РЕШЕНИЕ
№ 1843
гр. Пловдив, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20225330202429 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закон за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ № ********** за налагане на глоба
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който на „СВ Транс 68“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, обл. Ловеч, ж. к. "Червен бряг",
бл. 114, вх. В, ет. 4, ап. 10, представлявано от С. Н. Б., на основание чл.187а,
ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500
лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят „СВ Транс 68“ ЕООД, чрез процесуалния си представител
адв. В. Н., моли съда да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен и
неправилен. Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, чрез
процесуалния представител юрк. С. С. пледира за потвърждаване на ЕФ като
правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 20.01.2021г. в 11:51ч. било извършено нарушение с № B
83E522A5BA965B5E053011F160A3F90, установено с устройство № 20072,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път A-1 км.130+588.
То се изразявало в това, че на път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа - Община Марица, път А-1 км.130+588, с посока намаляващ
километър, било установено движение на ППС - товарен автомобил „Ивеко
75 Е 17“ с рег. № *****, с технически допустима максимална маса 7490, брой
оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 4, с
обща техническа допустима максимална маса на състава 16500, за което
частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП,
като за посоченото ППС имало тол декларация за преминаването, но
платената категория била по-малка от измерената. Декларираната категория в
тол декларацията била за ППС с допустима максимална маса под 12 тона с 2
оси, а заснетото ППС било с допустима максимална маса на състав от
превозни средства над 12 тона с 4 оси. За същото електронната система за
събиране на пътни такси създала доклад по чл.167а ал.3 от ЗДвП, в който като
причина за констатираното нарушение било посочено „макар налично
бордово устройство и получена тол декларация, платената категория е по-
малка от измерената категория“.
Установено било, че собственикът, на когото е регистрирано ППС, е
жалбоподателят „СВ Транс 68“ ЕООД, представлявано от С. Н. Б..
С оглед на горното бил съставен процесният ЕФ, с който на „СВ Транс
68“ ЕООД на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.Зб от ЗДП, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за
нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДП.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на приложените по преписката писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приложените по административната преписка и
събрани в настоящото производство писмени доказателства, както следва: ЕФ
2
№ **********; известие за доставяне; справки за нарушения и лични данни
на нарушителя от тол системата; снимков материал; Протокол № 28765/21 на
Управителния съвет на АПИ; Заповед № РД-11-983/13.09.2021г.; образци на
ЕФ за налагане на глоба/имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП;
свидетелство за регистрация на процесното ППС; свидетелство за
регистрация на ремарке; копие от нефискален бон за частично платена тол
такса; тол декларация от 15.12.2020г.; становище/доклад от отдел
„Управление на информационна система и инфраструктурата“, Национално
тол управление и справка към него за създадена тол декларация; справка МВР
относно информация за процесното МПС, които съдът кредитира като
обективни и непротиворечиви, служещи за установяване на обективната
истина.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
От писмените доказателства по делото, в частност от становище от
отдел "Управление на информационна система и инфраструктурата" към
Агенция "Пътна инфраструктура", от заверена таблица с данни за движението
на ППС се установява, че дружеството е декларирано движение на ППС-то с
техническа допустима максимална маса под 12 тона, а заснетото в
действителност ППС е с допустима максимална маса на състав от превозни
средства с над 12 тона и с 4 оси. В случая декларираната категория е по-малка
от заснетата. Самата система проверява на база свидетелствата за
регистрация, декларираните тол данни и реалните обстоятелства, снети от
снимката, като следва да се има предвид, че последната отчита
регистрационния номер на влекача. Във връзка с последното ясно е налице
разминаване между декларираните данни и снимковия материал. В тази
връзка дружеството-жалбоподател е декларирало едновременно, че
конкретното ППС с рег. № ***** няма да се движи по платената пътна мрежа
в състав, с теглено ремарке, но пък същевременно ще се движи в състав, ако
не надвишава 12 т., което е некоректно, тъй като технически е прието в
свидетелството, че в състав е над 12 т. Във връзка с последното ясно се вижда
разминаването между декларираните данни и снимковия материал.
Така безспорно в случая е допуснато нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП,
който задължава собственикът да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното
превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване
на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство. Нарушението е санкционирано на
основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.Зб от ЗДвП.
3
Установените по делото факти от правна страна се подвеждат под
хипотезата на частично заплатена тол такса /доколкото все пак има платена
по-малка по размер тол такса/, което се дължи на невярно декларирани данни
по чл.10б ал.1 т.2 от ЗП. Последната разпоредба определя обстоятелствата,
които диференцират размера на тол-таксите, а именно: техническите
характеристики на пътя или пътния участък, изминатото разстояние,
категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му
характеристики, като таксите се определят за всеки отделен път или пътен
участък.
Правилно е основанието, на което е наложено административното
наказание, а именно чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.Зб от ЗДвП. Разпоредбата
на чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП предвижда за юридическото лице и ЕТ,
собственик на МПС, да бъде наложена имуществена санкция в размер на 2500
лв., допуснал движението на ППС без да изпълни изискванията на чл.10 ал.1
от ЗП в хипотезата на чл.179 ал.3 б от ЗДвП. Правилно е осъществена
правната връзка с последно цитираната разпоредба, тъй като в случая именно
частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1,т.2 от ЗП. Безспорно
пътното превозно средство е от категорията по чл.10б ал.3 от ЗП - ППС с
обща технически допустима максимална маса над 3,5 т., за да се дължи тол
такса въобще /за конкретното ППС с технически допустима максимална маса
7490, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке, с
минимум брой оси 4, с обща технически допустима маса на състава 16500/.
Безспорно „СВ Транс 68“ ЕООД е собственик на товарен автомобил „Ивеко
75 Е 17“ с рег. № ****, видно от свидетелството за регистрация. Така
определеното административно наказание имуществена санкция в размер на
2500 лв. е също правилно по вид и размер, който размер е фиксиран в закона
и не подлежи на ревизиране от страна на съда.
Нарушението е заснето с устройство № 20072, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал.1 от ЗП и се
намира на процесния път. Съгласно чл.167а ал.3 от ЗДП електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП създава доклади за
всяко установено нарушение по чл.179 ал.3-3в от ЗДП, към които
автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения - видеозаписи, каквито са приложени по
административната преписка. Докладите, заедно с приложените към тях
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
4
техническото средство - част от системата. Електронната система
функционира чрез визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и
букви и не извършва измерване, поради което не подлежи на техническо
измерване по Закона за измерванията. Предвид приложения по делото доклад
от електронната система за събиране на пътни такси и статично изображение
на процесния автомобил, съдът приема за безспорно установено, че на
посочените в ЕФ дата и час същият се е движел по Републикански път А-1
км.130+588, с посока намаляващ километър, в Община Марица.
В производството по установяване и санкциониране на нарушението са
спазени изискванията на ЗДП и специфичните условия на ЗП, като
нарушението е установено от снимки от електронната система за събиране на
пътни такси, като съгласно разпоредбата на чл.189е ал.8 от ЗДП отразените в
системата данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси.
ЕФ е издаден въз основа на чл.189ж от ЗДП, който предвижда
възможност при нарушение по чл.179 ал.3, установено и заснето от
електронната система по чл.167а ал.3 да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Определените в закона изисквания към ЕФ е да съдържа данни за мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата
по чл.10 ал.2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й
заплащане. Атакуваният ЕФ отговаря на тези изисквания и е издаден по
образец, утвърден от Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“. Образецът на ЕФ е одобрен по надлежния ред, за което в
преписката са представени Протокол № 28765/21г. от заседание на
Управителния съвет на АПИ от 09.09.2021г., както и Заповед № РД-11-
983/13.09.202 г. на Председателя на УС на АПИ.
ЕФ е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.10
ал.10 от ЗП, установяваща, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява
правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси,
както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
Съдът приема, че дружеството жалбоподател "„СВ Транс 68“ ЕООД
5
като собственик на товарния автомобил, при чието движение по платената
пътна мрежа е осъществено деянието, е годен субект на административното
нарушение. Съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП: "Собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер
2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв". Не е
налице и хипотеза по чл. 187а, ал. 3 от ЗДвП, освобождаваща от отговорност
собственика, тъй като в свидетелството за регистрация на процесния камион
не е вписан ползвател.
Съдът намира за неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че
приложеният в случая ред за санкциониране на деянието по чл.179 ал.3б от
ЗДвП, чрез издаване на ЕФ, не е допустим от гледна точка на действащото
законодателство. Макар в разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДП да е
направено препращане единствено към нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП,
от своя страна правилото по чл.189ж ал.7 от ЗДП съдържа изрична
регламентация за електронния фиш за нарушение по чл.179 ал.3-3б от ЗДвП.
В този смисъл е и разпоредбата на чл.167а ал.3 от ЗДП, към която препраща
самият чл.189ж ал.1 от ЗДП, който предвижда, че електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП създава доклади за всяко
установено нарушение по чл.179 ал.3-3в, както и тази на чл.167а ал.4 от ЗДП,
където изрично е посочено „електронни фишове за нарушения по чл.179 ал.3-
ал.3в“, сред които се включва и настоящото нарушение по чл.179 ал.3б.
Допълнителен аргумент за този извод се черпи и от разпоредбите на чл.187а
ал.4 и ал.5 от ЗДвП. С посочените норми се регламентира правото на
собственика или ползвателя на ППС, с което е извършено нарушение по
чл.179 ал.3-3б от ЗДП, да се освободи от административнонаказателна
отговорност чрез представяне на съответна декларация, като срокът за това
действие започва да тече от връчването на акта за установяване на
административно нарушение или на електронния фиш. Най-сетне
разпоредбата на чл.167а ал.2 т.8 от ЗДвП регламентира правомощие за
определените от председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ длъжностни лица при изпълнение на функциите да съставят
и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват
електронни фишове за нарушения по чл.179 ал.3-3в от ЗДП. Цитираните от
процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание решения
не са в посоката, която твърди, поради което и това възражение съдът намира
за неоснователно, като е безсъмнено, че правилно за установеното нарушение
6
по чл.179 ал.3б от ЗДвП е издаден ЕФ, а съществено нарушение на
процедурните правила не е допуснато.
Дължимостта на такава такса за движението на МПС по процесния път
произтича от характеристиката му на път, част от републиканската пътна
мрежа, която съгласно чл.3 ал.2 от ЗП включва автомагистралите,
скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които
осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват
държавната пътна мрежа. В случая път А-1 км.130+588 е автомагистрала и е
част от републиканската пътна мрежа, за който се събира такса за ползване на
пътна инфраструктура - пътна такса. Същият е включен в утвърден с Решение
на МС № 959/31.12.2018 г. /Изм. - РМС № 659/07.11.2019г., изм. - РМС №
207/26.03.2020г., изм. - РМС № 706/02.10.2020г., доп. - РМС №
887/04.12.2020г./ списък на републиканските пътища в Република България.
Списъкът е публичен и общодостъпен и всеки един водач, включително
жалбоподателят, може да го достъпи и да се информира преди да предприеме
управление на ППС по конкретния път. В ЕФ е изписано изрично, че
процесното място на нарушението е път А-1 км.130+588. Ето защо съдът
намира, че направеното в ЕФ описание на мястото на извършване на
нарушението съдържа достатъчно индивидуализиращи признаци,
позволяващи описаното място да бъде отграничено по ясен начин от кое да е
друго място, както и ясно да показва, че за движение на ППС по този път се
изисква заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 от ЗП. Съдът намира, че по
никакъв начин жалбоподателят не е бил затруднен да разбере за кое точно
място му се вменява във вина да е извършил процесното нарушение.
Относно възражението, че в ЕФ не била посочена дата на издаване,
следва да се посочи, че ЕФ се издава по бланка-образец. Видно от
приложения по преписката образец същият в процесния случай стриктно е
спазен. Нито в чл.189ж ал.1 от ЗДП, нито в утвърдената бланка-образец, е
предвиден реквизит дата на издаване на ЕФ.
Не е налице и маловажен случай. Това е така на първо място, защото
съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 4а от ЗП: "отговорността при
неправилно декларирани данни в маршрутната карта е на собственика или на
ползвателя. При неправилно декларирани данни относно регистрационния
номер на пътното превозно средство, включително и на държавата, в която е
регистрирано, или периода на валидност на маршрутната карта, се счита, че
за пътното превозно средство не е заплатена тол такса". Следователно така
осъществените по делото факти представляват годна и една от типичните
форми на изпълнителното деяние на процесното нарушение, а не рядка или
изключителна хипотеза. Отделно на жалбоподателя е било разяснено и
правото му по чл. 189ж, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за заплащането на компенсаторна
7
такса, която е в значително по-нисък размер /150 лева/ спрямо наложената му
имуществената санкция, но той не се е възползвал от тази възможност.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че напълно основателно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството -
жалбоподател за така установеното нарушение и му е наложено наказание.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на ЕФ.
С оглед изложените съображения, ЕФ следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Уредбата
препраща към чл.143 от АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и
чл.81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на
разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат
в полза на административнонаказващия орган, чийто представител
своевременно е поискал присъждането им. Предвид изхода от спора и
изрично направеното искане, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН вр. чл.37 ал.1
от Закона за правната помощ /ЗЗП/ вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Размерът е
съобразен с вида и количеството на извършената дейност, на основание чл.37
от ЗЗП. С оглед потвърждаването на обжалвания ЕФ, неоснователно се явява
искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото за
адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш /ЕФ/ № ********** за налагане на глоба
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който на „СВ Транс 68“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, обл. Ловеч, ж. к. "Червен бряг",
бл. 114, вх. В, ет. 4, ап. 10, представлявано от С. Н.Б., на основание чл.187а,
ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е
8
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500
лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА „СВ Транс 68“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Ловеч, обл. Ловеч, ж. к. "Червен бряг", бл. 114, вх. В, ет. 4,
ап. 10, представлявано от С. Н. Б., ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна
инфраструктура“ сумата 80 лв., представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен
съд по реда на АПК в 14 –дневен срок от съобщението до страните, че същото
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9