяна има действие само занапред. Следователно, до
влизането в сила на решението за отмяна подзаконовият нормативен акт, какъвто
по смисъла на чл. 8 ЗНА е и всяка наредба на ОбС, представлява законосъобразен
и действащ нормативен акт и като такъв изцяло поражда целените правни
последици. Възприетото с чл. 195, ал. 1 АПК нормативно разрешение е закономерно
следствие от характеристиките на подзаконовия административен акт, който
съгласно чл. 75, ал. 1 АПК съдържа административноправни норми, отнасящи се до
неопределен и неограничен брой адресати, и има многократно правно действие. Да
се приеме обратното на уреденото в чл. 195, ал. 1 АПК положение, т. е. да се
приеме, че отмяната на подзаконовия акт има действие още от момента на неговото
приемане, би означавало да се създаде предпоставка за правна несигурност в
уредбата и развитието на обществените отношения, регулирани по подзаконов път.
В същата връзка в мотивите на Тълкувателно решение №
2/27.06.2016 г. на ВАС РБ по тълкувателно дело № 2/2015 г. е прието, че спрямо
подзаконовия нормативен акт законодателят е въвел специалната правна норма на
чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От посочената
разпоредба според съдиите във ВАС следва изводът, че за периода от приемането
на подзаконовия нормативен акт до отмяната му с влязло в сила съдебно решение,
този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици.
Последващо съдебно решение, с което подзаконовият нормативен акт се отменя,
няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения.
Към времето, в което жалбоподателят
е заплатил такса битови отпадъци във връзка с възмездното придобиване на имот в
област Пловдив, община Родопи, с. Белащица, Стопански двор, данъкът е бил
дължим на основание действащата към него момент и приета с решение 18, взето с
протокол № 5/17.12.2003 г. на общински съвет Родопи редакция на „Наредба № 7 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община
Родопи – Пловдив“. В тази връзка следва да се има предвид, че макар към момента
на заплащането на голяма част от претендираните в жалбата ТБО съдът не е
сезиран с жалба за отмяна на горепосочените разпоредби от общинската
разпоредба, предвид тяхната незаконосъобразност. На 04.09.2020 г. съдът вече да
е бил сезиран с жалба срещу решение 18, взето с протокол № 5/17.12.2003 г.,
съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването на подзаконовия нормативен акт няма
суспензивен ефект, т. е. подадената срещу него жалба не спира действието му,
освен ако, както е посочено в разпоредбата, съдът постанови друго. В случая
нито се твърди, нито действително е било извършено спиране от съда на
действието на приетата наредбата, поради което до отмяната на чл. 10, ал.9 и ал. 11, т. 3 от наредбата с
влезлите в сила съдебни решения №
1908/21.10.2021 г. и №
596/19.03.2021 г., то същата е била подлежащо на изпълнение нормативно
правило за поведение. От възприетото с чл. 195, ал. 1 АПК нормативно
разрешение следва, че след като отмяната на чл. 10, ал. 9 и ал. 11, т. 3 в редакцията му от
17.12.2003 г. е настъпила едва през 2022 г. с влезлите в сила съдебна отмяна за
незаконосъобразност на разпоредбите на чл. 10, ал. 9 и ал. 11, т. 3 на Наредба
7, това не води до преуреждането с обратна сила на
нормативно определения до този момент размер на дължимия ТБО за възмездното
придобиване на имущество, тъй като съгласно чл. 195, ал. 1 АПК отмяната действа занапред. Платеният преди тази
дата от жалбоподателя ТБО е бил дължимо платен и на нормативно основание, като
не са налице предпоставки за последващото му редуциране. При това положение за
жалбоподателя не е възникнало правото на възстановяване на недължимо платен
данък и като е постановил в този смисъл обжалвания административен акт органът
по приходите е спазил материалния закон.
Ищецът „Р.Д.П.“ ЕООД може да предяви
своята претенция за обезщетение от претърпени вреди, които са му причинени от
незаконосъобразно издаден подзаконов нормативен акт, отменен по реда на АПК с
влязъл в законна сила съдебен акт, съгласно разпоредбите на чл.1 ал. 1 от ЗОДОВ.
Като неоснователна, жалбата следва да се отхвърли от
съда, съгласно правомощието му по чл. 160, ал. 1 предл. последно вр. чл. 129,
ал. 7 ДОПК.
С оглед гореизложеното, настоящият
съдебен състав, намира че оспорения АПВ е издаден от компетентен орган, в
рамките на правомощията му, постановена в изискваната от закона форма съобразно
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, при
правилно приложение на материалния и процесуалния закон.
При този изход на спора на процесуалния представител
на ищеца не следва да бъдат присъдени разноски по делото. С оглед обстоятелството, че по делото няма
направено искане за присъждане на разноски от ответника, поради което съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд – Пловдив,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „Р.Д.П.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община
Родопи, с. Белащица, Стопански двор, представлявано от управителя – Н. Й. Д.-П.,
ЕГН **********, против Акт за прихващане или възстановяване № 46/14.12.2022 г.
издаден от Т. Д. П.-Г. главен инспектор в „Ревизии и контрол“, отдел „Местни
данъци и такси“ при община Родопи, област Пловдив, мълчаливо потвърден от Кмета
на Община „Родопи“ – област Пловдив.
ОСТАВА В
СИЛА Акт за прихващане или възстановяване №
46/14.12.2022 г. издаден от Т. Д. П.-Г. главен инспектор в „Ревизии и контрол“,
отдел „Местни данъци и такси“ при община Родопи, област Пловдив.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: